Решение по дело №4301/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, ……….2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV-ти въззивен състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

 ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                  ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Ирина Арменова, разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 4301 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

 

С присъда от 28.03.2018 г. постановена по НОХД № 20126/2016 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав подсъдимият Д.В.П. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.03.2015г. в Столична община, Витоша планина, «Туристическа хижа А.» от гардероб за отдаване под наем на ски и сноубордове на СДРУЖЕНИЕ » СПОРТНО ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО «М.» «, ЕИК *******, действайки като извършител и в съучастие с неустановено по делото лице, противозаконно присвоил чужди движими вещи - два броя сноуборд марка »Бъртън» с единична цена 210.00 лева, на обща стойност 420.00 лева и два чифта обувки за сноуборд, марка  »Бъртън» с единична цена 120.00 лева , на обща стойност 240.00 лева- всичко на обща стойност 660.00 лева, собственост на СДРУЖЕНИЕ »СПОРТНО ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО «М.» «, ЕИК *******, представлявано от Е.М.С.-председател, които вещи владеел - били му предоставени от М.Л.П.- служител в СДРУЖЕНИЕ»СПОРТНО ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО «М.» «, ЕИК *******,съгласно устно сключен договор за наем от дата 16.03.2015г., да ги владее и ползва през деня на дата 16.03.2015г., като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 206, ал.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Със същата присъда на основание чл. 206, ал.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1, вр.чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.1 НК съдът е наложил наказание „Пробация", включваща следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 /шест/ месеца, включваща явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимия Д.В.П. по повдигнатото му обвинение да е присвоил вещи на СДРУЖЕНИЕ »СПОРТНО ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО «М.», за разликата в стойността им над 660 лева до 680,00 лева, както и по внесеното и поддържано обвинение да е извършил деянието при първоначалната му квалификация по чл.206, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. На основание чл.53, ал.1, б."А" от НК съдът се е произнесъл приобщеното по делото веществено доказателство лична карта № 64528515, издадена на 04.08.2014г. от МВР - София, на името на Д.В.П., ЕГН **********, приложена като веществено доказателство към л.9 от ДП, да бъде отнета в полза на държавата и предадена на Сектор „БДС" - МВР. На основание чл.112, ал.1 от НПК съдът се е произнесъл приобщеното по делото веществено доказателство оптичен диск, съдържащ записи от охранителна видеокамера, приложен на л.43 от ДП,  да се предаде на служба „Архив" към СРС и да се съхранява в срока на пазене на делото, след което да бъде унищожен.На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Д.В.  П., ЕГН: **********, да заплати извършените по делото разноски за експертизи, както следва: по сметка на СРС за изготвена  експертиза - сума в размер на 270,00 лева, а по сметка на СДВР - сумата от 100,74 лева.

 

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия, с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на лицето, алтернативно – връщане на делото на прокуратурата или намаляване на наказанието. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

 

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил и протест от прокурор при СРП, с който се иска осъждане на дееца по първоначално повдигнатото обвинение, както и завишаване на наказанието. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

 

В разпоредително заседание на 04.10.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

 

В открито заседание по делото пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Прави искане да се измени първоинстанционната присъда, като бъде увеличено определеното на подсъдимия наказание за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НПК и да се увеличи наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с три години изпитателен срок.

 

Защитата на подс. П. – адв. С. поддържа жалбата и допълнението към нея по подробно изложените доводи в тях. Излага изчерпателни аргументи в тази насока, които в обобщение водят до извода, че не са налице фактически обстоятелства, които да доказват авторството на деянието от страна на подзащитният й. Счита, че материалноотговорното лице е решило по този начин да обезпечи своята невиновност по отношение на констатираните загуби в патримониума на ощетеното дружество. Твърди, че присъдата не е обоснована и не почива на доказателствения материал. Моли същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на вмененото му престъпление. Моли съда да остави без уважение протеста на СРП, тъй като няма достатъчно мотиви, доводи и съображения, че в действителност трябва да има по-тежко наказание, както и че деянието е извършено от подс. П..

 

Защитата на подс. П. – адв. Ч. моли да се уважи депозираната въззивна жалба, като счита че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на деянието обсебване Открива противоречия и в часа, заявен от свидетеля и установимия от предоставените записи на охранителни камери. Същевременно защитникът приема, че заключението на видео-техническата експертиза по делото ведно с отсъствието на талона, за който се твърди, че се издава при всяко отдаване на оборудване под наем, оборва твърдението на П.за възможността му да разпознае извършителя по външни белези. Прави се искане да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова оправдателна такава спрямо неговия подзащитен. Алтернативно, в случай че не бъде постановена оправдателна присъда, да се вземат предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подзащитният му. Алтернативно моли да се измени присъдата и да се наложи на подс. П. наказание „Глоба“. По отношение на подадения протест се излага становище, че същият е неоснователен и моли съда да го остави без уважение.

 

Подсъдимият Д.П., редовно призован, се явява пред въззивната инстанция, поддържа изложеното от неговия защитник. Твърди, че никога не се е качвал на визираното място, както и че никога не би оставял личната си карта на лице, което не познава, тъй като не би оставил личните си данни и адрес на непознато лице.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери  изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.

 

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които са следните:

 

Ощетеното юридическо лице - Сдружение Спортно туристическо дружество „М." е юридическо лице с нестопанска цел, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение № 6 от 30.07.2010г., по ф.д.№ 12329/2000г. на СГС, партиден номер 8407, peг. 5, том 99, стр.1. Същото се идентифицирало за нуждите на своята дейност с ЕИК *******. То формирало приходите си от членски внос. Председател и управляващ сдружението бил свид. Е.М.С.. С оглед постигането на заложените в устава си цели, дружеството стопанисвало гардероб за отдаване под наем на ски и сноубордове, находящ се в сградата на „Туристическа хижа А.", Витоша планина, Столична община.

 

Към 2015г. по силата на трудов договор със сдружението в гардеробната работел свид. М.Л.П.. В неговите служебни задължения било включено отдаването под наем на ски и сноуборд оборудване, собственост на ощетеното юридическо лице. За ползването на вещите с клиентите се постигала неформална (устна) уговорка, като те заплащали съответна такса. За отдадените под наем предмети свид. П.издавал бележка (талон), в която описвал вида и броя на артикулите, а в залог приемал личната карта на наемателя или парична сума като депозит. Предавал на клиентите и касов бон за услугата. В края на деня парите от отдаваните под наем вещи се отчитали в касата на сдружението, а талоните се изхвърляли.

 

Подсъдимият Д.В.П. бил роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********. На 13.03.2015г. той депозирал пред районното управление по местоживеенето си, в Служба „Български документи за самоличност" (БДС) заявление за издаване на нов документ за самоличност, заведено с вх. № 501231. Към него той попълнил и декларация под № 590/13.03.2015г., в която посочил, че на 10.03.2015г. е установил липсата на личната си карта след посещение в заведение. Бил му издаден талон per. № 501231, с който на 17.03.2015г. да получи новия си документ за самоличност.

 

На 16.03.2015г. подсъдимият Д.В.П., придружен от неустановено в хода на делото лице, се качил до Туристическа хижа „А.". Бил облечен със зимни спортни дрехи и шапка на главата. Придружителят му носел сходно облекло. Двамата влезли в гардеробиерната, където по същото време на смяна работел свид. П.. П. и придружителят му се отправили към гишето и поискали да наемат за деня сноуборд оборудване. Служителят извадил два броя сноубордни дъски всяка на стойност от 210,00 лева, на обща стойност от 420,00 лева и два чифта обувки към тях, единият от които 44-ти номер, на единична стойност от 120,00лева, на обща стойност от 240,00 лева. Артикулите били марка „Бъртън" и били собственост на Сдружение Спортно туристическо дружество „М." - закупени през 2010г. След като предал оборудването на двамата клиенти, П.постигнал с тях неформална уговорка (устно), че описаните по-горе предмети се предоставят за временно ползване с оглед тяхното предназначение за 16.03.2015г., като в края на деня, преди приключването на работната смяна, следва да бъдат върнати в гардеробиерната. След като двамата младежи заплатили такса за наема на вещите, обслужващият ги гардеробиер поискал като залог личните им карти. Тогава подсъдимият извадил стария си документ за самоличност, който няколко дни по-рано обявил за изгубен - лична карта с № *********, издадена на 04.08.2014г. от МВР - София и я подал на П., пояснявайки, че само той носи лични документи. Служителят на СТД"М." я поел, погледнал снимката, отпечатана върху нея и я сравнил с външността на лицето, стоящо пред него. След като се убедил в идентичността на чертите на мъжа от изображението и своя клиент, той прибрал документа. Придружителят на П. потвърдил, че не носи своята лична карта, а свид. П.изразил съгласие да ползва като залог единствено документа на подсъдимия. Гардеробиерът оформил и талон, в който посочил дата и брой на предадените артикули, както и имената на едно от наелите ги лица, който оставил на гишето пред себе си.

 

След като напуснали гардеробната на хижа „А." подсъдимият и придружителят му взели решение да не връщат в края на работния ден отдадените за временно ползване спортни вещи, а да ги задържат за себе си. Напуснали района на хижата, като се отправили в неизвестна посока с тях. На по-късен етап се разпоредили по неустановен начин с новопридобитите предмети.

 

В края на работната си смяна, късния следобед на 16.03.2015г., свид. П.приемал и преброявал отдадените за послужване сноуборд и ски оборудвания. Установил, че два от чифтовете сноуборд дъски и обувки към тях, предоставени конкретно на подсъдимия и неговия придружител липсват, като не забелязал и завръщане на двамата клиенти в хижата. Решил да изчака няколко минути след края на работното време, но без резултат. Видял, че в гардеробната са останали обувките, с които са пристигнали двамата младежи, което го мотивирало да потърси връзка с тях.

 

На следващата сутрин свид. П.отчел паричните постъпления от предходния ден в касата на дружеството, като споделил със своите ръководители, сред които свид. С.и свид. Д., за случая. Поел ангажимент да намери разрешение на възникналия проблем. Ориентирайки се по адреса, отразен в личната карта, останала във владението му, на 17.03.2015г. той посетил дома на подсъдимия. Там намерил неговата майка - свид. П.. Поинтересувал се от размера на обувките, които носи синът й и от отговора й разбрал, че той съответства на номера на останалите в гардеробната такива, както и на единия чифт от тези (под номер 44- ти), които са били взети от хижата. Споделил с нея за случая, при което в отговор тя отрекла вероятност синът й да е посещавал туристическия обект във Витоша планина.

 

След разговора с майката на подсъдимия, свид. П.се върнал в хижа „А.", където заедно със свои колеги прегледал записите от охранителните видеокамери, монтирани в помещенията на гардеробната, достъпни за клиенти. Въпреки ниската резолюция на картината служителят успял да различи фигурите на подсъдимия и неговия придружител, като с оглед придобитите непосредствени впечатления върху дрехите и осанката на фигурите им предния ден, въпреки че не били видими отличителни белези на лицата им, категорично ги разпознал.

 

Последното го мотивирало да позвъни на предоставения от майката на П. телефонен номер и в разговор с нея споделил своите наблюдения. Свид. П. отново отвърнала, че синът й е пребивавал предходния ден в дома си, а преди седмица е заявил изгубване на личната си карта пред надлежните органи.

 

На 28.03.2015г. свид. П.подал сигнал до органите на 06 РУ - СДВР. С протокол предал доброволно и документа за самоличност на подсъдимия, останал у него. По случая било образувано досъдебно производство. В неговия ход, на 03.02.2016г., било извършено разпознаване на лица с участието на свид. П.. В изготвения за съответното действие протокол той недвусмислено отличил подс. П. като един от мъжете, на които е предал сноуборд оборудването.

 

В хода на производство била назначена оценителна експертиза, предоставила становище за средната пазарна стойност на спортните пособия, предмет на обсебване, реализирано от подсъдимия и неговия съучастник. В частност стойностите били следните: 2 броя сноуборд - дъски на единична стойност от 210,00 лева, на обща стойност от 420,00 лева и два чифта обувки за сноуборд на единична стойност 120,00 лева, на обща стойност 240,00 лева. Общата стойност на вещите възлизала на 660,00 лева.

 

Извършена била и видео-техническа експертиза на представените за нуждите на разследването с протокол за доброволно предаване записи от охранителни камери, монтирани в гардеробиерната за датата 16.03.2015г., чието заключение е обективирано в протокол № 312/2015г. на 15.02.2016г. В нейните рамки, след установяване на съдържанието на предоставения за изследване оптичен носител, вещото лице заключава, че визуализираните изображения на заснетите лица са негодни за лицево-идентификационно изследване поради отдалечеността на обектите, получаващия се блик от светлината, което препятства открояване на частни и общи признаци. Сочат, че визуализираните действия на уловените в кадър лица се свеждат до доближаване до барплот, при което се различават общи белези на връхното облекло. След появата на служител, двете лица отивали до края на плота и получавали два борда и два чифта обувки, премервали ги, обували ги, взимали бордовете и тръгвали. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

 

В хода на съдебното следствие е извършен оглед на веществени доказателства - приложения по делото оптичен носител, съдържащ записи от охранителните камери в гардеробната на туристическа хижа „А." за дата 16.03.2015г. При него се установяват конкретните характеристики на записите, резолюцията на същите и следващото се от нея качество на изображенията, респ. възможността за степен на индивидуализация на заснетите обекти върху тях въз основа на общи и частни белези. В записите, заснети на 16.03.2015г., се наблюдават лица с ясно различими връхни дрехи, шапки, предмети, които държат и основни нюанси от цветовете на облеклото, но не се позволява идентификация на чертите на техните лица. От кадрите обаче става ясно какви действия те извършват - размяна на вещи със служител на обекта, точното им местоположение и позициониране в рамките на гардеробната. В момент, когато са близо до камерата, не се различават ясно контури на лицата им, но категорично би могло да се заключи, че те са от мъжки пол.

 

В хода на съдебното следствие, поради оспорване на подписа от едно от поемните лица, фигуриращ върху протокола за разпита му и този за разпознаването в досъдебната фаза, е допусната и графическа експертиза - Протокол № 43/2018г. от 14.03.2018г., която предоставя категоричност на отговора относно авторството на положените в графи „Поемни лица" и „Свидетел" подписи в съответните протоколи и адресирането му към личността на свидетеля И.Г.Р..

 

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от показанията на разпитаните свидетели ( в това число прочетените по реда на чл. 281 от НПК); заключенията по назначените в досъдебната и съдебната фаза експертизи, приети от съда и изложеното от вещите лица по тях в съдебно заседание при съответните разпити; приобщените към доказателствената съвкупност с протоколно определение с правно основание чл. 283 от НПК книжа; книжата, които са докладвани и за които е постановено протоколно определение по приемането и прилагането им като доказателства по делото.

 

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.

 

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира онези които се оспорват, за да отговори  изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за  неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от  НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо.

 

Въззивният съд споделя констатацията на първостепенния като правилно е откроил две групи гласни доказателства и е приел за правдиви показанията на свидетелите М.П., Е.С., Е. Д., Я.С.и И.Р., касателно техните възприятия, свързани с предмета на делото.

 

Настоящата инстанция констатира, че са налице противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на св. П.във връзка с обстоятелствата относно предоставянето на 2 броя сноуборда и обувки към тях с марка „Бъртън“. В обясненията си П. твърди, че изобщо не се е качвал на Витоша, както и че не е вземал инкриминираните вещи, докато от показанията на свидетеля в последователна хронология се констатира именно взимането им. Още повече неговите показания се подкрепят и от доказателствената маса по делото, както и  показанията на изброените по-горе свидетели.

 

Правилно районният съд е отчел двойствената правна природа на обясненията на подсъдимия като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със задължение за установяване на обективната истина, което изисква внимателно и критично им обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението им към останалите доказателства. Съгласно правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал.1- ал.3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да  намират подкрепа в други доказателства, а да не се  опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради, неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимия категорично се опровергават от комплексния анализ на показанията на св. П., св. С.и св. Д. и обективните доказателства за предаването на инкриминираните вещи.

 

Противно на изложеното от защитата се наблюдава пълно съвпадение относно индивидуализиращите признаци на обсебените вещи, което се разкрива от разказа на св. П.и сортирането на сноуборд оборудването в представените копия на фактури за закупуването му от сдружението. Открива се и сходство и в показанията на св. Д., че екипировката е била изключително съсредоточена върху артикули от марката „Бъртън“. Сравнението между моделите, отразени във фактурите и тези от представените от вещото лице извлечения от интернет – страницата също разкрива съвпадения, което се явява косвено потвърждение на описанието, дадено от служителите на ощетеното юридическо лице относно предмета на престъплението. В допълнение следва да се сподели  досежно номера на един от чифтовете спортни обувки и идентичността му с номерацията, носена от подсъдимия, която не се отрича дори от св. П., заявено изрично пред П.. В тази връзка неприемливи са аргументите на защитата, с които се обосновава тезата за недостатъчност на информационните източници относно факта на притежанието от СТД „М.“  на изброените в обвинението движими вещи и предаването им във владение на подсъдимия.

 

От доказателствата по делото се  констатира, че представляващият ощетеното юридическо лице е представил за нуждите на производството фактури, в които са описани вещи с идентични характеристики – с обозначение на вид, серия, номера, бройки и цени. Описанието на техните белези е формулирано и в показанията на св. П., св. Д. и св. С..На следващо място видно и от представените фактури, същите са издадени на името на сдружението като получател на стоките и платец на стойността им. В тази връзка неоснователно се явява акцентираното от страна на защитата, че след като тези артикули не са заприходени по надлежен ред съобразно Закона за счетоводството, не са изготвени  инвентаризационни описи за тях, не са оформени документи за бракуването на отнетите два комплекта от тях, то тези вещи не са били в патримониума на дружеството.  По делото първоинстанционният съд компетентно и всестранно е установил факта на притежанието от дружеството на процесните вещи и на други от техния вид чрез събирането и проверката на други източници на доказателства, в частност на свидетелски показания. В този ред на мисли, прекомерно звучи изискването упражняването на вещни права върху движимите вещи в конкретния случай да бъде удостоверявано чрез допълнителни документи или да бъде поставяно в зависимост от съобразяването или не на формата, предписана за воденото на счетоводната отчетност.

 

В тази връзка от показанията на св. Д. и св. П.се установи, че й непредставянето на талона, с който са отдадени вещите не променя изводите в тази насока. В показанията си двамата заявяват, че тази записка / талон/ не е ползвана като отчетен документ, тъй като не е притежавала въобще характеристиката на такъв с оглед липсата на всички необходими индивидуализиращи белези, а е служила единствено като допълнително обозначение, че съответна част от оборудването е предадена на конкретно лице, оставило в залог свой документ или депозит.В този смисъл е и пояснението защо издаваните талони не са прилагани към отчета на касата в края на деня, а оставената в залог лична карта е била достатъчна гаранция за действителността на сключената формална сделка.

 

Неоснователно е и възражението на защитата, че протокола за разпознаване е опорочен, като са  допуснати съществени процесуални нарушения, както и тенденциозност в поведението на св. П.. На първо място се констатира, че от дадените показания от св. П.по време на различните фази на процеса, независимо в какъв период от време, същият описва с точност подсъдимият. Обстоятелството, че личната карта на П. е останала след деянието във негово владение, не предполага извод, че това е единствения източник за формиране на неговите възприятия спрямо лицето.В показанията си свидетелят твърди, че при приемането на документа като залог внимателно е сравнил фотоснимката и мъжът, като е идентифицирал лицето и е приел да отдаде под наем спортната екипировка. Потвърждение относно този факт, макар и косвено се констатира и в показанията на св. Д. и св. С.. На следващо място противно на твърденията на защитата, личната карта на П. е държана от св. П.около десет дни, преди същата да бъде предадена на органите на полицията, но следва да се подчертае, че същата е била приобщена като веществено доказателство по делото. Разпознаването на лицата е станало близо година след предаването на личната карта от страна на св. П., като въпреки така изминалия некратък период от време, той е възпроизвел убедителни белези за външността на извършителя. Не се откриват доказателства за некоректно процесуално поведение от страна на разследващите органи, с което да са манипулирани възприятията на разпознаващото лице, както и не са установени данни за повторна среща между подсъдимия и св. П., след датата на процесните събития.

 

Въззивният съд се солидаризира с правните изводи на СРС досежно обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние, като прие, че с гореописаните действия подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 206, ал. 1 НК. За постановяването на осъдителна присъда по чл. 206, ал. 1 НК е необходимо съдът несъмнено да установи съществуването на следните предпоставки - първо - предметът на престъплението - чужда движима вещ, в случая 2 броя сноуборда и обувки към тях с марка „Бъртън“, да е поверен на дееца на определено правно основание; второ - подсъдимият да е извършил с вещта акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане в свой или чужд интерес и трето - деецът да е извършил разпореждането умишлено с намерение за разпореждане с чуждата вещ. В случая са налице всички съставомерни признаци от състава на престъплението.

 

По делото е безспорно установено, че в края на работния ден на 16.03.2015г. П. не е върнал наетата екипировка в базата на спортното сдружение, а заедно със своя придружител я задържал за себе си, въпреки съзнанието, че тя е собственост на СТД „М.", предоставена им от свид. П.по повод постигнатата неформална уговорка за ползването й и която е следвало да владее и пази, но без да се разпорежда с тях, с което подсъдимият е осъществил обективния белег на престъплението по чл.206, ал.1 от НК - присвоил е тези предмети, чужда собственост, които е държал на валидно правно основание.

 

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните вещи са чужди движими вещи, че ги владее на правно основание и че не му било позволено да извърши определени действия с тях.Ясно и недвусмислено подсъдимият е манифестирал намерението си  в съучастие с неустановено по делото лице да се разпореди окончателно с чуждите вещи, като съзнателно не ги е върнал в уречения час.

 

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че по делото са налице основания да се приеме, че случаят може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 206, ал. 5 от НК. Според легалната дефиниция на това понятие, уредено в чл. 93 т. 9 от НК, липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства обуславят по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид.

 

При индивидуализацията на наказателната отговорност въззивният съд намира за правилно извършеното групиране от страна на първия съд на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това въззивният съд счита, че справедливо оразмереното наказание на подс.П. за процесното престъпление е „Пробация“, включваща следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 /шест/ месеца, включваща явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца.

 

Отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца настоящият състав намира, че така индивидуализираното наказание е справедливо, годно да изпълни визираните в чл. 36 НК цели на наказанието и се явява достатъчно за осигуряване на индивидуална и генерална превенция.

 

С оглед изхода на делото правилно районният съд е възложил на подсъдимия при условията на чл. 189, ал.3 НПК направените разноски по делото.