РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Монтана, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Р. Обр. С.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241600600429 по описа за 2024 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда № 58 на Районен съд-Монтана,постановена на 05.12.2024г. по
нохдело № 1357/2023 година, подсъдимата Х. М. е призната за невинна в това,
че на 16.11.2022г. ,около 01:40 часа в гр.*, по бул. „*“ ,до кръстовището с ул.
„*“ умишлено е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил
марка „*“, модел „*“, с регистрационен № *, след употреба на наркотични
вещества - трамадол и фенобарбитал, които са рискови наркотични вещества,
съгласно списък III от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и првкурсорите, установено по
надлежния ред чрез съдебно химикотоксилогична (токсикомична) експертиза
с peг. № И-4275/04.05.2023г. на Военномедицинска академия гр.*, поради
което и на основание чл.304 от НПК е оправданапо обвинението за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Присъдата е протестирана в законния срок с оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност; искането е да бъде отменена и
постановена нова присъда, с която подсъдимата се признае за виновна по
първоначално повдигнатото обвинение.
В открито съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Намира
първоинстанционната присъда за неправилна и постановена в разрез със
1
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Защитникът на подсъдимата оспорва протеста, като моли съдът да
постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционната
присъда; излага подробни доводи в тази насока.
Подсъдимата се явява лично; моли за потвърждаване на оправдателната
присъда.
Въззивният съд, като провери правилността на атакувания съдебен акт,
обсъди събрания по делото доказателствен материал във връзка с
оплакванията в протеста, доводите и становищата на страните, приема
следното:
Протестът е процесуално допустим /подаден в законоустановения срок,
срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт-присъда/, но разгледан по
същество същият е неоснователен.
Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:
Подсъдимата е обвинена в това, , че на 16.11.2022г. ,около 01:40 часа в
гр.*, по бул. „*“ , до кръстовището с ул. „*“ умишлено е управлявала моторно
превозно средство - лек автомобил марка „*“, модел „*“, с регистрационен №
*, след употреба на наркотични вещества - трамадол и фенобарбитал, които са
рискови наркотични вещества, съгласно списък III от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и првкурсорите, установено по надлежния ред чрез съдебно
химикотоксилогична (токсикомична) експертиза с peг. № И-4275/04.05.2023г.
на Военномедицинска академия -престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната
присъда, е проведено законосъобразно ; районният съд не е допуснал при
разглеждане на делото нарушения на процесуални правила. Фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата, е установена
правилно от първостепенния съд, като при анализиране на доказателствения
материал по делото от страна на въззивния съд същата не се променя и е
следната:
Подсъдимита Х. М. на 16.11.2022 г., около 01:40 часа, управлявала лек
автомобил „*“, модел „*“, с регистрационен номер *, дввижейки се в гр. *, по
бул. „*“. В близост до кръстовището с ул. „*“ била спряна за рутинна проверка
от служителите на сектор „Пътна полиция“ – Ц. Ц.и Ц.И.. При извършена
проверка с техническо средство „Drager drugtest 5000”, с номер ARPK-0013 за
употреба на наркотични вещества, уредът отчел положителна проба за
„бензодиазепин“. М. не приела показанията на техническото средство и
пожелала да даде кръвна проба за изследване. Бил съставен АУАН серия GA
№ 861003, както и бил издаден Талон за медицинско изследване №
143652/2023 г. В талона за медицинското изследване, попълнен от д-р Д.К.,
подсъдимата М. заявила, че употребява множество медикаменти за лечение на
епилепсия, като ги изредила поименно и с приеманите дози, сред които и
медикамент „Дорета“. По време на проверката, като и в ЦСМП, подсъдимата
2
била с добро поведение и оказвала пълно съдействие.
От заключението на назначената и приобщена съдебна
химикотоксикологична експертиза се установява наличие на трамадол и
фенобарбитал, като трамадолът е със стойности 6.3 мг/мл, което е в пъти над
терапевтичната доза /0.1 – 1.0 мг/мл/.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
химикотоксилогична експертиза се установява, че за да бъдат достигнати
стойностите от 6.3 мг/мл наличие на трамадол в кръвта, подсъдимата следва
да е приела наведнъж 37 или 38 таблетки от лекарствения препарат „Дорета“.
Вещите лица са посочили, че употребата на такова голямо количество би
довело до животозастрашаващо състояние – остра интоксикация, която
вследствие на съдържащия се Трамадол, би се изразила в депресия на
централната нервна система и потискане центъра на дишането. От друга
страна – другото активно вещество, освен Трамадол в „Дорета“, е парацетамол
и употребата на такъв брой таблетки ще реализира прием на повече от 12
грама парацетамол при препоръчителна дневна доза от 4 грама, което би
довело до остро увреждане на черния дроб. От свидетелските показания на
полицейските служители и д-р К., както и от съставените документи по време
на проверката, не се установява такава интоксикация, а точно обратното –
подсъдимата била в адекватно и спокойно състояние; вещите лица приемат, че
концентрацията на трамадол в кръвта не се дължи на еднократен прием на
лекарственото средство „Дорета“, а се дължи на „продължителна злоупотреба
с него, развитието на зависимост /толеранс/ и акумулацията на трамадол в
организма“.Д-р И.Н.-Н. изписала „Дорета“ на подсъдимата още през 2017 г. за
лечение на главоболие и мускулни болки. Подсъдимата заявява, че приема
„Дорета“ и към момента при необходимост поради силни болки от тежки
травми на гръбначния стълб. Травмите се потвърждават и от информацията от
здравното досие на М. от РЗОК /л. 62 от ДП/ за хоспитализации през 2017 г. и
2020 г. Приема само изписвани лекарства, тъй като всяко отклонение може
да предизвика припадък.
Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен
начин, като първостепенният съд правилно е дал вяра на свидетелските
показания на всички разпитани свидетели по делото – Ц. Ц., Ц.И., д-р Е.К., д-р
И.Н.-Н., д-р П.П., д-р Д. К., Н. М., които са последователни и
безпротиворечиви. Полицейските служители И. и Ц. обясняват
обстоятелствата, свързани с извършената проверка и поведението на
подсъдимата; лекуващите лекари споделят за извършваните прегледи и
назначените лечения на същата с оглед установената епилепсия.
Въззивният съд споделя доводите на районния, който е кредитирал
дадените от подсъдимата обяснения. Макар и с двойствено значение, същите
не са изолирали от другите главни доказателства и не противоречат на
останалия, събран доказателствен материал по делото. Още в хода на
проверката, подсъдимата съобщила за влошеното си здравословно състояние
и изброила всички лекарствени продукти, които употребява, както и дозите, в
които ги приема. Правилно първостепенният съд приел, че не е установена по
3
несъмнен начин субективна страна на деянието, имайки предвид събраните
писмени, гласни доказателства и приетите заключения на експертизи.
Въззивният съд намира оплакванията в протеста, инициирал
настоящото производство, за неоснователни. Първостепенният съд правилно е
приложил разпоредбата на чл. 14, ал.1 от НК, по силата на който законов текст
незнанието на фактически обстоятелства, които пренадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Незнанието
на фактическите обстоятелства следва да се разбира като несъзнаването им,
доколкото при вината фактите от състава на престъплението следва да се
съзнават от дееца. Към 16.11.2022 година – по време на извършване на
проверката, М. е употребявала множество лекарствени препарати във връзка
със здравословното си състояние, всички изписвани през различен период и
от различни лекуващи лекари. Същата не е била запозната с активните
вещества, които се съдържат в тях, както и че някои от тях представляват
наркотични вещества; подсъдимата не е медицинско лице и не е била
задължена да е запозната с активните вещества на лекарствения продукт
„Дорета“. Макар и изписван 2017 година за последно с бяла рецептурна
бланка, негласен факт е, че в част от аптечната мрежа се продават свободно
лекарствени препарати без лекарско предписание, ако не е предвиден
специален режим за тях /както за антибиотиците или лекарствените
препарати, изписвани със зелените рецепти/.
Релевира се от представителя на държавното обвинение, че още през
2020 година подсъдимата е била уведомена при проведената
„детоксикация“, че лекарството, което тя приема – „Дорета“, съдържа
веществото Трамадол, което е от класа на опиоидите и е забранено за
употреба, както и че е наркотично вещество. От получената информация от
МЦ „Ин лайф“ ЕООД- *се установява, че М. е постъпила в центъра за лечение
за периода от 17.09.2021 г. до 04.11.2021 г. с диагноза „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на опиоиди“ /л.105 от
делото/. Никъде не фигурира информация, че са запознали подсъдимата, че
Трамадолът е опиоид, както и че е наркотично вещество. Приложено е и
копие от амбулаторен лист № */25.05.2023 г. от преглед при д-р М.Н. –
психиатър /л. 78/, където при снетата анамнеза е записано: „Припадъци преди
3 г./3. Предшестван от прием на големи количества Диазепам и Трамадол. 3
мес. била на лечение в наркологичен център /2020 г./“. В обясненията си,
подсъдимата също заявява, че през 2020 г. е лекувана в наркологичен център.
Въззивният съд дава вяра относно периода на хоспитализация в МЦ „Ин
лайф“ на информацията, получена от центъра, с оглед наличната им
документация и системи, с които разполагат. В обясненията си М. заявява, че е
лекувана в Наркологичен център „Ин лайф“ в гр. *във връзка с това, че
вследствие на претърпяно ПТП приемала успокоителни лекарства „ксанакс -
алпразолам“, „диазепам“ и „трамадол“, като личният лекар я насочил, тъй
като нямала нужда от повече прием на лекарствения препарат и „било хубаво
да се направи една детоксикация“. От данните по делото, не се установява
изрично уведомяване от страна на медицински специалист към подсъдимата
за съдържанието на веществото Трамадол в „Дорета“, както и че същото е
4
наркотично вещество. Правилно, първостепенният съд е приел, че не е налице
страна на състава на чл. 343б, ал. 3 от НК, подсъдимата не е била длъжна и не
е могла да предположи, че в лекарствения продукт „Дорета“, изписван с бяла
рецепта и продаван без специален режим, би могло да се съдържа наркотично
вещество, още повече, че първоначално същият е изписван от лекар. Макар
и превишила терапевтичните дози и развила толеранс към лекарството, М. е
целяла единствено облекчаване на здравословното си състояние и
притъпяване на изпитваните физически болки, същата не е формирала умисъл
за употреба на наркотично вещество като опиоид. Приемала е и приема
„Дорета“ единствено като болкоуспокояващо средство, за да има възможност
да води нормален начин на живот. М. не притежава специални медицински
знания и няма как да предположи и да знае при продължителен прием, какъв
ефект може да има лекарството.
Настоящият съд не споделя изложените доводи в протеста относно
употреба на „фенобарбитал“ от подсъдимата. Съгласно изготвената и приета
съдебна химикотоксикологична експертиза /л. 40-43 от ДП/, наличие на
„фенобарбитал“ се открива единствено в дадената урина за изследване, не и в
кръвната проба. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, „при химико-токсикологичното
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв.
Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба“.
Законодателят е категоричен, че за „употребата“ на наркотични вещества е
меродавен резултатът от дадената кръвна проба, като допускането на
разширително тълкуване е недопустимо.
Настоящата инстанция съд споделя и изложеното от първостепенния
съд, че обстоятелството, дали подсъдимата следва да бъде преосвидетелствана
от специализирана лекарска комисия за оценка на годността като водач на
МПС, не е от компетентността на съда и не е предмет на настоящето дело.
Правилно първостепенният съд приел, че съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК
съдът следва да признае подсъдимия за виновен единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, когато са установени всички
обстоятелства, отнасящи се до повдигнатото обвинение. Само когато всички
факти, включени в обвинението бъдат установени по несъмнен и категоричен
начин, съдът следва да постанови осъдителна присъда, която не може да
почива на предположения и несигурни изводи относно елементите на
престъпния състав, в това число и по отношение на субективната страна на
деянието.
Правилно, въз основа на събрания доказателствен материал,
първоинстанционният съд е направил извод за недоказаност на обвинението;
по делото са налични достатъчни по своя обем и съдържание доказателства,
които оборват обвинителната теза. В хода на съдебното производство са били
събрани допълнителни доказателства, от които е установяващи, че
подсъдимата не е осъществила от субективна страна състава на
5
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК и правилно първоинстанционният съд
я е признал за невиновна и я е оправдал по обвинението. Налице е и
изчерпване на процесуалните средства за доказване на виновността на
подсъдимото лице, поради което единственият законосъобразен изход от
настоящото наказателно производство е подсъдимата да бъде оправдана по
така повдигнатото обвинение, както е сторил първоинстанционния съд
С оглед констиранато съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни
инстанции протестираната в настоящото производство присъда следва да
бъде потвърдена.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334, ал.1, т.6 и чл.
338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 58, постановена на 05.12.2024 година по
нохдело № 1357/2024 година по описа на Районен съд-Монтана.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6