Определение по дело №26184/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27259
Дата: 3 юли 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20241110126184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27259
гр. София, 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20241110126184 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ст бл.304, вх.Б,
ет.4, ап.12, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ж.к.я, ул.“хо“ № 74, ет.1, за осъждане на
„иам“ АД, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.лн, бул.“дн“ № 28, сц
ет.2, офис 40-46, представлявано от гтам, да заплати на ищеца сумата от 1807.25 лв.,
представляваща платена без основание по договор за заем № 4513642/17.06.2022 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.05.2024 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за заем № 4513642/17.06.2022 г., договор за
предоставяне на гаранция № 4513642/17.06.2022 г., удостоверение за активен кредит,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора.
За изясняване на спора от фактическа страна и съобразно правомощията си по
чл.195, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да допусне съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която да отговори на следните въпроси: 1/ какъв е размерът на ГПР,
1
изчислен от вещото лице след отчитане на всички разходи по кредита, 2/ каква сума е
погасена от ищеца по процесния кредит; 3/ които задължения са погасени с всяка една от
направените вноски. Предвид обстоятелството, че с експертизата се установяват факти в
доказателствена тежест на ищеца, именно на него следва да се възложат разноските по
събиране на това доказателствено средство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от М. И. И.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ст бл.304, вх.Б, ет.4, ап.12, чрез адв.Д., със съдебен
адрес гр.София, ж.к.я, ул.“хо“ № 74, ет.1, за осъждане на „иам“ АД, ЕИК 1, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.лн, бул.“дн“ № 28, сц ет.2, офис 40-46, представлявано от
гтам, да заплати на ищеца сумата от 1807.25 лв., представляваща платена без основание по
договор за заем № 4513642/17.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 09.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 17.06.2022 г. е сключила с „иам“ АД договор за паричен заем
№ 4513642, по силата на който тя е получила сумата в размер на 3000.00 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент 35% ГПР от 41.35 %, при 12 седмични погасителни вноски.
Отбелязва се, че с чл.4, ал.1 от договора, заемателят е поел задължение в срок до три
дни от датата на сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните
обезпечения: две физически лица, отговарящи на изрично изброени условия или банкова
гаранция с одобрено от заемодателя дружество-гарант. Сочи се, че с погасителния план е
определена месечна вноска, в която е включено възнаграждение за предоставяне на
гаранция от 225.11 лв. Обръща се внимание, че съгласно договора, възнаграждението на
гаранта се събира от заемодателя.
В исковата молба се аргументира становище, че ищцата има качеството потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.С оглед на това се навеждат доводи за противоречие на
договора с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от
ЗПК, поради което се поддържа нищоност по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Според ищеца в договора неправилно и неточно е отразен ГПР, а също и липсва
разписана методика за формирането му. Твърде си, че в ГПР не е включен разхода за
възнаграждение на поръчителя, доколкото осигуряването на такъв се явява необходимо и
задължително условие за сключване на договора за кредит.
Навеждат се и доводи за недействителност на уговорения годишен лихвен процент,
доколкото същият надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Прави се извод, че поради недействителността на договора за кредит, приложим е
2
чл.23 от ЗПК, който предвижда, че потребителя връща само чистата стойност на кредита.
Доколкото ищцата е заплатила до момента 4807.25 лв., от ответника се иска да й върне
1807.25 лв.
В исковата молба са изложен и подробни съображения относно недействителността
на договора за предоставяне на гаранция.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит,
като по него е постъпила сума, която е разпределена както следва: 2150.36 лв. з аглавница и
548.65 лв. за лихва.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на
договора, като обръща внимание, че той съдържа всички изискуеми по ЗПК реквизити –
ГПР, общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, годишен лихвен процент, брой погасителни вноски, размер и падеж на
погасителните вноски. В отговора се сочи, че за заемодателя липсва задължение да посочи в
договора формулата, методиката, по която се изчислява ГПР.
Според ответника разходът за възнаграждение на поръчител не е сред тези,
предвидени в чл.19, ал.2 от ЗПК, които участват при формиране на ГПР. Освен това се
обръща внимание, че ищцата е била запозната предварително, с предоставения й
стандартен европейски формуляр, за необходимостта от предоставяне на обезпечение по
процесния кредит. В този симъл се извеждат доводи, че кредиторът е действал
добросъвестно, като е предоставил възможност на ищцата да избира измежду три вида
обезпечения, които да предостави, като на кое от тях ще се спре е оставено на нейната
преценка.
Освен това, според ответника оценката на кредитоспособността на потребителя,
която заемателят извършва е независима процедура и няма връзка с искането за
предоставяне на обезпечение.
Ответникът оспорва и доводите на ищеца за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, като твърди, че нейния размер е ограничен единствено от чл.19 от
ЗПК, като няма основание да се прилагат други критерии.
В отговора е взето становище и по твърденията на ищеца за недействителност на
договора за поръчителство.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се иска съдът да намали поради прекомерност претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответниците по договор за
3
кредит и договор за гаранция;
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за заем № 4513642/17.06.2022 г.,
договор за предоставяне на гаранция № 4513642/17.06.2022 г., удостоверение за активен
кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице си, тел.08,
която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, да отговори
на поставените в обстоятелствената част на определението въпроси.
Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400.00 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че в случай, че не внесе посочения депозит, съдът ще отмени
определението си за допускане на експертизата и ще приключи производството без
събиране на това доказателствено средство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2024 г. от
9.45 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговорите на ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4