Решение по КНАХД №360/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Д., с [ЕГН], от [населено място], [улица]чрез адвокат Я. С. – А. от АК София против Решение № 231 от 17.06.2025 година, постановено по АНД № 68 по описа за 2025 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 34-0000406 от 29.11.2024 година, издадено от началник ОО „Автомобилна администрация“ [населено място], с което на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата на П. И. Д., с [ЕГН], от [населено място], [улица]му е наложена „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 година за укрепване на превозните товари.

В касационната жалба се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. По същество излага доводи в посока на това, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в хода на административното производство не са били допуснати нарушения на административните правила и материалния закон, тъй като н наказателното постановление не било изяснено понятието „значителна неизправност“, а така също и не били изложени фактически твърдения, които да обусловят извод, че е управлявал ППС с неукрепен товар. На следващо място се сочи, че не е налице съответствие между словесното описание и правната [жк], че касаторът не е реализирал състава на вмененото му административно нарушение и се касае за неправилна квалификация на нарушението. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е депозирал отговор, в който моли съда да постанови съдебно решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година касаторът, редовно призован редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година ответникът по касационната жалба – началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], редовно призован, се явява лично, като поддържа отговора по касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година, представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение № 00355 от 12.11.2024 година, съставен от инспектор при ОО „АА“ – Перник и в присъствието на свидетел е установено, че на 12.11.2024 година, в 13:11 часа на АМ „С.“, разклона за [населено място], посока [населено място], П. И. Д., с [ЕГН] управлява МПС „***“ с рег. № [рег. номер] от кат. № 3, с прикачено към него ремарке „***“ с рег. № [рег. номер] от кат. О4, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България – насипен товар трошен камък 11-22,5, видно от кантарна бележка, товарителница, по маршрут [населено място] – [населено място], видно от пътен лист 323311, но не е спазил изискванията свързани с укрепване и обезопасяване на товара. Водачът превозва насипен материал, който излиза над страничните стени на полуремаркето и не е обезопасен по подходящ начин, така че да не разпилява и за не създава опасност за останалите участници в движението. Оценката на неизправността, след направен оглед във връзка с приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 година е „значителна“. Превозният насипен товар е трябвало да бъде обезопасен с покривало или по начин, така че да не е възможно изпадането му по време на движение. Актосъставителят е квалифицирал извършеното деяние като административно нарушение по чл. 127, ал.4, във връзка с чл. 9, ал. 4 от ЗДвП и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 година на МТИТС. Актът е връчен на нарушителя, който го е подписал без възражение.

Констатациите на актосъставителя са възприети и в издаденото Наказателно постановление № 34-0000406 от 29.11.2024 година, издадено от началник ОО „АА“ [населено място], с което на П. И. Д. с [ЕГН] на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 година. Наказателното постановление е връчено на 12.12.2024 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 231 от 17.06.2025 година, постановено по АНД № 68 по описа за 2025 година го е потвърдил изцяло.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също така, че по категоричен начин е било доказано извършеното от страна на наказаното лице административно нарушение по чл. 127, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 година и че правилно е била приложена санкционната норма. С тези мотиви е потвърдил издаденото наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл. второ от АПК.

Настоящият касационен състав напълно споделя направените от страна на Районен съд Перник правни изводи поради следните съображения:

Както се посочи, на касаторът е вменено извършване на административно нарушение по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 година за укрепване на превозваните товари. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗДвП превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в движението; да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя; да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство; да не закриват светилните, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите подадени с ръка. Действително в ал. 2 на същата норма се изисква товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване да са покрити. Това задължително изискване обаче не съдържа указание за правно задълженото лице. Същевременно в глава четвърта от Наредба № 7 от 27.04.2018 година за укрепване на превозните товари, в чл. 9 изрично е предвидено, че при контролните проверки от службите по чл. 165, ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от ЗДвП за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите се установява дали при управление на ППС, включително при аварийни ситуации или маневри за потегляне при изкачване по наклон или спускане, товарите променят минимално положението си един спрямо друг и спрямо стените или повърхностите на превозното средство; могат да излязат извън товарното отделение или да излязат извън площта, определена за товара. Проверките се извършват чрез визуална оценка на правилното използване на подходящи и в необходимия обем мерки за обезопасяване на товара. Когато е целесъобразно, могат да се измерват силите на видовете неизправности, свързани с укрепване на товара, като същите са определени в Приложение №1. Съгласно чл. 9, ал. 5 от наредбата неизправностите, свързани с укрепването на товари по ал. 4 се квалифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него; 3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.

В конкретния случай правилно е прието от страна на административнонаказващият орган, че е налице „значителна неизправност“ по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, във връзка с чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 година за укрепване на превозваните товари, тъй като неизправността е свързана с укрепване на товара и представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата.

Съвкупният анализ на приобщените писмени и гласни доказателства налага извод, че касаторът е управлявал посочения в АУАН и НП товарен автомобил, като на инкриминираната дата, място и час превозвания то него товар не е бил обезопасен, тъй като същият е превозвал насипен материал, който излизал над страничните стени на полуремаркето и не е би обезопасен по начин, който да възпрепятства разпиляването му.

Гореизложеното обуславя извод, че както актосъставителя, така и административнонаказващият орган правилно и законосъобразно са приели за извършено нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. С описанието на установените факти, релевантни за [жк], административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление в унисон с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като водачът е успял да разбере какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен товар при констатирана значителна неизправност, без товарът да е бил обезопасен по подходящ начин. Нарушението е извършено виновно от страна на водача, поради което е закономерно е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в пълно съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото разноски се следват на ответника по касационната жалба, но доколкото такива не се претендират, то съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231 от 17.06.2025 година, постановено по АНД № 68 по описа за 2025 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.