Решение по дело №368/2016 на Районен съд - Силистра

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 302

                                                гр. С., 12 август 2016 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети юли 2016 г., в състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

при секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 368 по описа на съда за 2016 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „З. к. Л.И.” АД твърди, че на 02.03.2013 г. около 17,30 ч. в гр. С.при движение по ул. „М.” ответникът, управляващ лек автомобил „Н.С.”, рег. № ….., загубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което реализирал ПТП като ударил лек автомобил „Р. Л.”, рег. № …, собственост на В. С. Й.. Към момента на произшествието ответникът бил неправоспособен водач; същевременно към този момент по отношение на управлявания от ответника лек автомобил действал договор за застраховка „гражданска отговорност”, по силата на който ищецът заплатил на собственика на увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1912,35 лв. по щета № 1801-5060-13-301115. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи възстановяване на заплатеното обезщетение заедно със законна лихва върху главницата от 16.12.2015 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1911 по описа на РС – С.. за 2015 г. Претендира и направените по делото разноски, включително и такива за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д.М.С. оспорва иска с възражението, че към момента на извършване на нарушението не е бил административно и наказателноотговорен, тъй като не бил навършил 16-годишна възраст. При отхвърляне на иска претендира направените по делото  разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./, чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на подадено  на 16.12.2016 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение  СРС е издал такава заповед под  №  3813 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1911 по описа за 2015 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумата, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тази сума е посочена в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № 319477 от 02.03.2013 г. се установява, че на същата дата около 17,30 ч. ответникът, управлявайки по ул. “М.” лек автомобил „Н. С.”, рег. № …., загубил контрол над превозното средство и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което реализирал ПТП като ударил лек автомобил „Р. Л.”, рег. № …, собственост на В. С. Й.. Управляваният от ответника лек автомобил бил собственост на лицето Здравко Генов Стефанов, с който ищцовото дружество се намирало в договорни правоотношения, породени от сключен помежду им договор за застраховка “гражданска отговорност” на автомобила посредством застрахователна полица № ….. от 14.01.2013 г. със срок на действие от 14.01.2013 г. до 13-01.2014 г., в рамките на който  било реализирано процесното ПТП. В изпълнение на задълженията си по договора застрахователят извършил оценка на повредите, причинени по автомобила на другото участващо в произшествието лице, въз основа на която определил размера на полагащото му се обезщетение на сумата от 1912,35 лв., която му заплатил с преводно нареждане от 14.03.2013 г. Така изложените факти не се оспорват от ответника, който признава и обстоятелството, че по време на ПТП не е бил правоспособен водач, т.е. не е разполагал със свидетелство за управление на превозното средство, което се установява и от съдържанието на посочения по – горе протокол.

Отговорността за непозволено увреждане е регламентирана в чл. 45 и следващите от ЗЗД, според които тя произтича от  виновното поведение на извършителя, от което са причинени неблагоприятни последици в имуществената или неимуществена сфера на пострадалото лице. Съгласно чл. 31, ал. 2 НК отговорност за действията си носят и непълнолетните лица (навършили 14 години, но ненавършили 18 години), които могат да разбират свойството и значението на деянието си и да ръководят постъпките си. Към момента, в който е причинил обезщетените от застрахователя вреди, ответникът е наближавал навършването на 16-годишна възраст, поради което е попадал в кръга на лицата, които са принципно способни да осъзнават значението на своите постъпки и   да контролират  поведението си, т.е. лица с адекватно субективно отношение към действията, които извършват. Тъй като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, в тежест на ответника е стояло установяването на твърденията му, че с оглед ниската си възраст той е причинил увреждането без да разполага с интелектуална способност да разбира свойството и значението на деянието си или без да  е изградил психологически механизъм за контрол над поведението си. Единствено непълнолетието му не е доказателство за горните обстоятелства, а поради неангажирането на други доказателствени средства за тяхното установяване съдът приема, че той носи вина за действията, с които е причинил ПТП от 02.03.2013 г. и спрямо него биха могли с основание да се насочат имуществени претенции за обезщетяване на вредоносните последици от него.

Чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ гласи, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление, като тази разпоредба дава правото на ищеца в качеството му на лице, компенсирало настъпилите за собственика на автомобила щети, да потърси от прекия им причинител равностойността на  това, което е заплатил. Горното сочи, че предявеният иск за установяване на вземането на застрахователя за стойността на заплатеното от него обезщетение, както и за законна лихва върху главницата от 16.12.2015 г. до окончателното й плащане, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е основателен, поради което същият следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 38,25 лв. за държавна такса и 363,86 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в заповедното производство в размер на 402,25 лв., а искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.М.С. с ЕГН ********** *** дължи на “З. к. Л.и.” АД с ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.” № ., представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г.и П.. В. Д., сумата от  1912,35 /хиляда деветстотин и дванадесет лв. и 35 ст./ лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение за повредите настъпили по лек автомобил „Р. Л.”, рег. № …., собственост на В. С. Й., в резултат на ПТП, причинено от ответника на 02.03.2013 г. около 17,30 ч. в гр. С. по ул. “М.” при управление на лек автомобил „Н. С.”, рег. № …., застрахован при “ЗК Л. И.” АД по договор за застраховка “гражданска отговорност”, който автомобил е управляван без свидетелство за управление, и законна лихва върху главницата от 16.12.2015 г. до окончателното им плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 3813 от 21.12.2013 г. по г.гр.д. № 1911 по описа на Районен съд – С. за 2015 г.

ОСЪЖДА Д.М.С. с ЕГН ********** *** да заплати на “З. к.Л. и.” АД с ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.” № ., представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П. В. Д.,  представлявано от изпълнителните директори М.М.– Г. и Л.Г. Г., направените по делото разноски в размер на 38,25 лв. (тридесет и осем лв. и 25 ст.) за държавна такса и 363,86 лв. (триста шестдесет и три лв. и 86 т.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в заповедното производство в размер на 402,25 лв. (четиристотин и два лв. и 25 ст.).

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.М.С. с ЕГН ********** *** за присъждане на деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                             /М. Петрова/