РЕШЕНИЕ
№ 1368
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Петкова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501980 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на Ж. Е.
Ж., ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №2064/29.09.22г.
постановено по гр.д.№4359/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което
съдът ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ за пътуване на детето С. Ж. Ж., ЕГН **********, извън
пределите на Република България до всички държави - членки на Европейския съюз,
включително Хърватия, както и до Република Турция, придружавано от упълномощено
от майката лице, както и в частта с което разрешението е дадено за пътуване до
Република Северна Македония, придружавано от своята майка Г. П. Л., ЕГН
**********; както и в частта, с което съдът ОСЪЖДА Ж. Е. Ж., да заплати на Г. П. Л.,
сумата от 425,00 лв., представляваща направените от нея разноски по делото.
На първо място въззивникът излага съображения за оборване извода на съда,
че пътуването до Северна Македония е безопасно за детето, с оглед извлечение от
сайта на МВнР относно завишен до ниво 2 риск и препоръка българските граждани да
се въздържат от пътуване до тази дестинация. На второ място изразява несъгласие с
предоставената от съда възможност детето да пътува извън страната с придружител,
който не е майката на детето и в контекста на упражнено върху детето насилие от
брата на майката – вуйчо му А. Л..
Въззиваемата – ищец по иска Г. П. Л., чрез адв. Шангова представя в срока
по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него въззиваемата страна излага съображения
за потвърждаване на решението.
Въззиваемата намира, че съдът правилно е възложил тежестта на разноските
с оглед изхода по делото.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
1
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Установил е, че страните по
делото са родители на детето С. Ж. Ж., род. на ***г. – малолетен, като с Решение
№2897/07.11.2019г., постановено по гр.д. №3890/2019 г. на БРС, упражняването на
родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, постановено е
местоживеенето на детето да е при нея, определен е режим на лични отношения на
бащата с детето, както и бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка.
С тук обжалваното частично решение, БРС е дал разрешение за пътуване на
детето С. Ж. Ж. извън пределите на Република България до всички държави - членки
на Европейския съюз, включително Хърватия, както и до Република Турция и
Република Северна Македония, придружавано от своята майка Г. П. Л., ЕГН
**********, или от упълномощено от нея лице, за период от 3 години, считано от
влизане в сила на решението, както и за издаване на необходимите лични документи на
детето за пътуване в чужбина, като е заместил съгласието за това на бащата Ж. Е. Ж..
Въззивникът изразява несъгласие с решението в частта, с което е дадено
разрешение за пътуване на детето до Северна Македония. Излага съображения за
оборване извода на съда, че пътуването до Северна Македония е безопасно за детето, с
оглед извлечение от сайта на МВнР относно завишен до ниво 2 риск и препоръка
българските граждани да се въздържат от пътуване до тази дестинация. На второ място
изразява несъгласие с предоставената от съда възможност детето да пътува извън
страната с придружител, който не е майката на детето и в контекста на упражнено
върху детето насилие от брата на майката – вуйчо му А. Л..
Въззиваемата Г. Л. оспорва жалбата. Счита, че информацията на сайта на
МВнР е неактуализирана и същата е касаела ограничения, във връзка с пандемията от
коронавирус – излага съображения, с посочване на различни европейски държави, в
т.ч. и такива от Европейския съюз. На второ място, с цитиране на съдебна практика и
обосноваване на понятието „най-добър интерес на детето“, по см на §1, т.5 ДРЗЗДет.,
споделя извода на съда, че липсват основания да се приеме, че майката би
упълномощила лице, което ще навреди на детето. Излага съображения, че
възможността за упълномощаване на трети лица да придружават детето се налага от
евентуални пътувания, организирани от училище, за което не следва да се изисква
съгласие и от бащата.
С тук обжалваното решение, съдът е осъдил Ж. Е. Ж., да заплати на Г. П. Л.
сумата от 425,00 лв., представляваща направените от нея разноски по делото.
Ответникът обжалва решението в тази му част. Намира, че с оглед характера на
производството – спорна съдебна администрация, всяка от страните следва да понесе
направените от нея съдебно – деловодни разноски, евентуално – поради липса на спор
счита, че не дължи на насрещната страна направените разноски – излага съображения.
Въззиваемата Г. Л. намира, че съдът правилно е възложил тежестта на
разноските с оглед изхода по делото.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и
пред настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно.
Както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1/2016 г., „производството по чл.127а СК е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по
целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно
за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. …
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при
пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен
2
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави …. Когато родител се
противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на
преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на
детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между
двамата“.
В настоящия случай, въззивната инстанция споделя аргументите на БРС,
относно възможността детето да пътува до Република Северна Македония. При
извършена справка в интернет страницата на Министерство на външните работи се
установява, че по отношение на Република Северна Македония е обявена еднаква
степен на сигурност с държавите Австрия, Великобритания, Гърция, Германия, Дания,
Испания, Италия и други европейски държави. Посочено е, че „ … в последно време се
увеличава броят на терористичните нападения, причиняващи жертви в редица страни
по целия свят. Европейският континент вече не е изключение и е налице поредица от
терористични актове, поразяващи големи европейски градове като Париж, Брюксел,
Ница, Берлин, Лондон, Стокхолм. Терористична заплаха съществува преди всичко в
големите населени места, промишлените и транспортни центрове, но също и в
туристически, културни и търговски обекти, летища, метро и други места,където има
струпване на голям брой хора“. Следователно по отношение на Република Северна
Македония“ не са налице специални предупреждения за българските граждани, освен
тези, които касаят пандемията от коронавирус. Ето защо не са налице основания тази
държава да бъде изключена от държавите, за които да бъде дадено съгласие детето С.
да пътува.
По изложените съображения, първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на възможността детето да пътува с упълномощено от
майката лице, за което бащата да даде съгласие следва да се каже: производството по
чл.127а СК има за цел да се постанови решение, с което волята на съда да замести
волята на родителя, който не е съгласен детето да пътува в чужбина. Със съдебното
решение се разрешава конфликта или спора между родителите по този въпрос. Ето
защо, да се постанови заместващо съгласие под условие, че родителят, чието съгласие
се замества ще даде съгласие, противоречи на целта и функциите на производството по
чл.127а СК. На следващо място, по делото не са налице нито твърдения, нито
доказателства, че майката възнамерява да изпрати детето в чужбина, придружавано от
ненадеждно или опасно за живота и здравето на детето лице. Възможността за
упълномощаване на лице, което да придружи детето е налице, в случаите, в които
детето пътува на екскурзия, спортно и/или културно мероприятие, изобщо – за
училищна или извънучилищна дейност, в които случаи придружаващите лица са
учители, треньори, ръководители и др. – по същество – трети на семейните
правоотношения лица.
По изложените съображения, първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на акцесорната претенция за разноски, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. „Нормата на
чл. 78 ГПК се намира в част Първа „Общи правила“ на процесуалния закон и се
прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални
правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото
производство. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията
родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в
процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по
тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл.
78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за
отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези
граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки
изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне
3
размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил
режим различен от поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на ищеца
не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК - когато
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично
признае иска.“ - Определение № 252 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2015 г., II
г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова.
В настоящият случай, макар принципно ответникът да е заявил, че е
съгласен детето да пътува в чужбина, е изразил изрично противопоставяне това да
става в държавите извън ЕС, както и да пътува с лице, различно от майката. Това сочи,
че между родителите е налице спор, който е поставен за разглеждане от съда. Поради
това отговорността за разноските се разпределя съобразно общите правила на чл.78
ГПК и на ответника следва да бъде възложена тежестта на съдебно – деловодните
разноски на ищцата, поради уважаване на предявените искове.
По изложените съображения, първоинстанционното решение, в частта,
имаща характер на определение, досежно разноските, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, на въззивника следва да бъдат възложени и
разноските на въззиваемата, направени във въззивното производство, в размер на 400
лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2064/29.09.22г. постановено по гр.д.
№4359/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Ж. Е. Ж., ЕГН **********, от ***, да заплати на Г. П. Л. , ЕГН
**********, от ***, сумата от 400,00 лв., съдебно – деловодни разноски във въззивното
производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4