Решение по дело №738/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 454

07.11.2019г., гр.Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд-Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №738 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „ЖАР 77“ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя И.Т., с ЕИК ********* против Заповед за прилагане на ПАМ № ФКС-655-0030056/01.10.2019г. на Началник отд.“Оперативни дейности“ Пловдив  при ЦУ на НАП.

Оспорващият счита заповедта за неправилна, необоснована, несправедлива и постановена в противоречие с изискванията на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г. Същият твърди, че неправилно органът приемал, че ползваното от задълженото лице фискално /ФУ/ нямало изградена връзка със НАП. Дружеството имало такова и то отчитало всички извършени продажби. Касовият апарат генерирал дневен отчет, месечен и годишен и това било отчетено от  проверяващите органи. Касовата книга също била изрядна. Ежемесечно били подавани по електронен път в компетентната данъчна дирекция декларациите по ЗДСС, придружени с дневниците за покупки и продажби и те били приети от НАП. От тях било видно, че данните от фискалната памет и от ежедневните отчети, отразени в книгите нямало разминаване. Прилагат се и доказателства /периодични касови отчети/ за периода от 16.05. до 06.10.2019г., чрез които се претендира доказване, че касовият апарат генерирал и отразявал всяка извършена продажба, което означавало, че нямало ощетяване на държавни бюджет, нито че извършил умишлено и преднамерено нарушение.

На следващо място се твърди, че дружеството разполагало с надлежно сключен договор за техническо обслужване на ФУ. Не можело да вменява вина на оспорващия, за това, че ФУ не било поддържано и въведено в експлоатация, тъй като това било задължение на обслужващата фирма.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от адв. Б., който поддържа оспорването против горепосочената заповед по посочените в жалбата обстоятелства. Допълнително в хода по същество излага подробни доводи, че установеното при проверката неправилно било квалифицирано като нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. Навеждат се доводи в насока липса на виновно поведение на оспорващото дружество.

Според пълномощника адв. Б. видно от протокола за проверката била налице такава дистанционна връзка с НАП, тъй като били генерирани т. нар. Z отчети, 126 на брой, но поради повреда на устройството те не били получавани в НАП. Това обаче не било известно на  задълженото лице и заради това не предприел мерки за отстраняването им, но поради незнание, а не с цел укриване на приходи. В заключение се излагат и конкретни доводи в насока необоснованост на продължителността на срока, за който е наложена ПАМ.

На последно място се иска отмяна на обжалваното постановление, да не се присъждат разноски, но ако съдът счете, че имало извършено нарушение, да се намаляла продължителността на наложената ПАМ от 10 на 3 дни и съразмерно на това да се присъдят и разноските.

Ответникът, редовно призован се представлява от процесуален представител, юрк.К., която моли съда да отхвърли жалбата по доводи, изложени в становище на друг представител на органа. Излага доводи в насока законосъобразност на заповедта, вкл. и относно продължителността на действие на наложената ПАМ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното :

На 01.10.2019г. служители от отдел „Оперативни дейности“ при ТД“ФК“ към ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект, кафе – аператив „Мока“, находящ се в град Стара Загора, бул. „М.М.Кусев“24, стопанисван от „ЖАР 77“ЕООД, представлявано от Управителя И.Т.. За констатациите от проверката бил съставен протокол /л.53-55/. Част от посочените в протокола констатации сочат, че при извършена проверка в ИС на НАП бил установено, че последният Z-отчет, получен в сървъра на НАП бил с № 0248 от 15.05.2019г., регистриран в 20.09 ч. При проверката на място в търговския обект /ТО/ било установено, че след него били генерирани още 126 бр. Z-отчети от №0249 от дата 16.05.2019г. в 20.10ч. до №0375 от дата  30.09.2019г. в 20.45ч., които не били получени в сървара на НАП и общ оборот по тях в размер на 33 181,92 лева.

Удостоверява се, че протоколът бил подписан „без възражение“, а приложения към същия били – въпросен лист за установяване на стокова и касова наличност в ТО /л.56/; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение /2бр./; декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице / л.59/; обяснение от Димитрина Тутова /л.60/; договор за техническо обслужване на фискални устройства с №858 от 29.10.2018г.; свидетелство за регистрация на ФУ / л.65/; сервизна книжка /л.66-71/; протокол за ремонт на ФУ от 07.09.2018г. /л.73/; справка за регистрирани данни от Z – задачи /л.74/; извлечение от справка в сървъра на НАП за данни за Z-отчети от 01.05-01.10.2019г. /л.76-80/;

На 04.10.2019г. от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП и въз основа на издадения протокол за проверка сер. № АА 0030056 от 01.10.2019г. била издадена процесната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-655-0030056/04.10.2019г., с която  на „ЖАР  77“ЕООД била наложена ПАМ „запечатване на търговския обект кафе- аператив „МОКА“, находящ се на бул. „М.М. Кусев“ 24 и забрана достъпа до него за срок от 10 дни, а на осн. чл.188 от ЗДДС, вр. с чл.60 от АПК на заповедта било разпоредено нейното предварително изпълнение. Видно от разписката на л. 52 заповедта била съобщена на управителя на дружеството на 07.10.2019г. Жалбата до съда е депозирана на 09.10.2019г.

По делото се представят още: заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на Изп. Директор на НАП, издадена на осн. чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3-4 от ЗДДС за възлагане на правомощия /л.44-45/; договор № 1040/07.10.2019г. за техническо обслужване на ФУ /л.11/; свидетелство за регистрация на ФУ от 07.10.2019г. /л.12/ и от 10.09.2018г. /л.13/; уведомления за приемане на подадени справки – декларации за периода от м. април до м. август 2019г., ведно с дневника на продажбите / л.17-27/; съкратени отчети от фискална памет /л. 28-33/;

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира от правна следното :

По допустимостта – оспорването е допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения преклузивен срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.

По същество – съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол за законосъобразността на жалената заповед на всички основания по чл.146 от АПК. При извършения такъв, Съдът намира следното:

По валидността – процесната заповед е валидно издадена от надлежно оправомощен административен орган /по арг. на чл.186, ал.3 от ЗДДС/, за което се представя и надлежно не оспорено писмено доказателство /вж., л.44-45/. Ето защо процесната заповед е валиден административен акт и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени правила. Актът е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички реквизити, вкл. обективира подробна фактическа мотивировка на инкорпорираните в него две властнически волеизявления - за налагане на ПАМ и за неговото принудително изпълнение. Ето защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.

Проверен с оглед съответствието на заповедта с приложената материално – правна разпоредба, Съдът намира, че същата е и материално-правна законосъобразна.

Процесната заповед е правно основана на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС, като от обективна страна се претендира нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС. Конкретно обективираните в заповедта факти и обстоятелства са, че при извършена на 01.10.2019г. проверка на търговския обект, стопанисван от настощия жалбоподател, контролните органи установяват, че за периода от 16.05.2019г. до 01.10.2019г. използваното от търговеца ФУ не е генерирало и не е регистрирало в сървъра на НАП 126 бр. Z-отчети за реализирани приходи в общ размер на 33 181,92 лева. Тези факти нито се оспорват, нито се опровергават от жалещата страна, поради което Съдът ги приема за безспорни, а и те са надлежно удостоверени чрез представените от органа писмени доказателства, също не оспорени.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите, когато лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД и в нарушение на това задължение не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл.7, ал. 3 от цитираната Наредба гласи, че не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 /каквото се явява и настоящия жалбоподател/ без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

ЗДДС въздига неизпълнението на това задължение в административно нарушение, за което предвижда освен налагане на глоба или имуществена санкция и налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство, т.е. независимо от ангажиране на административно-наказателна отговорност, нарушителят понася и последиците от наложената по този законов ред ПАМ.

В процесният случай при извършената проверка на търговския обект, стопанисван от жалбопадателя е в приложения по делото протокол от извършена проверка се обективират данни за констатирано, като извършено от дружеството нарушение на конкретното изискване на Наредба № Н-18/2006 г., изразяващо се в използване в дейността на търговеца на ФУ без същото да има изградена дистанционна връзка със сървъра на НАП, в резултат, на което задълженото лице не предава задължителни данни в приходната агенция за периода от 16.05.2019 г. до 01.10.2019 г., ката съотв. на това е налице нерегистриран по надлежния законов ред на приход от над 33 000 лева. От факта на установена липса на съществуваща дистанционна връзка на използваното от „ЖАР“ЕООД ФУ с НАП, правилно административният орган приема, че по този начин се търси укриване на приходи, а оттам и се стига до отклонение от данъчно облагане. Установяването от обективна страна на факта на извършено нарушение на данъчното законодателство е достатъчен, за да обоснове извод, че на това лице се следва едновременно с ангажиране на неговата административно- наказателна отговорност и налагане на мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Нормите в данъчното законодателство са императивни и следва да се тълкуват стриктно.

Всички навеждани в жалбата и в хода по същество доводи от адв. Б. са относими към спора относно законосъобразността на наказателното постановление, с което ще се ангажира административно-наказателната отговорност на дееца, но са напълно ирелевантни за това производство, където предмет на делото е проверка на законосъобразността на един административен акт. В този смисъл обстоятелството дали извършеното нарушение е съзнавано или несъзнателно извършено не може да обосновава извод, че на задълженото лице – търговец не се следва налагане на въпросната ПАМ, тъй  като тя се налага независимо и самостоятелно от ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност. Релевантно е дали се установява извършването на нарушение по см. на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г., а тук такова има установено и това е безспорно по делото.

Освен това по делото се установява, че жалбоподателят като задължено лице по см. на Наредба № Н-18/2006г., не удостоверява, че за периода след 31.03.2019г. до 07.10.2019г. има действащ договор за използване на СИМ карта, чрез която дистанционно се прехвърлят данните за реализираните през деня приходи. Видно от договора на л.10, същият предвижда да има действие по отношение на ползваната СИМ карта до 31.03.2019г., като едва с договора на л.12 този срок е подновен от 07.10.2019г. до 07.10.2020г., което е още едно доказателство, че оспорващият безспорно е ползвал регистрираното ФУ, което обаче не е имало изградена връзка със сървъра на НАП и поради това не е подавало дистанционно в НАП ежедневните данни за получените дневни приходи от търговска дейност на проверяваното задължено лице в стопанисвания от него обект – кафе аператив.

Неоснователни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че липсата на такава връзка за периода от над 3 месеца са дължи на техническа повреда и нейното незнание. На първо място отговорността на дееца е обективна и не се изследва вина, а законът е категоричен, че не следва да се ползва такова ФУ, което няма изградена /действаща/ дистанционна връзка с НАП. Това е задължение на самия търговец, т.е. той трябва да следи дали ФУ има действаща такава връзка и ако няма, не следва да ползва това устройство. Дори и наведените обстоятелства, че цялата информация от дейността на лицето се съхранява във ФУ също не може да влияе върху законосъобразността на извода на органа, че се следва налагане на въпросната ПАМ. Задължение е на търговеца постоянно да има изградена и функционираща такава връзка с НАП, а основното предназначение на тази дистанционна връзка е да се осигурява възможност за предаване на данни за оборотите на ФУ към сървър на НАП. Щом за един продължителен период от време се установява липса на такава връзка, но ФУ регистрира продажби без за тях да постъпват данни в НАП, то е налице административно нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г., което обстоятелство е достатъчно, защото се релевира от закона, да бъде издаден акта по чл.186, ал.1 от ЗДДС, чрез който ще се постигне преустановяване извършването на въпросното административно нарушение и превенция по отношение на нарушителя.

Процесната заповед Съдът намира и за съответна на целта на закона, чиято основна цел е облагането на всички приходи от дейността на задължените лица, сред които е и оспорващия, а чрез налагането на ПАМ се цели осигуряване спазването на задължението за пълно деклариране на всички реализирани обороти от дейността на търговеца, което от друга страна ще възпрепятства неотчитането на действителните приходи от продажби на стоки, което несъмнено и винаги води до отклонение от данъчно облагане.

Разбира се като всеки административен акт и този следва да отговоря на основните принципи, заложен в АПК, вкл. и принципа на съразмерността. Този принцип постановява,  че едно властническо волеизявление не следва да засяга права и законни интереси на лицата, негови адресат, в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която се издава то. Когато все пак се налага засягане на такива права и интереси, следва да се прилага тази мярка, която е по-благоприятна за засегнатото лице и с нея отново да се постига целта на закона. По закон /чл.186, ал.1 от ЗДДС/ тази преустановяваща административна мярка е с максимален срок на нейното прилагане от 30 дни. Конкретния определен с процесната заповед такъв е 10 дни. Оспорващата страна претендира незаконосъобразност на акта и в тази му част.

Съдът намира да неоснователни доводите, които обосновават тези твърдения на жалбоподателя.  В самата заповед се сочат подробни доводи, защо именно този срок на продължителността на действие на наложената ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е съразмерен на тежестта на  конкретно установеното нарушение от страна на жалбоподателя. Като се игнорират изреченията в изложената мотивировка,  които не съдържат никаква конкретика в себе си, а основна пренасят буквални цитати на съдебни решения на различни административни съдилища, конкретно изложените обстоятелства, се свеждат до местоположението на търговския обект /в централната част на град Стара Загора/, което за този град е от особено значение, предвид създадената у неговите граждани многогодишна и утвърдена практика за висока посещаемост на намиращите се основно в централна градска част /ЦГЧ/ търговски обекти /магазини, заведения и пр./, големината на проверявания търговски обект и неговият капацитет, продължителността на работното му време и разнообразието от предлагани асортименти.

Съдът, водим от тази конкретна мотивировка, приема, че органът при определяне на срока на наложената ПАМ правилно при така изложените факти и обстоятелства на конкретния случай и действайки в условията на оперативна самостоятелност, по арг. на използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни", достатъчно и убедително мотивира своя избор на конкретната продължителност на срока от 10 дни, която е напълно съразмерна на конкретно извършеното от обективна страна административно нарушение и този срок не засяга признати права и интереси на търговеца в повече от необходимото за постигане на целта, която законът свързва с въпросната мярка.

При извод за валидност и законосъобразност на процесната заповед за налагане на ПАМ по ЗДДС, Съдът намира оспорването за неоснователно и същото следва да се отхвърли като такова.

С оглед този краен правен извод, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените и своевременно поискани в становището на гл. юрк. Васев, в последствие и в с.з. от 04.11.2019г. от явилия се представител на ответната страна, разноски по см. на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК в размер на 150 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ЖАР 77“ ЕООД със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя И.Т., ЕИК ********* против Заповед за прилагане на ПАМ № ФКС-655-0030056/01.10.2019г. на Началник отд.“Оперативни дейности“ Пловдив  при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ”ЖАР 77“ ЕООД със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя И.Т., ЕИК ********* да заплати в полза на ЦУ на Национална агенция по приходите- София направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р.България по реда на АПК.

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: