М О Т И В И
Към присъда по НОХД №578/2019
г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимия Д.И.Д. с ЕГН:********** *** е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт за това, че:
В периода от **. в гр. К., обл. П., като
е осъден с Решение №134 от 24.04.2018г. по гражданско дело №1928 по
описа за 2017г. на Районен съд гр.Карлово, влязло в сила на
23.05.2018г., да издържа свой низходящ – детето си: В.Д.Д.
ЕГН:**********, родено от съвместното му съжителство с В.И.П. ЕГН:********** ***,
съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на две и повече месечни вноски,
а именно:
Един брой месечна вноска за периода 23.05.2018г. - 31.05.2018г.
в размер на 43,55 лева и 7
пълни месечни вноски от по 150 лева за периода 01.06.2018г.
-31.12.2018г. в размер на 1050 лева, всичко
на обща стойност за посочения период 1093,55 лева - престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
Р.п.К.
представлявана от прокурор М.поддържа внесения обвинителен акт, като счита
вината на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение за безспорно доказана и пледира на същия да му се наложи наказание
ПРОБАЦИЯ в съвкупност от следните пробационни
мерки: 1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично за срок от 2 години; 2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2
години и 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на по 200 часа годишно за срок от две поредни години.
Подсъдимият
Д., лично признава вината си, не оспорва извършването на престъплението за
което е повдигнато обвинение, като заявява, че е не е заплатил размера на
дължимата издръжка за периода на обвинението, поради обстоятелството, че нямал
парични средства. Пледира да му се наложи наказание пробация
в минимален размер.
Същото
е становището на служебният защитник на подсъдимия – адв.Н..
Граждански иск не е предявен.
Пострадалата
е конституирана като частен обвинител и в първото с.з. се
представлява от повереник – адв.
А., а след това се представлява сама, като моли съда да признае подсъдимия за
виновен, а относно вида и размера на наказанието предоставя на съда.
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.И.Д. с ЕГН:********** ….
От
2011г. до 2017г. подс.Д.Д.
и св.В.П. живели на семейни начала в дома на Д. ***.
От
съвместното им съжителство на ***г. им се родило дете - В.Д.Д.. През 2017г.
двамата се разделили, като св.В.П.
и детето В.Д. ***.
С
влязло в сила на 23.05.2018г. Решение №134/24.04.2018г. по гр. д. №1928/2017г. по описа на РС
Карлово, подс.Д. бил осъден да издържа своето дете, а
именно малолетната В.Д.Д., родена от съвместното му
съжителство с В.П.. Със същото решение била определена месечна издръжка в
размер на 150лв. дължима на В.Д., чрез нейната майка – св.П..
За периода от **., подс.
Д. не изпълнил задължението си да заплати
месечните вноски за издръжка на детето си, както следва: за периода от
23.05.2018г. до 31.05.2018г. месечна вноска
в размер на 43,55 лева и 7 пълни месечни вноски от по 150лв. за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2018г. в размер на
1050 лева, всичко на обща стойност за
посочения период 1093,55 лева за детето си В.Д.Д. с ЕГН:**********.
В този период същият бил безработен. Липсват
обстоятелства, които да правят обективно невъзможно даването на дължимата сума
по влязлото в сила Решение №134/24.04.2018г. по гр. д. №1928/2017г. по описа на
РС Карлово.
През
този период подсъдимият не е правил подаръци, както и не е давал пари на ръка
на детето си и/или неговата майка, но го е взимал при себе си и в този период е
полагал грижи за него.
По делото е изискана справка от С.по в. - К./л.54/,
от която става ясно, че подс. Д. няма вписвания, отбелязвания
и заличавания свързани с недвижими имоти.
Изготвена
е справка в централна база на КАТ за наличие на превозни средства собственост на подс.Д.,
но такива не са установени.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелката П.; приобщените по делото писмени доказателства - удостоверение за
раждане, копия от съдебни решения, справка от А..в.., справка от КАТ, справка
за съдимост, характеристична справка, справка в
централна база данни на КАТ, писмо от ИС при Районен съд гр.Карлово, писмо от
Служба по вписванията при Районен съд гр.Карлово, справка за лице АИСА „БДС“ и
съдебно-счетоводната експертиза.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва събраните по делото писмени и
гласни доказателства, тъй като същите са еднопосочни, последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице Р.М. съдът намира за изготвена с
необходимите професионални знания и компетентност и за това го кредитира.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото
му обвинение.
От
обективна страна - обект на престъплението са обществените отношения, свързани
с нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез бездействие- неплащане на определената с решението на КРС
месечна парична вноска за издръжка. Престъплението е с продължен характер.
Подсъдимият не е плащал определената му с решение на КРС издръжка в периода от **.
Деянието е извършено в гр. Карлово, където е местоживеенето на детето му В.Д.Д. и където същото е трябвало да получава паричните вноски,
съобразно чл.68 от ЗЗД. Размерът на издръжката е определен с влязлото в сила
решение на КРС, а именно 150 лв. месечно.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.
Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал възможност да го
направи, подсъдимият не е платил на дъщеря си дължимите месечни парични вноски.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът взе предвид, че предвиденото наказание престъплението по чл.183, ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
Съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият се признава за
виновен, съдействал е на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина, като е давал обяснения, важащо в пълна степен и в съдебна фаза на
процеса. Т.е. цялостното му процесуално поведение може да бъде окачествено като
положително.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК и определяйки вида и размера на наказанието на
подсъдимия, съдът се ръководи от правилата на чл.57, ал.1 и ал.2 от НК, като
взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, размерът на
увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за
извършването му, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото,
както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК. В тази връзка съдът
отчете, че детето не е получавало издръжка в един относително кратък период,
подсъдимия съжалява за невъзможността да плаща издръжка и да се грижи за детето
си. Всички тези обстоятелства характеризират конкретния случай като не особено
тежък, оправдаващ определянето на наказанието при по-леката алтернатива от
първата кумулативно дадена възможност на санкцията по чл.183, ал.1 от НК –
лишаване от свобода или пробация. След като определи
вида на наказанието /пробация/, съдът индивидуализира
размера му в рамките при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, като приложи правилото на чл.54 от НК. Съобразявайки тези
обстоятелства - отегчаващите и смекчаващи отговорността, съдът индивидуализира по
размер наказанието пробация, чрез определяне на следните
пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК –
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес, включваща явяване и подписване
пред пробационен служител с периодичност два пъти
седмично за срок от 1 година; и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.
По
този начин на изпълнение биха се постигнали в максимална степен целите в чл. 36
от НК, особено личната превенция.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намери, че ще се изпълнят
индивидуалната и генерална превенции на закона, като ще се въздейства преди
всичко превъзпитателно по отношение на подсъдимия да спазва законоустановения
правов ред в държавата и най-вече да изпълнява задължението си да заплаща
издръжка на детето си.
Съдът
осъди подсъдимия Д.И.Д., на осн. чл.189, ал.3 от НПК
да заплати в полза на държавата, вносими по сметка на
ОД на МВР Пловдив, сумата от 58,80 лева /петдесет и осем лева и осемдесет
стотинки/ за съдебно счетоводна експертиза, представляваща направени по делото
разноски в досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице, както и
сумата от 30 лв. /тридесет лева/ в полза на държавата, вносими
по сметка на РС Карлово за направени по делото разноски в съдебната фаза.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.