РЕШЕНИЕ
№ 2770
гр. Пловдив, 21.12. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Т.К. като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 2975 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава X - та от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр.).
2. Образувано е по жалба
на В.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, срещу решение № 348/07.09.2018г. по
преписка № 337 по описа за 2016 г. на
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е оставено без уважение
жалбата да бъде признато по отношение на Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за наличие на дискриминация спрямо
оспорващия по признак „лично положение“,
на основание чл. 48, ла. 2, т. 3 от ЗЗДискр.
В
жалбата са поддържа за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
оспореното решение и се иска неговата отмяна. Възразява се, че в производството
пред КЗД не е изяснена релевантната по жалбата фактическа обстановка, което е
довело до издаване на формален и немотивиран краен акт. Подробни съображения се
излагат в писмена защита като се твърди, че нормативно въведените изисквания за
цвят и възраст на превозните средства, с които се извършват таксиметрови услуги
представлява дискриминация спрямо лицата упражняващи тази професия.
3. Ответникът - Комисията
за защита от дискриминация, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Заинтересованата страна
– Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез
процесуалните си представители б.п.и И.М., поддържа становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
5. Заинтересованата страна
– Министерство на финансите, в отговор на жалбата поддържа становище за нейната
неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
6. Заинтересованата страна
– Министерски съвет на Република България, в отговор на жалбата и в съдебно
заседание, чрез процесуалния представител по преупълномощаване юрисконсулт а.а.,
поддържа становище за неоснователността на жалбата, моли да бъде оставена без
уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
7. Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
ІІ. За допустимостта:
8. Жалбата срещу
оспорената заповед е подадена в предвидения за това, преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА
ІІІ. За фактите:
9. Производството по
преписка № 337 по описа за 2016 г. на
КЗД е образувано с Разпореждане № 921 от 28.11.2016 г. на Председателя на
Комисията за защита от дискриминация, въз основа на жалба с вх. № 44-00-4653 от
11.11.2016г., подадена от В.И.Д. срещу Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. С оглед оплакванията за дискриминация основана
на защитения, съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., признак "лично
положение", на основание чл.48, ал.2, т.3 от ЗЗДискр., преписката е
разпределена за разглеждане на Трети специализиран постоянен заседателен състав
на КЗД.
Тъй
като в жалбата са изложени оплаквания срещу Министерството на транспорта
информационните технологии и съобщенията като издател на Наредба № 34 от 1999
г. за таксиметровите превози на пътници, а всъщност разпоредбите, установяващи
дискриминационният според жалбоподателя режим са в Закона за местните данъци и
такси, касаещ ресорите на Министерство на финансите, Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Министерство на труда и социалната
политика и др., съставът на КЗД е конституирал като страна в производство
Министерски съвет на Република България и Министерство на финансите.
В
жалбата са изложени оплаквания, че с приетата Наредба № 34 от 1999г. се е
сложило началото на дискриминационния процес срещу независимите таксиметрови
водачи спрямо другите видове обществен транспорт и свободно практикуващи
професии. В брой 30 на Държавен вестник от 2002г. се въвежда изискването за
жълт цвят на таксиметровите коли. Изискване, което не важи за маршрутните
таксита и автобусите. В брой 29 на Държавен вестник от 2004г. се въвежда
максимално допустима възраст на такситата до 5 г. за първоначална регистрация и
до 10 г. пределна възраст. Впоследствие коригирана на 8 г. за първоначална
регистрация и до 15 г. пределна възраст.
В
брой 73 на Държавен вестник от 2011г. се въвежда освен жълт цвят на
таксиметровите коли и зелен цвят за таксита с хибридно или електрическо
захранване. Жалбоподателят посочва, че таксита само с електрическо задвижване в
момента няма, а хибридните таксита работят с бензин или дизел и така замърсяват
повече, отколкото жълтите таксита, които са на метан.
Сочи,
че с последното изменение на Наредбата таксиметровите шофьори биват задължени
да платят авансово данък "такси" и ако не го заплатят, законно
издадените им разрешителни стават невалидни.
Моли
се да бъде установено наличие на дискриминация по признак "лично
положение", като бъде постановено
преустановяване на ограничителното изискване за жълт цвят, за години, "за
превозвач" и авансовото плащане на данък "такси" до установяване
на равно третиране, както и да бъдат наложени предвидените от закона санкции и
мерки за административна принуда.
С
Решение № 151/09.05.2017г. по описа на КЗД, заседателният състав е прекратил
производството по преписка № 337/2016г. по описа на КЗД в частта относно всички
оплаквания с изключение на авансовото плащане на патентен данък за
таксиметровите шофьори. На проведеното първо открито заседание по преписката,
видно от Протокол от 20.11.2017г., заседателният състав е отменил Решение №
151/09.05.2017г. по описа на КЗД и е
върнал преписката във фаза "предварително проучване“.
10. По преписката е
извършено проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДикр., проведени са открити заседания, в рамките на
които са установени следните обстоятелства:
Жалбоподателят
е подал заявление вх. № 529-2073/18.04.2017г. до кмета на община Пловдив за
издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Същият притежава
удостоверение серия „А“ 0033146 от 17.05.1999г. за водач на лек таксиметров
автомобил. За издаване на разрешение за таксиметров превоз е оспорващият е
заплатил такса за 2017г. в размер на 62,50 лева, отразена в приходна квитанция
от 18.04.2017г. На оспорващият е
издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози №
12648/27.03.2017г. и списък, в който е посочено МПС с рег. № РВ2166РК, модел Опел „Асреа“, с дата на първа
регистрация 22.04.2005г.
Оплакванията
на жалбоподателя са насочени изцяло срещу разпоредбите на Наредба № 34 от 6
декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, /издадена от министъра на
транспорта, обн., дв, бр. 109 от 14.12.1999 г., в сила от 14.12.1999 г., посл.
изм. и доп. бр. 67 от 12.08.2014 г./ и срещу разпоредбата на чл.61ф от Закона
за местните данъци и такси. Тези законови разпоредби, същият определя като
дискриминационни спрямо него и всички таксиметрови превозвачи в сравнение с превозвачите
на другите видове обществен транспорт. При тази фактическа обстановка съставът
на КЗД е приел, че производството е срещу определени норми от действащото
българското законодателство, които според жалбоподателя въвеждат
по-неблагоприятно третиране на определени лица на основата на дискриминационен
признак, отколкото се третират, са били третирани или биха били третирани при
сравними сходни обстоятелства. В този смисъл КЗД е счела, че не е достатъчно да
се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай,
а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от
признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр. По тези съображения конкретните
разпоредби, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да са
основани на признак "лично положение" на засегнатите лица.
11. За да извърши преценка дали
цитираните норми от действащото законодателство са в съответствие с
антидискриминационното законодателство КЗД е съобразила, че таксиметров превоз
на пътници е обществен превоз (по смисъла на §1, т.1 от Закона за автомобилните
превози) срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително
мястото на водача, по заявен от пътника маршрут (чл. 2 от Наредба № 34 от 6
декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници).
Таксиметрова
дейност може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверение за
регистрация, издадено от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка след издаване на разрешение за таксиметров превоз
на пътници от кмета на общината, на чиято територия ще се осъществява
таксиметрова дейност (чл. 12, ал. 1, чл. 24, ал. 1 ЗАвП и чл. 3 от Наредба № 34
от 6 декември 1999 г.).
Наредба
№ 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници е издадена на основание
разпоредбата на чл.12а, ал.5 от Закона за автомобилните превози. Регистрираните
превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози само с моторни превозни
средства и водачи, които отговарят на изискванията на Наредба № 34 от 6
декември 1999 г. (чл. 24, ал. 2 ЗАвП) като са изброени изисквания, на които
трябва да отговарят водачите на автомобили за таксиметров превоз на пътници
съгласно чл. 18 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г., както и изисквания към
автомобилите, с които се извършва таксиметров превоз на пътници.
Изискването
за жълт цвят на таксиметровите коли се въвежда в разпоредбата на чл.21, ал. 1 ,
т.11 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметровите превози на пътници с брой 30
на Държавен вестник от 2002г. в сила от 01.07.2003г. Изискването за зеления
цвят на таксита с хибридно или електрическо захранване е регламентирано в т.12
от горецитираната разпоредба на наредбата /брой 73 на Държавен вестник от
2011г./.
Изискването
за максимално допустима възраст на такситата при първоначална регистрация до 5
години е уредено в чл. 12а, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ (бр.
85 на ДВ, от 2006 Г., в сила от 18.11.2007г.) С изменение в бр. 60 на ДВ от
2014г. тази възраст е завишена на 8 години от датата на първата регистрация на
моторното превозно средство. Изискването за пределна възраст на таксиметровия
автомобил до 10 години е разписано в чл. 24, ал.2 от ЗАП (Изм. - ДВ, бр. 92 от
2005г., в сила от 01.07.2006г.). С изменение в бр.60 на ДВ от 2014г. тази
пределна възраст е завишена на 15 години от датата на първата регистрация на
моторното превозно средство.
Относно
оплакването на жалбоподателя относно изискването за авансово внасяне на данък,
което като таксиметровите шофьори го поставя в неравностойно е съобразено, че в
ДВ брой 32 от 22.04.2016 г. е обнародван Закон за допълнение на Закона за
местните данъци и такси като в Глава втора се създава нов Раздел VПI -
"Данък върху таксиметров превоз на пътници". Промените в Закона за местните
данъци и такси влизат в сила от 01.01.2017 г. В чл. 61у, ал. 1 и 3 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) е регламентирано, че данъчно задължените лица,
посочени в този раздел (Глава втора, Раздел VПI от ЗМДТ), се облагат с данък
върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име
дейност по таксиметров превоз на пътници. Данъчно задължени лица по този раздел
са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните
превози.
Данъкът
върху таксиметровия превоз на пътници е въведен с разпоредбата на чл. 61у от ЗМДТ, а изискването за авансовото му внасяне е уредено в чл.24а, ал.1, вр. с
ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), в сила от 01.04.2016г.
Съгласно
чл. 61ш от ЗМДТ, данъкът по чл. 61ф от ЗМДТ се внася преди получаване на
издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно чл. 24а, ал.7 от Закона за автомобилните превози, разрешението се
получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на
пътници, за срока, за който е издадено разрешението. Законодателят е възложил
на общинските съвети да определят годишния размер на данъка за съответната
година в граници от 300 лв. до 1000 лв. /за всеки отделен автомобил, за който е
издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници/.
12. При тази фактическа и правна
обстановка решаващия състав на КЗД е приел, че нормативното изискване в
страната да има определен цвят за автомобилите, извършващи таксиметрови
превози, се обоснована с организацията на движение, за улеснение на клиентите и
с оглед безопасността им. От гледна точка на безопасността на движението
жълтият цвят е сигнален, вижда се отдалече. Автомобилите в жълто се забелязват
много лесно в потока на движение. Главната цел на подобно цветово разделение е
такситата да се забелязват без затруднения, при това ясно да се разпознават от
другите коли.
Относно
изискването за зелен цвят на автомобилите с хибридно или електрическо
захранване, осъществяващи таксиметрови превози, е прието, че въведеното с нормата на в чл.21, ал.1, т.12 на Наредба № 34 от 1999 г.
/брой 7З на ДВ от 2011г./ правило не е в противоречие с общо приложимия по
смисъла на ЗАП жълт цвят, тъй като основна и защитима цел в случая е опазването
на околната среда и стимулиране използването на екологично чисти автомобили, за
извършването на таксиметров превоз на пътници. Хибридното задвижване на "зелените"
таксита предполага предвижване в част от транспортния цикъл изцяло на ток,
поради което се отделят по-малко вредни газове във въздуха. Освен това цената
на километър при "зелените" таксита е малко по-висока от тази на
жълтите. Целта на зеления цвят отново е да се отличават от стандартните жълти
таксита и да бъдат разпознаваеми в потока на движение.
Относно
пределната възраст на такситата, съставът на КЗД е отбелязал, че това изискване
е разписано в чл. 24 ал.2 от ЗАП (изм. бр.60 на ДВ от 2014г.) и пределните 15 години от датата на първата
регистрация на моторното превозно средство са съобразени с целта да се установи контрол и правила по отношение
качеството на таксиметровата услуга и състоянието на автомобилите, с които се
предоставя. В този аспект безопасността на хората, които избират да се возят на
такси, би трябвало да бъде приоритет както за законодателя, така и за всеки
шофьор на таксиметров автомобил.
При
тези мотиви съставът на КЗД е решил, че оспорените нормативни изисквания са
съобразени с преследваните от закона цели, не
нарушават изискванията на ЗЗДискр., в частност правото на равно
третиране, а въведените ограничения не са дискриминационни, тъй като са
обективно необходими и надхвърля необходимото за постигането на целения
резултат.
13. В хода на съдебното
производство страните не ангажират нови доказателства и не правят нови
доказателствени искания.
IV. За правото:
14. Според чл. 47, т.1 и
т.4 от ЗЗДискр., Комисията за защита от дискриминация установява нарушения на
този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на
нарушението и засегнатото лице, както и дава задължителни предписания с оглед
спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.
Производството
пред КЗД може да се образува по жалба на засегнатите лица, служебно или по
сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи /чл. 50,
т.1 – т.3 от ЗЗДискр./
След
образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката
на състав, който определя между членовете си докладчик /чл. 54 от ЗЗДискр./.
Докладчикът
започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства,
необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва
служители и външни експерти /чл. 55, ал. 1 от ЗЗДиск./
Докладчикът
изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в
7-дневен срок насрочва заседание /чл. 60 от ЗЗДиск./ Заседанията на комисията
са открити.
След
изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава
закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение. Решенията се
вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се
подписват от него. С решението си КЗД установява извършеното нарушение,
нарушителя и засегнатото лице; определя вида и размера на санкцията; прилага
принудителни административни мерки или установява, че не е извършено нарушение
на закона и оставя жалбата без уважение.
15. При тази правна регламентация
настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено от компетентен
орган – Комисията за защита от дискриминация, Трети специализиран постоянен
заседателен състав, конституиран съгласно Разпореждане № 921 от 28.11.2016 г.
на Председателя на КЗД за образуване на преписката и последващо разпределяне на
същия състав в изпълнение на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр.
При
постановяване на решението е спазена изискуемата форма по чл. 66 от ЗЗДискр
като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и
правните основания за издаването му, диспозитивана част, пред кой орган и в
какъв срок решението може да се обжалва.
Не
са установиха съществени нарушения на производствените правила, които да
обосноват отмяна на оспореното решение. Каза се, производството пред КЗД е
образувано по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. по жалба на лице, за което е
налице пряк и непосредствен правен интерес като положителна порцесуална
предпоставка за допустимост на производството.
След
определяне на докладчика на решаващия състав е извършена процедура за
изясняване на фактическата обстановка, изискани са становища и обяснения от
ответника в производството по реда на чл. 55 - чл. 59 от ЗЗДискр., осигурена е
възможност на страните да ангажират доказателства. В съответствие с нормата на
чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. докладчикът е изготвил доклад - заключение. Видно от
представените протоколи от проведените открити заседания, КЗД е изпълнила
задължението си да даде на страните възможност за помирение по реда на чл. 62
ЗЗДискр., но същите не са изразили воля в тази посока. Поради това
производството е било разгледано по общия ред.
С
обжалваното решение КЗД правилно е установила фактическата обстановка. По
отношение на въведените в обстоятелствената част на жалба възражения, КЗД е
изложила подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както всички
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, КЗД е
направил обоснован изводи относно приложението както на материалния закон.
Според
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна.
По
смисъла на ал. 2 от посочената парван норма „пряка дискриминация“ е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото
се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства.
Алинея
трета на чл. 4 от ЗЗДискр определя като „непряка дискриминация“ поставянето на
лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да
са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Трайно
и непротиворечиво в практика на Съда на ЕС, се приема, че дискриминация е
налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при
прилагането на едно и също правило към различни положения. Заради това
принципът за равенство в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат
третирани по един и същи начин и забранява сходното третиране на различни
случаи. Следователно забраната за дискриминация не позволява две групи лица в
сходно положение да бъдат третирани по различен начин. Легалното понятие за
„неблагоприятно третиране“ се съдържа в параграф 1 от ДР на ЗЗДискр. – „всеки
акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси ".
За
да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъдат
посочени лица – база за сравнение, поставени в по-благоприятни условия от друга
група лица, намиращи се в сходно с тяхното положение във основа на признаците
по ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр. или "чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика" - чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Сравнението е задължителен
елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието
му е основание да се приеме или не, че е налице по-неблагоприятно третиране на
едно лице спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства
"или" чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика,
освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед
на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и
необходими".
Дейността
по таксиметров превоз на пътници е правно регламентирана от правилата на чл.12,
12а, 24 и 24а от Закона за автомобилните, които определят: лицата, имащи право
да извършват таксиметров превоз на пътници; редът за извършване на регистрация
и издаване на удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници;
редът за издаване на разрешение от кмета на съответната община за таксиметров
превоз на пътници; изискванията към водачите на леките таксиметрови автомобили;
максимално допустимата възраст на леките таксиметрови автомобили при вписване
за първи път към удостоверение за регистрация, както и пределната им възраст за
експлоатация. Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници /обн. ДВ, бр. 109 от 14.12.1999 г., в сила от
14.12.1999 г./ е издадена в изпълнение на чл.12а, ал.5 от Закона за автомобилните
превози.
Данъкът
върху таксиметровите превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име
дейност по таксиметров превоз на пътници е нормативно регламентиран в чл. 61у,
ал. 1 и 3 от Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила
от 1.01.2017 г.) и представлява част от държавната фискалната система, която се
гради на преки и косвени данъци, мита, държавни такси, акцизи и др. В частното
данъкът върху таксиметровите превоз на пътници като вид пряк данък може да се
разглежда като разновидност на патентния данък, с който се облагат доходите от
упражняване на свободни професии. Данъчно задължени лица по този раздел са
превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните
превози. Съгласно чл. 24а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози, разрешението
се получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на
пътници, за срока, за който е издадено разрешението.
При
горната фактическа и правна обстановка съдът намира за правилен решаващия извод
на ответника. За разкриването на пряка или непряка дискриминация по отношение
на оспорващия е извършено сравнение при правилно установена база както спрямо
другите лица извършваща таксиметрови услуги, така и спрямо останалите данъчно
задължени субекти. Законосъобразни са изводите на решаващия състав на КЗД, че
тази съпоставка не разкрива белезите на по-неблагоприятно третиране и/или поставяне
на оспорващия в по-малко благоприятно положение или поставянето му в особено
неблагоприятно положение спрямо останалите лица, дължащи изпълнение на
поставените от закона изисквания. В случая не се установява дискриминация по
защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак "лично положение",
тъй като нормативните изисквания за цвят и възраст на моторните превозни
средства, с които се предоставят таксиметрови услуги, произтичат от естеството
на извършваната дейност, съобразени са с целта на закона, поставени са в защита
на важни обществени интереси и изпълнението им не надхвърлят необходимото за
постигането на преследваната от закона цел. По отношение на задължението за
авансово заплащане на данъкът върху таксиметровите превоз на пътници, с оглед
спецификата на установения разрешителен режим, също не се установява
дискриминация по посочения признак. Задължението за авансово заплащане на данък
за правната ни система не е ново законодателно решение, същото се прилага и по
отношение на други обекти на облагане (например данък върху недвижимите имоти и
данък върху превозните средства), поради което лицата, предоставящи
таксиметрови услуги не се явяват в по-неблагоприятно третиране и/или поставяне
в по-малко благоприятно положение спрямо останалите данъчно задължени лица. От
друга страна всички лица, извършващи таксиметрови услуги са поставени при едни
и същи условия и не е налице по-неблагоприятно третиране на едни таксиметрови
шофьори спрямо други при сравними сходни обстоятелства. Тук следва да бъдат
споделени доводите на заинтересованите в
процеса страни, че не е налице неравноправно третиране на таксиметровите
водачи спрямо водачите на маршрутни таксита и на автобуси, част от мрежата на
публичния градски транспорт, тъй като между тези три категории лица липсва
сходство в обстоятелствата, при които предоставят съответната транспортна
услуга. Както автобусите, така и маршрутните таксита се движат по предварително
определени маршрут и график, имат предварително обособени спирки и техническите
им характеристики позволяват едновременния превоз на големи групи от хора.
Такситата, от друга страна, предоставят услуги едновременно на по-тесен кръг
лица, като конкретните маршрут и дестинация се определят от всеки отделен
потребител. Към настоящия момент липсва аналог на този тип таксиметрова услуга,
а цитираните от жалбоподателя законови изискания се прилагат еднакво за всички
превозвачи, предоставящи таксиметрови услуги на територията на страната.
Законът
за защита от дискриминация е специален закон, уреждащ защитата от дискриминация
и предотвратяване на дискриминацията във всичките й форми. Целта е да се
осигури на всяко лице равенство пред закона, равенство в третирането и във
възможностите на участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу
дискриминация. Като дискриминационна проява може да бъде квалифицирана само
тази, при която нежеланото поведение е провокирано от характеристиката на
дискриминираното лице от категорията на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В случая
атакуваните разпоредби важат с еднаква сила както за оспорващия, така и за
всички лица, извършващи таксиметров превоз на пътници. Ето защо е
законосъобразен изводът на КЗД, за липсата на безспорни и категорични
доказателства относно твърденията на жалбоподателя за дискриминационно
отношение спрямо него и спрямо всички лица, извършващи таксиметрови превози във
връзка с разглежданите разпоредби, поради което жалбата правилно е оставена без
уважение.
16. При тази фактическа и
правна обстановка, настоящия състав на съда намира, че обжалваното решение е
издадено от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона.
V. За разноските
17. Ответникът в настоящото
производство не претендира присъждане на разноски, поради което произнасяне в
тази насока не се дължи.
При
този изход на делото се явяват основателни претенциите на заинтересованите
страни в процеса за присъждане на разноски за юрисконсултски възнаграждения. По
реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
/обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, за всяка от заинтересованите страни.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу решение № 348/07.09.2018г. по преписка № 337 по описа за 2016 г. на Комисията за защита от
дискриминация.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Министерство
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, сумата от 100 лева (сто
лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Министерство
на финансите, сумата от 100 лева (сто лева), представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
Министерски съвет на Република България, сумата от 100 лева (сто лева),
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: