№ 68402
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110159904 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по искова молба с вх. № 318817/09.10.2024 г., подадена от Г. Н. К., в
която се твърди, че с решение от 30.03.2020 г., постановено по гр. дело № 3544/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, I-6 състав ЗК „А. Е.“ – Република Гърция е осъдена да
заплати на Г. К. сумата от 55 441, 70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на АД „В., Урдев и партньори“ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1 391, 59 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. К. е осъдена да заплати на „А. Е.“ сумата от 7 529, 30 лв. –
съдебни разноски. С решение № 175/02.03.2021 г., постановено по гр. дело № 2316/2020 г. по
описа на Апелативен съд-София е отменено частично първоинстанционното решение за
сумата над 10 441, 70 лв. до пълния присъден размер от 55 441, 70 лв. Със същото решение
Г. К. е осъдена да заплати на ответника допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1 385 лв., а за въззивното производство – 4 146, 65 лв. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати на АД „В., Урдев и партньори“ адвокатско
възнаграждение в размер на 411, 20 лв. за въззивното производство.
С молба с вх. № 03-2024/29.01.2024 г. ищцата поканила „К.Б.“ ООД – представител на
гръцкия застраховател да й заплати присъдената й главница в размер на 10 441, 70 лв. С
нотариална покана представителят уведомил кредиторката, че гръцкият застраховател прави
прихващане на дължимото й обезщетение с присъдените в негова полза съдебни разноски.
Изплатил й е остатък от 1 704, 68 лв.
Ищцата счита, че прихващане могло да се направи единствено в частта за разноските
от нея, тъй като за ответника те били в общ размер на 14 957, 96 лв., а за нея в общ размер на
1 802, 79 лв. предвид това счита, че с неизпълнението на съдебно установеното си
задължение, ответникът й е нанесъл вреди в размер на 8 737, 02 лв. – разликата между
дължимата й се главница от 10 441, 70 лв. и изплатеното й обезщетение в размер на 1 704, 68
лв.
В уточнителна молба с вх. № 63501/21.02.2025 г. ищцата е посочила, че иска
осъждането на „А. Е.“ чрез българския му представител по смисъла на чл. 503 КЗ „К.Б.“
ООД, тъй като посоченото търговско дружество се явява не само представител за уреждане
на претенции на „А. Е.“ при възникване на застрахователно събитие, но и лице, защитаващо
интересите му в настоящия случай.
От правна страна съдът намира следното.
По отношение на предявения иск за ищцата липсва правен интерес от воденето на
1
дело за вреди от неизпълнение, тъй като при липса на доброволно изпълнение, ищцата може
да събере паричното си вземане чрез способите на принудителното изпълнение. Влязлото в
сила съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо, която от своя страна, като
проявление на уважения осъдителен иск, съдържа в себе си и изпълнителна сила.
На следващо място съдът констатира разминаване между обстоятелствената част на
иска и петитума. В обстоятелствената част на иска се излагат обстоятелства по погасяване
на двете насрещни задължения чрез прихващане. Реално ищцата не получава част от
присъдената й сума, но с извършеното от длъжника прихващане се намалява пасива й, който
би бил с по-висока стойност ако задължението й се бе запазило към ответника. А в петитума
се претендират вреди от неизпълнение, въпреки, че с извършеното прихващане длъжникът е
изпълнил задължението си.
На трето място липсва правен интерес от предявяване на иска срещу „А. Е.“ чрез
„К.Б.“ ООД, тъй като необходимостта от представител на чужд застраховател в Република
България е обоснована със сключвани от него застраховки на автомобилистите, а не с оглед
на деликтната отговорност на застрахователя от преки правоотношения с него не във връзка
с дейността му като застраховател.
Предвид изложеното подаденият иск с искова молба с вх. № 318817/09.10.2024 г. се
явява недопустим и исковата молба следва да бъде върната на ищцата на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 59904/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 175 състав.
ВРЪЩА на Г. Н. К, ЕГН **********, представлявана от АД „В., Урдев и партньори“
подадената от нея искова молба с вх. № 318817/09.10.2024 г. като недопустима.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2