№ 29349
гр. София, 09.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110127774 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от И. К. Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, съдебен
адрес ***,чрез адв. К. В. Д. срещу С.К. А c ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2025 г.
от 10.35 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на И. К. Х. с ЕГН ********** и
адрес: ***, съдебен адрес ***,чрез адв. К. В. Д. срещу С.К. А c ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***,с която се иска:
-да бъде прогласен за нищожен потребителски кредит № 1164042 /06. г.,
сключен между ишеца и С.К. А
-при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на
клаузата предвидена в чл. 29 от Договор за паричен заем № 1164042, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение и
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№ 1164042, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1 500
лева. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Договора ако Ищецът не предостави допълнително
обезпечение по кредита, посочено като задължение в чл. 19 от същия, дължи на кредитора
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
1
който не е предоставено договореното обезпечение, а според ал. 2 от същата разпоредба
неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.
Излагат се доводи, че е нарушено законовото изискване за посочване на ГПР,
респективно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР само колкото формално да е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ГПК, доколкото този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на
обезпечение. В процесния случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по потребителския кредит.
Непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита
могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от
което зависи размерът на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по
кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т.10 от ЗПК не е
включен в ГПР.
Сочи се, че посочването на стойност на ГПР, по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за
потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК
Сочи се, че неустойката, макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, води до скрито оскъпяване на кредита.
Евентуално клаузата, предвиждаща за неустойка се оспорва като нищожна.
Претендират се разноски.
Иска се съдът да задължи ответника на основние чл. 190 ГПК да предостави
договора за потребителски кредит, тъй като - не по негова вина, ищецът е загубил своя
екземпляр, а при поискване чрез имейл, е получил мълчалив отказ за издаване на копие.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва се твърдението на ищеца, че клаузите от процесния договор
противоречат на закона и на добрите нрави, твърденията за недействителност по смисъла на
ЗПК и за нарушение на принципа на добрите нрави.
Сочи се, че в периода 2022 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо девет договора с
ответното дружество. Поддържа се, че предвид сключването на множество договори при
идентични условия в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва
възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на
потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните.
Възразява се срещу искането по чл. 190 и евентуално назначаване на ССчЕ.
Претендират се разноски.
2
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във
вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ .
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че между на И. К. Х. и С.К. А е сключен договор за паричен заем №
1164042, по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1500 лева.
-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидни
неустоечни калуза за непредоставяне на обезпечение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по делото договор за потребителски
кредит № 1164042, като при неизпълнение на задължението му съдът на основание чл. 161
ГПК ще приеме за доказано твърдяното от ищеца договорно съдържание, в т.ч. и че
неустойката не е включена в ГПР.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4