Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30 13. 04.
2023 година град
Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на единадесети април 2023 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: С. ИВАНОВА
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 32 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Постъпила е
касационна жалба от И.К.З.
*** чрез а.. Д.П. против
Решение №1 от 09.01.2023 постановено по АНД № 588/2022 г. по описа на
ТРС. С решението е потвърдено наказателно
постановление № 22-1292-001009 от 31.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР
Търговище сектор „Пътна полиция“ Търговище, с което на И.К.З. *** са наложени следните наказания : на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., като правилно и
законосъобразно.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с
материалния закон и процесуалните правила, съставляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Изложени са
съображения по девет пункта. Основно се свеждат до следното: Визирани са в НП са две нарушения, а е наложена санкция за три
нарушения; Правната квалификация в АУАН не съответства на тези в НП; Твърди се,
че съгласно цитирана съдебна практика следва да се наложи едно наказание
предвид формулировката на законодателя; В АУАН са установени две нарушения –
наложена е санкция по НП за три нарушения; Оспорва извода, че правно
ирелевантно е неносенето на документи от
страна на касатора както и че същите се намират в ОДМВР – Варна; Неправилен е
извода на съда, за това че отмяната на ПАМ в друго съдебно производство е
неотносима към казуса; Липсва виновно поведение, тъй като въпросните документи
не са притежавани от касатора по
обективни и независещи от него причини. Същите са били в службите на МВР; Не е
извършена проверка за приложение института на чл.28 ЗАНН; Въззивната инстанция
не е извършила проверка за маловажен случай. Моли за отмяна на атакувания акт. В
с.з. не взема становище. Претендира разноски.
Ответната
страна не взема становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, предвид законосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, намира
касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по
същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, касационната жалба е
неоснователна.
При извършване
преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени
от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК,
касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен
контрол е било наказателно
постановление № 22-1292-001009 от 31.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР
Търговище сектор Пътна полиция Търговище, с което на касатора
са наложени следните наказания: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба
в размер на 10 лв.
След анализ на
съвкупния доказателствен материал е прието, че на
16.05.2022 г. спрян за проверка касаторът е управлявал лек автомобил ********собственост
на „ДЕФЕНДЪР“ ЕООД. Проверката установила, че не носи : 1. Свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява; 2. Не носи свидетелство за управление на
МПС от съответната категория; 3. Не носи 1 контролния талон от свидетелството
за управление. За установеното бил съставен АУАН серия GA № 615149/16.05.2022
г. Въз основа на АУАН на 31.05.2022 г. Началник група в ОДМВР Търговище сектор „Пътна
полиция“ Търговище издал НП с което наложил следните наказания : за нарушение
на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП –
„глоба“ в размер на 10лв; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв.; за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. Видно от справката за нарушител касатора
има множество регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата. По
делото е било приложено писмо от ОДМВР – Варна УРИ 819000-50181 съгласно което
към 16.06.2022 г. СУМПС издадено на името на касатора се е намирал в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна.
Свидетелството е върнато на 17.08.2022 г. На 16.06.2022 г. СРМПС част 2,
издадено за МПС е получено от управителя на фирма „Дефендър“ ЕООД. Същото е установено от приложената по делото разписка
от 16.06.2022 г. до касатора било изпратено писмо УРИ № 819000-8516/23.02.2022
г., че свидетелството му за управление на МПС и СРМПС част II се намират в
ОДМВР – Варна и могат да бъдат получени след посещение в сградата на сектор
„Пътна полиция“ гр.Варна.
Въззивната
инстанция е приела, че АУАН и
НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.
Няма допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на
административнонаказателната отговорност. Като е управлявал МПС без да носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява касаторът е нарушил
задължението си по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и правилно е наказан на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – със санкцията предвидена в закона. Като е
управлявал МПС без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната е
нарушил задължението си по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно е наказан на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – със санкцията предвидена в закона.
Като е управлявал МПС без да носи контролният талон от свидетелството за
управление е нарушил задължението си по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно е
наказан на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – със санкцията предвидена
в закона. Както в АУАН, така и в НП
пълно, ясно и точно са описани цифром и словом извършените нарушения.
Санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда отделна санкция за
неносенето на всеки отделен документ, в съответствие с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Неносенето на всеки един отделен документ визиран в чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е отделен състав на административно нарушение. Правно ирелевантно е защо
не е носел тези документи и факта, че същите са се намирали в ОДМВР Варна. Касаторът
е съзнавал, че не разполага с всички необходими документи, но въпреки това е
предприел управлението на процесното МПС, нарушавайки по този начин
разпоредбите на ЗДвП. Направен е извод,
че произнасянето по ПАМ по делото
атакувано и последвалото го решение на
АдмС - Варна няма отношение към делото. Съдът е приел, че обжалваното НП е законосъобразно, издадено
при спазване на процесуалният и материален закони, поради което следва да бъде
потвърдено.
Според въззивната инстанция
наказващият орган е направил достатъчно ясно и пълно описание на констатираното
нарушение като изложените факти позволяват в пълна степен на нарушителят да
разбере в какво нарушение е обвинен.
Основните доводи изложени в
жалбата са свързани със следното :
На първо място:
Визирани в НП са две нарушения, а е
наложена санкция за три. В АУАН ясно е посочено: не носи СУМПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС от
съответната категория т.е липсва представянето на изброените документи. Отделно
не носи СРМПС.
На второ място:
Правната квалификация в АУАН не съответства на тези в НП. В НП е внесена
конкретика. Дори и неизписването по два пъти, не може да се приеме за нарушение
на материалния закон, предвид законодателната формулировка т.е. изисква се
носенето на конкретно посочени документи.
На трето място:
Твърди се, че съгласно цитирана съдебна практика следва да се наложи едно
наказание предвид формулировката на законодателя. По силата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказва се с глоба
10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство. Следователно, всяко от деянията, за които на
жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за
наказуемо. Видно от описанието на нарушението се установи, че става въпрос за три
отделни извършени нарушения, изпълнителното деяние на първото се изразява в не
носенето на СУМПС, а изпълнителното деяние на второто се изразява в не носенето
на контролен талон към него. Отделно не носи СРМПС. Разпоредбата на чл. 18 ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. В съответствие с тази разпоредба наказващият орган е наложил
три отделни наказания „глоба” в размер от по 10 лева за извършените нарушения.
Не се споделя цитираната практика на Адм. съд – Варна доколкото при неносенето
на един документ, определено това е скрепено със законодателно предвидена
санкция, неносенето на другия документ също, т.е. поотделно е налице нарушение.
Водача следва да притежава и трита документа. Лишено от каквато и да е логика
е, ако липсват и двата документа
нарушителя да бъде приравнен на нарушител, неносещ единия от двата документа.
Фактическият състав на нормата от обективна страна изисква непредставяне на отделни документи и те ясно са упоменати.
На четвърто място:
В АУАН са установени две нарушения – наложена е санкция по НП за три нарушения.
Преповторен е втория довод от жалбата. В АУАН ясно е посочено не носи СУМПС от
съответната категория и контролен талон
към СУМПС от съответната категория т.е липсва представянето на два документа.
Отделно не носи СРМПС.
На пето място:
Оспорва извода, че правно ирелевантно е неносенето на документи от страна на
касатора както и че същите се намират в ОДМВР – Варна. Настоящата инстанция
споделя мотивите на въззивната и не е необходимо преповтарянето им.
На шесто място:
Неправилен е извода на съда, за това че отмяната на ПАМ в друго съдебно
производство е неотносима към казуса. Настоящата инстанция не приема
довода за основателен. Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл.22 ЗАНН.
За да е налице
фактическо основание за прилагането на ПАМ е без значение, дали с оглед
останалите обстоятелства, деянието се третира от закона като административно
нарушение или престъпление. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно,
различно от производства по ангажиране отговорността на водач на
МПС. Прилагането на ПАМ не представлява административно-наказателна или
наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН или НПК. Тя е вид
административна принуда без санкционни последици. С нея се прилага диспозицията
на съответната правна норма и затова не е средство за реализиране на
административно-наказателна или наказателна отговорност, а цели обезпечаване
изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт,
налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от
нормите на АПК. Затова без значение за законосъобразността и е дали деянието
представляващо основание за издаването и осъществява състава на административно
нарушение или на престъпление. Достатъчно е, с извършването му, да е нарушена
предвидена в закона за забрана, за принудителното съобразяване с която е
предвидено прилагането на административна мярка. По този начин се реализира и
целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма ПАМ се
прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. Мярката има превантивен
характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по
ЗДвП. Няма пречка наказаното лице да обжалва ПАМ и да обжалва законосъобразността на
наказателното постановление. Наличието
или не на противоправно поведение от негова страна е без правно значение,
защото законът не се интересува от вината му при налагане на ПАМ. В условията на обвързана компетентност е задължен административния орган да издаде
заповед, без да има възможност на преценка.
На седмо място: Липсва
виновно поведение, тъй като въпросните документи не са притежавани от касатора по обективни и независещи от него
причини. Същите са били в службите на МВР. Наложената ПАМ е индиция за
обратното. Налице е субективната страна
на фактическия състав, предвид липсата на документи иззети в административно
производство. От субективна страна адм.нарушия са извършени от
страна на касатора виновно - нарушителят е съзнавал характера на извършените нарушения, предвиждал техните
последици и е искал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11, ал.2 от НК, което се потвърдждава от всички събрани доказателства по делото.
На осмо
място: Не е извършена проверка за
приложение института на чл.28 ЗАНН. Липсват
предпоставки за приложение на института на чл.28 ЗАНН. Съобразявайки признаците на
осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставлява маловажен случай, и според съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи, отделно в кориците на делото са налице данни
за други подобни нарушения, които да са санкционирани с влезли в сила НП. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
На девето място:
Въззивната инстанция не е извършила проверка за маловажен случай. Случаят не се
отличава от останалите типични такива случаи, за да се приложи института на маловажност.
Касационният
състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен.
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице
хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава
вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от
съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е
допуснал такива нарушения.
Оспореното съдебно
решение е правилно, валидно и допустимо.
Разноски не се следват при този изход на спора.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1 от 09.01.2023 постановено по
АНД № 588/2022 г. по описа на ТРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.