Р Е Ш Е Н И
Е № 4238
гр. Пловдив, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 17722 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против
Д.В.Б., ЕГН ********** с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2849,98
лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 98 стотинки),
представляваща неизплатена главница по Договор за заем *** от
20.12.2016г.; сумата от 564,87 лв. (петстотин шестдесет и четири лева
и 87 стотинки) представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
6.01.2017 г. до 24.11.2017 г., сумата от
817,80 лв. (осемстотин и седемнадесет лева и 80 стотинки), представляваща сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 6.01.2017
г. до 24.11.2017 г., 2248,95 лв. (две
хиляди двеста четиридесет и осем лева и 95 стотинки), представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
6.01.2017 г. до 24.11.2017 г. , сумата от
184,60 лв. (сто осемдесет и четири лева и 60 стотинки) представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 7. 01.2017 г. до 28.06.2018 г.
и сумата от 165,78 лв. (сто шестдесет и пет лева и 78 стотинки), представляваща
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 7.01.2017 г. до
28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018 г. на ПРС.
Ищецът посочва, че на 10.04.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16 01.2015 г., сключен
на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който
вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Д.В.Б., произтичащи от Договор за
заем *** и Договор за допълнителни услуги към заем *** и двата от дата
20.12.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника
е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" АД с Изх №: *** за извършената продажба
на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения
в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с
отбелязване „Непотърсена пратка ". На 15.10.2018 г. ищцовото дружество е
изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „Микро
Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № ***
чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост. Моли се да се приема, като
доказателство към исковата молба - Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" изх. №: *** за извършената цесия,
като същото се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към
нея. В тази връзка се посочва съдебна практика.
Твърди се, че на 20.12.2016 г. между „Микро Кредит" АД и Д.В.Б. е
сключен договор за заем ***, по силата на който дружеството е предоставило заем
в размер на 2900,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в
отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра
"Искане за кредит" и "Договор за кредит", като "Общите
условия", при които се отпуска кредита, са неразделна част както от
"Искане за кредит", така и от "Договор за кредит".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 3489,60 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в
съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му
Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, както и
че разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде
обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно
Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил
да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 589,60 лева, на
48 равни седмични погасителни вноски, в размер на 72,70 лева, като първата
погасителна вноска е платима на 30. 12.2016 г. Така страните са договорили общ
размер на плащанията по заема 3489,60 лева. На основание попълнен и подписан от
Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 20.12.2016 г.
между „Микро Кредит" АД и Д.В.Б. е сключен Договор за допълнителни услуги
към заем ***, съгласно конто „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави
на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение
№ 1 към договора, коего е предоставено на Заемополучателя при сключване на
договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора
клиентът дължи заплащане на пакета цена за допълнителни услуги в размер на
835,20 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни
седмични вноски, всяка в размер на 17,40 лв., при първа погасителна вноска,
платима на 30.12.2016 г.
На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит"
АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят
финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към
застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, конкретните
условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица,
предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за
допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената
от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 48
седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 47,85 лева, платими
считано от 30.12.2016 г., или обща сума за застрахователна премия -2296,80
лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на
злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и
временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия
към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. С оглед забава на
ответника се сочи, че е начислена и лихва за забава. Срокът на договора се
сочи, че е изтекъл на 24.11.2017 г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем. С оглед липсата на плащане в срок е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение за горепосочените суми, което е
уважено. Препис от заповедта е връчен на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, което е обусловило и правния интерес от предявяване на исковете, предмет
на настоящото производство. Моли се исковете да се уважат. Претендират се
разноски.
Ответникът е подал отговор чрез особен представител в законоустановения срок
по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недопустими. Твърди се, че ищецът не е
легитимиран да предяви исковете, предмет на настоящото производство, тъй
като в договора за заем не е предвидена възможност за прехвърляне на
вземанията, както и предвид обстоятелството, че в Приложението към договор за
цесия е описано само задължението по договор за заем, но не и това по договор
за допълнителен пакет услуги. Твърди още, че не е налице уведомление за
извършеното прехвърляне на вземането на длъжника, което е абсолютно основание
за валидност на цесията. Връчването на уведомление на особен представител се
сочи, че не произвежда действие, като цитира практика в тази насока. Оспорва се начина на формиране на
претендираните суми, като се сочи, че липсват данни за заплащане от кредитора
на застрахователна премия по сключена застраховка „Защита“, както и усвояването
на предоставените средства в заем по посочения в исковата молба начин. Прави възражение за недействителност на
договора за заем, защото е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т.10 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, с произтичащите от това последици, като посочва
изрично в какво се изразяват нарушенията на законовите разпоредби. В тази
връзка сочи, че при недействителност на договора, искът следва да се отхвърли
изцяло, тъй като нито главницата, нито останалите вземания се дължат на
договорно основание. С оглед изложеното
се моли предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 10783/2018 г. по описа на ПРС , от което се
установява, че на 29.06.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Препис от заповедта е връчен при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок са предявени исковете, предмет
на настоящото производство.
С оглед допустимостта на
производството следва да се обсъдят представените и приети по делото
доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.
На 20.12.2016 г. ответникът е депозирал пред ищеца искане за заем в размер
на 2900 лв. за срок от 48 седмици с погасителна вноска 72,70 лв. за текущи
нужди, като в искането е посочен адрес- ***
На 20.12.2016 г. между „Микро
Кредит" АД в качеството на кредитор
и Д.В.Б. в качеството на кредитополучател е сключен договор за заем ***,
по силата на който дружеството е предоставило на ответника заем в размер на
2900,00 лева. В договора е отразено, че част от предоставената в заем сума е за
рефинансирана сума по заем ***, а именно: сумата от 1466,24 лв., а остатъкът за
получаване от ответника е в размер на 1433, 76 лв. Отразена е обща сума за
погасяване в размер на 3 489,60 лв., условия на погасяване – 48 броя
седмични погасителни вноски от по 72,70 лв., с дата на първо плащане –
30.12.2016 г., ден на изплащане – петък,
фиксиран лихвен процент – 40,67 % и ГПР – 49,96 %. Подписвайки Договора
за заем, заемополучателят е удостоверил, че
надлежно е получил заема, съгласно параметрите, посочени в Поле № 2,
описано в предходните две изречения, и
неотменимо се задължава да го изплаща точно и навременно на заемодателя,
съгласно „Общи условия“ и „Погасителен план“, които съставляват неразделна част
от договора. Страните са подписали и погасителен план, в който са отразени
размерите и падежите на уговорените 48 седмични погасителни вноски. Ответникът е декларирал, че предоставената в
заем сума от 1433,76 лв. е получена от него, като е разяснено, че със сумата в
размер на 1466,24 лв. е погасен предсрочно заем ***.
Приети са като доказателство, подписани от заемополучателя общи условия по
Договор за заем *** В чл. 8 от общите условия е посочено, че с полагането на
подписа в искането за заем, заемополучателят потвърждава, че е бил надлежно
уведомен за всички клаузи на договора за заем, както и че предварително и
безвъзмездно му е бил представен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация относно договора за заем, изготвен в съответствие с
изискванията на Закона за потребителския кредит, както и че е прочел
внимателно, разбира и приема клаузите на Договора за заем и общите условия. В
чл. 19 е отразено, че при забава на дължима погасителна вноска, съгласно
договора за заем, заемополучателят дължи лихва за забава върху дължимата, но
неизплатена сума в размер на законната лихва от датата на забава до
окончателното погасяване на задълженията си към заемодателя. В чл. 20 е
уговорено, че при неплащане на 4 седмични вноски или на две месечни вноски, и
считано от падежната дата на четвъртата непогасена седмична вноска или от
падежната дата на втората непогасена месечна вноска, както и в случай, че
заемодателят установи, че предоставената от страна на заемополучателя
информация е невярна или неточна и не отразява действителното фактическо
положение, всички вземания на заемодателя по всички усвоени и неизплатени от
заемополучателя към съответния момент заеми стават предсрочно изискуеми в целия
им размер, включително неплатените погасителни вноски, дължими по тях неустойки
или законови лихви за забава и всички оставащи до края на срока на съответните
заеми вноски. В чл. 21 е уговорено, че
заемополучателят дава съгласието си за това, че заемодателят може незабавно след
сключване на договора за заем или по всяко друго време да прехвърли правата си
и задълженията си по него на избрано от него трето лице, без да е нужно
предварително да получи съгласието на заемополучателя, като прехвърлянето
поражда действие спрямо заемополучателя от момента на уведомяването му за това.
Съгласно чл. 23 от общите условия всички съобщения и изявления на заемодателя,
отправени към заемополучателя, се считат получени и узнати от заемополучателя,
ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, посочени в искането за заем
или в потвърждението на искането за заем.
Уговорено е, че при промяна на адреса всички, без да е уведомен
кредитора, всички изпратени на последния посочен адрес се считат за получени. В
чл. 28 е отразено, че заемодателят предоставя допълнителни услуги към подписан
договор за заем, включително и предлагани в различни комбинации от пакети,
чийто цени са подробно описани в Тарифа за такси и допълнителни услуги.
Допълнителните услуги се предоставят по искане на заемополучателя и не са
задължителна предпоставка за отпускане на договора за заем ***. Пакетите от допълнителните услуги се
предоставят на заемополучателя при изрично негово писмено искане, с попълване
на формуляр искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за
допълнителни услуги. При сключване на
договор за допълнителни услуги, направените от заемополучателя плащания към
заемодателя ще погасяват първо дължими суми по Договора за заем и след това
дължими суми по Договора за допълнителни услуги.
На 20.12.2016 г. ответникът е депозирал искане за допълнителни услуги към
заем *** за ползване на пакет ***. С искането е дал съгласие за сключване на
застраховка „Защита“ по специалните условия на Тарифа № ***. Посочил е, че
приема условията на застраховката и потвърждава, че ще спазва задълженията си
на застраховано лице по полицата. Изразил е желание за ползване на следния
пакет на застрахователно покритие- Пакет „Премиум Злополука“ с покрити рискове
„Смърт, Трайна пълна неработоспособност над 50 % и временна неработоспособност,
вследствие на злополука, смърт в
резултат на ПТП. Изразил е желание да ползва допълнителна услуга – финансиране
и разсрочване на дължима застрахователна премия по сключен договор за
застраховка на 48 седмични вноски по 47,85 лв. В Приложение № 1 към искането са
описани включените в пакет *** допълнителни услуги, а именно: посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банкова сметка ***, безплатно внасяне на вноска
директно в офис на заемодателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни и СМС известяване
за извършено плащане.
Въз основа на искането е сключен на 20.12.2016 г. и договор за допълнителни
услуги към заем ***, съгласно който стойността на допълнителните услуги е
договорено да се заплати на 48 седмични вноски от по 17,40 лв. всяка с ден на
плащане петък. Уговорено е и разсрочено
плащане на застрахователната премия,
както беше посочено по – горе в срок от 48 седмици, седмична вноска в
размер от 47,85 лв. и ден на изплащане – петък. Към договора за допълнителни услуги е
приложена и подписана от ответника и застрахователна полица. Като сключването й
е потвърдено и с писмо от ЗК УНИКА АД (л. 104).
На 16. 01.2015 г. между Микро Кредит АД в качеството на цедент и ищцовото
дружество в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), по силата на който
страните са се съгласили цедентът регулярно да прехвърля на цесионера,
станали ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена от страна
на цесионера при условията и сроковете, определени в Договора, които вземания
ще се индивидуализират в приложения, неразделна част от договора. С договора
страните са се съгласили, че цедентът ще предлага за прехвърляне първо на
цесионера всички свои ликвидни и изискуеми вземания по договори за заем и договори за допълнителни услуги. Договорът
е сключен за една година, като с Анекс от 11.12.2015 г. срокът на договора е
удължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2016
г., а с Анекс от 16.12.2016 г. срокът е удължен с още 12 месеца, считано
от 22.01.2017 г.
Прието е като доказателство потвърждение от цедента за сключената цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
С Приложение № 1 от 10.04.2017 г. цедентът е прехвърлил на цесионера –
ищцовото дружество вземания по договора
за заем № *** остатък от главница в размер на 2849,98 лв. и остатък от лихва в
размер на 564,87 лв. Отразена е и сума в размер на 6481,60 лв., като не става
ясно по какъв начин е формирана тази сума, доколкото е отразено, че по договора
за заем, по който вземането е прехвърлено е предоставена сума в размер на 2900
лв., която е следвало да се върне ведно с договорна лихва в размер от 589,60
лв. Не е изрично отразено останалите плащания да касаят другия сключен между
страните договор, представляваш договор за допълнителни услуги.
На 16.10.2018 г. ищецът е изпрател уведомление до длъжника за извършеното
прехвърляне на адреса, посочен от него в договора за заем, но пратката е
върната, като непотърсена, като е отразено, че адресатът не е в ***.
Уведомителното писмо е издадено от цедента, като цесионерът е редовно
упълномощен да връчва уведомления за цесия, съгласно приетото по делото като доказателство
пълномощно (л. 25).
По делото е прието, като неоспорено
от страните, обективно, пълно и компетентно изготвено, заключение на съдебно –
счетоводната експертиза. Вещото лице
установява, че сумата в размер от 1 433,76 лв. е преведена по банковата
сметка на ответника, посочена в договора. В съдебно заседание посочва, че не са
му представени от ищцовото дружество документи, удостоверяващи погасяването на
задължения в размер на 1 466,24 лв. по Договор за заем № ***. Посочва, че
съгласно клаузите на договора договорната лихва е в общ размер от 589,60 лв.
Падежът на първата погасителна вноска е 30.12.2016 г., а на последната
погасителна вноска е 24.11.2017 г. В
таблица № 1 са отразени включените в
седмичната вноска по договора за заем суми, както следва- главница и договорна
лихва, като техният размер се променя, като с първите вноски се погасява по –
голям размер от главница и по – малък размер от договорната лихва, а в
последващите вноски размерът на главницата се увеличава, като намалява размерът
на погасяваната договорна лихва. Отразени са договорените размери на седмичните
погасителни вноски по договора за допълнителни услуги и по сключената
застрахователна полица. Вещото лице установява, че ответникът е извършил само
едно плащане на 24.01.2017 г. в размер на 140 лв., като с него е погасена
главница по договора за заем в размер на 50,02 лв. и договорна лихва в размер
на 22,68 лв. по първата погасителна вноска, както и сумата от 47,85 лв. –
погасена застраховка и 17,40 лв.- погасена услуга по пакет, както и договорна
лихва по втората погасителна вноска в размер от 2,05 лв. След така извършеното
плащане се сочи, че неизплатената
главница по договора за заем е в размер на 2849,98 лв. и договорна лихва в
размер на 564,87 лв. По договора за
допълнителни услуги се установява, че се дължи сума в размер на 817,80 лв. за предоставените допълнителни услуги и
2 248,95 лв. за застрахователната премия за периода от 06.01.2017 г. до
24.11.2017 г. Установява се, че
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 07.01.2017 г.
до 28.06.2018 г. върху главницата по договора за заем е в размер на 290,52 лв.,
а по договора за допълнителни услуги върху дължимите главници за същия период е
в размер на 321,13 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск дружеството
– ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента –
наличието на сключен
договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежът за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорено в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периодът на
претенциите за договорно обезщетение за забава, както и неустойки. В тежест на ответника е да
докаже
фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и
възраженията си за плащане и за наличие на нищожни клаузи.
На първо място следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен
заем. Съгласно Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и цитираното по – горе решение, изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на
чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Неоснователно се явява и
възражението, че ответникът не е
уведомен за извършената цесия по надлежния начин. С исковата молба е
връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера, и
същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради
което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя
е породила действие за длъжника,представляван от особен представител, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС
на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.
о./.Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия,
поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Настоящият съдебен състав не
споделя тезата, че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената
цесия, поради това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия
са връчени на неговия особен
представител, а не лично на длъжника.
Назначаването на особен представител
на ответникът е вследствие на неуспешни
усилия същата да бъде издирена, както на известните й адреси, така и по
месторабота. Фигурата на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се
припокрива с тази на упълномощения
процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и
т.н..
И в двата случая, представителят
има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключения на тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично
упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК за особения
представител.
Съдът не споделя разбирането,
че връчването на уведомлението за цесия
на особения представител по делото, представлява приемане на материалноправно
изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото,тъй като това би
означавало кредиторът да бъде
поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за
цесия по съдебен ред, поради неуспешното
издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за
цесията.
В
трайната съдебна практика е прието, че
действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати.В тази
врзъка длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава,
когато е платил на ненадлежен кредитор.
В случая не се твърди да е платено на
ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне
на вземания по договора за цесия.
Следва да се пристъпи към разглеждане на твърденията на ответника,
касаещи действителността на сключения договор за паричен заем.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията на ответника, че процесният Договор за паричен заем е
недействителен, поради неспазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
В процесния
договор, кредиторът е посочил лихвения
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва липсват други уговорени
плащания по договора за заем, които
евентуално да бъдат предвидени и посочени като такива, включени в ГПР. Съгласно чл. 10, т.9 договорът за потребителски кредит следва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички лихвени проценти. Внимателния прочит на
разпоредбата налага извода, че пълната редакция на текста е свързана с
възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая
такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да
бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. Не намира приложение
и разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните са подписали погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, т.11 ЗПК при
договори за кредит с фиксиран лихвен процент.
С
оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между ответника и Микро Кредит АД съдът счита, че са спазени императивните
изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит не е недействителен поради нарушение на
разпоредбите на ЗПК.
Съдът
счита за основателни възраженията на особения представител на ответника за
липса на доказателства за предоставяне в заем на сумата от 1 466,24
лв. Договорът за заем е реален и
предаването на заемната сума е част от фактическия състав на сключения
договор. В случая страните по договора за заем са постигнали
съгласие една част от сумата да бъде платена по банковата сметка на ответника,
което се установява безспорно по делото, а друга част да бъде предоставена в
заем чрез погасяване на задължения по друг договор за заем. Не се представят
обаче доказателства по делото, че тази сума реално е послужила за погасяване на
задълженията по договор за заем ***, от което следва, че не се установява при
условията на пълно и главно доказване предоставянето на заемната сума и
съответно възникването на задължение за връщането й от ответника, ведно с
уговорена договорна възнаградителна лихва.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че ищецът установява сключването на договор за заем за сумата от
1433,76 лв. и поемането на задължението на ответника за връщането на тази сума
в уговорените срокове, ведно с възнаградителна лихва, съгласно уговореното.
Доколкото от приетия по делото като доказателство договор за заем се
установява, че страните по него са постигнали съгласие за връщане на заетата
сума, ведно с договорна лихва, то следва да се приеме, че претенцията за
договорна лихва е доказана по основание. В съответствие със събраните по делото
писмени доказателства и приетото заключение, съдът определя на основание чл.
162 ГПК размер на договорна лихва върху заетата сума в от 1433,76 лв. – 291,49
лв. за периода от 30.12.2016 г. до 24.11.2017 г.
Съдът
счита за неоснователно възражението на особения представител за липса на изрична
възможност в договора за заем за прехвърляне на вземанията. Съгласно чл. 26 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност, като такава възможност е
предвидена в чл. 21 от Общите условия, подписани от ответника и представляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит.
Договорът
за допълнителни услуги не представлява договор за кредит по смисъла на ЗПК,
поради и което съдът счита, че разпоредбата на чл. 26 ЗПК не намира приложение.
По отношение обаче на договора за допълнителни услуги не се представиха
убедителни писмени доказателства, доказващи по категоричен и несъмнен начин, че
вземанията по него са прехвърлени с Приложение № 1 от 10.04.2017 г. към Рамков
договор за цесия от 16.01.2015 г. В
приетата като доказателство извадка от Приложение № 1 е посочено, че се предмет
на договора за цесия е прехвърляне на вземания по договор за заем заем № ***
остатък от главница в размер на 2849,98 лв. и остатък от лихва в размер на
564,87 лв. Отразена е и сума в размер на 6481,60 лв., като не става ясно по
какъв начин е формирана тази сума, доколкото е отразено, че по договора за
заем, по който вземането е прехвърлено е предоставена сума в размер на 2900
лв., която е следвало да се върне ведно с договорна лихва в размер от 589,60
лв. Не се посочва изрично прехвърляне на вземания по договор за допълнителни
услуги към договор за заем, поради и което съдът приема, че вземанията по
договор за допълнителни услуги не са предмет на договора за цесия, сключен
относно процесния договор за заем на 10.04.2017 г. В приложението не е посочен
друг договор и вземания, произтичащи от такъв, а безспорно между цедента и
ответника са били сключени два договора- договор за заем и договор за допълнителни
услуги, които са две самостоятелни договорни правоотношения, по всяко от които
са поети задължения за погасяване на суми, имащи отделно основание, независимо,
че допълнителните услуги са свързани с обслужването на договора за заем. В
Приложение № 1, в графа „отпусната главница“ е посочена единствено сумата по
договор за заем. Вземанията трябва да бъдат конкретно посочени, доколкото в чл.
1.2 от Рамковия договор е предвидено, че вземанията, които са предмет на
цесията трябва да се индивидуализират в представен от цедента опис – Приложение
№ 1 към този договор, което в случая не е сторено по отношение на претенциите
по договор за допълнителни услуги.
По
отношение на плащането в размер на 140 лв., извършено от ответника на
24.01.2017 г., доколкото се установява,
че е погасена главница в размер на 50,02
лв. и договорна лихва в размер на 22,68 лв., то и претенциите за главница и
договорна лихва се явяват основателни до размера от 1383,74 лв. – главница и
268,81 лв.- договорна лихва.
С
оглед гореизложеното съдът счита за основателен предявения иск до размера на
сумата от 1383,74 лв. – главница, както
и да размера на сумата от 268,81 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 30.12.2016 г. до 24.11.2017 г. Обезщетението за забава на главницата
по договора за заем съдът счита за доказано по основание, а относно размера на
основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор съдът определя в
размер от 214.27 лева за периода 07.01.2017 г. до 28.06.2018 г. върху
главницата в размер от 1 433,76 лв., но с оглед диспозитивното начало следва да
се уважи до размера от 165,78 лв. Исковете за признаване на установено на
вземанията по заповедта за сумата над 1383,74 лв. до пълния претендиран размер
от 2849,98 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 98 стотинки),
представляваща неизплатена главница по Договор за заем ***; за сумата над 268,81 лв. до пълния
претендиран размер от 564,87 лв. (петстотин шестдесет и четири лева
и 87 стотинки) представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
6.01.2017 г. до 24.11.2017 г., за сумата
от 817,80 лв. (осемстотин и седемнадесет лева и 80 стотинки), представляваща
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
6.01.2017 г. до 24.11.2017 г.,за
сумата 2248,95 лв. (две хиляди двеста
четиридесет и осем лева и 95 стотинки), представляваща застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 6.01.2017 г. до 24.11.2017 г. и сумата от 165,78 лв. (сто шестдесет и пет
лева и 78 стотинки), представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 7.01.2017 г. до 28.06.2018 г., следва да се отхвърлят,
като неоснователни и недоказани.
Отговорност за разноски:
Ищецът претендира и е представил
доказателства за направени разноски в заповедното производство в размер от 186, 64 лв. – от които 136,64 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, от които по съразмерност на
уважената искова претенция следва да се присъди сумата от 49,67 лв. В исковото производство ищецът претендира
разноски в общ размер от 1439,30 лв., от
които 267,30 лв.- държавна такса, 672
лв.- внесен депозит за особен представител, 150 лв.- внесен депозит за вещо
лице и 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Относно претенциите за юрисконсултско
възнаграждение съдът счита, че същите не са съобразени с настъпилите изменения
в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, като в настоящия случай се определя
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер от 100 лв.,
което напълно съответства напълно на усилията на процесуалния представител на
ищеца по осъществяване на защитата по делото. В исковото производство направените разноски
съдът счита, че са в размер от 1189,30 лв., от които по съразмерност на уважената част от исковите претенции
следва да се присъди сумата от 316,53
лв. Общият размер на разноските за двете
производства, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 366,20 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.Б., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 1383,74 лв. – неизплатена
главница по Договор за заем ***, сумата
от 268,81 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 30.12.2016 г. до
24.11.2017 г. и сумата от 165,78 лв. – обезщетение за забава на главница в
размер на 1433,76 лв. за периода 07.01.2017 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018 г. на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против Д.В.Б., ЕГН **********
искове за признаване на
установено в отношенията между страните
дължимостта на сумата над 1383,74 лв. до
пълния претендиран размер от 2849,98 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и
девет лева и 98 стотинки), представляваща неизплатена главница по ***; за сумата над 268,81 лв. до пълния
претендиран размер от 564,87 лв. (петстотин шестдесет и четири лева
и 87 стотинки) представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
6.01.2017 г. до 24.11.2017 г., за сумата
от 817,80 лв. (осемстотин и седемнадесет лева и 80 стотинки), представляваща
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
6.01.2017 г. до 24.11.2017 г., за
сумата 2248,95 лв. (две хиляди двеста
четиридесет и осем лева и 95 стотинки), представляваща застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 6.01.2017 г. до 24.11.2017
г. и сумата от 165,78 лв. (сто шестдесет
и пет лева и 78 стотинки), представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 7.01.2017 г. до 28.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
29.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Д.В.Б., ЕГН **********
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* разноски,
съразмерно на уважените претенции в общ размер на 366,20 лв., от които сумата от 316,53 лв. –
разноски по съразмерност по гр.д. № 17722 / 2018 г. по описа на ПРС и сумата от 49,67 лв. по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018 г. на
РС- Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПОС с частна
жалба.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ