Р
Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. София, 07.06.2022 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. Съдия : Десислава Чернева
при
секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2411 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „С.в.“ АД
срещу решение № 20275327 от 14.12.2020 г. на СРС, 140 с-в, по гр. д. №
29875/2020 г. е признато за установено, по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД, че Р.И.Б., ЕГН **********, не дължи на „С.в.“ АД, ЕИК ******, с
адрес: ***, ********сумата в размер на 697, 21 лв., представляваща цена за
водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр. София, ул. „************кл. №
**********, съгласно фактура № **********/06.07.2020 г., издадена от ответното
дружество. Ответникът е осъден за заплащане на разноски.
В жалбата се излагат доводи, че решение е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
материалният закон. Неправилно СРС е приел, че недоказването на иска по
основание и размер се дължи на процесуално бездействие на ответника.
Действително ответното дружество не е представило доказателства за заплащане на
депозит за допуснатата СТЕ, но такъв не му е възлаган от съда. С определението
по доклада на делото депозитът е бил възложен за внасяне на ищеца. Сочи, че
решението е постановено при непълнота на доказателствата, понеже не е изготвена
допуснатата от съда СТЕ. Поддържа още, че това процесуално нарушение се е отразило
на правилността на решението, като районният съд неправилно не е събрал посоченото
доказателство и неоснователно е уважил иска. Моли да се отмени решението и
искът да се отхвърли изцяло. Претендира разноски и прави евентуално възражение
относно размера на разноските на насрещната страна, в случай, че надхвърлят
минималния размер по НМРАВ.
Въззиваемата страна – ищцата Р.И.Б., чрез
представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства, като
законосъобразно СРС е уважил иска. Сочи, че в доклада по чл. 146 ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест на страните, като изрично е указал на
ответника, че в негова тежест е да ангажира доказателства за съществуването на
правоотношение с ищцата през процесния период, както и да установи каква е
стойността на предоставените В и К услуги в имота. Съдът е допуснал СТЕ по
въпросите поставени в отговора на исковата молба. Действително, в определението
по чл. 140 ГПК погрешно е вписано, че депозита следва да се внесе от ищеца, но
ответникът е получил препис от това определение и е следвало да прояви активно
поведение и да вземе отношение по доклада на делото преди съдебното заседание
или в самото заседание. В заседанието на
18.11.2020 г. ответникът не е изпратил процесуален представител, не е направил
възражения по доклада и не е поискал да се изготви експертизата. Сочи, че за
ответника са настъпили неблагоприятните последици по чл. 133 ГПК и той не може
да се позовава на недобросъвестното си процесуално поведение. След като не
ответника изрично е указано, че тежестта на доказване на претенциите по основание и размер е негова,
той е следвало да ангажира доказателства в посочения смисъл, като установи
пълно и главно дължимостта на процесната сума. Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Районният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД - за установяване, че ищецът не дължи сумата от 697, 21 лв., цена на
В и К услуги за имот, намиращ се в гр. София, ул. „************кл. № **********,
съгласно фактура № **********/06.07.2020 г.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и
за спазване на императивните материалноправни норми. Обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо постановено.
В
допълнение към изложеното от СРС и като съобрази становищата на страните във
въззивното производство, съдът намира следното :
Настоящият състав споделя правните изводи на СРС, че по общите правила за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, съгласно чл. 154 от ГПК, при предявяване на отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК, ответникът следва да установи, че е налице вземане -
като основание и по размер, чрез
ангажиране на доказателства за положителните факти за възникването му, каквито
са наличието на облигационно правоотношение с ищеца в периода, по което
ответникът е доставил съответното количество В и К услуги, установени като
стойност. В доказателствена
тежест на ищеца е да установи правоизключващите, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника да получи суми за ползвана вода и В и К
услуги.
Правоотношенията се уреждат от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно § 1,
т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ „потребители“ са: юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл са и разпоредбата на Общите условия
на ответното дружество.
Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(наричана за краткост Наредбата), според който абонати, съответни потребители
на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти.
Следователно потребител на В
и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или
лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган,
създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.
В случая, в
съответствие с материалния закон и като е съобразил приетите пред него писмени
доказателства, а именно - заявление за промяна на титуляра на партида,
в което ищцата е заявила, че е собственик на процесния имот, представляващ ап.
51 в гр. София, ул. „**********, считано от 11.05.2016 г., като е поискала
откриването на партида на нейно име за заплащане на цената на потребените водоснабдителни
услуги в имота, СРС е направил извод, че между страните е налице облигационна
връзка, като ищецът се явява потребител на водоснабдителни услуги в процесния
имот, кл. № **********.
Относно
стойността на доставените до имота В и К услуги, следва да се посочи, че с
доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, СРС е дал указания на двете страни
относно подлежащи на доказване факти в процеса, като изрично е указал на
ответника, че в негова тежест е да установи както наличието на облигационно
правоотношение с ищцата през процесния период, така и доставянето на В и К
услуги съответния обем и на съответната стойност, както и да докаже
обстоятелства, свързани със спиране и прекъсване на давността, по възражението
за давност, направено от ищцата.
С определението по
доклада е допусната поисканата от ответника в отговора на исковата молба СТЕ.
Действително, в определението погрешно е посочено, че депозита за експертизата следва
да се внесе от ищеца. Ответникът е получил препис от това определение още на 17.09.2020
г. и е можел да вземе отношение по отношение на експертиза преди съдебното
заседание на 18.11.2020 г. или най - късно в самото заседание. В случая
дружеството не е взело становище и не е изпратило процесуален представител в
съдебното заседание, нито е поискало възможност за внасяне на депозит по
допуснатата експертиза. Предвид липсата на активно процесуално поведение на
ответника и на основание за отлагане на делото, СРС е приключил съдебното дирене още в първото
заседание. Настоящият състав намира, че съдът не е допуснал процесуални
нарушения при събиране на доказателствата, както се поддържа във въззивната
жалба.
Предвид изложеното, съдът споделя
решаващите изводи на СРС, че в производството ответникът не е проявил
процесуална активност и не е провел пълно и главно доказване на релевантния за
спора факт, че в процесния имот е изразходвана
водоснабдителна услуга, с цена в размер на процесната сума, посочена в
оспорената фактура № **********/06.07.2020 г.
При това СРС обосновано е приел, че отрицателният
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 200 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Доколкото изводите на
настоящият състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се
потвърди, включително в частта по присъдените разноски в тежест на ответника.
По разноските пред СГС:
Предвид изхода от спора право на разноски за тази
инстанция има ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото се претендират
разноски в размер на 600 лв. за въззивното производство.
Въззивният състав намира за основателно възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата. Като съобрази предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК и взе
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и неговия интерес,
съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата следва да се намалят до размер от 300 лв. - минимално
адвокатско възнаграждение съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №
20275327 от 14.12.2020 г. на СРС, 140 с-в, по гр. д. № 29875/2020 г.
ОСЪЖДА
„С.в.“ АД, ЕИК ******, с адрес: ***,
Бизнес Център Интерпред, да заплати на Р.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
партер, офис 3, чрез адв. Р., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 5 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.