№ 1303
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502255 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 68971/06.08.2025г. по регистратурата на ВРС
подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния си представител срещу
решение № 2658/14.07.2025г. постановено по гр.дело № 2787/2024г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА по обратния иск, с която жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на А. К. И., ЕГН
*** законната лихва върху главницата от 5050 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 05.12.2023г. около 16,30 часа в гр.Варна, на
пешеходна пътека на кръстовището на бул.“Съборни“ и бул.“Сливница“, причинено по вина
на А. К. И., управлявал лек автомобил Форд Фиеста с рег. № ***, считано от 05.12.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, ПРИ УСЛОВИЕ, че А. К. И. заплати на Е. К.
присъдената сума по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, на основание чл. 435
от КЗ
Въззивникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния си представител
оспорва първоинстанционното решение в обжалваната му част с твърдения за неправилност
и незаконосъобразност. Посочва, че заедно с ответника по главния иск – А. И. са направили
признание на предявения иск за обезвреда, като последният го е признал в цялост, а
жалбоподателят е признал неговия размер, но валидно е останало заявеното в отговора на
обратния иск възражение за началния момент, от който се претендира присъждане на
1
законна лихва. Твърди, че спрямо него не e приложима общата хипотеза на чл.84, ал.3 от ЗЗД
за изпадане в забава считаното датата на увреждането, а такава съгласно чл.497 от КЗ се
дължи считано от датата на предявяване на претенцията, което в случая се приравнява на
момента, в който е получил исковата молба по обратния иск. На това основание моли
постановеното решение в обжалваната му част по отношение началната дата, от която се
дължи законна лихва върху главницата присъдена по обратния иск да бъде отменено и
такава да се присъди считано от датата на връчване на обратния иск до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт Е. К.,
чрез процесуалния си представител. Заявеното становище е за допустимост, но
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Излага, че изявлението за признаване на предявения иск касае цялата претенция в нейния
обем, включително касателно присъдената законна лихва. Доколкото признанието е
неоттегляемо , не е налице основание за уважаване на депозираната жалба. Моли същата да
бъде оставена без уважение както и да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А. К. И..
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора. С писмена молба въззивникът претендира за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Е. К., родена на
**********г., гражданка на Р.Украйна срещу А. К. И. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5050 лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 05.12.2023г. около 16:30ч. в гр.Варна, на
пешеходна пътека на кръстовището на бул.“Съборни“ и бул.“Сливница“, по вина ответника,
като водач на лек автомобил с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта - 05.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода на делото по искане на ответника А. И., с определение от 04.06.2024г., е
конституирано като трето лице-помагач на негова страна „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД и
е приет за съвместно разглеждане предявения срещу него като подпомагаща страна обратен
иск с правно основание чл.435 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
стойността на уважената претенция по първоначалния иск, а именно сумата от 5050 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на
причиненото по вина на И. ПТП на 05.12.2023г., ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от 05.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, при условие, че
А. К. И., заплати на Е. К. присъдената сума по предявения иск с правно основание чл.45
ЗЗД.
В срока за отговор по обратния иск, ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД
заявява възражение относно началната дата на претендираната законна лихва, като посочва,
че датата, от която застрахователят дължи изплащането й е уредена в разпоредбата на
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и тя е датата, на която е предявена претенция от пострадалите лица.
Наведени са и възражения обуславящи неоснователността на претенцията по обратния иск.
В открито съдебно заседание проведено на 23.06.2025г. ответникът по главния иск -
А. И. е направил изявление за признаване на иска в неговата цялост, а ответникът по
обратния иск „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е признал иска в размера, в който се
претендира.
С първоинстанционно решение № 2658/14.07.2025г. постановено по реда на чл.237 от
ГПК, при признание на иска, съдът е уважил предявените главен и обратен иск, като е
осъдил ответника по главния иск - А. К. И. да заплати на Е. К. сумата от 5050 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - физически и
психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 05.12.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 05.12.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.45 ЗЗД и е осъдил „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД да заплати на А. К. И., сумата от 5050 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, при
условие, че А. К. И. заплати на Е. К. присъдената сума по предявения иск с правно
основание чл.45 ЗЗД от 5050 лева, на основание чл.435 от КЗ.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на настоящото въззивно обжалване е първоинстанционното решение само в
частта досежно посочената началната дата, от която се дължи присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение по уважения обратен иск.
Присъждането на законна лихва представлява санкция за длъжника, който не
изпълнява навреме паричното си задължение към кредитора. Спорът е досежно началния
момент, от който застрахователят – ответник по обратния иск дължи заплащането й.
По приложението на чл.497 от КЗ понастоящем е формирана константна практика на
ВКС, според която застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите дължи лихва за забава върху дължимото от него
застрахователно обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на застрахователя. В този
смисъл е и общата норма на чл.429, ал.3 от КЗ, според който от застрахователят се плащат
само лихвите за забава дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
3
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от
КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая видно от материалите по делото, застрахователят „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД е уведомен от застрахования А. К. И. за настъпилото застрахователно събитие от
момента на получаване на подадената от последния исковата молба по обратния иск, т.е от
17.06.2024г., следователно това е датата, от която същият носи отговорността да заплати и
законната лихва върху присъденото обезщетение на уведеното лице. Тази лихва
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на деликвента.
Цитираните норми са от императивен порядък, което означава, че неспазването им се
приравнява на нарушение на закона. Именно на това основание извършеното от ответника
застраховател признание на предявения обратен иск в частта досежно началната дата, от
която се дължи лихва за забава е резултатирало неправилно в постановяване на решение при
признание на иска с посочване на начална дата на законната лихва считано от деликта –
05.12.2023г. В тази част е налице отрицателната предпоставка на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска, което го прави незаконосъобразно.
На това основание първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да
бъде отменено и да се постанови ново, с което като начална дата на дължимост на законна
лихва върху обезщетението от 5050 лева по обратния иск предявен против „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД бъде посочена датата 17.06.2024г.
Въззивникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е направил искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски като съобразно изхода на спора му се следват такива за
заплатената държавна такса за въззивното производство в размер на 25 лева както и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2658/14.07.2025г. постановено по гр.дело № 2787/2024г. по
описа на ВРС, В ЧАСТТА по обратния иск, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* е ОСЪДЕН да заплати на А. К. И., ЕГН *** законна лихва върху главницата от
5050 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - физически
и психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 05.12.2023г.
около 16,30 часа в гр.Варна, на пешеходна пътека на кръстовището на бул.“Съборни“ и
бул.“Сливница“, причинено по вина на А. К. И., управлявал лек автомобил Форд Фиеста с
рег. № ***, считано от 05.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, ПРИ УСЛОВИЕ,
че А. К. И. заплати на Е. К. присъдената сума по предявения иск с правно основание чл.45
от ЗЗД, на основание чл. 435 от КЗ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
4
ОПРЕДЕЛЯ 17.06.2024г. за начална дата, от която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на А. К. И., ЕГН *** законна лихва върху главницата от 5050
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - физически и
психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 05.12.2023г.
около 16,30 часа в гр.Варна, на пешеходна пътека на кръстовището на бул.“Съборни“ и
бул.“Сливница“, причинено по вина на А. К. И., управлявал лек автомобил Форд Фиеста с
рег. № ***, ПРИ УСЛОВИЕ, че А. К. И. заплати на Е. К. присъдената сума по предявения
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, на основание чл. 435 от КЗ.
ОСЪЖДА А. К. И., ЕГН *** с адрес: гр.Варна, ул.“Г.Р.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б сумата 225 /двеста двадесет и пет/ лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5