№ 201
гр. Пловдив, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Веселина Й. Ставрева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300600982 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия В. И. Р., депозирана чрез адвокат А. Д.,
срещу присъда № 238 от 16.11.2023г., постановена по НОХД № 4335/2021г. по описа
на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от
НПК е постановено отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години. На основание чл.189, ал.3 от НПК направените
разноски по делото са присъдени в тежест на подсъдимия, включително и разноските
на частния обвинител за адвокатско възнаграждение. С жалбата присъдата се атакува с
твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Не се излагат доводи в
подкрепа на тези твърдения. Иска се присъдата на първостепенния съд да бъде
отменена и подсъдимият да бъде оправдан, а алтернативно - делото да бъде върнато за
ново разглеждане на първостепенния съд.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и
законосъобразност на постановената присъда. Частният обвинител, пълнолетния
понастоящем син на подсъдимия, не отправя претенции. Защитникът твърди, че
1
присъдата е неправилна тъй като доказателствата установяват, че за някои от месеците
подсъдимият е направил пълно плащане на задължението си, а за други е налице
частично такова. Акцентира се върху сумата, разлика между платеното и дължимото,
посочена в назначената съдебно счетоводна експертиза, като се изтъква, че тя е
драстично по- малка от тази описана в обвинителния акт. Възразява се, че част от
паричната сума е била заплатена по банковата сметка на детето. На основание
доказателствата по делото и заявената от страна на частния обвинител липса на
претенции към подсъдимия се иска присъдата да бъде отменена изцяло. Алтернативно
се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първа инстанция за
уточняване сумата на вноските, които подсъдимия действително е следвало за заплати.
В личната си защита подсъдимия сочи, че е имал финансови трудности и само при
предварителни уговорки със законния представител на сина си си е позволявал да не
плати месечно задължение. В последната си дума подсъдимият моли да бъде
оправдан.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице, в законоустановения
срок. По същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по отношение
на отправените с нея възражения и искания.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. И. Р. и свид. Л. В. имали сключен граждански брак и общо дете-
К. В. Р., роден на ****г. С решение № 1575/14.04.2014 г., постановено по гр. дело №
13966/2013 г. по описа на Районен съд- Пловдив, в сила от 14.04.2014 г., бракът между
подсъдимия и свид. В. бил прекратен като упражняването на родителските права по
отношение на сина им било предоставено на свидетелката. Със същото решение
подсъдимият Р. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на
300 лв., като плащането следвало да се извършва на свид. Л. В., в качеството й на
майка и на законен представител на К. В. Р.. Тъй като свид.В. и синът й живеели в
гр.Пловдив, там са дължало и заплащането на издръжката. Подсъдимият Р. бил
запознат със съдебното решение, вменяващо му задължението за заплащане на
ежемесечна издръжка. След влизане в сила на решението той заплащал дължимата
издръжка редовно, като пропуснал да заплати издръжка за м.ноември 2017г, след което
платил частично издръжка за м.януари 2018г, като превел по банка на свид.В. 100евро.
В следващите на шест месеца, а именно за месеците февруари 2018 г., март 2018г,
април 2018г., май 2018г., юни 2018г. и месец август 2018г. подсъдимият не платил
изобщо дължимата месечна издръжка от 300 лв като през този период платил
единствено за месец за юли 2018г с превод от 03.07.2018г в размер на 150 евро с
2
отбелязване, че се плаща издръжката именно за м.юли. След това прекъсване
подсъдимият отново започнал да плаща дължимата издръжка като платил с известно
закъснение такава за месеците септември, октомври и ноември 2018 г., чрез банкови
преводи, както следва за месец септември с превод на 01.10.2018 г., за месец октомври
с превод на 17.10.2018 г. и за месец ноевмри с превод на 30.11.2018г постъпили на
03.12.2018 г., по банкова сметка на свид. В. в “Fibank”- „Първа инвестиционна банка”.
За месец декември 2018 г. подсъдимият не заплатил отново дължимата издръжка като
направил частично плащане от 100евро като тази сума била преведена на 03.01.2019г с
изрично посочване, че плащането се отнася за издръжка, дължима за м.декември.
Подсъдимият възобновил изпълнението на задължението си през месец януари 2019г.
като ежемесечно плащал дължимата издръжка до май 2019 г., вкл., чрез банкови
преводи, а именно: за месец януари с превод на 16.01.2019 г. и на 11.02.2019, за месец
февруари с превод на 12.03.2019 г., за месец март с превод на 04.04.2019 г., за месец
април с превод на 15.05.2019 г. и за месец май с превод на 05.07.2019 г., по банкова
сметка на св. В. в “ Fibank”- „Първа инвестиционна банка”. След този период
подсъдимият отново преустановил да плаща дължимата от него издръжка.
Бездействието му продължило шестнадесет месеца, през което време той не заплатил
издръжка за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2019 г., както и за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и
септември 2020г, като за месеците април, май, юни, юли, август 2020г направил само
частични плащания. След това подсъдимия започнал коректно да изпълнява
задълженията си. Междувременно свид. В., поради прекъсванията в плащанията на
издръжката, сезирала Районна прокуратура- Пловдив.
Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по
делото, а именно съдебно решение № 1575/14.04.2014 г., от което се установява вида и
размера на задължението на подсъдимия, извлечения от банковата сметка на
подсъдимия, предоставени в съдебната фаза на процеса от същия /л.55-105 от
съдебното дело/, както и справка от Първа инвестиционна банка за движение на
парични суми по сметка в тази банка на законния представител на непълнолетния – Л.
В. /л.77 -1120 от ДП/, която е следвало да получава паричните суми за издръжката на
общото им дете. При съпоставка на данните от тези документи спрямо месеците,
инкриминирани в повдигнатото обвинение, се установява, че:
ЗА М. НОЕМВРИ 2017г – няма плащане, видно от л.93-94 т съдебното дело за
паричните преводи от сметката на подсъдимия от 2017г
ЗА М. ЯНУАРИ 2018Г – частичен превод от 100 евро на 14.01.2018г, л.98
За периода М.ФЕВРУАРИ 2018г – М.ЮНИ 2018г - няма плащане
За М. ЮЛИ 2018г - са преведени на 03.07.2018г по сметката на Л. В. 150 евро
3
/л.94 от съдебното дело/, с посочване, че плащането се отнася за същия месец
За М.АВГУСТ 2018г – няма плащане
За М.ДЕКЕМВРИ 2018г – частично плащане- като била преведена сумата от
100 евро на 03.01.2019г с изрично посочване, че плащането се отнася за издръжка,
дължима за м.декември./л.97 и 103 от съд.дело/
За М.ЮНИ 2019г – М.СЕПТЕМВРИ 2020г – няма плащания. Неотносим е
банковия превод от 05.07.2019г., при който е изрично посочено, че се отнася за
дължима издържа за м.май 2019г.
През този период писмените доказателства сочат извършени от подсъдимия и
други частични плащания, както следва: -април 2020г- 45 евро; -май 2020г- 50 евро; -
юни 2020г- 50 евро;-юли 2020г – 50 евро;-август 2020г-80евро.
Вноските за последвалите месеци септември, октомври и ноември 2018г били
заплатени със закъснение, с изрично посочване при превода за кой месец се отнася
плащането, отразено при основанието за превода. По същия начин при вноските от
28.09.2020г и 28.10.2020г е изрично посочен месеца, за който се отнася плащането,
съответно октомври 2020г и ноември 2020г.
По делото са приобщени и гласни доказателства- показанията на частния
обвинител К. Р., който разказва, че получавал парични суми от баща си, през периода
когато е дължал издръжка и показанията на свид.М.К., съжителстваща с подсъдимия
понастоящем, която потвърждава казаното от К. Р. за платени допълнително суми,
както и разказва за други по вид грижи, указани от подсъдимия към сина му.
При проверка на първостепенната присъда настоящия съд констатира допуснати
множество процесуални нарушения.
На първо място видно от обвинителния акт подсъдимият е придаден на съд с
обвинение за незаплащане на дължима от него месечна издръжка за месец ноември
2017г, за месеците през периода от януари 2018г до август 2018г включително, за
месец декември 2018г и за месеците през периода от юни 2019г до септември 2020г.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато
осъществяващо се в определен период от време. Престъплението се явява довършено в
момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то
бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс /Решение № 361 от
21.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 362/2008 г., III н. о Решение № 424 от 22.12.2014 г. на
ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о. Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д.
№ 32/70 г., ОСНК Решение № 419 от 4.04.2017 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4482/2016 г.
Решение № 526 от 6.07.2023 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 801/2023 г. вкл. Р.. Ив.
4
„Продължаваното престъпление“, изд.Фенея, 2007г стр.166/.
Настоящият съдебен състав споделя това правно становище, установено в
съдебната практика и наказателно правата теория. Няма причина приложението на
института на продължаваното престъпление да се изключва при престъпление по
чл.183 от НК, тъй като същият е предвиден в общата част на НК, отнасяща се за всички
престъпления, при съблюдаване на изричните изключения на чл.26, ал.6 от НК.
Предвид тези характеристики на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК се
явяват несъставомерни от обективна страна посочените в обвинението бездействия за
м. ноември 2017г и м. декември 2018г, тъй като същите не отговарят на изискването да
е бездействано за период от най-малко две месечни вноски.
Описани са също така във фактическата обстановка на обвинителния акт две
отделно реализирани във времето деяния, а именно тези, касаещи периодите от януари
2018г до август 2018г и от юни 2019г до септември 2020г., осъществяващи един и същ
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време помежду им, при описана една и съща обстановка, при която са извършени и при
еднородност на вина, като от фактите по делото се проследява и връзка между тези
деяния, при която последвалите се явяват продължение на предшестващите. В случая,
става въпрос за две деяния, които осъществяват поотделно състава на престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК - извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се е явило от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото и по съществото си
представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК / Решение № 361
от 21.10 2008 г. на ВКС по н. д. № 362/2008 г., III н. о/. Може да има продължавано
престъпление от две или повече продължени деяния, ако са налице условията на чл. 26,
ал. 1 от НК /Решение № 454 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1309/2014 г., I н. о,
Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о., НК/. Въпреки
тези факти, установяващи усложнена форма на изпълнителното деяние на
престъплението, институтът на продължаваното престъпление е бил пропуснат от
страна прокурора при така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия. Макар
фактите да сочат, че деятелността на подсъдимия следва да се субсумира като
престъпление по престъпление по чл.26 от НК / в тази връзка VII, т.1 от Тълкувателно
решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК/, това не е било сторено.
Пропускът не е бил забелязан от първостепенният съд когато е било възможно същият
да бъде изправен. Тъй като престъплението по чл.26 от НК предвижда наличието на
поне две деяния, които осъществяват сами по себе си състава на престъплението, то
обвинението при приложение на института на продължаваното престъпление би се
явило по-тежко от така предявеното по делото обвинение за едно деяние, реализирано
в посочените периоди. Въззивното производство обаче е образувано единствено по
жалба на подсъдимия. За това макар да е налице съществено процесуално нарушение в
5
случая, изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон, отмяната на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на това основание е недопустимо
поради това, че въвеждането на чл.26, ал.1 от НК би утежнило процесуалното
положение на подсъдимия, което е недопустимо при липсата на съответен протест
/Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о./ За това
описания недостатък на приложението на материалния закон, започнал от повдигане
на обвинението, само се отбелязва в настоящото решение.
Правилно първостепенният съд е преценил съставомерност на деянието от
обективна и субективна страна за периодите от месеците февруари, март, април, май,
юни и август 2018г – 6 месечни вноски и от юни 2019г до септември 2020г- 16 месечни
вноски- общо 22 месечни вноски. За тези месеци подсъдимия съзнателно не платил
месечното си задължение за издръжка, а бездействал при наличие на установено
негово задължения по силата на постановено, влязло в сила, съдебно решение. От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като не се установява да са
били налице непреодолими пречки, поставяйки го в обективна невъзможност да
изпълни задълженията си. В тази насока следва да се посочи, че подсъдимият е
длъжен да предприема необходимите действия, които ще създадат условията да е
изряден в погасяване на възложените му месечни задължения. Не се установява да са
били налице непреодолими пречки, препятстващи обективно възможността
подсъдимия да изпълнява вмененото му задължение. Не представляват непреодолими
пречки, изключващи умисъла, трудностите изпитвани от подсъдимия, по време на
периода на разпространение на Коронавируса, за които съобщава свид.М.К., когато
подсъдимия е правил частични плащания. Няма доказателства, които да обосновават
подобен извод, поради което не може да се приеме липса на умисъл, така както сочи
защитника. Тези обстоятелства обаче, доколкото са и общоизвестен факт, следва да се
отчетат като смекчаващи вината на подсъдимия. По тези съображения присъдата
постановена от първостепенният съд, с която подсъдимия е признат за виновен и
осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за периода от февруари, март, април, май,
юни, август 2018г– 6 месечни вноски и от юни 2019г до септември 2020г- 16 месечни
вноски, т.е. общо 22 месечни вноски от 300лв, е правилна и в тази част следва да бъде
потвърдена.
С присъдата подсъдимият е бил признат за виновен и осъден и по отношение на
м.декември 2018г. Този месец не попада нито в периода от февруари 2018г до август
2018г, нито може да се отнесе към периода от юни 2019г до септември 2020г, поради
изминалите периоди от време помежду им, в които задължението е било редовно
изпълнявано. След август 2018г подсъдимият е платил задължението си за септември,
октомври и ноември 2018г, а след декември 2018г до май 2019г включително също
редовно заплащал задълженията си. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че с
направените плащания през посочените периоди противоправното бездействие на
6
подсъдимия е било прекратено и продължените изпълнителни деяния, реализирано
през съответния период са довършени в тези моменти, когато задължението е
започнало да се изпълнява. Както бе посочено и по-горе престъплението се явява
довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка, сочещо трайното му отношение да се придържа към изпълнение на
задължението. Неплащането на издръжка за един отделен месец, сред поредица от
месеци преди и след това, за които задължението е платено, не изпълва признаците на
състава на престъплението от обективна страна, тъй като за съставомерността на
деянието от обективна страна е необходимо да не са били заплатени повече от две
месечни вноски, а от субективна страна е необходимо да се съзнава и цели именно
бездействие за конкретен такъв период от време. В случая за м.декември е направено и
частично плащане от 100 евро. Плащането е извършено на 03.01.2019г с изрично
посочване, че се отнася за издръжка, дължима за м.декември /л.97 и 103 от съд.дело/
като преди и след този месец подсъдимият е заплащал задължението си за издръжка за
периоди от време. По тези съображения настоящия съд счита, че за този месец
деянието е несъставомерно, тъй като не изпълва всички признаци от обективна и
субективна страна, поради което първостепенната присъдата следва да бъде изменена,
като подсъдимия следва да бъде признат за невиновен и оправдан да е извършил
престъпление през м.декември 2018г.
Същевременно обаче, видно от присъдата на районния съд, той е пропуснал да
се произнесе с диспозитива й по отношение на три месеца от инкриминирания период,
вменен във вина на подсъдимия с обвинителния акт. В мотивите си първостепенния
съд сочи, че за тези месеци – ноември 2017г, януари 2018г и юли 2018г доказателствата
по делото сочат, че дължимите месечни вноски са платени. Очевидно поради това с
диспозитива на присъдата подсъдимият не е признат за виновен да е извършил
деянието за посоченото време, но и не е бил и оправдан по възведеното му обвинение
тази част. Тъй като прокурорът заявил в пледоарията си пред районния съд, че не
поддържа обвинението за месеците ноември 2017г, януари 2018г и юли 2018г.
изглежда съдът е решил, че е десезиран от страна на държавното обвинение и не дължи
произнасяне по възведеното обвинение в тази му част, което разбира се не е така.
Видно от постановената присъда съдът не е постановил изрично невиновността
на подсъдимия за времето на месеците ноември 2017г, януари 2018г и юли 2018г и не
го оправдал в тази част на възведеното спрямо него обвинение, при положение, че в
мотивите на присъдата е намерил обвинението в тази му част за недоказано. При
проверка на мотивите на първостепенната присъда в тази им част е видно, че същите
са лаконични. Не се потвърждава изводът на първостепенният съд за недоказаност на
обвинението за м.ноември 2017г и м. януари 2018г. Плащане, което би могло да се
приеме да е изпълнило изцяло задължението на подсъдимия е извършено за м. юли
2018г, за който месец на 03.07.2018г са преведени по сметката на Л. В. 150 евро
7
приблизително съответстващия на 300лв /л.94 от съдебното дело/. Писмените
доказателствата по делото обаче не установяват да е било извършено плащане за м.
ноември 2017г, а същите сочат, че за м. януари 2018г е било извършено частично
плащане с превод от 100 евро на 14.01.2018г, /л.98 от съдебното дело/, което не може
да се приеме за изпълнение на задължението.
Частичното плащане на дължими месечни вноски се приравнява на липса на
редовно изпълнение и не води до погасяване на задължението за този месец, поради
това и направените от подсъдимия частични плащания както за м.януари 2018г, така и
за месеците : -април 2020г- 45 евро; -май 2020г- 50 евро;-юни 2020г- 50 евро;-юли
2020г – 50 евро;-август 2020г-80евро имат характера единствено на смекчаващо
вината обстоятелство, но не погасяват наказателната отговорност на подсъдимия за
тези месечни издръжки /Решение № 443 от 20.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 421/2010 г.,
II н. о./
Независимо, че за месеците ноември 2017г и за м.януари 2018г липсват
доказателства за пълно плащане, т.е. за изпълнение на задължението, от страна на
първостепенният съд не е постановен осъдителен съдебен акт за този инкриминиран
период. Следва да се отбележи, че по отношение на м.ноември 2017г няма и основания
за това, тъй като се касае за един единствен месец, преди който и след който редовни
плащания са били извършени, поради което не е изпълнен обективният признак на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, бездействието да трае повече от два месеца. По
отношение на месец януари 2018г, доколкото искане за осъждане на подсъдимия пред
настоящата съдебна инстанция не е направено със съответен протест, то връщане на
делото на това основание би нарушило правилото "reformatio in pejus", изводимо от
императивната норма на чл. 337, ал. 2 от НПК, тъй като е недопустимо да се влошава
наказателноправното положение на подсъдимото лице по изходяща само от него
жалба. По тези съображения констатираното процесуално нарушение се явява
неотстранимо.
Настоящият съд констатира още, че не е бил спазен от страна на първостепенния
съд предписания процесуален ред за провеждане на първоинстанционното съдебно
следствие. От протокола за съдебно заседание от 06.06.2022г е видно, че първото
действие извършено от съда след даване ход на делото е назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, при пълно игнориране реда на разпоредбата на чл.276 от НПК.
Това съдебно заседание е било проведено при отсъствие на подсъдимия, който е бил
уведомен от предходно съдебно заседание за часът и датата на провеждането му.
Поради това и обективно неспазнане на разпоредбите на чл.276 от НПК и липсата на
процесуални представки за прилагане на разпоредбата на чл.277, вр. чл.276, ал.3 от
НПК не е засегнало правото на защита на подсъдимия.
Следва да се подчертае, че всички описани процесуални нарушения,
8
констатирани от настоящия съд, не се сочат от страните и възражения, които да ги
касаят не са отправени пред настоящия съд. Защитникът на подс.Р.- адв.Д. възразява
пред настоящия съд, че подсъдимия е заплатил много повече средства от тези посочени
в обвинението, като се изтъкват констатациите на назначената в първоинстанционното
съдебно следствие съдебно-счетоводна експертизата. Настоящият съдебен състав не
установи доказателствен принос на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Същата дава заключение за общата сума на всички дължими и извършени
плащания за издръжка на К. Р., включително и извън инкриминирания период, без да
държи сметка, че задължението се дължи месечно и дори и да е платено по -късно или
по- рано, то отново се отнася към конкретен период, било по изрично посочване от
страна на задълженото лице, било по реда на закона, когато посочване липсва. Също
така в общата сумата платена за издръжка вещото лице включва и тези плащания,
които са частични и които от правна страна не погасяват задължението, поради което и
съставомерността на деянието не отпада. От тук е видно защо сумите посочени от
вещото лице не съответстват на тези според обвинението, а по късно и на тези според
присъдата, което в никакъв случай не означава, че експертното заключение оборва в
каквато и да е степен обвинението. Фактът на частичното плащане на някои от месечни
вноски следва да се отчете единствено като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство.
Дали месечното задължение за издръжка е било изпълнено от страна на
подсъдимия е лесно проследимо поради факта, че същото е изпълнявано по банков път.
За това времето, основанието и размера на плащанията на издръжка са видими от
приложените по делото писмени доказателства, свързани с банкови извлечения от
сметката на подсъдимия и такива от сметката на родителя на пострадалия. За
установяване на факта какво и кога е било платено не се налага връщане на делото на
първостепенния съд, каквото искане отправя защитника в пледоарията. Наличните по
делото доказателства са приобщени по годен ред и са достатъчни за установяване на
обективната истина по случая. В тази връзка следва да се отбележи още, че никои
други плащания извън тези направени към законния представител на детето не могат
да бъдат отнесени като плащания за издръжка. Това е така, тъй като родителите дължат
да се грижат за своите деца и извън задължението за издръжка, а предназначението на
самата издръжка е да осигури средства за посрещане на ежедневните нужди на
правоимащото лице /Решение № 158 от 25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III
н. о./
Предвид вида на допуснатите процесуални нарушения и липсата на възражения
същите да са увредили нечии права, настоящият съдебен състав счита, че връщането на
делото за ново разглеждане не би способствало за охраняване на интересите нито на
подсъдимия, нито на пълнолетният понастоящем негов син, частен обвинител по
делото. От една страна следва да се отчете, че от фактическа и правна страна делото е
9
напълно изяснено. От друга страна следва да се отчете, че допуснатите нарушения са
от формално естество, като в крайна сметка подсъдимия не е бил осъден с атакуваната
присъда за месеците, за които съдът е пропуснал да се произнесе с оправдателен
диспозитив.
Правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок произтича от
правото на справедлив съдебен процес по чл.6 от ЕКЗПЧ и се основава на това, че
проточеното наказателно производство поддържа в състояние на несигурност
процесуалното положение на подсъдимия относно окончателната присъда по
обвиненията срещу него. Правото делото да бъде разгледано от съд в рамките на
разумен срок след започване на съдебния процес, особено в наказателното
производство, се основава на необходимостта да се гарантира, че обвиняемите лица не
трябва да остават твърде дълго в състояние на несигурност по отношение на резултата
от производството срещу тях / KART V. TURKEY IRODOTOU v. CYPRUS /. Един
протяжен наказателен процес, резултат от пропуски на държавните органи при
приложението на наказателноправната процедура в крайна сметка рефлектира пряко
върху правото и на подсъдимия и на пострадалия за разглеждане и решаване на делото
в разумен срок. В настоящия казус подсъдимия и пострадалия имат пряка родствена
връзка- баща и син и е видно, че те поддържат добри отношения помежду си. При
разпита на сина на подсъдимия- частният обвинител К. Р. пред първостепенният съд,
той заявява, че целият процес много го натоварва и желае делото да приключи, като в
съдебния протокол е отбелязано и разстроеното състояние на свидетеля при изразяване
на това негово становище. Пред въззивния съд сина на подсъдимия заявява, че няма
претенции към него и не счита, че нещо му се дължи. Тук следва да се отбележи, че
престъплението по чл.183 от НК е от общ характер и започването и приключването на
наказателното производство не зависи от волята на пострадалия, поради което и
желанията на частният обвинител нямат правопрекратителен или правопогасителен
характер. Изявлението на пострадалия има различно значение в случая и то следва да
се отчете при преценка на пропорционалността между действията на ръководно
решаващите органи на процеса и защитавания обществен интерес. Съгласно § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето при преценката на най-
добрия интерес на детето се вземат предвид и желанията и чувствата му.
Емоционалните изживявания, причинени на пострадалия от факта на водения процес
срещу баща му в никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати независимо от това,
че понастоящем вече се касае за пълнолетно лице. При съпоставяне на обществения
интерес и интереса на пострадалия със задължението на държавните органи да
изпълняват предписаните в закона стриктни правила за провеждане на
правораздавателната дейност, доколкото констатираните пропуски в случая не са
увредили правото на защита на подсъдимия, приоритет следва да се даде на първите.
Допуснатите от първостепенния съд процесуални нарушения са от формално естество
10
и отстраняването им би постигнало правна прецизност на наказателния процес, но то
не би изменило последиците от същия, такива каквито са те и в този процесуален
момент. По изложените съображения съдът намира, че така констатираните
процесуални нарушения не нарушават правото на защита на подсъдимия и не
обосновават извод за необходимост от отмяна на постановената присъда и връщане на
делото за ново разглеждане.
Както бе посочено по горе първостепенният съдебен акт следва да бъде изменен
като подсъдимия следва да бъде признат за невиновен и оправдан да е извършил
престъпление през м.декември 2018г.
Въззивният съдът намира, че на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК
проверяваният първостепенен съдебен акт следва да бъде изменен и в частта за
наказанието. Първостепенният съд не е оценил всички смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства Взети са предвид фактите, че подсъдимия е неосъждан и с
добри характеристични данни- работещ, баща на две деца. Следва да се отчетат обаче и
направените частични плащания на месечна издръжка, фактът че подсъдимия е
полагал грижи за сина си, като му купувал дрехи, подаръци, превеждал му лично
парични суми по неговата дебитна карта, вземал го при себе си за определено време
през ваканциите. Това сочи, че подсъдимия като родител не се е дезинтересирал от
отглеждането и издържането на детето си като цяло. Също така се правят възражения,
че пропуснатите плащания се дължат на затрудненията, които подсъдимия срещнал
поради на епидемичната обстановка, обусловена от разпространението на
Коронавируса. Не се представят конкретни доказателства в подкрепа на тези
твърдения, но от друга страна социално-икономическите последици за този период са
повсеместни и това е общоизвестен факт. От друга страна се касае за пропуснати 22 на
брой месечни задължения и това не е никак малък период от време, а се явява
съществен за отглеждането на едно дете. За това правилно първостепенният съд е
определил вида на наказанието сред алтернативно посочените в санкцията на
престъплението. По тези съображения настоящият въззивен съдебен състав намира, че
наказанието на подсъдимия следва да се намали до размера на допустимия от закона
минимум по чл.39, ал.1 от НК, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Така
определеното наказание за престъплението е справедливо и достатъчно, както и
съответно на целите на чл.36 от НК. Приложението на чл.66, ал.1 от НК е обосновано и
съответно на личността на подсъдимия.
В останалата част проверяваният първостепенен съдебен акт следва да бъде
потвърден на основание чл.338 от НПК.
По тези съображения, на основание чл.337, ал.1, т.1, чл.304 и чл.338 от НПК,
Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 238 от 16.11.2023г., постановена по НОХД №
4335/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. Р. за НЕВИНЕН в това съзнателно да не е
изпълнил задължението си за издръжка на своя низходящ К. В. Р. в размер на една
месечна вноска от 300лв за месец декември 2018г, като го ОПРАВДАВА за посочената
част от инкриминирания период и за посочената сумата по обвинението по чл. 183, ал.
1 от НК.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия В. И. Р. наказание
лишаване от свобода на ТРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12