Определение по дело №99/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН.

Постъпила е частна жалба от директора на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура” против Определение № 510/11.10.2023 г., постановено по АНД № 20233330200370/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е спряно производството по делото до приключване на дело С-61/2023 на СЕС, образувано по преюдициално запитване от Административен съд – Хасково. В жалбата се сочи, че определението е постановено при липса на законоустановено основание за спиране на производството, тъй като съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Твърди се, че в НПК липсва правна норма, която да дава възможност за спиране на производството при отправено преюдициално запитване по друго дело и от друг съд, а разпоредбата на чл. 633 ГПК е неприложима. Иска се оспореното определение да бъде отменено и делото да се върне делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба Г. Ж. Г. я счита за неоснователна и споделя съображенията на въззивния съд за спиране на производството. Моли частната жалба да бъде отхвърлена, като му се присъдят разноските по делото.

Разградският административен съд като обсъди оплакванията и доводите на страните във връзка с доказателства по делото и след дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, приема следното:

Частната жалба е допустима. Подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на въззивен контрол по АНД № 20233330200370/2023 г. по описа на Районен съд – Разград е наказателно постановление № BG12042022/4000/Р8-403 от 07.10.2022 г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на Г. Ж. Г. е наложена глоба в размер на 1800 лв. затова, че по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал ППС с обща техническа допустима максимална маса над 12 т, за което не е платена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

С оспореното определение от 11.10.2023 г. въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК за спиране на административнонаказателното производство до приключване на дело С-61/2023 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково относно приложението Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. РРС е констатирал, че предметът на разглежданото от него дело е идентичен с предмета на делото, по което е отправено преюдициално запитване и решаването на дело С-61/2023 е относимо и необходимо за правилното приложение на материалния закон на общността. По тези съображения е спрял производството по делото до приключване на дело С-61/2023 на СЕС.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Дело С-61/2023 на СЕС е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково, който е поставил следния преюдициален въпрос: Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.6.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Несъмнено, отговорът на този въпрос е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор относно законосъобразността на наказателното постановление.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН административнонаказателното производство се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Спирането на производството до произнасянето на СЕС е процесуален способ, който гарантира разрешаване на спора в съответствие с правото на ЕС. Независимо, че в конкретния случай преюдициалното запитване не е отправено по настоящото дело, правилно районният съд е преценил, че е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК, тъй като националният съд е длъжен да осигури правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС.

Действително, в НПК липсва норма, аналогична на тази по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която допуска спиране на производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. НПК не съдържа и разпоредба, аналогична на чл. 633 ГПК, съгласно която решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Но следва да се има предвид принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в чл. 4, § 3 от ДЕС, съгласно който Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнение на задачите, произтичащи от договорите. Държавите-членки вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.

Спазването на горния принцип изисква тълкуване на приложимите национални норми, което да осигури ефективното прилагане на правото на ЕС и неговото предимство. Следователно, логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК налага извода, че съдът следва да спре производството, ако по идентичен въпрос има отправено преюдициално запитване и в друго производство, и от друг съд. В противен случай би могло да се стигне до постановяване на решение, което противоречи на правото на ЕС, което е недопустимо и следва да бъде избегнато още във фазата на въззивното производство.

РРС е спрял производството по АНД № 20233330200370/2023 г. при правилно тълкуване и приложение на закона, поради което жалбата срещу определението му следва да бъде отхвърлена.

Искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде разгледано при окончателното приключване на делото и неговата основателност да се прецени с оглед изхода на делото.

Предвид изложеното Разградският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 510/11.10.2023 г., постановено по АНД № 20233330200370/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е спряно производството по делото.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: