№ 100
гр. Момчилград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100158 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба от Н. Н. ЮС. с
ЕГН:********** с адрес: с.Слънчоглед № 22, общ.Джебел, обл.Кърджали
чрез пълномощник адв.Я.С. против "*****” ЕООД регистрирано в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.Джебел, ул.„****“ №
31, общ.Джебел, обл.Кърджали, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86
от ЗЗД – цена на иска 21 000 лв.
В исковата си молба ищеца твърди, че на 08.07.2019 год. бил
назначен по трудово правоотношение при ответника по силата на трудов
договор от 08.07.2019 год. на длъжност „колач животни“ с място на
изпълнение на работата – цех за преработка на месо в с.Вълкович,
общ.Джебел. На 27.12.2019 год. при изпълнение на трудовите си задължения
при ответника, при изхвърлянето на отпадъци, въжето на повдигащото се
устройство се скъсало и паднал от около 2.5 м., следствие на това претъпял
телесни увреждания представляващи трудова злополука по смисъла на чл.55,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, установена и приета с
Разпореждане № 5104 - 08 - 3 от 29.01.2020 год. на НОИ ТП – Кърджали.
Твърди, че на 27.12.2019 год. сутринта постъпил на работното си място в
с.Вълкович, общ.Джебел, в цех за преработка на месо. Започнал да
1
изпълнявам трудовите си задължения. Около 11:00 часа извършвал
изхвърляне на отпадъци с повдигащо устройство. По някое време в момент,
когато повдигащото устройство било в горна крайна позиция на височина от
2,5 метра, въжето на повдигащото се устройство се скъсало, в следствие на
това паднал от около 2,5 м. височина, при което получил травма в областта на
дясно стъпало и лявата подбедрица и разкъсно контузна рана в областта на
лявата глутеална област с разкъсване на мускула, и сухожилията. Почувствах
много силни болки в местата на травмите и обилно кървене от голямата
разкъсно-контузната рана в лявата глутеална (седалищна) област. Веднага
след инцидента на място в цеха пристигнала линейка и екип на ФСМП, като
бил транспортиран по спешност до МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.
Кърджали и веднага настанен на лечение за болки в областта на лява
подбедрица, силна болка, плътен и масивен отток, масивно кръвонасядане на
лява подбедрица. В болницата се установило, че при падането е получил и
голяма разкъсно-контузна рана в областта на седалището е размер около 10
см. и дълбочина около 8-9 см. и травма и разкъсване на мускулите и
сухожилията седалищната област. Установило се също, че при падането е
получил счупване в основата на пета метатарзална /стъпална/ кост на десния
крак и микрофрактура на тялото на прешлен Тн 12. На 30.12.2019 год. му
била извършена операция на мускулите и сухожилията в областта на
тазобедрената става и на 07.01.2020 год. бил изписан и лечението му
продължило в домашни условия на легло. За проведеното ми лечение бе
издадена Епикриза ИЗ № 18353 от 07.01.2020 год. от Отделение по Ортопедия
и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали. твърди,
че в резултат на травмите получени при трудовата злополука станал
неработоспособен. Билх неработоспособен за пет месеца, за което му били
издадени болнични листа до 30.05.2020 год. твърди, че от така получените
при трудовата злополука телесни увреждания са му били причинени
неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание вследствие на
травма на мускулите и сухожилията на тазобедрената става, рана на лява
подбедрица и счупване на петата метатарзална кост на десния крак, микро
счупване на тялото на прешлен Тн 12, както и влошено емоционално
състояние. Изпаднал в стрес и не можех да спя нощем. По време на лечението
ми в болницата и у дома за мен се грижеха и ми помагаха жена ми, близки,
роднини понякога и съседи. След като се прибра от болницата лечението му у
2
дома било на легло, тъй като първоначално не можел да ходи сам заради
счупения крак. а след като започнал да сеизправя и да ходи с помощни
средства освен силните болки, които усещал се придвижвал трудно дори за
обикновени житейски нужди. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 21 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания и
влошено емоционално състояние от претърпяна по време на работа на
27.12.2019 трудова злополука приета като такава с Разпореждане № 5104-8-3
от 29.01.2020 год. на НОИ ТП - Кърджали, ведно със законната лихва върху
присъдената суми считано от датата на злополуката - 27.12.2019 год. до
окончателното им изплащане. Претендира за разноски по делото.
В с.з. чрез пълномощник адв.Я.М. С. подържа претенциите си, така
както са предявени. Излага подробни съображения в писмена защита.
Ответника "МУСАН - Н” ЕООД с ЕИК ****** в едномесечния срок от
получаване на преписа от исковата молба чрез пълномощник адв.В.Я. от АК
Кърджали е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на
чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен,
като излага съображения за това в отговора.
В с.з. чрез пълномощник поддържа отговора на исковата молба и моли
съда да отхвърли предявения иск. Счита, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че въпреки изричната забрана, самоволно ищеца
се е качил на тази платформа и след скъсването на въжето в действителност е
паднал. Счита, че това, накратко е обстоятелство, което изключва
отговорността на работодателя и на това основание следва да бъде отхвърлен
иска. Алтернативно, отговорността на основание чл.201, ал.2 от КТ да бъде
намалена, тъй като пострадалия по смисъла на тази разпоредба е допуснал
груба небрежност. На трето място, ако се приеме, че работодателя следва да
носи пълна отговорност, то претендираната сума за причинените
неимуществени вреди е силно завишена и следва да се уважи в един
значително по-нисък размер, а не в претендирания такъв от 21 000 лв. Не се
установявали наличието на неимуществени вреди в един толкова завишен
размер. Претендира за разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,в тяхната
съвкупност и поотделно приема за установено от фактическа и правна страна
3
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл. 200 КТ.
Установено по делото е, че ищецът на 08.07.2019 год. бил назначен по
трудово правоотношение при ответника по силата на трудов договор от
08.07.2019 год. на длъжност „колач животни“ с място на изпълнение на
работата – цех за преработка на месо в с.Вълкович, общ.Джебел.
Безспорно по делото е установено,че на 27.12.2019 год. при
изпълнение на трудовите си задължения при ответника, при изхвърлянето на
отпадъци, въжето на повдигащото се устройство се скъсало и паднал от около
2.5 м., следствие на това претърпял телесни увреждания представляващи
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване, установена и приета с Разпореждане № 5104 - 08 - 3 от
29.01.2020 год. на НОИ ТП – Кърджали.
По делото е назначена съдебно медицинска експертиза с вещо лице
Н.М., което в с.з. поддържа заключението и от която се установява, че на
ищеца е било причинено: счупване в областта на основата на петата
метатарзална /стъпална/ кост на десния крак; разкъсно-контузни рани в лявата
половина на седалището и на лявата ръка; кръвонасядане на лявата
подбедрица. Това се установява и от представените по делото медицински
документи, надлежно прегледани от вещото лице – съдебен лекар. От
заключението на вещото лице се установява, че описаните увреждания са
получени при действието на твърд, тъп или тъпоръбест предмет. Счупването
на петата стъпална кост на десния крак в областта на основата й е довело до
трайно затрудняване на движението на десния крак за около два месеца при
обичаен ход на оздравителния процес. След този срок е възможно при
натоварване и неблагоприятни атмосферни условия ищецът да изпитва болки
с малък интенцитет. Към настоящият момент, при липса на усложнения би
следвало ищецът да е практически здрав и да не изпитва болки в следствие на
получените от него травми на 27.12.2019 год. разкъсно-контузните рани в
лявата половина на седалището и на лявата ръка са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдание.
По делото е назначена и съдебно психологична експертиза с вещо лице Т.
4
Д., която то поддържа в с.з. Вещото лице в експертизата сочи, че трудовата
злополука е повлиява върху емоционалното състояние и е довела до
преживяване на субективен дистрес, нарушаващ обичайното функциониране
във всички сфери за период от няколко месеца след случилото се. Вещото
лице допуска, че психо емоционалното състояние на ищеца е от типа на
реакция на остър стрес, съчетано с разстройство в адаптацията. Към
настоящия момент на изготвяне на експертизата гореописаната симтоматика е
претърпяла обратно развитие, като персестира повишена ситуативна
тревожност при разговори, свързани с преживяното и поради наличие на
остатъчна уплаха в ищеца, който и към настоящия момент има ситуативно
ограничително поведение.
От разпита на свидетелката Севинч Ибрям, съпруга на ищеца чиито
показания съдът кредитира като непосредствени и логични с оглед другите
доказателства по делото се установява, че същият след болничното лечение е
бил на домашно такова, като около 40-50 дни не е могъл да мърда, след което
6-7 месеца е бил в болничен. В това време, децата на ищеца са ходили около
2-3 месеца с такси на училище. Тази свидетелка заявява, че ищецът е бил
грижовен баща, докато в настоящия момент от „малко нещо се изнервя, вика
на децата“, към свидетелката „също не е както преди“. Тази свидетелка
заявява, че ищеца е изнервен, не говори много и към настоящия момент, от
време, на време използва хапчета за сън. Преди инцидента не е пиел такива
хапчета.
Св.Айхан Джемил, чиито показания съдът кредитира като
непосредствени и логични, заявява, че към настоящия момент ищецът няма
настроение и тази злополука не се е отразила добре.
Двамата свидетели на ответната страна А.Николов и Д.Георгиев
обясняват, че им е провеждан инструктаж за безопасна работа с подемника,
но с оглед технологичното действие на машината се налага, когато е в горно
положение подемника с оглед „заяждане на количката“ да се качи човек,
който ръчно да я освободи, за да може костите да се изсипят в каросерията.
При това положение съдът намира, че иска е основателен и доказан. В
случая е установено наличието на трудова злополука по смисъл на чл.55, ал.1
от Кодекса за социално осигуряване. Ищецът е бил в трудово правни
правоотношение с ответника по силата на трудов договор и настъпилите
5
телесни увреждания са при изпълнение на трудовите му функции. Налице е и
причинно следствена връзка между увредите и настъпила
неработоспособност. Както бе посочено по-горе независимо от провежданите
инструктажи и забрана за качване по време на движение на платформата е в
интерес на работата, такова каквото е изискването на чл.55, ал.1 от КСО,
работник и човешка намеса да е налице за освобождаване на количката с
отпадъци от подемника.
Единият от свидетелите на ответника сам заявява, че независимо от
провежданите инструктажи, дори и той е изпълнявал такъв вид дейност, за да
може в интерес на работодателя да бъде изпълнена работата. По делото
доказателствата бяха събрани в пълнота и фактическата обстановка по
установяване наличието на трудова злополука беше установена със същите.
Няма нито едно доказателства от събраните, което да е относимо за
наличието на „груба небрежност“ от страна на ищеца по делото, касаеща
хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ.
От съдебно психологичната експертиза, която е приета от съда без
въпроси от ищцовата и ответната страна е видно, че ищецът дори и към
настоящия момент изпитва реакция на остър стрес съчетано с разстройство в
адаптацията. Все още в ищеца е налице ситуативна тревожност при разговори
свързана с преживяната трудова злополука и има наличие на остатъчна
уплаха със ситуативно ограничително поведение.
При това положение съдът намира, че иска е основателен и доказан в
пълния му предявен размер и следва да бъде уважен в този му размер за
сумата от 21 000 лв.
При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, а именно: 300 лв. възнаграждение за
вещи лица и сумата в размер на 1160 лв., адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА във вр.с чл.7, ал.2 от Наредба
№ 4 за минималните адвокатски възнаграждение.
Също така ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
Момчилград и сумата в размер на 840 лв. д.т. върху уважения размер на иска.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл.200 ал.1 от КТ "*****” ЕООД
регистрирано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по
вписванията с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.Джебел,
ул.„****“ № 31, общ.Джебел, обл.Кърджали, да заплати на Н. Н. ЮС. с
ЕГН:********** с адрес: с.Слънчоглед № 22, общ.Джебел, обл.Кърджали,
сумата в размер на 21 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания и влошено емоционално състояние
от претърпяна по време на работа на 27.12.2019 трудова злополука приета
като такава с Разпореждане № 5104-8-3 от 29.01.2020 год. на НОИ ТП -
Кърджали, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от
датата на злополуката - 27.12.2019 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА "*****” ЕООД регистрирано в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр.Джебел, ул.„****“ № 31, общ.Джебел,
обл.Кърджали, да заплати на Н. Н. ЮС. с ЕГН:********** с адрес:
с.Слънчоглед № 22, общ.Джебел, обл.Кърджали сумата в размер на 1460.00
лв., представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи
лица.
ОСЪЖДА "*****” ЕООД регистрирано в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр.Джебел, ул.„****“ № 31, общ.Джебел,
обл.Кърджали, да заплати по сметка на РС Момчилград сумата в размер на
840 лв., представляваща д.т. върху уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7