№ 7317
гр. С., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110153065 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД твърди, че е сключил с ответника
Н. Б. Н. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е
задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в гр.С., ул.С. 45, вх.А,
ет.3 през периода май 2021 - април 2023 г. Ответникът се е задължил да плаща
цената й, не е платил, изпаднал е в забава и е задължен за главницата заедно с
обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ДАЛСИЯ ООД, е
сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е
задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да
води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от
ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него
заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да
предяви настоящите искове за установяване на вземанията си за следните
суми: 4667,33 лв., претендирана като цена на топлинната енергия за периода
май 2021 - април 2023 г. за главници и 846,71 лв.–обезщетение за забава за
периода 16.7.2021 - 15.3.2024 г. Моли и за осъждането на ответника за
1
направените разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответникът Н. Б. Н. с ЕГН ********** оспорва исковете по основание и
размер. Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца –
предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – ДАЛСИЯ ООД – не взема отношение по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №19039/24 г. На СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по делото договор от 1.3.1969 г. за продажба на държавен
недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд, удостоверение за инидтичност, удотоверение за наследници и
от молба-декларация с вх.№ на ищеца от 16.7.1997 г., с която ответника
декларира, че собственик на процесния топлоснабден имот и иска разкриване
на партида на негово име се установява, че преди началото на исковия период
ответникът е придобил правото на собственост върху топлоснабдения
недвижим имот. По делото не се събраха доказателства да се е разпоредил с
имота или да е изгубил по друг начин това свое право или трето лице да е
сключило договор с ищеца за продажба на топлинна енергия за битовите
нужди, свързани с използването на този имот. Следователно, на осн. 153, ал.3
от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150,
ал.1 ЗЕ между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу
заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
се вижда, че третото лице помагач ДАЛСИЯ ООД /преди с фирма Бруната
ООД/ е избрано да извършва услугата топлинно счетоводство.
2
Решението е последвано от договор между представител на етажната
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори от ...................... г. и ......................... г. между ищеца и третото
лице помагач е договорена доставка и монтиране на елсктронни радиаторно
разпределители и извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда
етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия
на ищеца за доставка на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническат експертиза
се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Уредът е проверен в лицензирана метрологична лаборатория и е годно
техническо средство за измерване на потребената топлинна енергия през
исковия период. Показанията му се отчитат ежемесечно. Дяловото
разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира
процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно посочените
договори. На ответника е начислявана топлинна енергия отопление на имота и
топла вода. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като
изчисленията са съобразени с техническите изисквания.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, цената на
използваната топлинна и лихвите се равняват на претендираните от ищеца
суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
3
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота. Нещо повече,
дори извън доказателствата, касаещи придобиването на правото на
собственост от страна на ответника /тъй като ищецът непълноценно е доказал
правоприемството по наследство от бащата на ответника, за което може да се
съди косвено от записаното в удостоверението за наследниците на майка му/,
от молбата-дкеларация на ищеца до отвентика може да се направи извод, че
между страните е сключен договора за продажба на топлинна енергия при
общи условия. От приетата по делото молбата-декларация на ответника е
видно, че е поискал откриване на партида на свое име. Това действие
представлява адресиране на предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД до ищеца за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия, което предложение
без съмнение е прието от ищеца и това се вижда от изпълнението на договора
от последния с доставянето на топлинна енергия до имота. Съгласно
тълкувателната съдебна практика договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален, а хипотезата по чл.149, ал.1 ЗЕ се касае за форма за доказване, а
не за действителност. От това може да се направи извод, че е налице
съвпадане на двете насрещни изявления по повод възникването на договорна
връзка за продажба на топлинна енергия, с други думи – е сключен договор за
продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника. С други думи, дори
ответникът да не е изцяло собственик на имота и да има съсобственик, дори и
въобще да не е собственик на същия, сключването на договора за продажба на
топлинна енергия го задължава по него да плаща цената й, както това е
разяснено с т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК.
4
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период се съдържа в заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
ценена от съда като компетентно и безпристрастно изготвена.
Ето защо, съдът приема, че искът е изцяло основателен.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Исковете по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са обусловени от доказване от страна на
ищеца на фактите, на които се основават твърденията му за съществуването на
главните вземания по чл.150, ал.1 ЗЕ и по чл.79, ал.1 ЗЗД, периодите на
забавата за плащане на главните вземания и размерите на обезщетенията за
забава.
По делото обаче не се събраха доказателства ответникът да е поканил
ищеца да плати главните задължения преди връчване на заповедта по чл.410
ГПК. Поканата за плащане на главното вземане е юридическият факт, който
поставя длъжника в забава да изпълни задължението си, и който обуславя
възникването на вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД, в случаите които не е уговорен
срок за плащане или главното вземане не е обезщетение за деликт. Ответникът
е направил възражение в същия смисъл.
С общите условия на договора за продажба на топлинна енергия е
предвиден механизъм за определяне размера на задължението и спазването на
срокове за погасяването му от купувача на топлинна енергия. Това обаче не
изключва необходимостта за уведомяване на длъжника за конкретните
размери на съответните периодични задължения, тъй като именно кредиторът
определя в рамките на правилата и формурите на КЕВР ежемесечно
задълженията на абонатите си. Тоест, размерите им не са ясни отнапред, което
налага кредиторът да уведоми длъжника, респ. – да го покани да плати така
5
определеното конкретно задължение, за да го постави в забава. Посочените в
общите правила срокове имат значение за длъжника едва след определяне на
конкретните размери на задълженията му, за които следва да бъде уведомен.
Така в края на краищата, определяща е именно поканата до длъжника, а не
посочените срокове в общите правила на договора за продажба на топлинна
енергия, по които сроковете за плащане следват тази покана.
Ето защо, недоказването на поканата от страна на кредитора исковете по
чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 84,69 % от 168,28 лв. за
разноските по зеповедното дело и 1110,28 лв. – по исковото, т.е. 135,74 лв.,
съответно 940,29 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата над 110,28 лв. до пълния размер на внесената сума от 220,56 лв. (т.е.
110,28 лв. )
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете - 15,31 % от 700,00
лв., т.е. 107,17 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
Н. Б. Н. с ЕГН ********** с гр.С., ул.С. 45, вх.А, ет.3 е задължен да плати на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Ястребец”
№ 23 на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 4667,33 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес гр.С., ул.С.
45, вх.А, ет.3 за периода май 2021 - април 2023 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №19039/24 г. На
6
СРС, II ГО, 73-ти с-в - 29.3.2024г. до изплащането на сумата;
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 846,71 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
16.7.2021 - 15.3.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Н. Б. Н. с ЕГН
**********, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД ЕИК *********
следните суми: 940,29 лв., представляваща обезщетение за направените от
ищеца разноски по настоящото исково дело и 135,74 лв. – по заповедното
ч.гр.д. №19039/24 г. На СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части
от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.”
ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника Н. Б. Н. с ЕГН **********, с
посочените данни, сумата от 107,17 лв., обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ДАЛСИЯ ООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
110,28 лв. до пълния размер на внесената сума от 220,56 лв. (т.е. 110,28 лв. )
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7