Р E Ш Е Н И
Е
№ 04.06.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3115
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно
основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.99,
ал.1 ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, на 06.08.2014 г. между
„Аксес Файнанс” ООД, като кредитор и Г.Т.Р., като кредитополучател е бил
сключен договор за кредит „Бяла карта” № 414170, при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит
Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него,
както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от
Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно
сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300,00 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно уговореното от
страните, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават
размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции
увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на
договора за кредит, кредитодателят предоставил на Кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта с № 414170, издадена от „Интеркарт Файнанс” АД
/картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора
за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване
на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.
Кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит при следните условия:
- вид на предоставения заем - револвиращ
потребителски кредит;
- срок на договора: 2 години;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема
- 43,2%. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен
лихвен процент в размер на 0,12%, като лихвата се изчислявала всеки ден върху
усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че
календарният месец е с продължителност 30 дни;
- годишен процент на разходите /ГПР/ на
заема: 45,9%;
- обща сума, дължима от кредитополучателя
съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница,
договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на
картата, съгласно Тарифата.
- заплащане на текущото задължение,
дължимо за предходен месец, /което представлявало сбор от усвоена и непогасена
главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и
непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са били начислени през
текущия месец/ - до всяко 2-ро число на месеца.
Кредитополучателят
усвоил заемни суми по дати, както следва: 50 лв. на 08.08.2014 г.; 50 лв. на
12.08.2014 г.; 50 лв. на 19.08.2014 г.; 20 лв. на 23.08.2014 г.; 6.4 лв. на
25.08.2014 г.; 40 лв. на 27.08.2014 г.; 30 лв. на 29.08.2014 г.; 6.29 лв. на
30.08.2014 г.; 10 лв. на 02.09.2014 г.; 40 лв. на 01.10.2014 г.; 10 лв. на
04.10.2014 г.; 60 лв. на 05.10.2014 г.; 60 лв. на 04.11.2014 г.; 50 лв. на
17.12.2014 г., или обща сума в размер на 482,69 лв. Страните са договорили, че
върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължал договорна лихва, в
размер посочен в договора, която се начислявала ежедневно.
Поради
забава при заплащането на текущото задължение на кредитополучателя била
начислена договорна лихва в размер на 136,67 лв. за периода от 09.08.2014 г. до
06.10.2015 г.
В случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните са договорили задължение на
кредитополучателят да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя,
същият дължал на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия
месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението,
на шесто число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия
месец текущото задължение. На посоченото основание, на кредитополучателя била
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 371,48
лв., за периода от 06.09.2014г. до 06.10.2015 г.
Разпоредбите
на договора за кредит предвиждали, че в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия бил длъжен да
предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужила
за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателят
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане на сумите. В случая на кредитополучателя била начислена такса
разходи за събиране в размер на 285,00 лв. за периода от 06.09.2014 г. до
06.10.2015 г.
Съгласно
клаузите на сключения договор, в случай че кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало
автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че
предсрочната изискуемост настъпвала автоматично с изпълнение на описаните
условия и кредитодателят не бил длъжен да уведомява кредитополучателя за това
обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост била настъпила автоматично на
06.12.2015 г., като считано от тази дата кредитополучателят дължал заплащането
на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на
задължението си. На длъжникът била начислена лихва за забава в размер на 81,28
лв. за периода от 06.12.2015 г.
/датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се съгласил, че след настъпване на
предсрочна изискуемост дължал на кредитодателя еднократно заплащане на такса в
размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Сумата,
която била погасена до момента от длъжника била в размер на 780,00 лв., с която
били погасени както следва: лихва за забава: 32,97 лв. за периода от 06.12.2015
г. до 31.01.2017 г., такса разходи за събиране: 207,50 лв., такса разходи за
дейност на служител: 26,28 лв., неустойка: 279,88 лв. договорна лихва: 48,93
лв., главница: 184,44 лв.
Междувременно
на 12.09.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс”
ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, по
силата на което вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта” №
414170 от дата 06.08.2014 г. сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Г.Т.Р. било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД. Уведомлението за
извършената цесия, изходящо от „Аксес Файнанс” ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, било получено лично от ответника на 20.09.2016 г.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди още, че за горепосочените суми се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1034/2018 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, срещу която длъжникът възразил, което
обусловило правния му интерес от предявяване на настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
Искането на ищеца до съда е да постанови
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземания на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД към ответника Г.Т.Р. за: сумата от 298,25
лв. /двеста деветдесет и осем лева и 25 стотинки/ за главница; договорна лихва
в размер на 87,74 лв. /осемдесет и седем лева и 74 стотинки/ за периода от
06.02.2015 г. до 06.10.2015 г.; неустойка в размер на 91,60 лв. /деветдесет и
един лева и 60 стотинки/ за периода от 06.07.2015 г. до 06.10.2015 г.; такса
разходи за събиране в размер на 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50
стотинки/ за периода от 06.09.2015 г. до 06.10.2015 г.; такса разходи за
дейност на служител в размер на 93,72 лв. /деветдесет и три лева и 72
стотинки/; обезщетение за забава в размер на 48,31 лв. /четиридесет и осем лева
и 31 стотинки/, считано от 01.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в районен съд, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в районен съд до окончателното изплащане на задължението, или обща сума в
размер на 697.12 лева /шестстотин деветдесет и седем лева и 12 стотинки/.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
особеният представител на ответника Г.Т.Р. - адв. К.Д. е подала писмен отговор
на исковата молба, с който взема становище, че предявеният от ищеца иск е
неоснователен и недоказан, и го оспорва по основание и размер.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен,
поради следните съображения:
Предявеният
иск се явявал неоснователен, предвид това, че ищецът не е уведомил по надлежния
ред длъжника - ответник за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
така както изисква т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК. Предсрочната изискуемост имала действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл
TP № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.на ВКС, ОСГТК). Излага съображения,
че това правило е важимо и приложимо и при договор за кредит, сключен от
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ.
Недоказан
бил и факта на датата на усвояване на кредита, както и твърдението, че
предсрочната изискуемост на задължението била настъпила на 06.12.2015 г.
Предвид недоказаността на твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на целия кредит, в случая не налагало преценка на
основателността на договорната лихва в размер на 87,74 лв. за периода 6.02.2015
г. - 6.10.2015 г., като акцесорно вземане. В този смисъл, уговорената в чл.4,
ал.1 договорна лихва била недоказана, както по размер, така и за периода, за
който се дължала. Недоказан бил и предявеният установителен иск за сумата 48,31
лв. - обезщетение за забава, с оглед на обстоятелството, че по делото останал
недоказан факта на настъпване на датата на предсрочната изискуемост.
В приложения
договор за кредит „Бяла карта” било уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, същият се задължавал в тридневен срок след падежа да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител, както и
конкретно посочени доказателства за неговата финансова надеждност /чл.15, ал.1
от Договора от 6.08.2014 г./. Съгласно разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, a по ал.2 - само законната лихва. В
конкретния случай, от начина по който било уредено задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчител, можело да се
обоснове извод, че се касае за неустойка, уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл.92 ЗЗД, което я правило нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД .
По отношение
на претенцираната сума за такса за извънсъдебно събиране на сумата по кредита
счита, че посочената договорна клауза, от която произтича вземането за такса за
разходи в размер на 77,50 лв. и такса разходи за дейност за служител в размер
на 93,72 лв. противоречала на чл.33, ал.1 ЗПК. Твърденията на ищеца сочили, че
уговорената предпоставка за начисляване на такси и разходи е единствено
забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя
кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата /чл.33, ал.1 ЗПК/. Ето защо, валидността на уговорката, от която
произтичало вземането за такса за разходи в размер на 77,50 лв. и такса разходи
за дейност на служител в размер на 93,72 лв., водила до извод за нейната
нищожност. Освен това, конкретната уговорка противоречала и на чл.10а, ал.4 ЗПК, която също била с императивен характер. Кредиторът можел да събира само
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит/чл.10, ал.1 ЗПК/.
Поради
изложеното, исковата претенция се явявала неоснователна и недоказана. Моли да
отхвърлите изцяло исковите претенции с произтичащите от това законни последици.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото
заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, назначеният по делото особен
представител на ответника Г.Т.Р. оспорва
исковете по изложените в отговора на исковата молба доводи.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 1034/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г.Т.Р.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата
от 298,25 лв. за главница; договорна лихва в размер на 87,74 лв. за периода от 06.02.2015 г. до 06.10.2015 г.;
неустойка в размер на 91,60 лв. за периода от 06.07.2015 г. до 06.10.2015 г.;
такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за периода от 06.09.2015 г. до 06.10.2015 г.;
такса разходи за дейност на служител в размер на 93,72 лв.; обезщетение за
забава в размер на 48,31 лв, считано от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Тъй
като длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения
договор за кредит „Бяла карта” № 414170,
сключен на 06.08.2014 г. между „Аксес Файнанс” ООД /кредитодател/ и ответника Г.Т.Р.
/кредитополучател/, кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300 лева, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта (предоставена при подписване на договора), а кредитополучателят се е задължил
да го ползва и върне съгласно условията на договора, а именно: при годишен процент на разходите 45,90% и годишен лихвен
процент 43,20%. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване
на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят в 3-дневен срок
от датата, следваща падежа на текущото задължение, следва да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това представи
допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени условия
(виж и чл. 15, ал. 1). Според предвиденото в чл. 20 от договора, в случай че
кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл.15 дължи
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено е в чл. 21, че в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава за плащане на което и да е парично задължение с повече от 10
дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата от одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, като в този случай съгласно ал. 6 от същия
член кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120
лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява
и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Наред с това,
в ал. 5 на чл. 21 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и
такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за
всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от
договора. Във всеки случай на забава кредитополучателят дължи лихва за забава
(чл. 21, ал. 4). По делото към договора е представено и Приложение 1 – Условия
за ползване на международна платежна карта.
Представен е също по делото рамков договор от
07.11.2014 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Аксес
Файнанс” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, като видно от Приложение 1 от 12.09.2016 г. към него, вземането
на „Аксес Файнанс” ООД, произтичащо от договор за кредит № 414170, сключен на
06.08.2014 г., с кредитополучател -
ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Аксес Файнанс” ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания АД в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия, видно от пълномощно, на л. 20 от делото. До ответника е било
изпратено от страна на „Аксес Файнанс” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-АФ/414170/16.09.2016
г. за извършената продажба на вземането, като видно от известие за доставяне,
същото е получено от ответника на 20.09.2016г. – л. 25 от делото.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за
кредит ответникът е изплатил сумата общо в размер на 780 лева, като не
представя доказателства за извършените плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Представеният
по делото договор за кредит „Бяла карта“, подписан и неоспорен от ответника, установява
възникналото заемно правоотношение между „Аксес Файнанс” ООД и кредитополучателя
– ответника.
Ищецът
твърди, че ответникът е усвоил заемни суми за периода от 08.08.2014г. до
17.12.2014г. възлизащи общо на сумата от 482,69лева, предвид което дължимата
договорна лихва по договора е в размер на 136,67 лева за периода 09.08.2014г.
до 06.10.2015 г. , а мораторната лихва е в размер на 81,28 лева за периода от
06.12.2015г. до 01.03.2018г. или общо дължимата сума за главница, договорна лихва и мораторна лихва възлиза на 700,64
лева. Всъщност ищецът не представи доказателства за усвоената от ответника сума
за главница, но колкото последният не я оспори по делото и е извършил плащания
по договора, съдът я приема за установена.
Ищецът
призна по делото факта, че ответникът е заплатил по договора сума в размер на 780
лева.
Следователно
със заплатената от ответника сума от 780 лева изцяло се погасяват дължимите по
процесния договор главница, договорна лихва и мораторна лихва общо в размер на 700,64
лева.
Съдът не
възприема доводите на ищеца, че със заплатената от ответника сума в размер на 780
лева се погасява: договорна лихва в размер на 48,93 лева, главница 184,44 лева,
лихва за забава – 32,97 лева, 207,50 лева – такса разходи за събиране на
вземания, 26,28 лева – такса разходи за дейност на служител, 279,88 лева – за
неустойка, защото приема, че клаузите от договора, с които са уговорени
неустойката и таксата разходи за събиране на вземания и таксата разходи за
дейността на служител, са нищожни, по изложените по – долу съображения:
Процесният договор
за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в
сила от 25.07.2014г./, в който се
съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат
съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно,
е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно тази разпоредба при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на
вземане за неустойка, такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса
за разходите на лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението- чл. 12 ал. 1, чл. 21, ал. 5 и 6 и чл. 20. Видно от съдържанието на тези
клаузи от договора отговорността на длъжника за сочените неустойки и такси
възниква не от възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава, тоест,
изключена е превантивната функция на неустойката и се касае само и единствено
до санкционни парични клаузи, което е противоречие с чл. 33 от ЗПК. Кредиторът
няма право да договаря изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение
на задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от
главницата. При това става ясно, че уговорите такси не са никакви такси, защото не се дължат заради извършени разходи, а самото наименование прикрива
истинската цел на клаузите да служат за обезщетение за вреди от
забавата, т.е.
въпросните клаузи са с неустоечен характер и предвиждат неустойки. С предвиждането на тези плащания
очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на
допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника
– това се отнася, както за уговорената неустойка при неосигуряване на
поръчител, така за другите две неустойки, наименувани такси. Съгласно чл. 21
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения
и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за
кредит. В този смисъл е трайната съдебна практика.Следователно ответникът не
дължи начислените от кредитора суми за неустойка
и разходи, а както бе отбелязано по – горе заплатената от него сума покрива,
дори надвишава сумите за главница, договорна и мораторна лихва.
И тъй като вземането
се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на
цесионера само тези права, а в случая се установи, че такива няма, то предявените
искове от цесионера се явяват неоснователни.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли изцяло предявените от ищеца
против ответника искове за установяване на вземанията му за следните суми: сумата от 298,25 лв., представляваща неизплатена главница по договор
за кредит „Бяла карта” № 414170/ 06.08.2014 г.; за сумата в размер на 87,74 лв. - договорна
лихва за периода от 06.02.2015 г. до 06.10.2015 г.; сумата в размер на 91,60
лв. - неустойка за периода от 06.07.2015 г. до 06.10.2015 г.; сумата в размер
на 77,50 лв. - такса разходи за събиране на вземането за периода от 06.09.2015
г. до 06.10.2015 г.; сумата в размер на 93,72 лв. - такса разходи за дейност на
служител; сумата в размер на 48,31 лв. - обезщетение за забава, считано от
01.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в районен
съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в районен съд – 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 631/06.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 1034/2018 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора.
Ответникът не е претендирал
заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 против Г.Т.Р., ЕГН
**********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за следните суми: сумата в
размер на 298,25 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за кредит „Бяла карта” № 414170/ 06.08.2014 г.; сумата в размер на 87,74 лв. - договорна лихва за периода от
06.02.2015 г. до 06.10.2015 г.; сумата в
размер на 91,60 лв. - неустойка за периода от 06.07.2015 г. до 06.10.2015
г.; сумата в размер на 77,50 лв. - такса
разходи за събиране на вземането за периода от 06.09.2015 г. до 06.10.2015 г.; сумата в размер на 93,72 лв. - такса
разходи за дейност на служител; сумата в
размер на 48,31 лв. - обезщетение за забава, считано от 01.02.2017 г. до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в районен съд – 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед № 631/06.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. №
1034/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: