Р Е Ш Е Н И Е № 183
гр. Сливен, 26.11.2019 год.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора Христо Куков като
разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 160 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 371 от 01.08.2019 г.,
постановено по АНД № 990/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърдено
като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № М-1846/10.12.2018
г. на Заместник кмет „ФОИ“ на Община Сливен, с което на Г.И.Г. ***
на основание чл. 57, ал. 1 от НОР на територията на Община Сливен, е наложена
глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 45, ал. 1, т. 2 от същата
наредба.
Горното решение е обжалвано в законния
срок от Г.Г., чрез п. – адв. Г. М. ***. В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е
неправилно. Заявява, че неправилно били конституирани страните в производството
пред РС. Твърди, че описаното нарушение е квалифицирано като такова на
основание чл. 45, ал. 1 т. 2 от НОР на територията на Община Сливен, но актосъставителят нямал компетентност да съставя АУАН по този
текст. Моли съда да отмени обжалваното решение и НП.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател се представлява от п. по п. - адв. Г. М.
***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът по касацията, редовно призован,
чрез п. юриск. Е. М. счита жалбата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението
на Районен съд - Сливен е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 29.07.2018 год. около 10.45 часа в гр.
Сливен на бул. „Цар Симеон" срещу казино „Феникс“, жалбоподателят в
качеството си на водач на лек автомобил Опел Астра с рег. №*** паркирал на
място за хора с увреждания, обозначено с пътен знак Д-21. За констатираното
нарушение на жалбоподателя от с. п. Ж. А. от ГООР - РУ Сливен бил
съставен АУАН № R- 1206/29.07.2018 год., като в акта било отразено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 45, ал. 1 т.2 от НОРТОбСл.
Актът бил връчен на 29.07.2018 год..
Въз основа на съставения АУАН било
издадено Наказателно постановление № М-1846 от 10.12.2018 год., от заместник -
кмет „ФОИ" на Община Сливен, с което на Г.И.Г. било наложено
административно наказание „глоба" в размер на 50,00 лв. на основание
чл.57, ал.1 от НОРТОбСл, за нарушение на чл.45,
ал.1 т.2 от НОРТОбСл. НП било връчено на
14.12.2018 год. с обратна разписка.
Въз основа на горе установената фактическа
обстановка районният съд приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на НП.
Последното било издадено от компетентен орган и отговаряло на
установените искания за форма и съдържание. Безспорно било установено
административното нарушение и наказанието било в минимален
размер, поради което потвърдил НП.
Решението е валидно, допустимо, но
неправилно. Административният съд намира, че като е потвърдил обжалваното
наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй
като е издадено при съществено нарушение на административно производствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.45 ал.1 т.2 от НОРТОбСл се забранява престой и паркирането извън
изградените паркинги и на забранените от ЗДвП места. Според чл.57 ал.1 от
същата наредба за нарушаване разпоредбите на същата се налага на физически лица
глоби в размер от 50 лв. до 1000 лв.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗДвП този закон урежда правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове.
Следователно именно със ЗДвП се въвеждат
правилата за движение по пътищата отворени за обществено ползване, както и
наказанията за нарушаване на разпоредбите му. Ето защо ако урежда подобна материя
подзаконов нормативен акт следва да съответства на ЗДвП и не може да му
противоречи. (чл.15 ал.1 от ЗНА). Следователно ако една и съща материя е
уредена в закон и подзаконов нормативен акт, при противоречие в уредбата се
прилага по-високия по степен нормативен акт, в случая – закона. (чл.15 ал.3
ЗНА).
Правилата за паркиране в ЗДвП са посочени
в раздел ХIХ, а в чл.98 са посочени и част от забраните за престой и паркиране.
Такива забрани могат да бъдат установени и с пътни знаци, съгласно чл.6 ал.1
т.1 от ЗДвП.
От описанието на нарушението става ясно,
че се касае за паркиране на място за инвалиди, което представлява нарушение на
чл.6 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съгласно чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП наказва се с глоба 20
лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Следователно
ЗДвП съдържа специална санкционна разпоредба за нарушаване на правилата по
престоя и паркирането, поради което се явява специален закон за извършеното
административно нарушение. Наред с това нормата на чл.57 ал.1 от НОРТОбСл противоречи на чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, като
предвижда по-висок размер на санкцията от този предвиден в закона и на трето
място се явява и по-неблагоприятния закон за дееца, поради което за деянието
извършено от касатора е приложима санкционната
разпоредба предвидена в ЗДвП, а именно на чл.183 ал.2 т.1. Именно с оглед
гореизложеното по Закона за движение по пътищата следва да бъде установено и
санкционирано деянието на оспорващия, а не по наредбата за обществения ред на
община Сливен.
Според чл.186 ал.1 от ЗДвП за
административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и
за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението
може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера,
посочен в административнонаказателната разпоредба за
съответното нарушение. В случай на оспорване от страна на нарушителя
извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да
подпише фиша се съставя акт (чл.186 ал.2 ЗДвП). Актовете за
установяване на административни нарушения по
ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон (чл.189 ал.1 от ЗДвП). В глава пета от ЗДвП са предвидени службите,
които осъществяват контрол по този закон. Съгласно чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП определени от министъра на
вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението. Освен това служби за контрол, определени от кметовете
на общините контролират в населените места спазването на правилата за паркиране
от водачите на пътни превозни средства. (чл.167 ал.2 т.1 от ЗДвП).
По делото не са представени доказателства,
че а.с. п. Ж. А. от ГООР - РУ Сливен е длъжностно лице от
служба за контрол, определена като такава по ЗДвП от министъра на вътрешните
работи, респективно от Кмета на Община Сливен. За такова определяне не може да
се приеме разпоредбата на чл.55 ал.2 от НОРТОбСл,
тъй като същата се отнася до осъществяването на контрол относно спазването на
самата наредба, а не на ЗДвП. Освен това не отговаря и на изискванията на чл.37
ал.1 от ЗАНН, структурата ГООР - РУ Сливен да е посочена изрично или да е
определена от Кмета на Община Сливен.
С оглед гореизложеното следва и
извода, че АУАН е съставен от лице, което не притежава съответната
компетентност да установява административни нарушения нито по Закона за
движение по пътищата, нито по НОРТОбСл. Това
нарушение не може да бъде отстранено в производството по издаване на НП, както
и в съдебното производство, поради което е съществено.
Допуснатите съществени процесуални
нарушения изцяло опорочават административно-наказателното производство и същото
не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, като е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
факта, че е съществено изключва приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Като не е обсъдил и съобразил изложените в
горния смисъл възражения на касационния жалбоподател СлРС е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е довело и
до неправилно приложение на материалния закон. Ето защо решението на СлРС следва да бъде отменено, а по същество
постановено друго, с което се отменя издадено от зам. кмета на Община Сливен
наказателно постановление.
Ето защо и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 371 от 01.08.2019 г., постановено по АНД № 990/2019 год.
на СлРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М-1846/10.12.2018 г. на Заместник кмет
„ФОИ“ на Община Сливен, с което на Г.И.Г. на основание чл. 57, ал. 1
от НОР на територията на Община Сливен, е наложена глоба в размер на 50,00 лева
за нарушение на чл. 45, ал. 1, т. 2 от същата наредба, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: