Решение по дело №5325/2021 на Софийски градски съд

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                                  гр. София, 19.01.2024 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

          

       Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „Г” въззивен състав в открито съдебно заседание, проведено на втори юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                         мл. съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В. Иванова гр. д. № 5325 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 20281123 от 19.12.2020 г., постановено по гр. д. № 12559/2019 г. на Софийски районен съд, Г.А.Н. е осъдена да заплати на Р.В.К. следните суми:

- сумата 1697 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направените от нея разходи за процедури по пришиване на коса и възстановяване на окосмената част на главата, периодични услуги по поддържане на добавената коса и растежа на естествената коса, и заплащане на такса за преглед и издаване на съдебно-медицинско удостоверение, вследствие на осъществено от Г.Н. на 18.05.2014 г. непозволено увреждане, изразяващо се в отрязване с ножица на косата на ищцата, ведно със законната лихва върху таи сума, смитано от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания претърпени от ищцата в следствие на осъществено от Г.Н. на 18.05.2014 г. непозволено уреждане, изразяващо се отрязване с ножица на косата на ищцата, ведно със законната лихва от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от причинените й от ответника  с противоправно деяние от 18.04.2014 г. порезни рани по ръцете, главата и крйвонасядане с охлузване на клепачите на лявото око, ведно със законната лихва върху сумата от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане;

- сумата 2645,63 лева, представляваща законна лихва за забава върху сбора от присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер на 8697 лева за периода от 01.03.2016 г. до 28.02.2019 г.

Отхвърлен е предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания претърпени от ищцата в следствие на осъществено от Г.Н. на 18.05.2014 г. непозволено уреждане, изразяващо се отрязване с ножица на косата на ищцата,за разликата над сумата 6000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв.; иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес за живота и здравето на ищцата в резултат на отправена й от ответницата заплаха на 18.04.2014 г.; както и иска за мораторна лихва върху сбора от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за разликата над сумата 2645,63 лева до пълния предявен размер от 3633 лева.

Ответницата е осъдена да заплати на ищцата разноските за внесената държавна такса съразмерно на уважената част от исковете, а ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

            Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответницата като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. В жалбата се излага възражение, че от доказателствата по делото не се установява да е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане. Поддържа се, че водените от ищцата свидетели не са били очевидци на твърдения деликт, а показанията на майката на ищцата са нелогични и същата е заинтересована от изхода на делото. Съдебно-медицинското удостоверение било издадено на следващия ден и същото не можело да установи авторството на деянието, нито момента на причиняването на вредите.  Излага се оплакване, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св. Н., който е бил в най-близък контакт с ищцата към този момент. Жалбоподателят сочи също, че от мотивите на съда не ставало ясно в какво са се изразявали психическите страдания на ищцата в резултат на твърдените травматични увреждания, а наличието на такива психически страдания не се установявали от свидетелските показания. Излага се и възражение, че размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерни. Оспорва се извода на съда за доказаност на претендираните имуществени вреди по основание и размер. Не било ясно в какво точно се изразяват фризьорските услуги, за заплащането на които ищцата претендира, и не била установена причинно-следствената връзка между твърдяната вреда и направените разходи. Освен това, никъде не сочело, че ищцата е използвала лични финансови средства за провеждане на тези процедури, а и същата не е имала сви доходи. С оглед на това въззивницата счита, че ищцата реално не  е претърпяла финансови загуби.  Излага се възражение, че съдът не е обсъдил показанията на св. М., в които тя описва ищцата като употребяваща наркотични вещества през процесния период, в резултат на което често изпадала в неконтролируеми състояния. Тази свидетелка заявила, че непосредствено след процесния период ищцата качвала във Фейсбук свои снимки от море, дискотеки, барове, което било индиция колко депресирана е била ищцата. Необоснован бил и изводът на съда, че косата на ищцата не се е възстановила, тъй като този факт не бил доказан при условията на пълно и главно доказване, както и какво е било състоянието на косата й преди и след процесния период. Излага се и довод за недоказаност наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправнното деяние и претендираните вреди. В този смисъл изводът на съда, че ищцата е претърпяла психически страдания със сравнително голям интензитет, не кореспондирал със събраните доказателства. Не бил обсъден представения снимков материал, от който било видно, че непосредствено след завръщането си от Италия ищцата позира в нощни заведения с оскъдно облекло. Не ставало ясно защо съдът неглижира факта, че ищцата е била задържана в Италия в рамките на един месец, и какъв ефект би имало това върху психиката на едно младо момиче. Мотивите на съда били неясни и непълни по отношение на това в какво точно са се изразявали претърпените от ищцата психически страдания.

            Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

            За да се произнесе, съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид следното:

Р.В.К. е предявила срещу Г.А.Н. искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени веди, причинени й вследствие на осъществено от ответницата деяние, изразяващо се в принудително отрязване на коса и нанесени травматични увреждания по тялото и главата й, и за заплащане на лихва за забава върху претендираните обезщетения за периода от 01.03.2016 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както следва:

- за сумата 1697 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи с в направени от ищцата разходи за заплащане на специални фризьорски услуги за възстановяване и поддържане на косата;

- за сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на насилственото лишаване на ищцата от коса, изразяващи се в чувство за срам, загрозяване, изпадане в депресивни състояния, апатия, довели до липса на желание да излиза навън и да се грижи за външния си вид, да завърши образованието си и да си търси нова работа.

- за сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки  и страдания от причините на ищцата телесни увреждания, довели до разстройство на здравето, в резултат на упражненото от ответницата физическо насилие;

- сумата 3633 лева, представляваща мораторна лихва върху общия размер на претендираните обезщетения за периода от 01.03.2016 г. до предявяване на иска.

 Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., изразяващи в страх за живота и здравето й в резултат от отправени от ответницата закани, е отхвърлена с обжалваното решение и същото е влязло в сила в тази чу част.

 Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответницата били в близки отношения от 2013 г. до зимата на 2014 г., през което време ищцата работела в търговски обект, стопанисван от съпруга на ответницата М.Н.. Ищцата твърди, че между нея и М.Н. се породили интимни отношения, които бързо прераснали в сериозна връзка, като М.напуснал ответницата и заживели заедно с ищцата в наето от него жилище. Твърди, че на 18.05.2014 г. около 12,00-12,10 ч. ищцата се намирала в това жилище и спяла, като вратата била оставена незаключена от М., който бил излязъл преди това. Ответницата влязла в жилището без ищцата да усети, издърпала я силно от леглото, след което я затиснала с тялото си и отрязала с ножица почти цялата й коса с няколко движения. Ищцата се опитала да се предпази, при което била одраскана от ответницата с ножицата по двете й ръце в областта на китките и между тях и лакътя. Две порезни рани й били нанесени от ответницата и в областта на окосмената част на главата вдясно. При опита си да се предпази ищцата била удряна и натискана от ответницата в областта на лицето. Извършените от ответницата действия били съпроводени със заплахи, че ако продължи да бъде с М., ще последват по-тежки неща. След това ответницата взела амската част на ищцата и я изсипала през прозореца, а мобилните телефони на ищцата хвърлила силно към стената. След това ответницата си тръгнала, но се върнала отново и взела един лаптоп и падналите си ключове, след което напуснала жилището. Ищцата сглобила един от мобилните си телефони и се обадила на майка си и на М.. Майката на ответницата пристигнала много бързо и срещнала ответницата при напускането на входа, а М.дошъл няколко минути след това. На същия ден ищцата посетила 05 РПУ и подала жалба за случилото се. По жалбата била образувана пр.преписка № 27060/2014 г. на СРП, по която бил постановен отказ да се образува наказателно производство. На следващия ден ищцата посетила Клиниката по съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска”, където била прегледана и издадено съдебно-медицинско удостоверение.

Ищцата твърди, че в резултат на насилственото остригване на косата й от ответницата, главата й била доведена до ужасно състояние. Преди това имала дълга и добре поддържана коса. В първия момент след деянието на ответницата ищцата мислела как да се самоубие. Претърпяното насилие, болките, и най-вече обезобразеният вид на главата й без коса породили у нея нежелание да живее, чувствала се объркана и безсилна. Повече от година след инцидента се наложило да носи специална перука.

Сочи, че претърпените от нея имуществени вреди в резултат на деянието на ответницата се изразяват в направени от нея разходи за заплащане на специални фризьорски услуги за възстановяването на косата -  поставяне на перука, поддържане на растежа на косата и оформяне, в продължение на една година, за които заплатила общо сумата 1657 лв. За преглед и издаване на СМУ ищцата заплатила 40 лв.

Твърди, че претърпените неимуществените вреди се проявили в различни насоки:

 Неимуществени вреди, свързани с насилственото й лишаване от коса, които били особено интензивни и дълготрайни. Повече от година ищцата носила перука. Чувствала се загрозена, не искала да се показва пред хората, не се поглеждала в огледалото, тъй като изпитвала отвращение от образа си. Изпадала в периодични депресивни състояния, при коитос дни наред не искала да излиза и да се среща с приятели. Изгубила желанието си да са грижи за външния си вид, изпитвала апатия, не желаела да довърши образованието си и да си търси нова работа.

Неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от временното разстройство на здравето, неопасно за живота, последица от насилието на ответницата над ищцата на процесната дата.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че през пролетта на 2014 г. установила, че съпругът й има интимни отношения с ищцата, поради което го помолила да напусне семейното им жилище. Твърди, че на 18.05.2014 г. по уговорка със съпруга й посетил адреса, на който той се бил установил да живее заедно с ищцата, за да вземе компютъра на сина им. Тогава в жилището била само ищцата, която се ядосала, че се налага да се раздели с компютъра, и ю отправила няколко нецензурни думи, след което ответницата взела компютъра и напуснала жилището.На входа на блока се срещнала със съпруга си, а с него била и майката на ищцата. Ответницата оспорва изложените в исковата молба твърдения за причинена телесна повреда на ищцата. Счита, че не е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Не било представени доказателства за авторството на деянието. Алтернативно оспорва претендираните разходи за фризьорски услуги. Сочи, че не е ясно в какво точно се изразяват те, както и че не се установява причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и направените разходи. Оспорва твърденията на ищцата, че вследствие на твърдяното лишаване от коса е изпадала в продължителни депресивни състояния, не се срещала с приятели и не се грижела за външния си вид. Сочи, че от публикациите в профила на ищцата във Фейсбук било видно как е изглеждала в процесния период и какъв начин на живот е водела. Твърди, че ищцата е била възпрепятствана да се яви на държавните си изпити поради задържането й под домашен арест от италианските власти, като мярката за неотклонение била взета на 23.05.2014 г. поради обвинение в извършване на умишлено престъпление. С оглед на това ответницата оспорва твърдението в исковата молба, че я е обзела опатия и не е искала да си довърши образованието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди в резултат на осъществено спрямо него от ответницата противоправно деяние, изразяващо се насилствено отрязване на косата с ножица и причиняване на травматични увреждания на главата и тялото й чрез удари с ръце и нанасяне на порезни рани.

В тежест на ищцата е да докаже, че ответницата е осъществила  спрямо нея деяние, съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД, именно: противоправно поведение, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, като вината се презумира.

По делото не е спорно, че страните са били в близки отношения – ищцата е работела в стопанисвано от съпруга на ответницата заведение, до пролетта на 2014 г., когато ищцата установила интимна връзка със съпруга на ответницата М..  Не е спорно също, че М.напуснал семейното жилище и се установил да живее на семейни начала с ищцата. Ответницата не оспорва, че на посочената в исковата молба дата 18.05.2014 г. тя посетила жилището, в което живеели ищцата и М., като по това време в жилището била само ищцата. Същата не оспорва също, че майката на свидетелката е била пред входа на жилището, когато тя го е напуснала.

Съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства, медицинско удостоверение и приложената прокурорска преписка, обосновава извод, че на 18.05.2014 г. в жилището, в което е живеела ищцата заедно със съпруга на ответницата, последната насилствено й е отрязала косата на ищцата с ножица, нанесла й е удари с ръце по главата и тялото, както и е причинила прорезни рани по ръцете.

            В показанията си свидетелите С. А.и Л. В.излагат непосредствените си възприятия за състоянието на ищцата непосредствено след инцидента и възпроизвеждат разказаното им от нея за случилото се с ответницата. Майката на ищцата С. А.е пристигнала в дома й веднага след инцидента след като ищцата й е се е обадила по телефона, плачейки. Фактът, че А.е пристигнала веднага в жилището на ищцата, не се оспорва и от ответницата – тя твърди в отговора на исковата молба, че при напускането на жилището е заварила пред входа майката на ищцата. В апартамента св. А.заварила дъщеря си на земята, която плачела, била с качулка на главата. Свидетелката видяла, че по пода имало разхвърляна коса. Ищцата била много разстроена и не давала никой да я доближи, след което побягнала навън. Малко след това я намерили и се прибрали вкъщи, когато свидетелката видяла в какво състояние се намира- повечето й коса била по сантиметър, имала цепки по главата с кръв, разрези по ръцете. В показанията си св. Л. В.сочи, че видяла ищцата на следващия ден, и тя била без коса на темето, а най-дългият участък от косата й бил под 10 см., имала рани по лицето, по очите и в предните части на китките.

Показанията на свидетелите А.и В., установяващи възприетото от тях състояние на ищцата след инцидента /майката – непосредствено след инцидента, а св. В.– на следващия ден/, а именно: отрязана почти изцяло коса, рани по главата, лицето и ръцете, кореспондират напълно с констатираното от медицинския специалист при извършения на ищцата преглед непосредствено след твърдяното деяние физическо състояние на ищцата и получените от нея увреждания, отразени в издаденото му съдебномедицинско удостоверение. В обстоятелствената част на съдебно-медицинското удостоверение подробно е описано обективното състояние на ищцата – неправилно отрязано окосмяване на главата на много места, като е посочено детайлно в кои части на главата каква е максималната дължина на косата /в най-дългите участъци е 7 см., а в най-късите 1,5 см. Описани са констатираните рани по главата, лявото око дясната подмишница, пръстите на дясната ръка, лявата подмишница, левия лакът. В заключение е посочено, че при прегледа на ищцата се установени: две порезни рани в окосмената част на главата, множество охлузвания по ръцете, крънонасядане и охлузване външно от клепачите на лявото око. Мекотъканните увреждания по капилициума /т.е. окосмената част на главата/ и двете ръце се дължат на действието на предмет с остър връх или режещ ръб, които могат да се получат по начина, съобщен от прегледаната. Кръвонасядането и охлузването на клепачите на лявото око са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени от удар или силно притискане на областта.

Горепосочените свидетелски показания кореспондират и с данните, съдържащи се в материалите от приложената прокурорска преписка, образувана по жалба на ищцата, подадена в РПУ в деня на процесния инцидент. В жалбата си ищцата е описала извършените от ответницата действия, които тя твърди и в исковата молба. В хода на извършената предварителна проверка е снето обяснение от ответницата Г.Н., в което тя е заявила, че 18.05.2014 г. е отишла в апартамента, в който живее съпругът й, входната врата била отключена, влязла, вътре била Р.. В обяснението си тя е посочила, че се вбесила като видяла, че Р. ползва лаптопа на сина й, и в яростта си взела ножица и отрязала част от косата на Р., за което съжалява. Обяснението е написано саморъчно и подписано от Г.Н.. Срещу Г.Н. е съставен протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР да не влиза в саморазправа с Р.В.К..

Така описаните доказателства – показания на св.  А.и В., съдебно-медицинско удостоверение, подадена от ищцата жалба до РПУ и съдържащите се в образуваната по тази жалба пр. преписка писмени доказателства – протокол за снето от ответницата обяснение, в което тя признава, че на процесната дата е отразяла с ножица косата на ищцата, и предупредителен протокол по ЗМВР, образуват верига от доказателствени източници, които преценени съвкупно във връзката им едно с друго, установяват по несъмнен начин, че на посочените в исковата молба дата и място ответницата е отрязала с ножица по насилствен начин косата на ищцата и е упражнила спрямо нея физическо посегателство, изразяващо се в удари с ръце по тялото и главата и порязване с ножица, в резултат на което на ищцата са причинени телесни увреждания.

Така установените от гореобсъдените доказателста факти не се опровергават от други събрани по делото доказателства – в частност от показанията на водените от ответницата свидетели Г. М.ова /дъщеря на ответницата и на М.Н./ и М.Н.. В показанията на св. М.ова се съдържат преимуществено общи твърдения за поведението и личността на ответницата, както и субективни оценки на свидетелката за нея и за отношенията помежду им, които обаче нямат пряко доказателствено значение относно релевантните за спора факти, касаещи случилото се на 18.05.2014 г. Показанията на св. Н. в частта им, в която той твърди, че на този ден нищо не е станало и не е имало никакви пререкания между ищцата и съпругата му, както и че всичко си било наред с косата на Р., не могат да оборят, нито да поставят под съмнение установените с горепосочените доказателствени източници факти за осъществена от ответницата физическа саморазправа спрямо ищцата и принудително остригване на косата й. Както бе посочено, отрязването на косата на ищцата на процесната дата, е признат от самата ответница в дадените от нея обяснения пред полицейските органи в хода на образуваната проверка, а е установен и от другите събрани по делото доказателства. Показанията на св. М.Н., който на 50 годишна възраст и семеен с две деца е установил интимни отношения с момиче на 18 години, станали повод за агресивната реакция на съпругата му, явно са израз на желанието му да запази неутрална позиция по възникналия между двете спор.

С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема за доказано, че ответницата е осъществила спрямо ищцата противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

По иска за обезщетение за имуществени вреди:

С оглед естеството на противоправното деяние, изразяващо в отрязване на косата на ищцата, и представените писмени доказателства за използвани от ищцата фризьорски услуги, подкрепени с показанията на св. А.и В., се налага извод, че извършването на тези услуги е в пряка причинна връзка с осъщественото от ответницата деяние. По делото не са налице доказателства, които да опровергават съдържанието на представените фактури, издадени от търговец, с получател Р.К.. От тези фактури се установява, че на посочените дати /в периода от 19.05.2014 г. до 12.05.2015 г./ на ищцата са извършвани фризьорски процедури, за които е заплатила посочените в тях суми. С оглед установения от съдебно-медицинското удостоверение начин на отрязване на косата й / неправилно отрязана на много места при максимален размер на косата в теменната област от 1,5 см./, напълно логично е за изравняване на косата и възстановяване на нормалното й състояние от преди деянието да е необходимо специализирано обработване в период от една година. Заплатените суми за фризьорските услуги, посочени в представените фактури, представляват разходи, извършването на които е в резултат от противоправното поведение на ответницата, следователно те са имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Без никакво значение за дължимостта на обезщетението за тези имуществени вреди е какъв е произходът на средствата, с които ищцата е заплатила за фризьорските услуги, необходими за възстановяване на косата й. Общият размер на направените разходи за фризьорски услуги възлиза на сумата 1657 лв. Отделно от това ищцата е направила разходи и за извършване на медицински преглед и издаване на СМУ в размер на 40 лв., за което е представена фактура. Така общият размер на разходите възлиза на исковата сума от 1697 лв., поради което предявеният иск за имуществени вреди в резултат на осъщественото от ответницата противоправно деяние е изцяло основателен.

По иска за обезщетение за неимуществени вреди:

В исковата молба изрично са разграничени претендираните обезщетения неимуществени вреди от процесния деликт, а именно: за вредите, изразяващи се в болки и страдания от причинените телесни увреждания, за които ищцата претендира обезщетение в размер на 1000 лв.; и за вредите, изразяващи се в негативни психични изживявания в резултат от отрязването на косата й /неудобство и срам от загрозения външен вид, чувство на отвращение, социална изолация, депресия, отчаяние и апатия и пр./, за които ищцата претендира обезщетение в размер на 8000 лв. /за отхвърлената част над присъдените от районния съд 6000 лв. решението е влязло в сила. С оглед на така заявената процесуална воля на ищцата, претенцията за обезщетение за неимуществени вреди следва да се разгледа поотделно  за така индивидуализираните различни вреди, както са посочени в исковата молба.

 Предвид причиняването на ищцата на телесни уреждания, безспорно тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото от ответника деяние. Претендираният и уважен размер на обезщетението от 1000 лв. за неимуществените вреди, причинени от телесните увреждания на ищцата, не може да се приеме за прекомерен, съобразявайки механизма на извършване на деянието - нанесен побой и порязване с ножица, естеството и броя на нанесените телесни увреждания - множество кръвонасядания и охлузвания по различни части на тялото и главата, порезни рани в главата и ръцете. Поради това, няма основание за намаляването на така присъдения размер на обезщетението за тези неимуществено вреди.

Съдът намира, че присъденият размер на обезщетението от 6000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените на ищцата негативни емоционални изживявания в резултат на отрязването на косата й, е адекватен паричен еквивалент на тези вреди. Принудителното отрязване на косата е крайно унизителен за човека акт, който е от естество да предизвика съществени и трайни душевни страдания. Към момента на деянието ищцата е била на 18 годишна възраст, имала е дълга и гъста коса. За едно младо момиче външният вид е особен важен за самочувствието му и за собствената му идентичност. С извършеното от ответницата по този особено агресивен начин остригване на косата й ищцата несъмнено е преживяла емоционално страдание, причинено от загрозяването на външния й вид. Причиненото с деянието унищожаване на косата, довело до промяна във външния й вид, явно е било нетърпимо за ищцата, след като тя веднага е предприела процедура по пришиване на изкуствена коса. От показанията на св. А.се установява, че ищцата е била изключително разстроена след инцидента и е имала суицидни мисли. След това изпадала в депресивни състояния заради липсата на косата и загрозения й външен вид. Според показанията на св. А.и св. В., ищцата изпитвала и сериозни физически неудобства и болки при самото пришиване на косата, както и след това, тъй като раните по главата й се опъвали от присадените кичури коса, имала и сърбежи по главата в дълъг период до махането на пришитата коса. Без значение за преценката за справедливия размер на обезщетението е обстоятелствата, че ищцата е заминала непосредствено след случилото се за Италия, че там е била задържана от властите поради обвинение в участие в извършване на престъпление, че е качвала в профила си във Фейсбук снимки от различни места, каквито твърдения са изложени от ответницата в подкрепа на  възражението й недоказване на претърпените неимуществени вреди и липсата на причинно-следствена връзка с процесния случай. Заминаването на ищцата в чужбина, в т.ч. и задържането й от властите, публикациите в социални мрежи и пр. са факти, които сами по себе си не водят до извод, че ищцата не е преживяла душевни страдания, унижение и емоционален дискомфорт в резултат на насилственото й отрязване на косата от ответницата. Наличието на психически страдания у ищцата в резултат на принудителното отрязване на косата й, както и на неудобства и страдания във връзка с извършените процедури за възстановяване на косата, са установени от гласните доказателства по делото.

С оглед на всичко гореизложено и поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд в обжалваната част на решението, същото следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горното Софийски градски съд

 

                                 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20281123 от 19.12.2020 г. по гр. д. № 12559/2019 г. на Софийски районен съд във всичките му обжалвани осъдителни части.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.