Решение по дело №447/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Т. И. Ш. от [населено място] против Решение №56/ 21.02.24г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление с изх. № [рег. номер]-022-0076974/24.10.2023г. за налагане на обезпечителни мерки на основание на чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, издадено от Т. И. на длъжност гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. Моли се съдът да отмени посоченото решение. Претендират се разноски в общ размер на 410.00 лева. Твърди се, че в решението е коментирана главница от 440,00 лева, които са погасени по давност и са били част от главница по изпълнително дело от 2015 г. по описа на ТД на НАП – Варна. Към момента са изминали 7 год., в които публичният изпълнител е бездействал. 8 г. няма право да се налага запор за вземане на жалбоподателката срещу трето лице.

Прави се искане за отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество, като бъде отменено и издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Ответната страна Директор на ТД на НАП – Варна се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок, предвид липсата на доказателства за надлежно връчване на решението по чл. 197, ал. 1 от ДОПК на оспорващата.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 1552/14.02.2024г. на Административен съд Варна XXV състав по АД №2466/2023г. са дадени задължителни указания директорът на ТД на НАП Варна да се произнесе наново по жалба вх.№32369-6/26.10.2023г. по описа на ТД на НАП Варна, подадена от Т. И. Ш. с [ЕГН] срещу постановление с изх.№[рег. номер]-022-0076974/24.10.2023г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195 ал.1-3 от ДОПК, издадено от Т. И. на длъжност главен публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП Варна, като следва да извърши преценка на следното:

-Налице ли са годни изпълнителни титули;

-Надлежно ли са предявени изпълнителните титули;

-Надлежно ли са приобщени по ИД изпълнителните титули --Налице ли е обезпечителна нужда

-Съразмерна ли е наложената обезпечителна мярка с размера на публичните вземания.

Относно указанието на съда да се извърши преценка, налице ли са годни изпълнителни титули, ответната страна изразява следното становище, което е предмет на спора:

Според Директора на ТД НАП Варна, ДОПК не предвижда ред за оспорване на изпълнителните основания в рамките на образувано производство по принудително изпълнение на публични държавни вземания. Подобно оспорване следва да се насочи от длъжника към съответния взискател, изпратил изпълнителните титули на ТД на НАП Варна за събиране на дължимите по тях публични вземания.

На следващо място се посочва, че не е от компетентността нито на публичния изпълнител, нито на директора на ТД на НАП Варна да преценява надлежността на действията на взискателя при предявяването на вземанията му за събиране.

Заявява се, че преди да пристъпи към образуване на изпълнително производство публичният изпълнител няма задължение да проверява и да се произнася по редовността на изпълнителното основание. Наличието на предявен изпълнителен титул обвързва публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото изпълнение, а именно да образува изпълнително производство и да предприеме действия по принудително събиране. В конкретния случай публичният изпълнител е действал изцяло съгласно дадените му правомощия по ДОПК и с отделни разпореждания, за присъединяване, налични по преписката, е допуснал на основание чл.217 ал.2 от ДОПК присъединяване на съответния публичен взискател в изпълнителното производство.

Поради липсата на издължаване от страна на длъжника, видно от доказателствата по преписката, ответната страна е заявила, че правилно са взети мерки за обезпечаване на дълга. Тоест причината за налагане на обезпечителната мярка е осигуряване събираемост на вземането.

Целта на публичния изпълнител е да избере най-подходящата обезпечителна мярка, която е съобразена с размера на задължението и е най-добрата гаранция за събиране на публичното вземане. Един от способите за принудително изпълнение, приложен в процесния случай, е изпълнението върху вземания на длъжника. При данните, че длъжникът в изпълнителното производство има частноправно вземане по изпълнителен лист срещу НАП, публичният изпълнител е предприел принудително изпълнение на вземанията чрез запор върху вземане по ИЛ с №2/4.01.2023г., издаден от АС Варна по АД №1747/2022г.

Във връзка с изложеното становище, е потвърдено постановление с изх.№[рег. номер]-022-0076974/24.10.2023г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195 ал.1-3 от ДОПК, издадено от Т. И. на длъжност главен публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП Варна.

При така установените факти, съдът намира оспорването за неоснователно предвид следните съображения:

Наличието на предявен изпълнителен титул обвързва публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото изпълнение, а именно да образува изпълнително производство и да предприеме действия по принудително събиране. В конкретния случай публичният изпълнител е действал изцяло съгласно дадените му правомощия по ДОПК и с отделни разпореждания, за присъединяване, налични по преписката, е допуснал на основание чл.217 ал.2 от ДОПК присъединяване на съответния публичен взискател в изпълнителното производство.

Поради липсата на издължаване от страна на Ш., видно от доказателствата по преписката, правилно са взети мерки за обезпечаване на дълга, защото причината за налагане на обезпечителната мярка е осигуряване събираемост на вземането.

Целта на публичния изпълнител е да избере най-подходящата обезпечителна мярка, която е съобразена с размера на задължението и е най-добрата гаранция за събиране на публичното вземане. Един от способите за принудително изпълнение, приложен в процесния случай, е изпълнението върху вземания на длъжника.

По делото не е спорно, че изпълнителни титули: наказателно постановление № 316/19.01.2011г., електронен фиш № К 1499383/07.02.2017г. и фиш № ОВ1000061829/10.04.2018 г. са с изтекла давност и те не са предмет на изпълнителното производство. В с.з. от 23.04.24г. ответната страна категорично е заявила, че посочените публични вземания не са били включени и в данъчно-осигурителната сметка на лицето като дължими. В тази част жалбоподателката е без правен интерес да обжалва.

От изложеното е видно, че жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение №56/ 21.02.24г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление с изх. № [рег. номер]-022-0076974/24.10.2023г. за налагане на обезпечителни мерки на основание на чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 197, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на оспорващия за липса на надлежно изпълнително основание, тъй като не се установява изтекла погасителна давност за останалите вземания и правилно са присъединени към образуваното ИД. Ако се оспорват вземанията на държавата, е в тежест на жалбоподателката на представи съответните доказателства на публичния изпълнител в тази насока. Той няма служебно задължение да преценява законосъобразността на вземанията на държавата, след като няма представени доказателства от Ш. в тази насока.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. И. Ш. [ЕГН] от [населено място] против Решение №56/ 21.02.24г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление с изх. № [рег. номер]-022-0076974/24.10.2023г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА Т. И. Ш. [ЕГН] от [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 197, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.