РЕШЕНИЕ
№ 3767
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330108636 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422 , ал.1 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***** срещу Р. С. В.,
ЕГН **********, с която се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че Р. С. В., ЕГН ********** дължи на “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*****следните суми: 3000,00 лева главница, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.03.2022г. до окончателното изплащане; 568,36 лева
възнаградителна лихва за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 2541,64 лева неустойка
за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 395,08 лева лихва за забава за периода
15.05.2019г. – 01.03.2022г.; 684,50 лева неустойка за забава, начислена еднократно на
01.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 4069/2022г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че е образувано заповедно производство спрямо ответницата,
издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК срещу
която е подадено възражение, с оглед на което са дадени указания за предявяване на
установителен иск. Твърди се също така; че между страните е сключен договор за
паричен заем № **********, по силата на който на ответинцата е отпусната сумата от
3000 лв., платима на единадесет броя вноски при фиксиран годишен лихвен % от 40,08
% и ГПР 48,45 %., като съгласно договора се дължи и неустойка за непредоставено
обезпечение в размер на 3700,24 лв., каквато е начислена съгласно погасителния план.
Излага се, че ответникът не изпълнява редовно задължението си, като към момента на
1
подаването на исковата молба е заплатена сумата от 2729 лв., с която са погасени
първите две вноски по погасителния план, както и частично натрупаната законна
лихва за забава и неустойка за забава.
В отговора на исковата молба се сочи, че не се оспорва подписването на
договора за паричния заем и това, че ответницата е заплатила по цитирания договор
сумата от 2729 лв.
Излагат се основания за недействителност на договора за паричен заем поради
нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото размера на шрифта и на
общите условия е под 12.
На следващо място се посочва, че в договора не е посочен начина на
изчисляване на ГПР, като липсва яснота по какъв начин е формиран същия.
На следващо място се излага, че предвидената в договора неустойка е нищожна,
като уговорена в нарушение на добрите нрави, като освен това е и прекомерна.
Изтъква се, че клаузата за неустойка е недействителна на основание чл. 21, ал. 1
ГПК, тък като със същата се създават задължения, които по съществото си се покриват
от ГПР и по този начин се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Клаузата за неустойка противоречи на чл.71 ЗЗД, както и на чл. 33 ЗПК.
Сочат, че предвид недействителността на договора всички искове са
неоснователни, включително и този за главницата, тъй като искът е заявен на
договорно основание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4069/2022 г. по описа на ПРС , по реда на чл.
410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответницата за следните суми: 3000,00 лева главница, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.03.2022г. до окончателното изплащане; 568,36 лева
възнаградителна лихва за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 2541,64 лева неустойка
за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 395,08 лева лихва за забава за периода
15.05.2019г. – 01.03.2022г.; 684,50 лева неустойка за забава, начислена еднократно на
01.08.2019г.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като от същия е
подадено възражение по реда на член 414 ГПК, а на ищеца са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането.
Между страните не е налице спор, че между тях е сключен договор за паричен
заем № ******г., по силата на който на ответницата е отпусната сумата от 3000 лв.,
както и че по договора е заплатена сумата от 2729 лева.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице М., което не е
оспорено от страните, изготвено е обективно и безпристрастно, поради което сдът го
цени, от което се установява, че шрифтовете на целия договор, както и на общите
условия е под 12.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
2
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Процесният договор за кредит е със размер на шрифта под 12, ето защо на осн. член 22
от ЗПК поради неспазване на изискванията на член 10, алл. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На основание чл.23 от ЗКП когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и други разходи по кредита. Специалната разпоредба на член 23 от ЗПК урежда
изрично последиците на недействителността, поради което не е налице неоснователно
обогатяване. Ако тази разпоредба не съществуваше щеше да се касае за неоснователно
обогатяване, т.к. при нищожност на целия договор всеки връща на другия получената
престация. Разпоредбата е санкционна, освен възпиращ ефект, тя цели да възстанови
реалното равновесие между страните, без да създава ново неравновесие.
Съобразно договора чистата стойност е 3000 лева, от която следва да се
приспаднат извършените от ответника плащания в общ размер на 2729 лева. С оглед
недействителността на договора за потр. кредит дължима е сумата за главница в размер
на 271 лева, която следва да се присъди със зак. лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, като
законна последица. В останалите им части исковете ще се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца ще се
присъдят разноски от 5,75 лева държавна такса и 2 лева за юрк. възнаграждение, а по
исковото производство сумата от 9,12 лева за държавна такса и 14 лева за юрк.
възнаграждение. На ответницата ще се присъдят разноски в размер на 115,20 лева, а на
Адв. дружество „Гърбев“ ще се присъди разноски за адв. възнаграждение в размер на
794,28 лева по член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал.1 от ГПК , вр. с член 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. С. В., ЕГН
********** дължи на “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК******сумата от 271 лева главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2022г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
член 410 ГПК по ч. гр. д. № 4069/2022г. по описа на ПРС, като отхвърля иска за
3
сумите: 568,36 лева възнаградителна лихва за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.;
2541,64 лева неустойка за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 395,08 лева лихва за
забава за периода 15.05.2019г. – 01.03.2022г. и 684,50 лева неустойка за забава,
начислена еднократно на 01.08.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН ********** да заплати на “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*******разноски по съразмерност от 5,75 лева държавна такса и 2 лева за юрк.
възнаграждение в заповедното производство, както и тези в исковото производство от
9,12 лева за държавна такса и 14 лева за юрк. възнаграждение.
ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ****** да заплати на Р. С. В., ЕГН
********** разноски по съразмерност от 115,20 лева.
ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ****** да заплати на Адв. дружество
„Гърбев“ с БУЛСТАТ ******* адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в размер на 794,28 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4