Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1245 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от ищеца Н.А.ЗА П.против
ответниците “А.” ЕООД, ЕИК *******, и “Г.” ЕООД – Сейшели, искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК да бъдат обявени за недействителни по отношение на държавата извършените
от “А.” ЕООД на “Г.”
ЕООД – Сейшели продажби на следните недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1935.1988.2.22 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет,
три, пет, точка, едно, девет, осем, осем, точка, две, точка, две, две), съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, СО-район Витоша, ул. “********, обект № M2, находящ се в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1988, обективирана в нотариален акт № 15, том I, peг. № 847, дело № 13 от 29.02.2016 г. на нотариус А.И.-В.с рег. № 460 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд - гр. София; и
2. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1935.1988.1.19 (шест, осем,
едно, три, четири, точка, едно, девет, три, пет, точка, едно, девет, осем,
осем, точка,
едно, точка, едно, девет), съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
София, СО-район Витоша, ул. ********етаж 2, апартамент 9, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1988, обективирана в нотариален акт №
84, том I, peг. № 3738, дело № 74 от 18.08.2016 г. на нотариусА.И.В., с район на действие –
Районен съд - гр. София.
В исковата молба ищецът твърди, че към
момента на подаване на исковата молба ответникът “А.” ЕООД има публични задължения към държавата в общ размер на 896 548,05
лева, в това число 520 930,71 лева - главници и 375 617,34 лева - лихви към
25.06.2019 г.
По отношение на исковете с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 4
от ДОПК ищецът твърди, че с влезлите в
сила ревизионни актове № **********/30.11.2010 г., № **********/09.11.2012 г.,
№ **********/05.04.2013 г., № **********/17.07.2014 г., № 217-140
1042/14.07.2014 г. и ревизионен акт за поправка № 1443936/01.10.2014 г. са
установени публични задължения на ответника “А.” ЕООД в размер на 3 095 351,57 лева.
Твърди, че след
връчването на ревизионните актове ответникът “А.” ЕООД продава на ответника “Г.” ЕООД – Сейшели, процесните недвижими
имоти - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1935.1988.2.22, с
нотариален акт № 15, том I, per. № 847 по дело № 13/2016
г. от 29.02.2016 г. на
нотариусА.И.В., вписана под № 460 в регистъра на Нотариалната камара, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1935.1988.1.19, с нотариален акт № 84, том I, per. № 3738 по дело № 74/2016 г. от 18.08.2016 г. на
нотариусА.И.В., вписана под № 460 в регистъра на Нотариалната камара.
Твърди, че извършените
продажби от “А.” ЕООД са недействителни по отношение на
държавата, тъй като са вписани след връчването на актовете, издадени в хода на
данъчно-ревизионни производства, а именно на 01.12.2010 г. (връчване на
ревизионен акт № **********/30.11.2010 г.), на 12.12.2012 г. (връчване на
ревизионен акт № **********/09.11.2012 г.), на 08.04.2013 г. (връчване на
ревизионен акт № **********/05.04.2013 г.), на 12.09.2014 г. (връчване на
ревизионен акт № **********/17.07.2014 г.), на 18.08.2014 г. (връчване на
ревизионен акт № 217-140 1042/14.07.2014 г.) и на 08.10.2014 г. (връчване на
ревизионен акт за поправка № 1443936/01.10.2014 г.). Твърди, че по този начин
ответното дружество “А.” ЕООД е отчуждило имущество, което е могло да
послужи за обезпечение на задълженията на дружеството по ревизионните актове и
на по-късен етап да даде възможност на държавата да удовлетвори вземанията си
чрез принудително изпълнение. Твърди, че поради това се затруднява значително
възможността на държавата да насочи реализирането на вземанията си към вещните
права на дружеството. Твърди, че с продажбата на имотите се намалява
имуществото на “А.” ЕООД и се лишава държавата като кредитор от
възможността да се удовлетвори от него. Твърди, че извършените на 29.02.2016 г.
и на 18.08.2016 г. продажби са довели до ощетяване на държавния бюджет, което
обосновава и правния интерес от предявяването на иска.
Твърди, че към момента на подаване на
исковата молба ответникът “А.” ЕООД не разполага с
други свободни от тежести материални активи, които да обезпечат установените и
изискуеми задължения по влезлите в сила ревизионни актове.
Твърди, че длъжникът е знаел, че има
значително по размер парично задължение към държавата и независимо от това, се
е разпоредил с гореописаното имущество. Твърди, че освен връчването на
ревизионните актове, срещу ответното дружество длъжник е образувано от публичен
изпълнител изпълнително дело № 22150023442/2015 г. Твърди, че в изпълнителното
дело са наложени обезпечителни мерки с постановление № 53-03-796#2/21.10.2011
г. за задълженията по ревизионен акт № **********/30.11.2010 г. (връчено на
07.11.2011 г.), с което давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, както и с постановление № 53-03-796#16/ 14.03.2012 г. (връчено на
27.03.2012 г.) и постановление № 53-00-458/18.02.2013 г. (връчено на 22.03.2013
г.).
Твърди, че по иска с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 4 от ДОПК не се изисква намарение за увреждане у лицето, с което
длъжникът е договорял, когато разпоредителната сделка е сключена след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения.
По отношение на исковете с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК ищецът твърди, че с влезлите в сила
ревизионни актове, описани по-горе, са установени публични задължения на “А.” ЕООД в особено големи размери. Твърди, че в случая “даденото значително надхвърля по стойност
полученото”, тъй като данъчната
оценка на продадените недвижими имоти към момента на сделките е по-висока от
продажната цена. Твърди, че съгласно нотариалния акт от 29.02.2016 г.
продажната цена на имота е 65 000 евро, а данъчната оценка е 136 263,50 лева.
Твърди, че съгласно нотариалния акт от 18.08.2016 г. продажната цена на имота е
35 000 евро, а данъчната оценка е 133 800,50 лева. Твърди, че във втория случай
е налице и прекомерно намаление на цената, почти два пъти по-ниска цена в
сравнение с данъчната оценка.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът “А.” ЕООД, ЕИК *******, е уведомен на вписания в Търговския регистър адрес на
управление на 07.02.2020 г., на основание чл.50, ал. 4 от ГПК.
Ответникът “Г.” ЕООД – Сейшели е уведомен на вписания в
Регистър Булстат адрес за кореспонденция на 19.11.2019 г., на основание чл. 43,
ал. 2 вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 8 вр. с чл. 3, ал. 1,
т. 5 вр. с чл. 8а от Закона за регистър Булстат.
В дадения срок ответниците “А.” ЕООД и “Г.”
ЕООД– Сейшели не са подали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът
прави искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответниците.
Съдът констатира, че ответниците по делото са редовно уведомени, същите не са подали в срок отговор на исковата молба, не са се явили в проведеното на 07.07.2020 г. съдебно заседание и не са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие.
Като взе предвид горното и направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 238, ал. 1 от ГПК предпоставки.
Съдът констатира, че при връчване на исковата молба с разпореждането по чл.367 от ГПК от 03.09.2019 г. на всеки от ответниците са указани последиците от неподаване в срок на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото съдебно заседание, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба, при преценка на представените по делото писмени доказателства и при липса на каквото и да е изявление от ответниците, съдът намира, че съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК са вероятно основателни предявените главни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъственото
решение, с което предявените главни искове да бъдат уважени.
Поради уважаването на главните искове съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т.2 от ДОПК.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 84, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса. С оглед изхода на спора съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 772,58 лева – държавна такса по делото, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. с чл.71, ал.2 вр. с 69, ал. 1, т. 4 вр. с ал. 2 от ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ищецът претендира разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените по-горе съображения съдът
намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК по отношение на
държавата, по иск на Н.А.ЗА П.против
ответниците “А.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, партер, и “Г.” ЕООД – Сейшели, чуждестранно лице, ЕИК по регистър Булстат ********регистрирано
на 28.01.2016 г. съгласно акт за собственост, със седалище и адрес на управление
по регистър Булстат, съвпадащ с адреса за кореспонденция: гр. Смолян, п.к.
4700, к.с. Гранд Манастира – Пампорово, вх. А, ап. 10, извършената от “А.” ЕООД на “Г.”
ЕООД – Сейшели продажба на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1935.1988.2.22 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет,
три, пет, точка, едно, девет, осем, осем, точка, две, точка, две, две), съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, СО-район Витоша, ул. “********, обект № M2, находящ се в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1988, с предназначение на самостоятелния
обект: “за търговска дейност”, брой нива на обекта - 1, с площ от 78,00 кв.м.,
при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж - 68134.1935.1988.2.5, под обекта – няма и над обекта - 68134.1935.1988.2.7
и 68134.1935.1988.2.1, заедно с 2,09% идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 18,85 кв.м., както и със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, обективирана
в нотариален акт № 15, том I, peг. № 847, дело № 13 от 29.02.2016 г. на нотариус А.И.-В.с рег. № 460 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд - гр. София, вписан под
акт № 169, том 23, вх. рег. № 10435 от 29.02.2016 г. на Служба по вписванията –
София.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК по отношение на
държавата, по иск на Н.А.ЗА П.против
ответниците “А.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, партер, и “Г.” ЕООД – Сейшели, чуждестранно лице, ЕИК по регистър Булстат ********регистрирано
на 28.01.2016 г. съгласно акт за собственост, със седалище и адрес на
управление по регистър Булстат, съвпадащ с адреса за кореспонденция: гр.
Смолян, п.к. 4700, к.с. Гранд Манастира – Пампорово, вх. А, ап. 10, извършената
от “А.” ЕООД на “Г.”
ЕООД – Сейшели продажба на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1935.1988.1.19 (шест, осем,
едно, три, четири, точка, едно, девет, три, пет, точка, едно, девет, осем,
осем, точка,
едно, точка, едно, девет), съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
София, СО-район Витоша, ул. ********етаж 2, апартамент 9, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1988, с предназначение на
самостоятелния обект: “жилище,
апартамент”, брой нива на обекта - 1, с
площ от 109,70 кв.м., при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж - 68134.1935.1988.1.3 и 68134.1935.1988.1.9,
под обекта – няма и над обекта - 68134.1935.1988.1.14 и 68134.1935.1988.1.13,
заедно с 3,15% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 28,39
кв.м., както и със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, обективирана в нотариален акт №
84, том I, peг. № 3738, дело № 74 от 18.08.2016 г. на нотариусА.И.В., с район на действие –
Районен съд - гр. София, вписан под акт № 39, том 119, вх. рег. № 51012 от
18.08.2016 г. на Служба по вписванията - София.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, и “Г.” ЕООД – Сейшели, чуждестранно лице, ЕИК по регистър Булстат ********регистрирано на 28.01.2016 г. съгласно акт за собственост, със седалище и адрес на управление по регистър Булстат, съвпадащ с адреса за кореспонденция: гр. Смолян, п.к. 4700, к.с. Гранд Манастира – Пампорово, вх. А, ап. 10, да заплатят солидарно на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр. София, ул. “********, сумата от 300 лева (триста лева) - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “А.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, партер, и “Г.”
ЕООД – Сейшели,
чуждестранно лице, ЕИК по регистър Булстат ********регистрирано на 28.01.2016
г. съгласно акт за собственост, със седалище и адрес на управление по регистър
Булстат, съвпадащ с адреса за кореспонденция: гр. Смолян, п.к. 4700, к.с. Гранд
Манастира – Пампорово, вх. А, ап. 10, да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сумата от 2 772,58
лева (две хиляди седемстотин седемдесет и два
лева и петдесет и осем стотинки) - държавна
такса по делото и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата
от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
Решението е постановено по реда на чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :