Р Е Ш Е
Н И Е
№………./……… .06.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Томова
въззивно
търговско дело № 548 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №17386/07.03.2019г.
по описа на ВРС, на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София,
подадена чрез пълномощник адвокат Т.С.,***, срещу решение №648/15.02.2019г. на Варненски районен
съд, 11 състав, постановено по гр.д. №10986/2018г. по описа на ВРС.
С обжалваното
решение ответното дружество – жалбоподател ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е осъдено да заплати на ищеца Г.К.Г., ЕГН **********,
гр. Варна, сумата 416,08 лева, представляваща дължимо,
но неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на
МПС”, клауза „Пълно Каско”, обективиран в застрахователна полица №**************
от 26.04.2017г. за щети по застрахованата вещ – л.а. „Мерцедес Ц 220”, рег. № ********, настъпили в периода от
12.04.2018 – 19.04.2018г. в гр. Варна, на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж”,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 17.07.2018г., до окончателното й плащане, на основание чл.405,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата 590 лева,
представляваща сторени разноски в производството по делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Поддържаните във
въззивната жалба оплаквания са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на всички правопораждащи факти, не е представил
достатъчно доказателства за установяване на всички оспорени от ответника
твърдения за механизма на причиняване на щетите, техния обем и размер,
съответно за наличието на причинно- следствена връзка между декларираното
събитие и претендираните за обезщетяване вреди, поради което и предявеният иск
е останал недоказан. Поддържа се застъпваната в хода на първоинстанционното
производство теза, че в случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от
приложимите към застрахователния договор Общи условия, поради което и
застрахователят не дължи плащане на претендираното застрахователно обезщетение.
Аргументира същата както с мнението на вещото лице по изслушаната и приета
съдебна автотехническа експертиза, че „всички увреждания по автомобила не са
настъпили по едно и също време“, така и с факта, че при освен процесната
щета, за констатирани в същия период и обстановка (в периода 12-19.04.2018г.,
на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж”) вреди по автомобила са заведени и
образувани още няколко щети, за всяка от които ищцата е образувала и дела пред
Варненски районен съд за дължимо обезщетение.
В условие на
евентуалност се поддържа и твърдение за недоказаност на иска по размер. Оспорва
се в тази връзка като неправилен извода на първоинстанционния съд, че
необходимата сума за отремонтиране на установените щети възлиза на сумата
416,08 лв. като се твърди, че същата би следвало да бъде определена в посочения
от вещото лице размер от 306,90 лв., определен на база средни пазарни цени на
труд в няколко сервиза без да е необходимо същите да притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008.
При тези основни твърдения жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В отговора си на
въззивната жалба въззиваемата страна Г.Г., гр. Варна,
излага аргументирано коментара си по оплакванията на ответника и приложимите
към спора законови разпоредби и обосновава искане въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
Страните не са
взели участие (лично или чрез пълномощник) в насроченото пред въззивния съд
открито съдебно заседание
В подадена преди
заседанието молба пълномощникът на въззивника адвокат Т.С., ВАК, заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания, и
моли за нейното уважаване.
Преди съдебното
заседание е подадена молба и от пълномощника на въззиваемата страна адвокат Й.А.,
ВАК, с която е обосновано искане обжалваното решение на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск
от застрахования собственик срещу застрахователя по сключена между страните
застраховка „Пълно Каско” на МПС по застрахователна полица №**************/26.04.2017г.,
със срок на застрахователно
покритие от
27.04.2017г. до 26.04.2018г., за заплащане на обезщетение за щети по
застрахованата вещ, причинени вследствие на настъпило в периода 12.04 –
19.04.2018г. застрахователно събитие.
Искът е предявен
за сумата 416,08 лева (след допуснато увеличение на иска), като същата се
претендира ведно с дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на предявяване на
исковата молба – 17.07.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
По делото не е
налице спор, че в периода 27.04.2017г.
- 26.04.2018г. ищеца Г.К.Г., ЕГН
**********, от гр.
Варна и ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище град София, са били
обвързани от застрахователно правоотношение по силата на договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, клауза „Пълно Каско”, сключен по полица №**************,
относно л.а. „Мерцедес С220”, ДК № ********, собствен на ищеца, по който
договор уговорената застрахователна премия е била платена изцяло от
застрахования по уговорения в договора начин и срокове.
Липсва спор и по
отношение на факта, че на 20.04.2018г. ищцата като собственик на застрахованата
вещ е подала до застрахователя уведомление за щета с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за констатираните увреждания по автомобила, настъпили
в периода между 12-ти и 19-ти април 2018 година в гр.
Варна, докато автомобила е бил в паркирано състояние на паркинга на магазин
„Мосю Бриколаж” в кв. „Младост”, гр.
Варна, като ответния
застраховател е завел претенцията, извършил е и оглед, при който е установил и
посочил щетите и необходимите действия за тяхното отстраняване.
Спорът е породен
от отказа на застрахователя да плати исканото застрахователно обезщетение,
обоснован с твърдение, че в случая е приложима клаузата на чл.18, ал.4 от приложимите
към застрахователния договор Общи условия (ОУ), тъй като е констатирано по
съответния предвиден в тези ОУ ред, че фактическата обстановка, при която са
получени тези увреди не съответства на декларираните обстоятелства, поради
което не може да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между
твърдяното застрахователно събитие и сочените щети по автомобила.
Установяването
на тези твърдения, в т.ч. и конкретните, установени
при проверката посредством техническа експертиза обстоятелства, при които са
настъпили заявените щети, е в доказателствената тежест на ответното дружество,
която в конкретния случай не е изпълнена. Твърденията, че констатираните в
съставения от застрахователя Опис техническа експертиза по щета №
0020-090-0591/2018 увреждания по предната дясна врата на автомобила не кореспондират с механизма на декларираното събитие и описаната
от ищцата фактическа обстановка, тъй като същите не са възникнали в един и същ
момент, са крайно недостатъчни за обосноваване приложението на чл.18, ал.4 от
ОУ, а освен това същите са останали и недоказани в процеса.
Всъщност, нито в
исковата молба, нито в заявлението за щета се сочи едно конкретно събитие, при
което са получени уврежданията. Напротив, заявява се, че автомобила е бил
оставен в паркирано състояние на обществен паркинг за период от около една
седмица като увредите по него собственикът е установил когато на 19.04.2018г. е
отишъл до автомобила с намерение да го ползва. Следователно, не се твърди
единично, конкретно събитие, а само факта, че в края на едноседмичния период,
през който собственикът не е ползвал автомобила и не е имал ежедневно пряко
наблюдение върху него, са установени щети по предната дясна врата – охлузвания
по самата врата и лайсната. Че такива увреди принципно могат да се получат
докато автомобила е в паркирано състояние, се установява от заключението на
изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза.
По експертното
мнение на вещото лице, най-вероятната (основна) причина за получаване на
установените щети по предната дясна врата и по предна дясна лайсна е отваряне
на врата на съседно превозно средство при ъгъл по-голям от максималния, при
който не настъпва съприкосновение с друго превозно средства, като с оглед
механизма на настъпване на увредите и разликата във височините на локациите на
нарушеното лаково покритие всички тези увреждания не са настъпили по едно и
също време (от едно и също съприкосновение), а в различни моменти. Като
съобразява, че се касае за паркинг пред хипермаркет, с непрекъснат поток на
спиращи и потеглящи автомобили на клиенти с различен престой, вещото лице
приема за напълно възможно от техническа гледна точка тези различни увреди по
вратата и лайсната да бъда получени докато автомобила е бил в паркирано
състояние както е посочено в заявлението за щета.
Не е надлежно доказано в процеса
твърдението на застрахователя, че наред с процесните щети, ищцата е заявила още
множество други увреди с твърдения, че същите са получени при идентични с
процесното събитие обстоятелства (като време и място), което според въззивника
само по себе си сочи, че декларираната фактическа обстановка, при която са
получени процесните увреди не съответства на действителната. Посочването, и то
за пръв път във въззивната жалба, на номера на други, водени между страните
дела във ВРС е крайно недостатъчно за установяване на този факт. За въззивния
съд не съществува задължение служебно да издирва тези дела, да прави справки по
тях и да извлича правни изводи въз основа на съдържащите се в тях писмени
изявления на страните и представени доказателства.
По тези съображения въззивният
състав намира възражението на ответника, че в конкретния случай
застрахователното събитие е от категорията на посочените в Общите условия
основания за изключване на застрахователната отговорност на застрахователя за
неоснователно и недоказано.
Като
неоснователно се преценява и развитото оплакване за допусната груба небрежност от страна на собственика на застрахования
автомобил, свързани с оставянето му без надзор на паркинг на
хипермаркет в продължение на седем дни (нарушение на задължение по чл.17, ал.1
от ОУ). Ответникът – застраховател, чиято е доказателствената тежест в процеса,
нито е навел твърдения, нито е посочил и представил доказателства, че постоянното (преимуществено) местодомуване на автомобила на открит
паркинг или на улицата не е сред съществените условия, при които
именно е сключена имуществената застраховка. Отчитайки това, както и естеството
и предназначението на самата застрахована вещ съдът не намира основание да
приеме, че оставянето на автомобила за няколко дни в паркирано състояние на
паркинг, открит за широко използване от водачи на МПС, съставлява проява на груба небрежност от страна на неговия
собственик, довело като резултат или поне допринесло в значителна степен за
неговото увреждане.
Не могат да
бъдат споделени и доводите на ответника за необоснована завишеност на
присъденото застрахователно обезщетение.
При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение
в размер, определен по правилото на чл.386, ал.2 от КЗ. Посочената разпоредба
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, като за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от
същия вид. Съгласно легалната дефиниция на чл.400, ал.2 от КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От тълкуването на цитираната разпоредба следва извода, че за отстраняване на
щетите (нарушеното лаково покритие на предната дясна врата и лайсната на предна
дясна) следва да се вземат предвид необходимите материали и труд по средни цени
на сервизи, гарантиращи необходимото качество на ремонта, без прилагане на
обезценка. Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. По
изложените съображения всякакви клаузи, уговорки и изявления, които дерогират
тези императивни законови правила, не могат да бъдат противопоставени на
застрахования. В този смисъл предвидената в общите условия клауза за определяне
на обезщетението според методиката на застрахователя не намира приложение.
Методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато между
страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение. При съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи обезщетението съобразно предвидените
императивни законови правила.
По изложените
съображения застрахователното обезщетение следва да бъде определено по средни
пазарни цени за материали и труд в сертифицирани сервизи, които според приетата
по делото САТЕ възлизат на сумата от 416,08 лева, в който размер предявеният
иск се явява основателен.
Предвид
основателността на иска за главницата, основателен е и искът за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 17.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД. Направеното за първи
път във въззивната жалба оспорване за неоснователност на акцесорния иск,
аргументирано с бланкетно позоваване на разпоредбите на чл. 127, ал. 4 от ГПК и чл. 380, ал. 3 от КЗ е неоснователно. Видно от приложеното по делото
уведомление за щета от 20.04.2018г., в него изрично е вписана банковата сметка
на собственика на застрахованата вещ, по която следва да се плати търсеното
обезщетение.
Въз основа на
тези основни мотиви съставът на въззивния съд цени предявената въззивна жалба
като неоснователна, поради което я оставя без уважение. Обжалваното с нея
решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора във въззивната съдебна инстанция и по аргумент от
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК претенцията на ищеца – въззиваема страна за осъждане на
ответното дружество да му заплати направените разноски за въззивното
производство се приема за основателна.
Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхната направа
(л.27-29), разноските на ищеца
са в размер на 360 лева (платено адвокатско
възнаграждение с ДДС) и същите се възлагат в тежест на ответника - въззивник.
Въз основа на
изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №648/15.02.2019г.
на Варненски районен съд, 11 състав, постановено по гр.д. №10986/2018г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет.5, да заплати на Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 360 лева (триста и шестдесет лева), представляваща сторени
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.