Определение по дело №447/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производството е образувано по жалба на “Н. 7” О.с ЕИК: ..., Г., район”С.”, ул.”П. ш.”, № 23-25, .3, ап.9, представляван от И. И. Т., Ч. пълномощника му-адвокат Д. Х. от САК против решение № 1640/10.05.2012г., постановено по гр. дело № 1679/2011г. на РС-С.. В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното решение изцяло и постановяване на ново по същество, с което да бъде уважена претенцията на въззивника-ищец. Сочи се, че съдът неправилно е приел за установени факти, въз основа на които е направил правните си изводи, с оглед на това дали в договора е определена твърда цена по него или възнаграждението не е фиксирано като точно определена сума. Съдът е приел, че задължение на купувача по договора е да заплаща извършените доставки и извършената работа периодично, което е обосновало извода му за погасяването на вземането по давност, на ищеца. Поддържа се също, че договорът между страните не е основан на актуване и оттам на заплащане на действително вложените в обекта материали и извършени СМР, че договорът е сключен като такъв за етапно плащане с точно фиксирани суми, които се дължат от възложителя “. О. С.-С.” О. на изпълнителя “Н. 7” О., за извършените от второто работи.

Според въззивника неоснователни са възраженията на ответника за извършени плащания в размер на 124 202,92лв., тъй като те в цялост не се отнасят единствено и само за изпълнени задължения за плащане по договора от 28.12.2005г., а са свързани с други допълнителни търговски взаимоотношения между същите страни.

С оглед на становището си, че договорът не е такъв за периодични плащания, въззивникът счита, че 3-годишната давност, която съдът е приел за изтекла в казуса, е неприложима.

Ответникът не е депозирал писмен отговор. Пълномощникът му в с.з. изразява становище за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на приетите от първоинстанционния съд доказателства, настоящият състав приема за установени следните факти :

Между търговците, страни по делото, е сключен договор за доставка и монтаж на оборудване за СПА център от 28.12.2005г., по силата на който въззивникът в качеството на изпълнител, се е задължил да достави и монтира на обект на ответника, в качеството му на възложител, в гр.С. съоръжения и принадлежности, наричани оборудване за СПА център, а именно за плувен басейн с детска част, сауна, парна кабина, облицовка на шоков душ, фонтан, пейка и облицовка на стените на помещението за почивка и джакузи с четири масажни места, подробно описани в спецификации към договора-по брой, количество и цена. От своя страна възложителят се е задължил да заплати за оборудването и монтажа сумата от общо 127 011,45лв. с ДДС, представляваща сбор от цените на подобектите, определен в приложение-сметка № 1 на договора. Страните са уговорили, че плащането на цената ще се извършва на етапи, като след завършването на работата по съответния етап изпълнителят издава проформа фактура и отправя покана за плащане на възложителя, който е длъжен в 3-дневен срок да извърши съответното плащане. По силата на уговорките в процесния договор, в случай на допълнително възникнали разходи за труд и материали, страните са приели, че следва да се попълва приложение № 2 или да се подписва анекс към него. Съгласно уговореното в чл.12, последното плащане/етап VІ/ е за сумата от 6710лв. На 04.08.2008г. ищецът е издал на ответника данъчна фактура № * за окончателно плащане по договора за спа център в размер на 4411,96лв. с ДДС.

Видно от представените от ответника справки по дебита и кредита на сметка 4011 за периода от м.януари 2006г. до м.декември 2010г. е, че същият е извършвал плащания по процесния договор на обща стойност 124202,92лв.

Разпитаният по делото свидетел И.П., който е служител в дружеството изпълнител, установява, че след предаването на обекта последното плащане по договора не е направено, въпреки многократните разговори между страните, както и, че при въложителя е останала доставена от тях стока-хидроизолация, лепила, стъкло, керамика, която е описана. Свидетелят сочи, че в голямата си част останалата стока е била с изтекъл срок на годност към момента на описването й, тъй като са били изминали 3-4 години след доставката, а срокът на годност е 1г. Този свидетел изтъква още, че количествено-стойностната сметка по договора е изготвена от него, както и че според търговската практика е нормално да съществува 5% остатък от количеството на стоките и материалите.

От заключението на вещото лице е видно, че останалите във връзка с изпълнението на договора материали при ответника са на стойност 1475,77лв. без ДДС с включено възнаграждение за монтаж. В с.з. допълва, че това е стойността на материалите и труда за монтажа им по цени към месец септември 2006г. , т.е. към датата на изпълняване на договора.

На 06.10.2011г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 4411,93лв., дължима по фактура № */04.08.2008г. във връзка със сключения между тях договор за доставка и монтаж на оборудване за СПА център от 28.12.2005г., по което заявление е образувано ч.гр.д.№ 1252/2011г. по описа на РС-С.. Съдът е издал заповед за изпълнение № 2471/07.10.2011г., като е разпоредил заплащане на претендираната сума от ответника. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и процесният иск е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.

Въз основа на изложените факти, съдът приема следните правни изводи :

Съдебното решение, предмет на въззивната проверка в настоящото производство, е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В жалбата, с която е инициирано настоящото производство, е направено възражение за неправилност на решението, поради приложението на института на погасителната давност по чл. 111, б."в" от ЗЗД. Съгласно решението по тълкувателно дело №3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, периодични са плащанията, чийто падеж настъпва с изтичането на определен интервал от време. В материалното правоотношение, предмет на настоящото дело, настъпването на изискуемостта на плащанията не е дефинирано от изтичането на определен период от време, а се определя от изпълнението на определено количество работа, в случая СМР. Заедно с изложеното, за да е периодично плащането, следва задълженията да са отделни самостоятелни макар и с общ правопораждащ факт. В настоящия казус задължението на възложителя по договора е едно, макар че плащането му е уговорено на части. Изрично в чл.12 от процесния договор е уговорено поетапно плащане на цената на изработеното и на вложените материали, каквито уговорки често се приемат в договорите за изработка, какъвто е процесният. Ето защо, процесният иск не е неоснователен поради погасяването му по давност при условията на кратката погасителна давност по чл. 111, б."в" от ЗЗД.

Относно възражението, че извършените плащания в размер на 124 202,92лв. не се отнасят единствено и само за изпълнени задължения за плащане по договора от 28.12.2005г., а са свързани с други допълнителни търговски взаимоотношения между същите страни, съдът приема, че не следва да бъдат обсъждане по същество. Същото е недопустимо, тъй като се прави за първи път във въззивната инстанция. По силата на чл. 127 от ГПК в исковата молба следва да се изложат обстоятелствата, на които се основава искът, а съгласно чл. 143, ал.2 от ГПК в първото с.з. по делото, ищецът може да поясни и да допълни исковата си молба. Такива пояснения и допълнения, в рамките на посочените преклузивни срокове, не са направени. Това възражение не е обосновано с нововъзникнали или новоузнати обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК, поради което е недопустимо да бъде обсъждано за първи път във въззивната инстанция.

С посочването на факт за първи път във въззивната жалба не може да се обосновават пороци на обжалваното решение. Според настоящия състав, с това се прави опит да се отстранят непълноти в исковата молба и недостатъци в процесуалното поведение на ищеца пред СРС. Изложеното е недопустимо да се прави с оглед последиците на настъпилата преклузия за излагане на факти, обосноваващи иска.

Решаващият състав изцяло споделя приетото от първоинстанционния съд, че ответникът е извършил плащания по договора на ищеца в размер на 124 202,92лв. /представените от ответника и неоспорени от ищеца справки по дебита и кредита на сметка 4011 за периода от м.януари 2006г. до м.декември 2010г./. Следователно, неизплатеният остатък по договора е в размер на 2808,53лв. Въззивната инстанция също застъпва становището, че основанието за плащане е договора за доставка и монтаж на оборудване за СПА център от 28.12.2005г., а не издадената фактура, тъй като фактурите материализират изявление в тях, но те не са основание за плащане цената на престацията. Съгласно процесния договор, издаването на фактурата е само необходимо условие за изпълнение на задължението за плащане.

С оглед възражението на ответника, което не се оспорва от ищеца и се потвърждава от доказателствата по делото, че са останали невложени в изпълнените по договора работи, съдът счита, че следва да бъде намалено дължимото плащане по договора със стойността на невложените материали, която е 1 475, 77лв. Предвид изложеното, искът е доказан до размера на 1332, 76лв.

Предвид изложените мотиви, обжалваното отхвърлително решение следва да бъде отменено до размера на 1332, 76лв., а в останалата част да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивната проверка, на въззивника се дължат разноски по съразмерност за двете съдебни инстанции в размер на 246, 11лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1640/10.05.2012г., постановено по гр. дело № 1679/2011г. на РС-С. в частта, с която е отхвърлен искът на “Н. 7”-О. с ЕИК:*, Г., район”С., ул.”П. ш.”, № 23-25, .3, ап.9, представляван от И. И. Т. Ч. пълномощника му-адвокат Д. Х. от САК, срещу “. О. С.-С.”-О. с ЕИК:*, гр.С., ул.”., № 40, представлявано от И. Г.в, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 и чл.410 от ГПК и във вр. с чл.79 от ЗЗД за сумата от 1332, 76(хиляда триста тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки)лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на “Н. 7”-О. с ЕИК:., Г., район”С.”, ул.”П. ш.”, № 23-25, .3, ап.9, представляван от И. И. Т., Ч. пълномощника му-адвокат Д. Х. от САК, срещу “. О. С.-С.”-О. с ЕИК:*, гр.С., ул.”., № 40, представлявано от И. Г. за сумата от 1332, 76(хиляда триста тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки)лв., дължима за изпълнение на задълженията на ответното дружество по договор за доставка и монтаж на оборудване за СПА център от 28.12.2005г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№1252/2011г. по описа на РС - С. до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА “. О. С.-С.”-О. с ЕИК:*, гр.С., ул.”., № 40, представлявано от И. Г. да заплати на “Н. 7” О.с ЕИК:*, Г., район”С.”, ул.”П. ш.”, № 23-25, .3, ап.9, представляван от И.И. Т. разноски по съразмерност за двете съдебни инстанции в размер на 246, 11(двеста четиридесет и шест лева и единадесет стотинки)лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :