О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260479
Гр.
Пловдив 22.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИГЛЕНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия С. Алексова въззивно
частно наказателно дело № 647 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.
8 от НПК.
С Определение № 260123/01.02.2021 г.,
постановено по ч.н.д. № 6857/2020 г., Пловдивският районен съд, XVI-ти н.с., е отменил Постановление
на Районна прокуратура – гр. Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 143/2014 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР Пловдив,
водено за престъпление по чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е върнал делото на Районна
прокуратура – гр. Пловдив.
Срещу така постановения съдебен акт, е
постъпил частен протест от Районна прокуратура – гр. Пловдив, с който се
навеждат твърдения за неправилност. Сочи се, че само на една от проведените
между свид. З. и обвиняемия срещи, е присъствало
трето лице – свид. Р., но дори и по отношение на нея,
са налице противоречия в показанията на свидетелите. Твърди се, че въпреки
направените в хода на разследването очни ставки, тези противоречия не са били
изяснени. Сочи се, че в досъдебното производство не са събрани безспорни
доказателства, от които да се установява участието на обвиняемия в извършване
на престъпление. Иска се обжалваното Определение да бъде отменено.
Постъпила е и частна жалба от адв. Ц.К.
– процесуален представител на обвиняемия Н.Г., с която се излагат съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се,
че нито обвиняемият, нито неговият защитник са получили препис от
Постановлението за прекратяване, както и че никой от тях не е бил уведомен за
постъпилата в Районен съд – гр. Пловдив жалба срещу същото. Сочи се, че при
постановяване на Определението си, съдът е приел за установени факти, които не
съответстват на материалите по делото.
Твърди се също, че представеният в хода на досъдебното производство документ
със заглавие „Запис на заповед“, по своята същност представлява търговска
сделка и не може да се тълкува като „плащане за убийство“. Изтъква се, че на този етап са извършени всички възможно
процесуално-следствени действия, като в приобщения до момента доказателствен материал не се съдържат достатъчно
доказателства, доказващи участието на обвиняемия в извършване на
престъплението, за което е обвинен. Иска се атакуваното Определение да бъде
отменено, а Постановлението за прекратяване на наказателното производство – да
се потвърди.
След получаване на препис от
депозирания частен протест, адв. К. депозира и становище, с което споделя
изложените от прокурора доводи, касаещи неправилността на атакувания съдебен
акт. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че
депозираната от пострадалия С. пред ПРС жалба срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство, е подадена в срок, поради което е и
процесуално допустима.
Постъпило е становище и от адв. М.Н., повереник на пострадалия П.С., което обаче, не носи подпис
на автор. В него се твърди, че депозираната от обв. Г.
жалба, е неоснователна. Пловдивският окръжен съд, като обсъди
материалите по делото и доводите в протеста и жалбата и извърши проверка за
законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение, приема за
установено следното:
Протестът и жалбата са подадени в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК,
от процесуално легитимирани лица, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са процесуално
ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество, са
НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следните съображения:
Досъдебно
производство № 143/2014 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР гр. Пловдив, е
образувано на 24.11.2014 г. срещу неизвестен извършител. Впоследствие, в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е привлечен Н.И.Г..*** внесла обвинителен акт срещу Н. И. Г. за извършено
престъпление по чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Било образувано н.о.х.д. №
4153/2016 г. по описа на РС – Пловдив. С Разпореждане № 14384 от 08.07.2016г.,
съдебното производство било прекратено и делото върнато на РП-Пловдив – за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на
подсъдимия. Констатираните от съда недостатъци и непълноти в изготвения
обвинителен акт свързани с не посочване на факти, свързани с начина на
извършване на деянието от подсъдимия и участието му в него и неточното
посочване на времето на срещите на подсъдимия и свид.
З. са били възприети и от ОС-Пловдив, който с
Разпореждането от 22.08.2016 г., постановено по в.ч.н.д. № 1890/2016 г.
е потвърдил Разпореждането на РС-Пловдив.
На 23.06.2017 г. в Районен съд – гр.
Пловдив повторно е внесен обвинителен акт срещу подс.
Г. за престъплението по чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Образуваното н.о.х.д. № 4049/2017
г. по описа на съда, е прекратено с протоколно определение в разпоредително
заседание на 02.08.2017г., поради допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, ограничило
правото на защита на подсъдимия и делото е върнато на РП Пловдив. Първоинстанционният съд е протестиран
пред ОС-Пловдив, който с Определение от 30.08.2017 г., постановено по в.ч.н.д.
№ 1699/2017 г. го е потвърдил като правилен и законосъобразен.
На 22.11.2019г. в ПРС е внесен отново
обвинителен акт срещу подс. Г., за същото
престъпление и е образувано н.о.х.д. № 7398/2019 г. С протоколно определение от
28.01.2020 г. производството по делото е прекратено, с мотиви, сходни на тези в
предходните два акта на ПРС. Съдът е посочил, че в този случай допуснатото от
прокурора съществено процесуално нарушение е довело и до невъзможност за
извършване на преценка относно това, извършено ли е твърдяното от прокуратурата
престъпление.
С Постановление от 27.03.2020 г.,
наказателното производство по ДП № 143/2014 г. е прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението. С Определение №
626/11.05.2020 г., постановено по ч.н.д. № 2442/2020 г. Районен съд – гр.
Пловдив, VIII-ми н.с., е потвърдил това постановление. Съдебният акт на ПРС е
обжалван от пострадалия С., като с Определение от 02.07.2020 г., постановено по
в.ч.н.д. № 1072/2020 г., Пловдивският окръжен съд е отменил както него, така и
Постановлението за прекратяване и е върнал делото на Районна прокуратура – гр.
Пловдив.
С Постановление от 17.09.2020 г., ДП №
143/2014 г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като е
прието, че в хода на разследването не са събрани достатъчно доказателства,
доказващи участието на обвиняемия в извършване на престъплението.
Постановлението за прекратяване на
наказателното производство е атакувано пред първоинстанционния
съд от адв. М.Н. – пълномощник на пострадалия С.. С Определението си, което е и
предмет на настоящата въззивна проверка, Пловдивският
районен съд е отменил прокурорския акт, тъй като е приел, че същият е
неправилен и необоснован. В мотивите си първостепенният съд е възприел
установената от представителя на държавното обвинение фактическа обстановка, но
е посочил, че не споделя извода на прокурора относно „недоказаност на деянието“. Изтъква се, че на
плоскостта на приобщените в хода на досъдебното производство писмени, гласни и
веществени доказателства, преценката за липса на престъпление по чл. 117, ал. 2
от НК, е неправилна. Посочва се, че прокурорът не е изпълнил указанията,
изложени в отменителното определение на ПОС от
02.07.2020 г.
Съдебният контрол спрямо постановлението
за прекратяване на наказателното производство, е ограничен до неговата
обоснованост и законосъобразност. Съдът следва да прецени дали изводите на
прокурора почиват на цялостен анализ на събраните доказателства, без да е
допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. Трябва да се
установи и дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно,
съответно, дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на
всички възможни доказателства. При положителен извод за законосъобразно
формиране на вътрешното убеждение на прокурора по фактите, съдът трябва да
провери дали материалният закон е приложен правилно.
С оглед на така очертаните предели на
компетентността на съда в специфичната процедура за съдебен контрол върху
прекратяването на наказателното производство, въззивният
съд споделя извода на първостепенния такъв за необоснованост на прокурорския
акт, доколкото представителят на държавното обвинение е пренебрегнал задължението си за излагане на мотиви в него. Това
води до невъзможност за проверка както на законосъобразността на
постановлението за прекратяване, така и на правилността на крайното взето
решение. Липсата на обоснованост е резултат и от допуснато от страна на
прокурора съществено процесуално нарушение, касаещо
анализа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Същите
са обсъдени поотделно, но не и в тяхната съвкупност, като фактическата
обстановка по делото представлява преразказ на заявеното от обвиняемия и от
свидетеля З.. От съдържанието на постановлението обаче, не се установява именно
дали са кредитирани с доверие показанията на свид.
З., или обясненията на обвиняемия, като следва да се отбележи, че изложеното от
всеки от тях съдържа противоречиви възприятия на едни и същи факти.
Представителят на държавното обвинение не е взел предвид, че обясненията на
обвиняемия, освен доказателствено средство,
представляват и основно средство за
защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. В този смисъл,
същите следва да бъдат ценени много внимателно на плоскостта на собствената им
логическа непротиворечивост и при съпоставка с останалите доказателствени
материали, събрани в хода на досъдебното производство. Липсата на прецизен
анализ на приобщените в хода на досъдебното производство доказателства, е
довела до погрешни правни изводи и до постановяване на постановлението в нарушение
на принципа на чл. 14, ал. 1 от НПК и на изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК.
Обоснован е изводът на контролираната
инстанция и относно това, че прокурорът не е изпълнил указанията, залегнали в
предходното отменително определение на Пловдивския
окръжен съд. В този смисъл, неправилна е констатацията на представителя на
държавното обвинение, че щом като не може да се установи точното време на
престъплението, деятелност изобщо липсва. Отделно от това, и според въззивния съд, изводът, че липсват доказателства по какъв
начин свид. З. е бил мотивиран да убие пострадалия
С., също е необоснован, тъй като се дължи на пропуски при анализа на
показанията на свидетелите З. и Р.. В този смисъл, възраженията в частния
протест относно противоречията между показанията на свидетелите Р. и З., се
явяват неоснователни. Не винаги, когато липсват свидетели – очевидци на дадени
отношения (разговори, срещи и договорки между 2 лица), съществува невъзможност
за доказване и установяване коя от страните по тези отношения казва истината, и
коя не. Именно в тези случаи, следва да се събират допълнителни доказателства,
с които да се проверят версиите на всяка една от страните, за да се кредитират
или не показания. Поради това, в хода на досъдебното производство следва да
бъдат събрани и други доказателства относно характера
на срещите, проведени между обвиняемия и свидетеля З., като по този начин
ще се изяснят и относимите към предмета на доказване
факти и обстоятелства.
При това положение, изводът, че към
момента не са налице достатъчно доказателства, доказващи участието на
обвиняемия в извършване на престъпление, е направен несвоевременно.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че възраженията в частния протест се
явяват неоснователни.
Относно възраженията в частната жалба:
Основателно е твърдението, че при
постановяване на Определението си, първоинстанционният
съд е приел за установени факти, които не съответстват на материалите по
делото. В действителност, по този начин съдът е превишил правомощията си, като
е възприел факти и обстоятелства, непосочени в атакувания прокурорски акт.
Въпреки това обаче, допуснатото нарушение, само по себе си, не може да доведе
до отмяна на атакувания съдебен акт.
Що се касае до възражението относно
характера на приобщения в хода на досъдебното производство документ със
заглавие „Запис на заповед“, настоящият състав намира, че относимостта
на същия към предмета на доказване, е въпрос по същество, който следва да се
реши от представителя на държавното обвинение при извършването на съвкупен анализ
и съпоставка с останалите доказателствени материали.
Настоящият състав намира, че макар и
препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство да не е
получено от адв. К. и обвиняемия, то
правата им не са нарушени, доколкото същите са могли ефективно да упражнят
правото си на защита.
Относно възражението за недопустимост на
депозираната пред ПРС жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство, следва да се отбележи, че е постановен влязъл в
сила окончателен съдебен акт – Определение № 260088/21.01.2021 г., постановено
по ч.н.д. № 2598/2020 г. по описа на ПОС, поради което и е недопустимо да се
преразглежда този въпрос от настоящия съдебен състав.
Въззивният
съд намира за нужно да отбележи, че от последното прекратяване на
производството по делото и връщането му на РП – Пловдив /28.01.2020 г./ до
настоящия момент, не са извършени никакви процесуално-следствени действия, чрез
които да се отстранят констатираните от страна на прокуратурата противоречия в
приобщените в хода на досъдебното производство доказателства.
Отделно от това, посоченото в
постановлението основание за прекратяване на наказателното производство – чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК, обхваща случаите,
при които от доказателствените материали,
събрани на досъдебното производство, е установено престъплението, за което е
повдигнато и предявено обвинение, но не е доказана виновността на лицето,
привлечено към наказателна отговорност. При така посоченото основание,
прокурорът е следвало да посочи, че досъдебното производство ще продължи да се
води или срещу конкретно лице, или срещу неизвестен извършител, което той не е
сторил.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав възприе, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство правилно е било отменено от първата съдебна инстанция, поради
което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
260123/01.02.2021 г., постановено по ч.н.д. № 6857/2020 г., по описа на Районен
съд – гр. Пловдив, XVI-ти н.с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: