РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 20
гр. Перник, 03.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500809 по описа за 2023 година
С Решение № 164/09.08.2023 г., постановено по гр.д. № 257/2023 г. на
Районен съд – гр. Радомир е признато за установено по отношение на Н. В. К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сума в размер на
251,55 лева (двеста петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май
2019 г. до м. април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк.
„Сухата река“, бл. 103, вх. „В“, ет. 1, ап. 45, ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за забава в размер на 48,39 лева (четиридесет и осем лева и
тридесет и девет стотинки), начислена за периода от 15.09.2020 г. до
28.10.2022 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 23,78 лева (двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) –
главница за периода от м. октомври 2019 г. до м. април 2021 г., като
отхвърлил иска за сумата от 4,90 лева (четири лева и деветдесет стотинки) –
мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г., като
неоснователен и недоказан. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по
отношение на дължимите се съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от Н. В. К., чрез адв. М. С., с която се обжалва първоинстанционното
решение, в частта с която съдът е признал за установено, че К. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 251,55 лева (двеста петдесет и
един лева и петдесет и пет стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на
1
вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 48,39 лева
(четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки), начислена за периода
от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г. Твърди, че същото в обжалваната му част е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, събраните
доказателства и съдопроизводствените правила. На първо място с въззивната
жалба се навеждат твърдения, че дружеството не е доказало по категоричен
начин наличието на облигационна връзка между страните. На следващо място
се акцентира върху изслушването на вещото лице в съдебно заседание пред
първата инстанция, от което се установява, че за периода 07.07.2020 г. до
28.06.2021 г. липсва свидетелство за метрологичен контрол, от което
следвало, че няма как да бъде установено дали в този период уредът е работил
коректно. В продължение сочи, че дружеството е следвало да докаже
доставката на определено количество топлоенергия, ползването му от К.,
както и размера на вземането си, но не го е сторило. Счита, че неправилно
съдът е приел както размера, така и перода, за който се дължи лихва за забава
върху претендираните суми. Излагат се съображения за неправилност на
атакуваното решение в обжалваните му части, въз основа на които се моли
съда да постанови решение, с което предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на строените по делото
разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация –
София“ ЕАД, представлявана от Александър Александров в качеството му на
изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов – председател на
Управителлния съвет, чрез юрисконсулт Надежда Панкова е подала отговор
на въззивната жалба, с който се твърди, че същата е неоснователна и
недоказана, като оспорва изцяло изложените в нея съображения. Счита така
постановеното решение на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено.
Намира, че решаващия съд подробно и съобразно константната практика по
този вид правни спорове е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт.
Въз основа на изложените аргументи се моли съда да потвърди атакуваното
решение на първата инстанция, а въззивнта жалба да бъде оставена без
уважение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
2
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.02.2024г.
от 10,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на
въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3