Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127 29.03.2022 г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
Стефка Христова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 641 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на ЕТ„ Индивидуална практика за
първична дентална помощ –доктор А.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, ул. „Гладстоун“ № 57, вх. „В“, ет.1, ап.49
представлявано от Ангел Иванов Сираков против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-322-0070136
от 20.09.2021 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на ЕТ„Индивидуална
практика за първична дентална помощ – доктор
А.С.“ гр. Казанлък е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – кабинет за дентална
помощ, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Гладстон“ № 57, вх. „В“, ет.1, ап.49, и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и
в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че същата му била
наложена без фактическо и правно основание. Тя била излишна и не била
осъществявала никаква превантивна функция. Мотивите на заповедта били неистински, неверни и необосновани.
Оспорва установената фактическа обстановка, че не бил издал касова бележка.
Заповедта била постановена, преди да бъде издадено наказателно
постановление, с което да се установи допуснато
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в
стопанисвания от ЕТ„ Индивидуална практика за първична дентална помощ –доктор А.С.“,
ЕИК *********, търговски обект, което било недопустимо. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-322-0070136 от 20.09.2021 г., да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и в представеното по делото
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Излага подробни съображения, че с оглед установеното в търговския обект
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон административният орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-322-0070136
от 20.09.2021 г., при мотивирано определяне продължителността на срока на
мярката съобразно тежестта на нарушението и съблюдаване на принципа за
съразмерност.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
На 15.09.2021
г. в 20:05 часа служители на ГД „Финансов контрол”, отдел „Оперативни дейности”
- Пловдив, са извършили проверка на търговски обект – кабинет за дентална помощ,
находящ се в гр. Казанлък, ул. „Гладстон“ № 57, вх. „В“, ет.1, ап.49,
стопанисван от ЕТ„ Индивидуална практика за първична дентална помощ –доктор А.С.“,
ЕИК *********. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0070136/15.09.2021
г. /л.16 и сл. по делото/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК,
при проверката преди легитимация е била извършена контролна покупка на услуга -
преглед на стойност 20 лева., платени в брой от С.Ч. - проверяващ, на Ангел
Иванов Сираков – продавач , за която продажба не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от
кочан с ръчни касови бележки.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-322-0070136 от 20.09.2021 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на ЕТ„
Индивидуална практика за първична дентална помощ –доктор А.С.“, ЕИК *********
гр. Казанлък е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – кабинет за дентална
помощ, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Гладстон“ № 57, вх. „В“, ет.1, ап.49, стопанисван
от ЕТ„ Индивидуална практика за първична
дентална помощ – доктор А.С.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От
фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна
административна мярка се основават на констатациите от извършената на 15.09.2021г.
проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – кабинет за
дентална помощ, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Гладстон“ № 57, вх. „В“, ет.1,
ап.49, при която е установено, че
търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока в търговския обект чрез
издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на услуга
преглед на стойност 20 лева., платени в брой от С.Ч. - проверяващ, на А.С. –
продавач, за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство модел Datecs DP- 150 с ИН на ФУ № DT411478
и ИН на ФП 02411478, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Извършеното нарушение се
сочи за доказано и от отпечатана справка от контролната лента на електронен
носител /КЛЕН/, видно от която продажбата не е отразена като регистрирана чрез
издаване на фискален бон. Установените при проверката факти и обстоятелства са
удостоверени със съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК от орган по приходите Протокол за извършена проверка сер. АА № 0070136/15.09.2021
г. Въз основа на констатациите е направен извод, че ЕТ „Индивидуална практика
за първична дентална помощ –доктор А.С.“ гр. Казанлък не е издал съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС, като извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е възприето като
основание за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по
чл.186, ал.3 от ЗДДС.
.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ № ФК-322-0070136 от 20.09.2021 г ., в
т.ч. Протокол за извършена проверка сер. АА № 0070136/ 15.09.2021г. и събраните
при проверката доказателства, АУАН № F627752 от 20.09.2021
година
По
делото бяха допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. На
свидетеля С.Ч. му било възложено да
извърши проверка на кабинета за дентална медицина, стопанисван от жалбоподателя,
на основание сигнал в НАП от пациент, ползвал услугите на доктор Сираков. На
15.09.2021 година преди обяд той се свързал със зъболекаря, за да си запази
час. Поради натовареност на графика
докторът му бил определил час на 15.09.2021 година в 18,30 минути. Той
отишъл на уговорения час, но преди него на стола имало пациент жена. Нещата се
били проточили и той предложил да отложат прегледа за друг час. Зъболекарят
помолил пациентката да освободи стола, за да бъде осъществен прегледът му с
времетраене 10-15 минути. При завършване на манипулацията в 19,30 часа докторът
му поискал такса 20 лева и приел плащането лично от него, без да му издаде
документ за услугата. Той с колежката Е.С. изчакали да приключат прегледите на
пациенти и към 20 часа стартирали проверката и установили, че за деня няма
издаден нито един фискален бон. Свидетелите Ч. и С. си спомнят, че кабинетът на
Сираков се намира в жилищна сграда на първия етаж, преустроен апартамент на зъболекарски
кабинет, но не знаят дали се намира в центъра на Казанлък. Всички свидетели са
сигурни, че зъболекарят има обявен ценоразпис на услугите – два вида – един за
пациенти, които не са по НЗОК, и един за тези по НЗОК. Свидетелката С. при проверката
е извадила отчет от наличното фискално устройство и установили, че там не фигурира покупката. С.
не е присъствала на прегледа на Ч., а влязла в кабинета след 8 часа, когато
в него е нямало друг човек. Според
свидетелските показания на М.К., която познава доктор Сираков и е негов пациент
от 10 години, тя му се обадила на 15.09.2021 година, за да я приеме по спешност,
като той й бил дал час за 6 или 7 часа. Той й бил извършил манипулацията, сложил й упойката и столът бил зает от
разпознатия от нея в съдебна зала свидетел Ч.. Докторът казал на Ч. при прегледа,
че няма нищо спешно и може да продължи последващо лечение. Проверяващият го попитал колко пари му дължи,
а зъболекарят казал: „Нищо“. Работното време на кабинета е кратко, около три
часа, следобед. К. платила за извършената манипулация при следващото й посещение
на кабинета на доктор Сираков. Тя останала с впечатление, че докторът е близък
с Ч., тъй като си говорели на всякакви теми. Въпросният ден бил неработен за
Сираков, но той я приел по спешност. Бил облечен по домашному, без работен
екип. Съдът не дава вяра на свидетелските показания на К. в частта относно
липса на извършено плащане за услугата, предоставена от зъболекаря на
проверяващия Ч.. От показанията на останалите свидетели се установи, че това е
еднократен, профилактичен преглед, който
не изисква допълнителни посещения от страна на пациента. Освен това К. е
редовен пациент на доктора и нейните показания следва да се ценят по реда на
чл.172 от ГПК с оглед на всички други
данни по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г.
на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС са
определени началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция
„Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.8 по делото/.
Следователно обжалваната обжалваната ЗНПАМ № ФК-322-0070136 от 20.09.2021 г. е
издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е
посочено правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП правомощие и фактическото основание за
осъщественото публично право за налагане на ограничителната административна
мярка от гледна точка на констатираното правонарушение, датата и мястото на
неговото извършване.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма
следва изводът, че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е самостоятелна и
отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна
отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от
органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното
нарушение глоба или имуществена санкция не поставя изисквания към издаването на
заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката.
Анализът на нормативното правило по чл.187, ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на
наказателно постановление за налагане на административна санкция е релевантно
за действието на наложената принудителна административна мярка, като
заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически факт,
настъпил след налагането на ПАМ. Трайна е съдебната практика, че образуването
на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на
мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а" от ЗДДС е достатъчно да е установено неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118
от ЗДДС в търговския обект. В приложимия специален материален закон – ЗДДС,
съставянето на АУАН и съответно издаването на наказателно
постановление не са предвидени като изискуеми материалноправни предпоставки за
постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС поради
обстоятелството, че производствата за налагане на административни санкции /по
реда на ЗАНН/
и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/ са регламентирани като
самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото. Ето
защо обстоятелството, че АУАН № F 627752 от 20.09.2021 г. е съставен след
издаването на обжалваната ЗНПАМ, е ирелевантно за материалната и/или
процесуалната законосъобразност на наложената със заповедта принудителна
административна мярка.
В случая на оспорващия
търговец е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б
„а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по
чл.118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата
да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки
от ФУ и касови бележки от ИАСУТД са регламентирани в издадената въз основа на
законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4
от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че неспазването
на изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр.
с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ се субсумира във фактическия състав на
законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186,
ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС.
В случая от събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка, а именно, че на 15.09.2021 г. при извършена от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП, отдел „ОД” – Пловдив оперативна проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – кабинет за дентална помощ,
находящ се в гр. Казанлък, ул. „Гладстоун“ № 57, вх. „В“, ет.1, ап.49,
стопанисван от ЕТ„ Индивидуална практика за първична дентална помощ – доктор А.С.“ гр. Казанлък, ЕИК *********, е констатирано, че търговецът,
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект
чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство - за извършена контролна покупка: преглед на стойност 20 лв.,
платени в брой от проверяващия служител – инспектор по приходите С.Ч., на А.С. –
продавач, като не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.
Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а и са удостоверени в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0070136/15.09.2021 г., който протокол,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията
им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Отделно от това
фактът на нерегистрирането и неотчитането на продажбата се доказва и от
представената отпечатана справка от КЛЕН, от която е видно, че продажбата не е
отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон от ФУ. Правилно
установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена
в обекта продажба на стока чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство или кочан с ръчни касови бележки/ е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ „запечатване на обект“, кумулативно с нея и при същите
предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта
поради неиздаването на съответен
документ за продажба по чл.118 от ЗДДС.
Следва
да се отбележи, че законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай
органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените
фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС за
обекта, в който е осъществена противоправната деятелност – т.е органът действа
в условията на обвързана компетентност. Доколкото законът не обвързва и
налагането на ПАМ с настъпването, респективно с възможното настъпване на вреди
за фиска и съответно наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от
състава на нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Липсата на вредни
последици или тяхната малозначителност не изключва налагането на ПАМ.
Наличието, респ. липсата на вреди, съотв. на възможност за тяхното настъпване,
е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на налагането на ПАМ,
но е ирелевантно за упражняването на административното правомощие по
прилагането на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект се
налага за срок до 30 дни. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, то
определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на
оперативна самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана
заповед правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и
относими факти и обстоятелства от значение за индивидуализиране срока на ПАМ,
съотв. да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на
действие на мярката.
В случая наложената на
жалбоподателя с оспорената заповед принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него, на основание
чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни. Съдът приема, че
срокът на наложената ПАМ е необоснован, като при определянето му е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на
мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане, и
засегнатите интереси на дружеството.
Съображенията за това са
следните:
Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е
мотивирал с: 1. тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,
дефинирани като такива, свързани с неотчитане на приходи и непозволяващи
установяването на фактически реализирания оборот от проверявания търговец; 2. Местоположението на обекта; Вида и характера на дейността – търговия и
зъболекарски кабинет; 3.Вида на обекта, продължителността на работното време -
от 15:00 часа до 18:00 и разнообразието от предлаганите услуги в широк ценови диапазон; 4. Съществено
накърняване на данъчната дисциплина за пълна отчетност; 5. За да се защити държавният
интерес, като се предотврати възможността от извършване на нови нарушения; 6.
Целите на налаганото ограничение - промяна в начина на извършване и в
организацията на дейността в търговския обект и в начина на отчитане на
дейността, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване на
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният - недопускане вреди за фиска.
Очевидно е, че така
изложените мотиви за обосноваване на определената продължителност на налаганата
ПАМ, от една страна, са бланкетни и не изпълняват изискването по чл.186, ал.3
от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката, а от друга страна, по никакъв
начин не кореспондират с конкретни фактически констатации, релевантни за
определянето на срока на ограничението. Общо формулираните в заповедта мотиви,
свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения
и с държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, не
обосновават кое налага срокът на прилаганото ограничение да бъде 14 дни.
По-голямата част от изложените мотиви са свързани с целите на упражнената
административна принуда - предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения от същия вид, както и коригиране поведението на
търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно се постига с
налагането на самата ПАМ. Действително регистрирането и отчитането на
извършваните продажби на стоки в търговския обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС. Съответно неизпълнението на това задължение законът в разпоредбата на
чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС предвижда като материалноправна предпоставка
за постановяването на заповед за налагане на ПАМ „запечатване на търговски
обект“. Но за мотивиране на срока на
налаганата ПАМ във всеки един конкретен случай не е достатъчно само да бъдат
посочени целите, за постигането на които нормативно е регламентирано
прилагането на ограничението в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС,
и да бъде обосновано съществуването на
нормативно установеното материалноправно основание за налагане на ПАМ, при
посочване на присъщата за нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ последица - нерегистриране и
неотчитане на приход от продажби. В случая не е ясно как използваните като
критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение на
търговския обект, работното време, предметът на осъществяваната в обекта
търговска дейност и предлаганите стоки, се свързват с констатацията, „че с
поведението си проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата“. За констатираното нарушение – нерегистриране
на продажба, която е единствена за деня,
не може да се направи извод, че лицето е предлагало и други услуги, за които не
са издавани фискални бонове, и да се определи 14-дневен срок за прилагането на
ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС. Действително срокът, за който се
налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свързва с размера на неотчетената
продажба, но за определяне продължителността на действието на ограничението,
изхождайки от възможното укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да
бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност,
е необходимо констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата,
но установяването и на други обстоятелства, индикиращи нееднократно извършване
на констатираното нарушение. В случая наличието на такива обстоятелства нито е
обосновано, нито е доказано. При условие
че по несъмнен начин е установено, че: 1. е налице въведено в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство модел „Datecs DP – 15“ с ИН на ФУ DТ411478
и ИН на ФП 02411478, с което се регистрират и отчитат извършваните в обекта
продажби, т.е създадена е организация за отчитане на извършваните в търговския
обект продажби на стоки; 2 при извършената проверка не са установени други
допуснати нарушения, представляващи неизпълнени от страна на търговеца
задължения, регламентирани в Наредба № Н-18/2006 г. на МФ; 3. Наличието на
подаден сигнал не означава, че лицето е извършвало и други нарушения на
данъчното законодателство 4.
Установената касова разлика от 20 лева /каквото е извършеното нерегистрирано плащане от Ч./, поради което
съдът приема, че е необоснован определеният 14-дневен срок за налагане на
ПАМ „запечатване на търговски обект“, основан на съображения за необходимост от
време за „извършване на промяна в организацията на дейността на обекта“ и
„необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца“.
В заключение следва да се отбележи, че
изложените като „мотиви“ общи съждения относно държавния интерес за спазването
на фискалната дисциплина и реда за отчитане на извършваните продажби на стоки и
услуги в търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки и относно
целите на налаганата ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС; ирелевантните за
определянето на срока на прилаганото ограничение съображения за местоположението
на обекта, работното му време и предлаганите в него стоки и абсолютно неподкрепените
с каквито и да е било конкретни факти изводи за „практика в дейността на
проверяваното лице“; за поведение, което „съществено накърнява обществения
интерес и фискалната политика на държавата“, по никакъв начин не могат да
обосноват необходимостта от прилагане на наложената със ЗНПАМ № ФК-322-0070136 от 20.09.2021 г принудителна
административна мярка за определения със заповедта 14-дневен срок. При липсата
на обвързване на обективираната в оспорената заповед преценка на
правоприлагащия административен орган за продължителността на срока на ПАМ с
конкретното нарушение и нарушител, за постигане целите по чл.22 от ЗАНН при
съблюдаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК очевидно необосновано и
въз основа на бланкетни мотиви е прието, че за осигуряване защитата на
обществения интерес от гл.т спазването от задълженото лице на фискалната
дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да
бъде за срок от 14 дни.
Липсата
на конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на
срока на ПАМ представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Отделно от това
налагането на ПАМ – запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок
от 14 дни, е очевидно несъразмерно на тежестта на конкретното нарушение, т.е
продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения. Тежестта на установеното нарушение
не обуславя засягане на права и законни интереси на търговеца в степента, в
която биха били засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване
на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от него за период от
14 дни. В този смисъл обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани
ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал.5 от АПК и съотв. на
целта на закона.
Фактическата
и доказателствена необоснованост на необходимостта от прилагане на наложената
със ЗНПАМ № ФК-322-0070136 от 20.09.2021 г
от 23.11.2021 г. принудителна административна мярка за
определения със заповедта срок обуславя извод за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и е основание за неговата отмяна. Както беше
посочено, при определяне на срока на мярката по чл.
186, ал. 1 ЗДДС в рамките на предвидените от закона до 30 дни
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В
този случай съгласно чл. 169
от АПК съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. При констатирано при съдебния контрол по чл. 169 от АПК
прекомерно завишаване на срока на действието на ПАМ съдът може единствено да
отмени заповедта, но не и да намали продължителността на срока за прилагането
на ПАМ. Това е така, защото съдът не разполага с правомощието вместо органа,
който по закон притежава оперативна самостоятелност, да определи срок за
действието на мярката, т.е законът не предоставя на съда правомощие да се
произнесе вместо органа по приходите, като измени
административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна
мярка. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, застъпена в Решение
№ 4335 от 5.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 12828/2020г., Решение № 3997 от
30.03.2021г. на ВАС по адм. дело № 10235/2020г.; Решение № 3983 от 29.03.2021г.
на ВАС по адм. дело № 12153/2020г.;
Решение № 14080 от 13.11.2020г. на ВАС по адм. дело № 6686/ 2020г.;
Решение № 15489 от 14.12.2020г. на ВАС по адм. дело № 9490 /2020г.; Решение №
9579 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. дело № 5051/ 2020г.; Решение № 9501 от
14.07.2020г. на ВАС по адм. дело № 2526/ 2020г.; Решение № 8036 от 23.06.2020г.
на ВАС по адм. дело № 2052/2020г.; Решение № 6496 от 2.06.2020г. на ВАС по адм.
дело № 1421/2020 г. и др.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 161, ал.1 от ДОПК на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 850
/осемстотин и петдесет/ лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ„ Индивидуална практика за първична дентална
помощ – доктор А.С.“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Гладстон“ № 57, вх. В, ет. 1,
ап. 49, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-322-0070136
от 20.09.2021 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която му е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кабинет
за дентална помощ, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Гладстон“ № 57, вх. „В“, ет.1,
ап.49, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр. София да заплати на ЕТ„ Индивидуална практика за
първична дентална помощ – доктор А.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, ул. „Гладстон“ № 57, вх. „В“, ет.1, ап.49,
представлявано от Ангел Иванов Сираков,
направените по делото разноски в
размер на 850 /осемстотин
стотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: