Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар А.Пашова
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14289 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14289/2018 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на Д.Ц.Д.-С. ЕГН
********** *** срещу решение №2483 от 07.01.2017 г постановено по гр.д.№139/2016 г на СРС , 113 състав ; в частта , с която е
признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу С. , че същата дължи сумата от 1893,63 лева – незаплатена
топлинна енергия за апартамент №36 в гр.София ж.к.************за периода м.11.2012 г –
м.04.2015 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 30.10.2015 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 95,43 лева лихви за забава върху посочената главница за периода м.11.2013 г – м.04.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.11.2015 г по ч.гр.д.№66079/15 г на СРС , 113 състав ;
- и по частна жалба на Д.Ц.Д.-С.
ЕГН ********** ***
срещу определение №397004 от 30.04.2018 г
по същото дело на СРС , с което е оставено без уважение искането във въззивната
жалба за изменение на решението на СРС в частта за разноските .
Във въззивната си жалба въззивникът
излага
доводи за неправилност на решението на СРС
в обжалваната част , тъй като не е потребител на топлинна енергия. Липсва писмен договор за доставка на топлинна
енергия по чл.16 ЗЗД , не са приети писмено общите условия на ищеца и по делото
не е доказана реално доставената топлинна енергия . Разпределение на „загубите“
от сградната инсталация е данък в полза на търговско дружество и противоречи на
чл.32 от Конституцията на РБ и чл.8 от ЕКЗПЧОС . Незаконосъобразно е да се
начисляват лихви върху прогнозни сметки . Налице е непоръчана доставка по ЗЗП .
Нарушен е чл.21 от ЗЗК и отоплението не е ефективно .
В частната си жалба въззивникът излага доводи за
неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Счита , че не е приложен чл.78 ал.8 ГПК в редакцията след измененията му през 2017 г относно юрисконсултското
възнаграждение .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба.
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 15.02.2017 г, поради което въззивната жалба от 27.02.2017 г е подадена в срок .Налице е правен интерес на
въззивника за обжалване на решението на
СРС.
Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчена на
въззивника на 01.06.2018 г , поради което частната жалба от 11.06.2018 г е
подадена в указания от СРС двуседмичен срок .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС .
Решението на СРС е правилно .
Правилно СРС е приел , че ответникът е
потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . При
специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор . Както е
посочено в Тълкувателно решение №2
от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия е
доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ . Експертизите са работили по писмени
доказателства съставени от ответника , защото такава е действащата законова
уредба . Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало според
въззивника да работят вещите лица .
Тълкуването , че „загубите“ от сградната инсталация представляват
„данък“ в полза на търговско дружество е правно несъстоятелно и напълно
произволно . Данъкът е безвъзмездно плащане /публично вземане/ в полза
на държавата или общината , докато въззивникът реално отоплява имота си ,
включително и чрез сградната инсталация , поради което следва да заплаща тази топлинна енергия .
Не е налице противоречие с чл.32 от Конституцията на
РБ и чл.8 от ЕКЗПЧОС относно „неприкосновеност на личния и семейния живот“
. Въззивникът винаги може да се разпореди с имота си или да инициира прекъсване
на топлоснабдяването в сградата , но тъй като живее в етажна собственост това
става с колективно решение и на останалите етажни собственици . Отделно ,
въззивникът сам е избрал да придобие собственост върху имот в топлофицирана
сграда и е подал молба за откриване на партида .
Начисляването на лихви върху прогнозни сметки е
логична правна последица от задължението за заплащане на тези сметки в срок
/ежемесечно/ . Според общите условия на
ищеца дружество, които съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ са част от съдържанието на
облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната
топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнася. Съгласно чл.84 ал.1 изр.1 от ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл.86
ал.1 изр.1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения .
По доводът за непоисканата доставка е налице задължителна практика на ВКС . Според Тълкувателно решение №2
от 25.05.2017
г по
тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда
- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП .
Не се установява нарушение
на чл.21 от ЗЗК , който забранява злоупотреба с монополно или господстващо
положение. Няма пречка етажните собственици да подобрят състоянието на общата
сградна инсталация , която е тяхна собственост ; както и топлоизолацията на
сградата ; и така да намалят разходите си за отопление .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част като на въззиваемата страна се
присъдят разноски /юрисконсултско възнаграждение /.
Неоснователна е и частната жалба в частта за
разноските . Заповедта за изпълнение е от 2015 г , а устните състезания пред
СРС за приключили на 23.11.2016 г т.е. преди измененията на чл.78 ал.8 ГПК
/Обн.ДВ бр.8 от 2017 г/ , които нямат обратна сила .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2483 от
07.01.2017 г постановено по гр.д.№139/2016 г на СРС , 113 състав ; в частта , с която е
признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Д.Ц.Д.-С.
ЕГН ********** *** , че същата дължи сумата от 1893,63 лева – незаплатена топлинна енергия за апартамент №36 в гр.София
ж.к.Сухата ********за периода м.11.2012 г – м.04.2015 г ; ведно със законната
лихва върху посочената главница от 30.10.2015 г до окончателното
изплащане на сумата ; и сумата от 95,43 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода м.11.2013 г – м.04.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.11.2015 г по ч.гр.д.№66079/15 г на СРС , 113 състав .
ПОТВЪРЖДАВА определение №397004 от 30.04.2018 г по гр.д.№139/2016 г на СРС , 113 състав .
ОСЪЖДА Д.Ц.Д.-С. ЕГН ********** *** да заплати на Т.С.” ЕАД *** сумата от 150 лева разноски пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.