№ 104
гр. Враца, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20211420201273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Пърсънъл Файнанс България“ АД, гр.
София, срещу Наказателно постановление (НП) №К-030326/12.11.2021 г.,
издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и
Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от Председателя
на КЗП, с което на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, за нарушение по чл.34, ал.1 ЗПК, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
В жалбата се твърди, че АУАН и НП са неправилни и
незаконосъобразни, тъй като са издадени в противоречие с материалния
закон. При това се прави искане за отмяна на санкционния акт.
В с.з. дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Здр.
Владимиров, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 10.06.2021 г., в офис, находящ се в гр. Враца, бул. „Втори юни" №19,
дружеството-жалбоподател сключило Индивидуален договор за паричен заем
№10534/23576 от 10.06.2021 г., като заемателят обезпечил задълженията си по
заема със Запис на заповед.
1
При извършена през м.Юни 2021 г. проверка от КЗП, св. Г. Й. – старши
инспектор в КЗП, изискала представянето на 2 броя договора за
потребителски кредит, сключени в офиса в гр. Враца. Представени били
Индивидуален договор за паричен заем №10534/23576 от 10.06.2021 г. и
Индивидуален договор за паричен заем №10536/23577 от 14.06.2021 г., както
и погасителен план - Приложение №1 към друг договор №10328/23394 от
26.01.2021 г., без да е придружен със самия договор.
От представените документи, св. Г. Й. установила, че съгласно
Индивидуален договор за паричен заем №10534/23576 от 10.06.2021 г. на
потребителя е предоставена сума в размер на 700 лв. за 40 седмици, като в
чл.2, ал.1 е посочен общият размер на всички плащания - 812.40 лв., а в чл.6,
ал.4 е посочено, че заемателят ще дължи неустойка в размер на 687.60 лв., ако
не изпълни задължението си в чл.6, ал.1, а именно в срок от 3 дни след
сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки. По
време на проверката представителят на кредитора обяснил, че към договорите
са издадени Записи на заповед, които се съхраняват в централния офис на
дружеството в град София. Поради това с Констативния протокол са
изискани издадените 3 броя Записи на заповед и на 23.06.2021 г. с ППД №К-
0121793 са приети 3 броя Записа на заповед. Св. Г. Й. установила, че всичките
Записи на заповед са издадени на същата дата, на която е сключен и
съответният договор за потребителски кредит, като в същите посочената сума
включва всички погасителни вноски /общата дължима сума по кредита/,
неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител в
3-дневен срок от сключване на договора и друга сума, за която не става ясно
за какво е предназначена.
При това на 12.07.2021 г. св. Г. Й. съставила на дружеството АУАН
№030326, в който посочила, че без да има законово основание,
жалбоподателят задължава потребителя да гарантира потребителския кредит
чрез издаване на Запис на заповед в деня на подписване на договора, като в
дължимата сума включва и размера на неустойката за непредоставено
обезпечение. Посочила, че по този начин на заемателя реално не е дадена
възможност да осигури поръчител /солидарен длъжник/ по заема и в
действителност дружеството е изискало гарантирането на кредита именно
посредством Запис на заповед, подписването на който е било условие за
отпускане на заема. С това приела, че кредиторът е нарушил разпоредбата на
чл.34, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
На 12.11.2021 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.34,
ал.1 ЗПК, на основание чл.45, ал.1 ЗПК, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г. Й.,
Констативен протокол №К-2727924/18.06.2021 г. с описани приложени и
Протокол за проверка на документи №К-0121793/23.06.2021 г. с описани
приложения, както и от останалите приложени по делото писмени материали.
2
Съдът кредитира така описания доказателствен материал, като счита, че
същият е непротиворечив по отношение на фактите, подлежащи на доказване.
Безспорно се установяват времето и мястото на извършената проверка, както
и направените в хода на същата констатации, при което и доколкото
фактическата обстановка по делото не се оспорва от страните, съдът не счита
за нужно да излага по-подробен поотделно и съвкупен анализ на
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Разгледайки я по същество съдът приема следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на
констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че от
доказателствено обезпечената фактология по безспорен и категоричен начин
се установява, че на 10.06.2021 г., в гр. Враца, в офис, находящ се на бул.
„Втори юни" №19, кредиторът е сключил Индивидуален договор за паричен
заем №10534/23576 от 10.06.2021 г., като е задължил заемателя да обезпечи
задълженията си по заема със Запис на заповед. С това е нарушена нормата на
чл.34, ал.1 ЗПК, с която „Кредиторът не може да задължава потребителя да
гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или
менителница.“
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Не се споделят изложените в жалбата съображения, че АУАН и НП са
неправилни и незаконосъобразни, тъй като са издадени в противоречие с
материалния закон. При извършената от съда проверка категорично се
установи, че при подписването на процесния индивидуален договор за
потребителски кредит, кредиторът е задължил заемателя да обезпечи
задълженията си по заема със Запис на заповед. Не може да се сподели, че се
3
не се касае за задължаване на заемателя, а за предложено от същия
обезпечение, което да е приемливо за заемодателя. Безспорно установено е,
че подписването на запис на заповед е предвидено от самия заемодател и е
условие за отпускането на потребителския кредит, вписано дори в СЕФ. При
това съдът приема, че изложените в тази насока оплаквания от страна на
жалбоподателя и процесуалния му представител са неоснователни и не са
налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Правилно е приложена санкционната норма на чл.45, ал.1 ЗПК, съгласно
която „За нарушение на чл.5, 6, чл.7, ал.2, чл.10, чл.10а, чл.11, чл.18, ал.1 и 2,
чл.19, ал.2, чл.25, ал.1-5, чл.26, ал.1, чл.29, ал.1, чл.34, ал.1, 3 и 5, чл.36, ал.3, 4
и 5 и чл.41, ал.4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000
лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000
лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“. В случая дружеството-
жалбоподател е санкционирано със санкция в минимално предвидения
размер. Не може да се обсъжда приложение на чл.28, б.А ЗАНН, тъй като,
макар да не може да се говори за настъпили вредни последици от
разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно е
пристъпено към издаването на НП с налагането на санкция.
По изложените съображения атакуваното НП като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се
остави без уважение.
При този изход на делото, на основание чл.63, ал.5 ЗАНН разноските по
производството и юрисконсултското възнаграждение се дължат от страна на
жалбоподателя. Видно е, че се претендира възнаграждение в размер на 160,00
лв., която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на делото.
Ето защо искането следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.9 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №К-030326/12.11.2021
г., издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана
и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита
на потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от
Председателя на КЗП, с което на основание чл.45, ал.1 ЗПК, за нарушение по
чл.34, ал.1 ЗПК, на „Пърсънъл Файнанс България“ АД, гр. София, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
ОСЪЖДА „Пърсънъл Файнанс България“ АД, гр. София,
ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за защита на потребителите,
Република България, сума в размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
4
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5