№ 6316
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110132423 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника М. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1375,42 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до
30.04.2020 г. за имот с адрес: гр. София, *******, аб. № ********, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 18.02.2022 г. до окончателното й погасяване, 280,95 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., 27,49 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.02.2022
г. до окончателното й погасяване, и 6,03 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 8537/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумата 1375,42 лв. за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и 27,49 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.01.2019 г. до 30.4.2020 г. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно в размер на 280,95 лв. върху главницата за доставена
1
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., и обезщетение за забава в
размер на 6,03 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
03.03.2019 г. до 02.02.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.02.2022 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът М. Д. Г. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или
ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца.
Оспорва да е сключен договор за извършване на дялово разпределение между
Етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД, доколкото представеният такъв е
сключен за срок от 2 г. и срокът му е изтекъл. Релевира възражение за изтекла в негова
полза 3 годишна погасителна давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на исковата
претенция при твърдения, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 53, том VІ от 29.06.1984 г. се установява, че
ответницата М. Д. Г., тогава с фамилия Бързанова, е придобила собствеността върху
недвижим имот, представляващ Апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 34-36, вх. А, ет. 4, като същата на 9.12.1990 г. е подала заявление до
ищеца за откриване на партида за процесния имот, видно от приложеното молба-
декларация.
По делото е представена и данъчна декларация за притежаваните недвижими
имоти на територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ от 18.03.1998 г., видно
от която ответвицата М. Д. Г., с предишна фамилия Бързанова е декларирала
процесния имот, придобит въз основа на посочения договор, като в декларацията е
посочила, че апартаментът се намира в бл. 637, а собствеността е придобила въз основа
на документ за собственост - Договор за покупко-продажба № 53/29.06.1984 г.
Представените е Договор № 513/25.06.2000 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 637, вх. А и третото лице
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост, както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени съобщения за фактури и справка за потребените
количествата топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., както и изравнителни сметки и констативни протоколи за извършени
отчети, изготвени от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Между страните не е спорно, поради което този факт е обявен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване, че за процесния период в имота на ответника е доставена
топлинна енергия на стойност 1375,42 лв.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми само за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020
г. по прогнозни данни са 1261,78 лв., а след годишното отчитане и изравнението от
ФДР – 842,34 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от
датата на изпадане на ответника в забава до 02.02.2022 г. – 153,21 лв. Размерът на
2
главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.01.2019 г. до 30.04.2020
г. е 27,49 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 03.03.2019 г. – 02.02.2022
г. е в размер на 6,54 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени
от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. №
53, том VІ от 29.06.1984 г., данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на
територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ от 18.03.1998 г. и заявление-
декларация) може да се обоснове извод, че ответницата е била собственик на
топлоснабдения имот за процесния период, следователно същата е имала качеството
потребител на топлинна енергия. За идентичността на ответницата с оглед различната
фамилия, посочена в договора за покупко-продажба и тази, съгласно справка по
Наредба № 14/2004 г. съдът съди от подадената от ответницата данъчна декларация, в
която същата е посочила новата и старата си фамилия, както и своето ЕГН, което е
същото като посоченото в исковата молба от ищеца и изготвената справка по НБДН.
Същият извод съдът прави и по отношение на номера на блока, в който се намира
процесният апартамент, доколкото в същата данъчна декларация ответницата е
декларирала, че жилището се намира в бл. 637 в ж.к. „Люлин“, а собствеността
произтича от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
3
ЗТСУ, рег. № 53, том VІ от 29.06.1984 г., в който номерът на блока е посочен 34-36,
като в случая очевидно се касае за смяна на номерацията на жилищните сгради.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства (фактури, справки за индивидуални отчети и изравнителни сметки) се
установи, че за отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на
стойност 1375,42 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът
да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми, а от заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза беше установена, че същата не е заплатена.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
4
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 18.02.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 18.02.2019 г. са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. декември
2018 г. е станало изискуемо на 14.02.2019 г. и давността за него към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекла, поради което
всички вземания за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. се явяват погасени по
давност. По отношение на вземанията за периода 01.01.2019 г. и нататък същите не са
покрити от давност, тъй като вземането за м. 1.2019 г. е станало изискуемо на
17.03.2019 г., като давността за него и следващите месеци е била прекъсната с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.02.2022 г.
Съгласно заключението по изслушаната ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна
енергия за периода, който не е погасен по давност – от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. е в
размер на 814,85 лв. Следователно исковата претенция на ищеца за неплатена цена на
топлинна енергия се явява основателна до размера на сумата от 814,85 лв., а в
останалата част до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която съгласно заключението на ССчЕ за периода от 15.09.2020 г. до
02.02.2022 г. – 153,21 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция на
ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 280,95 лв. подлежи на
отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
5
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2020 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 27,49 лв., в какъвто
размер е и предявената от ищеца претенция, поради което искът се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 33,80 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 49,37 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 171,22 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 469 лв.
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение определено от съда
в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 642,27
лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но
същият не е направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******* ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 814,85 лв. дължима
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.1.2019 г. до 30.04.2020 г. за
имот с адрес: гр. София, *******, аб. № ********, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 18.02.2022 г. до окончателното й погасяване, 153,21 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
02.02.2022 г. и 27,49 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.02.2022 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 8537/2022 г. по описа
на СРС, 157 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 814,85 лв. до
пълния предявен размер 1375,42 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., за горницата над 153,21 лв. до пълния предявен размер
от 280,95 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г. и за
сумата 6,03 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2022 г. по
ч.гр.д.№ 8537/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 49,37 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 642,27
лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7