№ 13401
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110154391 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 5654,24
лв. – представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 16.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 893,18 лв., за
периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г., сумата от 42,28 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2020 г.,
ведно със законна лихва от 16.04.2021 г. до изплащане на
1
вземането, мораторна лихва в размер на 7,99 лв., за периода
от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 01.06.2021 г. издадена в производството по ч.гр.д. №
21978/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е
ползвал топлинна енергия за стопански нужди без да е
подписал договор и въпреки отправена до ответника
покана, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, аб. № ******. В исковата молба се сочи също, че
за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната
страна, но ответникът не е заплатил в срок дължимата
цена, за която били издадени и фактури, с което се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Освен
стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума
за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва,
изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в
предвидения за това срок. Ответникът твърди че е налице
валидно облигационно правоотношение между страните,
което изключва наличието на неоснователно обогатяване.
Твърди, че в процесния период не е извършвано отчитане
на топломери и не е изготвяло дялово разпределение в
2
сградата, в която се намира обектът. Сочи, че не е
получавал фактури за процесния период, издавани от
ищеца, както и не е получавал покана за плащане. Посочва,
че претендираните суми не отговарят на отопляемия обем
на недвижимия имот, притежаван от ответника и на
консумираната в него гореща вода. Твърди се, че
ответникът е извършвал плащания в процесния период
към /ФИРМА/.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се
представлява.
Третото лице помагач /ФИРМА/, конституирано на
страната на ищеца, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за
установено от фактическа страна следното:
Исковете са допустими като предявени от надлежна
страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
21978/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл.
415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК
3
възражение от ответника.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 126 от 16.06.2010г. се
установява, че ответното дружество е придобило процесния
имот. По делото е прието и заявление от дружеството до
ищеца /с нечетлива дата/, от което се установява отправено
от дружеството до /ФИРМА/ искане за сключване между
страните на договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди. По делото е приет и договор №
17/14.10.2011г. за присъединяване на обект – сграда-етажна
собственост, находяща се в /АДРЕС/ към топлопреносното
предприятие.
Установява се, че ОС на собствениците на
индивидуални обекти в жилищна сграда, находяща се в
/АДРЕС/ е взело решение за извършване на услугата
„топлинно счетоводство”, обективирано в Протокол от ОС
от 12.12.2011г., приет на л.42 по делото, като е избрана
фирма /ФИРМА/ да извършва услугата.
Според СТЕ дяловото разпределение е извършвано
правилно. Извършван е отчет на топломерите и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите на СЕС. За периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
ФДР е отчитала уредите в имота, като са попълвани
документи за главен отчет, подписан от потребител, като в
тази връзка експертизата кореспондира на приетите по
4
делото формуляри за отчети /л.119-120 по делото/.
Експертизата е установила, че в процесното жилище има
монтиран апартаментен топломер № ********* и два
водомера за топла вода. Установява се от експертизата, че
отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е
определена съобразно действащата към процесния период
Наредба № 16-334/2007г., при данни: пълен отопляем обем
на имота по проект 356 м3 съгласно Акт за разпределение
на кубатурата в жилищната сграда от 12.01.2012г., като за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в
СЕС е изчислено от ФДР, съгласно приложението към
чл.61,т.7.2 от Наредба № 16-334. Установено е също така, че
технологичните разходи са приспадани за сметка на
топлопреносното дружество, както и че общият топломер,
монтиран в АС на СЕС е бил годно за търговско измерване
средство в рамките на процесния период.
От изслушаната по делото коригирана ССчЕ се
установява, че процесните суми не са заплатени.
Установява се, че главницата за доставена топлинна
енергия, след изравняване е в размер на 5654,26 лева, като
на абоната са начислявани такси за изготвяне на
изравнителни сметки в периода от 01.05.2018г. до
м.04.2020г. в общ размер на 42,28 лева. Установява се, че
размера на мораторната лихва върху главницата за
отопление на имота, за периода от 01.07.2018г. до
05.04.2021г. е в размер на 893,18 лева а върху главницата за
5
такси за дялово разпределение, за периода от 01.05.2018г. до
05.04.2021г. е в размер на 7,99 лева. На стр.4/5 вещото лице
е посочило, че на 21.04.2021г. след образуване на
заповедното производство, но преди издаване на заповедта
за изпълнение, ответникът е заплатил главница за
доставена топлинна енергия в размер на 4965,08 лева,
главница за такси за ФДР в размер на 42,28 лева и
главница за изравнителни сметки за доплащане в размер
на 689,18 лева, като е дало крайно заключение, че по този
начин е заплатена претендираната главница за процесния
период – м.05.2018г. до м.04.2020г. В о.с.з. от 29.09.2022г.
вещото лице поясни, че има в коригираната експертиза по
спорните суми и то е написано, че те са платени по сметка,
като след повторна проверка е обяснено на вещото лице, че
се касае за суми прехвърлени към съдебно събиране и няма
ефективно плащане, като по тази причина сумите не са
отразени в Приложение № 2 към експертизата.
Съдът приема, че предмет на делото са суми по пера
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за
отопление на имота, както и за БГВ, което обстоятелство се
установи от заключението на СТЕ, неоспорено от страните,
и което съдът намира да е компетентно изготвено и в
съответствие с останалия доказателствен материал.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн
ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия
6
от /ФИРМА/ на потребители за стопански нужди, действали
към процесния период, съответно това са ОУ за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от /ФИРМА/ на
потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007г. на ДКЕВР, приети по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
На първо място, следва да бъде отбелязано, че не е
спорно по делото и се установява от представените писмени
доказателства, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот – апартамент № 21 , намиращ се в СЕС,
находяща се в /АДРЕС/
В предвид възраженията на ответника основно спорно
е в производството дали ответникът е "небитов клиент" по
смисъла на разпоредбата на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ /нова, ДВ
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г. /. Легалната
законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ, "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР
7
на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§ 1, т. 42 и т.
43), така и в действащата, следва че законодателят е
използвал като критерии при дефиниране и
разграничаване на понятията: вида правен субект
(физическо или юридическо лице); нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или
небитови – по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди), като определящи са нуждите,
за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете
обсъждани правни норми легални понятия, обаче не
обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката.
В случая ответникът е юридическо лице, като в
предвид приетото по делото искане до ищеца, отправено от
самия ответник за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди, като в искането е
посочен именно процесният имот, което писмено
доказателство не се оспорва от ответника, и като подписано
от негов представител предопределя осъществяването на
неизгоден за ответника факт, поради което следва да бъде
кредитирано от съда, то съдът приема, че процесния
топлоснабден имот се доказа да е търговски обект и че се
използва за търговски цели, което да сочи на небитово
ползване на топлоенергията.
По изложеното съдът приема, че ответникът, като
юридическо лице има качеството "небитов клиент",
8
спрямо когото е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за
продажба на топлинна енергия между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди.
Ищецът твърди, че ответникът е "небитов клиент" по
смисъла на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ, или "потребител за
стопански нужди" по § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ,
бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г. / и това
обстоятелство е изрично признато в исковата молба. По
аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, която
определя битовия клиент като такъв, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, като по делото не се установи, че имота се използва
за битови цели. Тук следва да се посочи разликата между
хипотезата на договор за търговска продажба на топлинна
енергия за небитови нужди, и хипотезите на договор за
търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди,
който се счита за сключен и с конклудентни действия – по
арг. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - т. е. писмена форма не е
предвидена. В този случай топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията Общи
условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като
9
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. В този
случай договорната връзка се предполага по силата на
закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са
потребители на топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. Това обаче не важи за възникване на
договорното правоотношение с небитовите клиенти, тъй
като спрямо тях не са приложими публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди по чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването на писмен
договор, какъвто не се установи в производството да е
сключен.
С оглед на горното, съдът намира, че след като
страните по настоящето дело – небитов клиент и ищцовото
дружество, не са сключили писмен договор, съгласно
изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, между тях липсва
възникнало валидно облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответницата за
10
заплащане на претендираните суми. Ето защо, след като не
е установен източник на облигационно договорно
отношение между страните, и ако е ползвана услугата за
топлоснабдяване на процесния имот от ответника, той
дължи сумите за използвана топлинна енергия на
основание чл. 59 от ЗЗД.
Данните сочат, че ответникът е собственик на
процесния имот, установява се и ползването на
топлоенергия /за сградна инсталация, отопление на имота и
енергия за затопляне на вода/ от изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза. Дължимостта на цената на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права, а
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти
по проект. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в
такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването
за отопление на цялата сграда от абонатната станция,
каквато настоящата хипотеза не е. Тъй като собствениците
в етажната собственост получават в имотите си част от
топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и
вертикални топлопроводи от сградната инсталация, то тя
се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от
11
сградната инсталация. По гореизложеното съдът намира, че
сумите начислени за сградна инсталация са дължими. По
отношение начисленията за подгряване на вода и за
отопление на имота, също са дължими, същите са
изчислени след реален отчет на уредите, подписан от
потребител, поради което също са дължими.
Според чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вън от горните случаи,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В случая, искът по чл. 422, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се доказва на първо място в
своето основание. Ответникът е собственик на имота,
налице е потребена топлинна енергия, но липсва между
страните облигационна връзка, доколкото не е бил
подписван писмен договор за топлоснабдяване. Ищецът не
може, поради липсата на писмен договор, да търси на
договорно основание сумите, дължими за изконсумираната
енергия. Ето защо пътят му за защита е искът по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, като претендира сумите на плоскостта на
неоснователното обогатяване. Такова е налице –
ответникът е потребявал топлинна енергия, не е подписал
обаче писмен договор с ищеца, като по този начин се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, който пък се е
обеднил, предоставяйки енергията. За да се избегне
неоснователно обогатяване, ответникът трябва да върне на
ищеца това, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. По тези мотиви искът се доказа по основание
12
и размер.
По делото са изслушани две ССчЕ, като съдът
кредитира втора експертиза, която дава крайно
заключение, че процесните суми не са заплатени.
Действително в нея е посочено конкретното плащане от
дата 21.04.2021г., но в предвид, че именно ответникът носи
доказателствената тежест да докаже положителният факт
на плащане, а само бланкетно твърди плащане, без да
представя доказателства в тази връзка, и то такова
плащане, в което е посочено точно основанието и че касае
именно процесните суми, съобразно чл. 76 от ЗЗД, съдът
дава вяра на твърдението на ищеца, че с платените суми са
заплатени други задължения на ответника. Искът за
главница за доставяна топлинна енергия до имота, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, следва да
бъде уважен до пълно предявения размер от 5654,24 лева,
като този размер се установи от така изслушаната ССчЕ.
Изцяло неоснователна е претенцията за заплащане на
стойността на такси за извършваната услуга за дялово
разпределение, доколкото ищецът не доказа обедняване за
тази сума.От доказателствата по делото не се установи, че
за ищеца е възникнало задължение към третото лице –
помагач в претендирания размер, което да е платено.При
неоснователност на главната искова претенция за сумата в
размер на 42,28 лева, представляваща главница за такси за
дялово разпределение, за периода от 01.05.2018г. до
13
28.02.2020г., то неоснователна е и акцесорната претенция за
мораторна лихва върху тази главница за сумата в размер
на 7,99 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.07.2018г. до 05.04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането
на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и
задължението не е с определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана от страна на
кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за
забава чл. 86, ал. 1 от ЗЗД би била основателна само за
периода от поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а не от деня на
който е била дължима месечната вноска за топлинна
енергия, тъй като в случая нямаме договорна връзка и
разпоредбите на ОУ не могат да намерят приложение,
включително и по отношение на падежите на плащане на
задълженията. След като искът е на плоскостта на
неоснователното обогатяване, за да изпадне длъжникът в
забава, трябва да бъде поканен да плати. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи, че е
отправил до ответника покана за плащане на процесните
задължения преди завеждане на делото, не ангажирал
14
доказателства в тази насока, доколкото по делото не са
представени покани до ответника за плащане, няма данни
да са достигнали такива до него. Ето защо за периода преди
подаване на исковата молба не се дължи лихва за забава и
процесните парични вземания не са възникнали, поради
което и претенциите за двете лихви /за ТЕ и дялово
разпределение/ следва да бъдат отхвърлени изцяло и на
това основание.
Искане за присъждане на разноски е направил ищеца.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК разноски следва да се присъдят на страните
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Така
на ищеца в заповедното производство следва да му се
присъдят разноски в размер на 155,93 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил разноски, както следва:
131,96 лева за държавна такса, 700,00 лева за изслушване на
експертизи, като на ищеца следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
правната помощ в размер на 200,00 лева, или общо сумата
от 1031,96 лева. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство в размер на 884,39 лева,
съобразно уважената част от исковете.
На ответника също му се следват разноски с оглед
отхвърлената част от исковете. Той претендира за
присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в
15
размер на 660,00 лева, за реалното заплащане на което
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС, са налице доказателства на л.113 по делото. На
ответника, съобразно отхвърлената част от исковете следва
да му се присъдят разноски в размер на 94,38 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, представлявано
от А.А. – Изпълнителен директор срещу /ФИРМА/, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 59 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че
/ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 5654,24
лв. – представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, /АДРЕС/
ап.21, абонатен № ******, ведно със законната лихва от
16.04.2021 г. до изплащане на вземането, и с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 59 от ЗЗД, за сумата в размер на 42,28 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
16
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2020 г.,
както и исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
86 от ЗЗД, за сумата от 893,18 лв., представляваща
мораторна лихва, за периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г.,
начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия и за сумата от 7,99 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г., и
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 21978/2021г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 155,93 лева,
разноски в заповедното производство на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 884,39 лева,
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 94,38 лева,
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.3
17
от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/ в
качеството му на трето лице помагач, конституирано на
страната на ищеца /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18