№ 2103
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207087 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3676178, издаден от ОД на МВР
- Пловдив, с който на Ф. ЦВ. Ш. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1,
т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба и в съдебно заседание се излагат конкретни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като
правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 05.06.2020 г. в 11,37 часа в гр.
Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу номер 1, посока град Асеновград,
при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и
при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек
автомобил, Хюндай Санта Фе с рег. № *** се движело с установена
наказуема скорост 78 км/ч и превишение на скоростта от 28 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е Ф. ЦВ. Ш..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение към
клип № 14005, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с
упражнения с АТСС видеоконтрол. Спазено е изискването да е попълнена
графата с регистрационен номер на МПС, като посоченият номер съответства
на този, който се вижда на снимковото изображение и е отразен в ЕФ.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена
презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай
следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС
нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 29.03.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.
Констатираното нарушение било определено като такова по чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на
основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
2
наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът
може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като
подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало
МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика,
точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат
толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на
измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В
приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на
движение на процесния автомобил 81 км/ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ
- 78 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително
3
срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да
намери приложение чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според
който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща
проверка № 4 – 32 – 20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип,
процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото
изискване следва да се счита за спазено.
В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив,
обективирана в редица решения включително Решение № 994 от 18.05.2021 г.
по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г.
по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 4-32-20/13.03.2020г.;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/ 12.05.2015г.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г., вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
4
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези
от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни -
прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M). -
Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив и др.
В аспект на горното следва да се подчертае, че в процесния случай снимка
на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването
на закона, като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на
ЕФ.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП,
доколкото превишение от 28 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
Все в тази връзка, точното място на контрол, както и посоката на контрол
са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Възражението във връзка със заснемането на нарушението с мобилна
камера и в присъствие на контролен орган, който е поставил в действие
камерата не държи сметка за последващите ТР 1/2014 на ВАС законодателни
изменения. След приемането на Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., забраната
5
за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала.
Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от
2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася
само за самото издаване ЕФ, но и за процеса на извършване и установяване на
нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не
участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е
юридически нон сенс.
Така изрично Решение № 1307 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1314
от 25.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1041 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.
Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор.
Ролята на човешкия фактор е само да бъде поставена в действие камерата,
но служителят няма абсолютно никакво отношение към установяване и
заснемане на нарушението. Така изрично Решение № 1582 от 28.07.2021 г. по
к.адм. н. д. № 1183/2021г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че в случая спазването на всички нормативни и технически
изисквания при заснемането се установява от Протокола по чл. 10 от
Наредбата, който както се каза представлява официален удостоверителен
документ, включително и за начина на извършване видеоконтрола.
Поради неоснователността на жалбата и доколкото при извършен служебен
контрол съдът не откри пороци при издаване на ЕФ, същият като
законосъобразен следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и
начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира,
че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 3676178, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Ф. ЦВ. Ш., ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ф. ЦВ. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР - Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7