№ 255
гр. Сливен, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200677 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от С. М. Д. с ЕГН ********** от
гр. София, подадена чрез процесуален представител, против НП № 23-0804-006432 от
04.01.2024 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ –
Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да се отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно, и претендира направените по
делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което е отразено становището им по съществото на делото, моли издаденото НП да
бъде потвърдено и е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.11.2023 год. бил съставен АУАН, с бл. № 130876 против жалбоподателя за
това, че на 15.07.2023 год. около 09,51 часа на АМ „Тракия“ км. 268+000 в посока към
гр. Бургас управлява лек автомобил „Киа К5” с рег. № *****, собственост на Д.М.А. от
гр. София, като се движи в лентата за принудително спиране, без да има това право. В
акта било отразено, че същият се съставя във връзка с преписка рег. № 3286р-37199 от
25.07.2023 год. по описа на ГДНП. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата
на чл. 58, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 29.11.2023 год.
(л. 16 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-006432 от
04.01.2024 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ –
Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на
основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети общо 10
контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата
обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите
участници в движението и Д.З. 804р-140/04.01.2024 год. НП не било връчено на
жалбоподателя, видно от придружителното писмо на Началника на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Сливен (л. 2 от делото) и от Справката за нарушител/водач (л. 10 – 12 от
делото), поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Съдът констатира, че АУАН не е съставен съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН - в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Видно от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта – Н. З., последният не е присъствал нито при
извършване на нарушението, нито при установяване на същото. В настоящия случай в
акта като очевидец на нарушението е посочен един свидетел – М. Ж., но същият не
2
бил поканен за съставянето на акта, не е присъствал при съставянето му и не е
подписал акта. След като актосъставителят не е поканил свидетелят, които е
присъствал при извършване на нарушението, то е следвало съгласно чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, актът да се състави в присъствието на двама други свидетели, следователно във
всички случаи съставянето на акта следва да стане в присъствието на двама свидетели,
имената на които се отбелязват в него (видно от съставеният АУАН, в същия е
положен подпис само на един свидетел). В разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН е
предвидено, че когато нарушението е установено, въз основа на официални документи,
актът може да се състави и без свидетели, но такива официални документи в случая не
са налице, поради и което тази хипотеза не е приложима.
Следователно не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за надлежно
съставяне и подписване на акта. Констатираното от съда нарушение на процесуалните
правила е от категорията на съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
С израза „нередовност в акта” законодателят е предвидил нередовност в съдържанието
на акта, но не и нередовност в процедурата по съставянето, предявяването и
подписването му, каквато безспорно е налице в настоящия случай. Следователно след
като за съставянето на акта не е бил призован свидетеля – очевидец на нарушението и
актът не е бил подписан от него, а е бил подписан само от един свидетел, които не е
присъствал при извършване или установяване на нарушението, то е следвало
административнонаказващият орган на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да го върне
веднага на актосъставителя, а не да издава НП. Неспазването на процедурата по
съставяне на акта води до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и същото следва да бъде отменено.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
3
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени
разноски, които съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие (л. 7 от делото) са в размер на 1000,00 лева, поради което съдът намира, че
възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в
придружителното писмо и в становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна (л. 2 и л. 54 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва да
присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до претендирания размер от 1000,00
лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-006432 от 04.01.2024 год.,
издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен, с което на
С. М. Д. с ЕГН ********** от гр. София, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца
на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и
на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на С. М. Д. с ЕГН
********** от гр. София, разноски размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до
претендирания размер от 1000,00 (хиляда) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4