№. 260105 / 16.11.2020 г.
.
. Р Е Ш Е Н И Е
.
.16.11.2020 година, град Монтана
.
.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
.
.РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 08.10.2020 година, в състав:
.
.ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
.
.при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2767 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
.
. Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
.
. И. „. С.” ЕАД, ЕИК 8., гр. С., ул. Я. 2., представлявано от К. Г. - изпълнителен директор, чрез процесуален представител юрисконсулт К. П. е предявило иск срещу: А.В.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx: 199310 и цена на иска: 4 427,90 лева
. В исковата си молба твърди, че на 21.02.2019г. дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №. 3. срещу А.В.В., ЕГН xxxxxxxxxx, за сумата от 4 427.90 лева, от които 3 883.67 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.2018г., №. 0./31.07.2017г. и №. **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 21.02.2019г. до изплащане на вземането, 486,57 лева- мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 13.02.2019г., както и суми за дялово разпределение 50,00 лева - главница за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 21.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,66 лева - лихва за периода от 30.10.2016г. до 13.02.2019г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело №. 2079/2019г. по описа на Районен съд- Монтана, 3 състав е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от дружеството им на 10.10.2019г. съдията докладчик им е указал, че могат да предявят иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесат дължимата държавна такса.
. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на съществуването на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу А.В.В. с ЕГН xxxxxxxxxx, като клиент на ТЕ, за топлоснабден имот: гр. С., п.к. 1336, обл. С., общ. Л., ж.к. ,,Л.“, бл.7, вх.Б., ап. 47 за процесния период.
. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им са следните:
. Ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153. ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1 , т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №. 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „. С.” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „. С.” ЕАД.
. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. №. 199310 е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112Г. ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Б.. Б..”.
. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Б.. Б..” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №. 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба №. 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията им, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
.отоплителните тела в имота.
. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на А.В.В., ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи на „. С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер от – 4 427,90 лева, от които 3.,67 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.2018г., №. 0./31.07.2017г. и №. **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 21.02.2019г. до изплащане на вземането, 486,57 лева- мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 13.02.2019г., както и суми за дялово разпределение 50,00 лева - главница за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 21.02.2019г. до окончателното пзплащане на вземането, и 7,66 лева - лихва за периода от 30.10.2016г. до 13.02.2019г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в заповедното и исково производство.
. Моли съда, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечена ФДР - “Б.. Б..”ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Братя Бъкстон №. 85 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот.
.
. Ответникът А.В.В., чрез назначения особен представител адвокат М. xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище.
. Настоящият иск е ДОПУСТИМ, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв го ОСПОРВА по основание и размер.
. Оспорва, че ответникът А.В. дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
. Конкретни ВЪЗРАЖЕНИЯ по съществото на спора:
. ВЪЗРАЗЯВА, че за ответната страна са възникнали валидни договорни отношения между ответникът и И. респ.,че за ищеца е възникнало договорно задължение да достави процесното количество топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че за последния е възникнало задължението да плати цената и да получи тази вещ.
. От представените по делото доказателства НЕ е видно, че през процесния отчетен период-от м.05.2015г.до м.04.2018г., страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. От приложените по делото доказателства не може да се приеме, че през този период между страните е налице договор, сключен при общи условия. Че ответникът е потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, на процесния адрес за исковия период и че същия е получил топлинна енергия и дължи плащане на нейната цена на дружеството-ищец.Че топломерите в това жилище са били реално отчитани от служители на дружеството-ищец, и че същите са в изправност.
. ВЪЗРАЗЯВА, че ответникът е потребител на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот през процесния период. Липсва облигационно отношение между него и ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот.
. ВЪЗРАЗЯВА, че Общите условия за продажба на топлинна енергия от „. С.”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016г.на ДКЕВР, са публикувани в един централен и в един местен всекидневник, съгласно чл.150 от ЗЕ, както и че този факт е общоизвестен по смисъла на чл.155 от ГПК.
. ВЪЗРАЗЯВА, че ищецът е поканил ответника да заплати доброволно или да сключи споразумение за разсрочено плащане на дължима от него сума, за консумирана от него топлинна енергия за исковия период, лихва за забава, сума за услугата дялово разпределение на топлоснабдения имот и обезщетение за неизпълнение в срок на това задължение в размер на законна лихва от деня на забавата до датата на плащане.
. ВЪЗРАЗЯВА, че ответникът дължи сумата за периода от м.05.2015г.до 21.02.2016г.за доставена и потребена топлинна енергия, тъй като задължението е погасено по давност по смисъла на чл.111,Б..”в” ЗЗД, сумите са недължими като погасени с изтичането на тригодишна давност. Ищецът не е приложил служебно давността, като претендира процесните суми и поведението му е насочено към събиране на процесните суми.
. Доказателствата по делото са писмени.
. Допуснати са и назначени: съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.А., приета от съда и не оспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице н.с.маг.инж.К.Б.., приета от съда и не оспорена от страните.
. Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 2079 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
. Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите от съдебно-икономическата и съдебно-техническата експертизи, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
. Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК към 21.02.2019 година.
. Периодът, за който се претендира неизпълнение на задължение за плащане на доставена топлинна енергия е от месец май 2015 година до месец април 2018 година.
. Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор продажба на топлинна енергия, с твърдения, че е сключен между „. С.” ЕАД и А.В.В., ЕГНxxxxxxxxxx,xxx: 199310.
.Ищецът „. С.” ЕАД има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. Предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
.Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
.
. Доказателствената тежест по предявения иск пада върху ищеца, който следва да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения за доставка и продажба на топлинна енергия, по силата на които е поел задължението да продаде и достави на ответника-потребител топлинна енергия, а последния е поел задължението да заплати претендираната цена на продадената и доставена топлинна енергия и изравнителни сметки. Ищецът следваше да установи, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответника не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и размера на претенциите си, начина на формиране и определяне на дяловото разпределение.
. Между страните по делото се изясни с категоричност, че в периода 15.02.2013 година до 15.02.2019 година ответникът е бил ползвател на недвижимия имот, за който се сочи, че е доставяна и ползвана топлинна енергия, но същата не е заплатена. Приложеният Договор за наем на недвижим имот от 15.02.2013 година, л.16 от делото, сключен между Виктор Викторов Димитров и А.В.В. е за срок от 6 години, но е нечетлив описания недвижим имот, който е предоставен под наем. Срокът на договора е 6 години. Приложена е декларация с нотариална заверка на подписа на Виктор Викторов Димитров, което е направено на 11.05.2018 година от Нотариус Румяна Радева, с рег.№. 104 на Нотариалната камара, с която декларация Виктор Викторов декларира, че е съгласен А.В. да бъде купувач на топлинна енергия от Т. С. ЕАД в периода, в който лицето е било наемател на апартамент в град С., ЖК Л., Б.. в. Г. е. 3. а. от 15.02.2013 г. На л.18 от делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписа, направена от А.В.В., от същия нотариус и на същата дата – 11.05.2018 г., че е съгласен да си поеме задължението към Т. град С. за периода, който е наемател от 15.02.2013 г. до днешна дата 11.05.2019 г. за апартамент, намиращ се в Л. 3. Б.. а.. Т.е. няма спор досежно обстоятелството, че ответникът е бил ползвател на недвижимия имот в град С., ЖК Л., блок 311, а.. с абонатен номер на топлоснабдения имот 199310. Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно имота се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153. ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици или ползватели имат качеството потребители на топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.
. Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „. С.” ЕАД на клиенти в град С., които според разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
. От заключението на изслушаната съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, не оспорена от страните, че ТЕ е разпределяна съгласно историческата справка за прилаганите методики по Приложение 4, но при допуснати особености и несъответствия, както следва:
. Относно ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/:
. От месец 05.2014г. насетне методиката е нарушена, като разликата между количеството БГВ по общ водомер в АС и измерените/нормативно определените количества БГВ за абонатите в СЕС, не е разпределяна само между имоти без водомери за БГВ, при което разпределената на абоната ТЕ за БГВ в размер на 693. 49 лв. е невярна –завишена.
. Спрямо абоната е спазена методиката към НТ, в частта и за разпределението на ТЕ за сезони 2016 - 17г. и 2017 - 18г., както за разпределението на ТЕ за отопление за сезон 2015-16г., но не и з разпределението на ТЕ за БГВ за сезон 2015 - 16г.
. ФДР е изготвяла изравнителни сметки /сметки за ДР на ТЕ в СЕС към АС съгласно Приложение 2, където са видни стойностите на определената/разпределената ТЕ.
. Що касае потребената от абоната ТЕ, известни са трудностите за установяването й чрез измерване или изчисление, поради което, сьгласно НТ, за всяка отделна СЕС е предвидена процедура за разпределяне на постьпилата ТЕ. От друга страна, при липсата на данни за всички абонати в СЕС, преизчисляване в пълен обем по реда на НТ на разпределената ТЕ е във възможностите на ФДР, но не и на СТЕ. Ето защо по тази задача е установен само размера на фактурираните от Ищеца на абоната суми, а именно: Фактурирането на суми за ТЕ на абоната е правено от Ищеца ежемесечно, по отчет на общия топломер в АС и прогнозни данни на ФДР, и периодично - по данни от сметките за ДР от ФДР, т.е. фактурираната на абоната ТЕ, вкл. и след изравняване, не е реално /пряко/ отчетена, а е разпределяна по методика, като са взети предвид отчетите на различни технически средства. Оттук и заключението: Фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер в АС и от ФДР, като по пера, за процесния период те са по констатациите за възложените на абоната суми, а по месеци - съгласно Приложения 1 и 2; Забележката на вещото лице е в насока: Тези суми съответстват на своевременните дялови разпределения на ТЕ по сезони, но
.не отразяват експертната преценка за самите разпределения. Абонатът е потребител на ТЕ, като условно-потребената от него ТЕ е разпределената му сьгласно отговора на зад.2;
. Категоричен е, че спрямо процесния аб.№. 199310 ТЕЦ не са спазили методиката към НТ за разпределението на ТЕ.
. От съдебно-икономическата експертиза, приета от съда и не оспорена от страните, която съда кредитира и приобщава изцяло като доказателство по делото, са налице констатации, от които се установява, че има данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период, които са отразени по претендираните фактури. Принципът на отразяване на издадените фактури за задължения на клиентите е: издаване на месечни фактури за авансови плащания, издаване окончателна фактура за отоплителния период, който е от м. -май на съответната година до м. април на следващата година. Следва издаване на кредитни известия към издадените фактури за отоплителния период и издаване на фактура за целия отоплителен сезон.
. От констатациите на вещите лица се установява, че счетоводните записвания са непълни, неточни и от тях не може да се направи точната преценка за разпределеното количество топлинна енергия, което да обоснове извода за основателност на претенцията.
. За да се признае за установено съществуване на вземане към един минал момент, а именно към 21.02.2019 година, когато е подадено Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват, правоизключват или унищожават. Въз основа на събраните по делото доказателствен материал се доказва, че в периода май 2015 година насетне методиката е нарушена, като разликата между количеството БГВ по общ водомер в АС и измерените/нормативно определените количества БГВ за абонатите в СЕС, не е разпределяна само между имоти без водомери за БГВ е извършвано отчитане и разпределение на дяловото участие невярно и нереално. В хода на процеса не се установи, ответникът да е потребил твърдяната ТЕ, и задължението му да заплаща цената за дяловото разпределение, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови/стопански нужди. А от констатациите на вещите лица, посочено по-горе не може с категоричност да се обоснове извода за дължимост на претенцията за процесния период.
. Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника, че в периода месец май 2015 година до 21.02.2016 година претендираното вземане е погасено по давност, тъй като в случая е приложима кратката такава, с оглед вземането, което е прието за периодично, и в тази връзка следва да има и отделен диспозитив.
. Водим от горното, съдът,
. Р Е Ш И:
. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., община С., район К. с. у. №. 2. Б., с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка са чл.422 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 21.02.2019 година, дължимо от А.В.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯНА за периода месец май 2015 година до 21.02.2016 година, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., община С., район К. с. у. №. 2. Б., с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка са чл.422 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 21.02.2019 година, дължимо от А.В.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за сумата от 4 427.90 лева, от които 3 883.67 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.2018г., №. 0./31.07.2017г. и №. **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 21.02.2019г. до изплащане на вземането, 486,57 лева- мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 13.02.2019г., както и суми за дялово разпределение 50,00 лева - главница за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 21.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,66 лева - лихва за периода от 30.10.2016г. до 13.02.2019г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, 88.56 лв. за изплатената държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №. 1231 от 21.08.2010 година по частно гражданско дело №. 2079/2019 година на Районен съд Монтана, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
. ОСЪЖДА “Т. - С.” ЕАД, ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., община С., район К. с. у. №. 2. Б., представлявано от С. П. Ч. - Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана сумата от 319.50 лв., доплатени за изготвената и приета съдебно-техническа експертиза.
.
. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.