Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 6412 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на 258-273 от ГПК.
С решение № 318736 от 22.01.2018 г. постановено по гр. д. № 63113/2016 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав съдът е осъдил
ответното дружество "К.-****"
ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Р.А.Р., ЕГН ********, с адрес: *** на основание чл.128, т.2 КТ
сумата от 3 007,95 лева - трудово възнаграждение за периода
01.09.2015 г. - 07.12.201 5г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
04.11.2016г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 3
007.95 лв. до пълния предявен размер от 3 483,81 лева. С решението ответникът "К.-****" ООД, ЕИК ******* е осъден и да за плати на Р.А.Р., ЕГН ********,
на основание чл.245, ал.2 КТ сумата от
326,87 лева - обезщетение за забава в размер на законната върху трудови
възнаграждения, дължими за периода 01.09.2015г.
- 07.12.2015г., за общ период на забава 26.10.2015 г. - 04.11.2016 г. С
решението ответникът СРС е осъдил ответникът "К.-****" ООД, ЕИК *******
да за плати на Р.А.Р., ЕГН ******** на основание
чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
- сумата от 37 242,75 лева -
допълнително трудово възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като "ръководител на проект
"Експлоатация на геотермално поле
Ератину, Община Нестос, Гърция", за периода 10.03.2015г. - 07.12.2015г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.11.2016 г.
до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 1 181,38 лева - разноски. С решението ищецът
Р.А.Р., ЕГН ********, с адрес: *** е
осъден да заплати на "К.-****"
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 22,70 лева - разноски. Ответникът "К.-****" ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да плати на основание
чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийския районен съд сумата от 2 087,51 лева
- разноски. На основание чл.242, ал.1 от ГПК СРС е постановил предварително
изпълнение на решението в частта, в която са
присъдени суми по чл.128, т.2 КТ и чл.6, ал.1, т.2 от НСОРЗ.
Недоволен от постановеното решение,
е останал ответникът "К.-****"
ООД, ЕИК *******, който чрез
пълномощника си адв.Н. в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърдения, за неправилност,
назаконосъобразност и необоснованост на решението. По-конкретно въззивникът
поддържа, че искът за сумата от 37 242,75 лв. неправилно е квалифициран от първостепенния съд като такъв чл.6, ал.1, т.2 НСОРЗ, претендираната сума не представлява договорено между страните
допълнително възнаграждение по трудов
договор (индивидуален/колективен), какъвто не се представя от ищеца в
производството, а с оглед направеното от ищеца уточнение на ИМ функциите,
каквито ищецът претендира да е изпълнявал - "ръководител на проект"
са му били възложени от ответното дружество не по силата на процесния трудов
договор, а въз основа на допълнително възлагане по граждански договор. Излага
съображения, че от събраните писмени и гласни доказателства в процеса не се
установява какви действия конкретно е изпълнявал ищеца като ръководител на
проект с оглед претенцията му от 37 242,75 лв. Искането към въззивната инстанция е
да отмени обжалваното решение и отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна – Р.А.Р. чрез пълномощника си адв.Б. оспорва въззивната жалба
по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор. По-конкретно поддържа, че от събраните пред СРС писмени доказателсва
безспорно се установява допълнително заеманата от ищеца позиция Ръководител/мениджър на проекта), наред със задълженията си на
„инженер сондажни машини", той е натоварен и приема да носи цялата
отговорност, свързана с много повече и много по-сериозни дейности по управление и надзор на
процеса по изграждане на три сондажа, включително задължение да изготвя и представя:
ежедневни рапорти, описание на обсадните колони за инсталация, изчисления и
рапорти за извършваните циментации и управление на технологичния процес за
изпълнение на
сондажните дейности по проекта. Изпълнението на тези допълнителни дейности се
установявало от показанията на св.Г.А.и представените и приети от
първоинстанционния съд писмени доказателства - Приложение
VIII „Персонал, извършващ
сондажна дейност" към Договора,
подписан между гръдското
дружество и ответника „К."ООД; Писмо
от 13.09.2016 г.
на Р.С., действаща
от името на „Проджект
Динамик", където е посочено, че управителят на „К." ООД е определил инж. Р. за Ръководител на
проекта и същият е приел да изпълнява
тази длъжност; Списък на
персонала на дружество
„К."ООД, като подизпълнител на гръцкото дружество; Декларация по чл.8 от Закон 1599/1986, с която инж.Р.
е приел да изпълнява длъжността,
определена му от
лицето, представляващо „К."ООД; Отчетни във връзка с
проекта - рапорти, описание на обсадните колони за извършваните циментации. Моли въззивната инстанция за
потвърди обжалваното решение.
Решението в ЧАСТТА, с която исковете
по чл.128, т.2 от КТ са отхвърлени за разликата над 3 007.95 лв. до пълния предявен размер от 3
483,81 лв., като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл.
269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
По исковете с правно основание чл.128 КТ
и чл.245, ал.2 от КТ.
Насрещната престация на
работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е
задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 128 от КТ е установено по императивен
начин основното задължение на работодателя да изплаща на работника / служителя
/ уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за
предоставената и използвана работна сила от страна на служителя.
В този смисъл и
визираните в чл.
128, т. 2 от КТ предпоставки за уважаване на иска
за заплащане на трудово възнаграждение, са 1) наличие на трудово
правоотношение, по което 2) работникът или служителят да е извършил работа при
работодателя и 3) последният да не му е заплатил дължимото по трудовия договор
възнаграждение в уговорените срокове.
Съгласно
доказателствената тежест в процеса, изцяло в тежест на работника-ищец в
производството е да установи наличието на валидно трудово правоотношение
правоотношение възникнало въз оснава на двустранно сключен писмен трудов
договор между страните за исковия период
за процесната длъжност, с уговорено трудово възнаграждение в претендирания от
него размер, както и че е престирал труд за този период от време, а в тежест на
ответника е да установи, че е заплатил дължимото възнаграждение за
претендирания период.
В случая при съвкупната
преценка на представените по делото доказателства и правилно разпределена от
първоинстанционния съд доказателствена тежест се установява наличието на
валидно трудово правоотношение правоотношение възникнало въз оснава на сключен
между страните писмен трудов договор № 8 от 09.03.2015 г., по който ищецът е
изпълнявал длъжността "инженер сондажни машини",
при трудово възнаграждение от 600 лева и допълнително възнаграждение от 0,6 % за всяка година трудов
стаж. За периода 01.09.2015 г.
- 07.12.2015 г. дължимото трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 3007,95
лева, видно от заключението на приетата от първоинстанционния съд и неоспорена
от страните съдебно -счетоводната експертиза. Работодателят, чиято е
доказателствената тежест съобразнонормата начл.154 от ГПК не ангажира доказателства за плащане на това възнаграждение. При
прилагане на последиците от доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме
този факт за неосъществил се. Законосъобразен е изводът на СРС, че исковете по чл.128,
т.2 КТ до сумата от 3 007,95 лева, следва да бъдат уважени, ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
По иска с правно основание
чл.245, ал.2 от КТ.
Трудовото възнаграждение се
дължи ежемесечно (чл.270, ал.2 КТ) и с неплащането му в уговорените срокове
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва - чл.245, ал.2 КТ. Предвид уговорените в трудовия договор срокове за плащане на трудовото
възнаграждение и заключението по ССчЕ обоснован
и законосъобразен е извода на СРС, че на ищеца се дължи обезщетение за забава в
размер на претендираната сума, поради което искът по чл.245, ал.2 КТ е
изцяло основателен и следва да се уважи в
размер на 326.87 лв. за периода 01.09.2015 г. до 07.12.2015 г.
Настоящият
въззивен състав споделя изложеното от въззивника в жалбата, че с оглед
твърденията на ищеца в ИМ, направеното уточнение от пълномощника му в о.с.з от 12.09.2017
г. искът на ищеца за сумата от 37 242,75 лева, претендирана като допълнително трудово възнаграждение във връзка
с изпълнение на дейности като
"ръководител на проект "Експлоатация на геотермално поле Ератину, Община Нестос, Гърция", за
периода 10.03.2015г. - 07.12.2015г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 04.11.2016 г. до окончателното плащане неправилно
е квалифициран от СРС като иск по чл.6, ал.1,
т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата допълнителните трудови възнаграждения са
договорените с индивидуален и /или с колективен трудов договор възнаграждения,
които се изплащат според договорените условия. По процесният трудов договор
сключен между страните ищецът е изпълнявал длъжността"инженер сондажни машини",
при уговорено трудово възнаграждение от 600 лева и допълнително възнаграждение
от 0,6
% за всяка година трудов стаж. Претендираната от ищеца сума от 37 242,75 лв. неправилно е определена от първостепенния съд като
договорено между страните допълнително
възнаграждение по трудов договор
(индивидуален/колективен), какъвто не представен от ищеца по делото (писмената форма на трудовия договор
е форма за действителност), а с оглед направеното от пълномощника му уточнение на
ИМ функциите, каквито ищецът претендира да е изпълнявал - "ръководител на
проект" са му били възложени от
ответното дружество не по силата на процесния трудов договор, а въз основа на
допълнително възлагане по граждански договор, за който намират съответно
приложение правилата за договора за изработка, респ.поръчка. По арг от чл.104,
т.4 от ГПК (доп. - ДВ,
бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) на окръжния съд като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на
исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че СРС е нарушил
правилата за родовата подсъдност, което налага обжалваното решение в ЧАСТТА за
сумата от 37 242,75 лв. да бъде обезсилено като недопустимо. В останалата
част по исковете с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ ,
решението на основаниечл.271 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делоно на въззивника следва
бъдат присъдени разноски общо пред СРС и СГС в размер на 423.60 лв., а на
въззиваемата страна общо сторените за двете съдебни инстанции разноски следва
дабъдат съобразени и евентуално присъдени при разглеждане на спора по същество
пред родово компетентния съд.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 318736 от 22.01.2018 г. постановено по гр. д. № 63113/2016 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав в ЧАСТТА, с която СРС е осъдил ответникът "К.-****"
ООД, ЕИК ******* да
за плати на Р.А.Р.,
ЕГН ******** на основание чл.6, ал.1, т.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - сумата от 37 242,75 лева - допълнително трудово възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като "ръководител на
проект "Експлоатация на геотермално поле Ератину, Община Нестос, Гърция", за периода 10.03.2015г. -
07.12.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
04.11.2016 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е
осъдил ответното дружество "К.-****" ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Р.А.Р., ЕГН ********, с адрес: *** на основание чл.128, т.2 КТ
сумата от 3 007,95 лева - трудово възнаграждение за периода
01.09.2015 г. - 07.12.201 5г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
04.11.2016г. до окончателното плащане, както и в ЧАСТТА, с която ответникът "К.-****"
ООД, ЕИК ******* е осъден и да за плати на Р.А.Р., ЕГН ********, на
основание чл.245, ал.2 КТ сумата от 326,87
лева - обезщетение за забава в
размер на законната върху трудови възнаграждения, дължими за периода 01.09.2015г. - 07.12.2015г., за общ период на
забава 26.10.2015 г. - 04.11.2016 г., като ОТМЕНЯ решението в ЧАСТТА за
разноските и вместо това постановява:
ОСЪЖДА "К.-****" ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Р.А.Р., ЕГН ********, с адрес: *** разноски общо пред СРС и СГС в размер на 423.60
лв.
Решението подлежи на обжалване в частта, в
която е обезсилено решение № 318736 от 22.01.2018 г. постановено по гр. д. № 63113/2016 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.