№ 11073
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110105518 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявен от ***, ЕИК ***, срещу Х. С. И., ЕГН **********,
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 2 302.13 лв. –
главница по договор за потребителски кредит *** от ***, ведно със законната лихва за забава
от 02.06.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 139.17 лв., представляваща
обезщетение за забава, считано от 06.03.2021г. до 02.06.2023г.
Ищецът *** твърди, че на *** между ***, клон ***, като кредитор и Х. С. И. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит ***, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като посочва, че размерът на
предоставения с този договор кредит е равен на сумата от 3 000 лв., а застрахователната
премия е в размер на 705,60 лв. Като задължение на кредитополучателя се сочи заплащането
на погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, която да покрива разноските на кредитора и да представлява печалба за него.
Сочи, че лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него. Твърди, че
общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 6095.88 лв., а договорната лихва е
в размер на 2390.28 лв. Отбелязва, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 05.11.2022г. на 42 броя равни месечни погасителни вноски на стойност
всяка от 145.14 лв. Твърди, че между страните е уговорено при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски от страна на кредитополучателя, последният дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница
по договора за кредит, поради което била начислена лихва за забава за периода от
06.03.2021г. до 02.06.2023г.
1
Посочва, че на 17.06.2020г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019г. между ***., клон ***, и ***, по силата на което
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит ***, е прехвърлено изцяло в
полза на ищеца. Твърди се, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената продажба на
вземането от името на ***., клон ***.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, като в Софийски районен съд, след изпращането
на делото по подсъдност, било образувано ч.гр.д. № 37351/2023г., по което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 22626/02.08.2023г. на Х. С. И. към *** за
сумата от 2 302.13 лв., представляваща главница за период 05.11.2022г., ведно със законната
лихва за забава за период от 02.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 139.17 лв., представляваща мораторна лихва за период от 06.03.2021г. до 02.06.2023г.,
както и държавна такса в размер на 48.83 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
75 лв. Издадената заповед е била връчена на Х. И., предвид което след подадено от негова
страна възражение на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за *** е налице правен интерес от
завеждането на установителен иск. Предявени са искове по реда на чл. 415 ГПК относно
установяването на вземане по Заповед № 22626/02.08.2023г. за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва за забава от 02.06.2023г. Претендират се сторените по
делото разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответникът Х. С. И. чрез адв. П. П. в срок подава отговор, с който оспорва исковата молба
по основание и по размер. Излага съображения за нарушение на правилата на ЗПК и ЗЗП и
за накърняване на добрите нрави. Оспорва дължимостта на уговорената между страните
„такса ангажимент“, както и на застрахователните премии поради невключването им в ГПР,
което е основание за недействителност на договора. Оспорва и клаузата, с която е уговорена
възнаградителна лихва, като нищожна. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит *** от ***, сключен
между „***., клон ***“ и Х. С. И., от който се установява, че кредиторът е отпуснал на
ответника кредит в размер на 3000 лева, при годишен процент на разходите 45.57%, лихвен
процент 35.66% и с такса ангажимент от 105 лв. Видно от Погасителния план, договорът е
сключен за 42 равни погасителни вноски от 145.14 лв. В чл. 2 от Договора е уговорено
заплащането на такса ангажимент, която се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като тази сума се удържа от общия размер на кредита. В чл. 5 е уредено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора. Уговорено е, че с подписването на договора, кредитополучателят удостоверява,
че е получил договорената сума.
2
Приложен е Сертификат ***, от който е видно, че застрахователят се е съгласил да
застрахова кредитополучателя на потребителски паричен кредит срещу заплащането на
застрахователна премия, съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“.
Като трето ползващо се от договора лице е посочено „***., клон ***“.
Представено е Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от 19.06.2019г.,
адресирано до ответника, с което *** от името на „***., клон ***“ уведомява за извършената
цесия, като видно от представената на л. 16 разписка, писмото не е получено от длъжника. В
Потвърждение за извършената цесия е уговорено, че при постъпване на плащания по
прехвърлените вземания след 17.06.2020г. по сметка на цедента, същите ще бъдат
превеждани по сметка на цесионера.
Приет по делото е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.,
сключен между *** като купувач и „***., клон ***“ като продавач, като прехвърлените
вземания са индивидуализирани в представеното Приложение № 1 от 17.06.2020г.
От страна на ответника са представени следните доказателства за плащане, относими към
Договор за кредит *** от ***: Разписка № *** до *** за сума от 145.14 лв.; Разписка № ***
от 10.03.2020г. до *** за сума от 290.28 лв.; Разписка № *** от 18.01.2020г. до *** за сума от
145.14 лв.; Разписка № *** от 01.09.2019г. до *** за сумата от 145.14 лв.; Разписка № *** от
24.06.2019г. до *** за сумата от 145.14 лв.; Разписка № *** от 28.05.2021г. до *** за сумата
от 300 лв.; Разписка № *** от 15.07.2020г. до *** за сумата от 500 лв.; Разписка № *** от
30.07.2022г. до *** за сумата от 100 лв.; Разписка № *** от 11.10.2022г. до *** за сумата от
150 лв.; Разписка № *** от 31.08.2021г. до *** за сумата от 150 лв.; Разписка № *** от
02.02.2021г. до *** за сумата от 300 лв.; Разписка № *** от 02.03.2021г. до *** за сумата от
300 лв.; Разписка № *** от 04.11.2020г. до *** за сумата от 300 лв.; Разписка № *** от
07.12.2020г. до *** за сумата от 300 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че до датата на
извършената цесия кредитополучателят е направил плащания общо в размер на 1 015 лв., а
след датата на цесията са направени вноски за погасяване на кредита в размер на 2 950 лв.
Стойността на ГПР с включени застрахователна премия и такса ангажимент е 34.02%, а
когато са включени – 58.44%. ГПР в договора е посочен във вариант, при който в него са
включени лихвата и таксата ангажимент, но не и застрахователните премии. Прави се извод,
че от общия размер на договорения кредит кредиторът следва да преведе сумата от 2 895
лв., а 105 лв. представляват такса ангажимент. Размерът на обезщетението за забава за
периода от 06.03.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда е в размер на 128.64 лв. Посочва, че главницата по кредита включва и
застрахователната премия, която обаче след 12-тата вноска е анулирана, поради което е в общ
размер от 201.60 лв.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи:
3
Между страните е доказано, че е налице облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът е кредитор на вземане по Договор за потребителски паричен кредит, а ответникът
дължи изпълнение на задълженията по договора. Не се спори относно извършеното
уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, още
повече, че видно от представените по делото разписки за извършените плащания, след
настъпването на цесията, от страна на ответника надлежно за постъпвали плащания по
сметка на цесионера.
С оглед направените оспорвания от страна на ответника, съдът намира следното: в чл. 22 от
ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от закона, договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед изложеното от страна на ответника и при преглед на Договора за
потребителски кредит, съдът намира, че последният е недействителен, като противоречащ
на ЗПК. Без да са необходими специални знания за това, видно е, че не е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК досежно минималния размер на шрифта както по
отношение на клаузите на договора, така и с още по-голямо основание по отношение на
приложения към договора сертификат. В сертификата се съдържат уговорки относно
сключената застраховка, която урежда и самият договор, поради което следва да се приеме,
че същият е елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени законовите
изисквания.
Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен
процент на разходите (ГПР), но липсва посочване на взетите предвид допускания при
изчисляването му, не е конкретизиран начинът, по който е формиран ГПР, което е
нарушение на изискването за сключване на договора по ясен и разбираем начин,
формулирано в чл. 10, ал. 1 ЗПК. В посочения в договора ГПР следва да се предвидят
таксата ангажимент и застрахователните премии, тъй като представляват разходи по кредита
и подобни плащания трябва да бъдат включени в ГПР, съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК и
Директива 2008/48/ЕО. Така в посочения ГПР не са включени всички действителни разходи
по кредита, поради което сключеният договор за потребителски кредит се явява
недействителен. Още повече, че по този начин ответникът не може да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви или други
разходи по кредита. Поради това връщане се дължи само на главницата по отпуснатия
кредит, но без претендираните лихви, такса ангажимент и застрахователна премия.
Съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
вярна и обективна, дължимата главница без включени в нея такса ангажимент и
застрахователна премия е в размер на 2 895.00 лева, поради което това е единствената
дължима на ищеца сума. При тези съображения претенцията за присъждане на обезщетение
за забава в размер от 139.17 лева, считано от 06.03.2021г. до 02.06.2023г., се явява
неоснователна. Видно обаче и от представените от страна на ответника разписки за
4
извършени плащания и заключението на вещото лице, главницата е изцяло погасена от
страна на ответника. Поради всичко изложено предявеният от страна на *** иск следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат единствено в полза на
ответника, който представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, включващ внесен депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер от 300.00 лв., които следва да се присъдят на
ответника изцяло, и адвокатско възнаграждение както за исковото, така и за заповедното
производство, което се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че основанието за
предоставяне на безплатна правна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. От страна на ищеца в
исковата молба е направено възражение за наличието на предпоставките за оказване на
безплатна защита, но същото не е подкрепено с никакви доказателства. С оглед на това
достатъчно е по делото да бъде представен подписан от страните договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно, че предоставената помощ е по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и
че страните са постигнали съгласие правната защита да бъде оказана именно по този ред.
Тъй като в тези случаи размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда,
настоящият състав намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото,
наличието на многобройна практика по такива спорове и действително извършената работа
от страна на процесуалния представител, изразяваща се в депозирането единствено на
писмени молби, следва да се определи адвокатско възнаграждение в общ размер от 400.00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, срещу Х. С. И., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, иск за
признаване за установено, че дължи сумата от 2 302.13 /две хиляди триста и два лева и 13
стотинки/ лева – главница по договор за потребителски кредит *** от ***, ведно със
законната лихва за забава от 02.06.2023г. до окончателното изплащане, както и по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД иск, за признаване за установено, че дължи сумата 139.17 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от 06.03.2021г. до 02.06.2023г., за които има
издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 37351/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. И., ЕГН
5
**********, сумата 300,00 /триста/ лева разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ***, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. – САК, с личен № на адвокат ***, роден на ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6