Решение по дело №1557/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260168
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 7 септември 2021 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20205510101557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №......       

                                              гр.К., ……….2020 год.

 

                                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на първи декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря........................Х. К.….........................................като разгледа  докладваното от съдията ............................................гр.дело №1557 по описа за 2020 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

                Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.                                                           

                Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №00108/25.08.1987 г. и последващи допълнителни споразумения към него, работил на длъжност Н.Г.с.у.“ „С.“ при ответника. На 18.03.2020 г. в присъствието на двама свидетели му била връчена Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г., с която на основание чл.192, ал.1, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ му е наложено наказание „Д. у.“, във връзка с което на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчването на заповедта. Изразил несъгласие с посочената заповед и отказал да я получи срещу подпис, което било отразено от присъстващите при връчването двама свидетели. Според разпоредбата на чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Разпоредбата на § 13 от ПЗР на същия закон определяла, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон ДВ. С оглед на  това следвало да се приеме, че двумесечният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение започнал да тече на 21.05.2020 г. и изтичал на 21.07.2020 г. Ето защо подадената в рамките на този срок искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ била своевременно предявена и в този смисъл допустима. Оспорва изцяло Заповед №РД-11-4 /17.03.2020 г. като незаконосъобразна и необоснована, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. От съдържанието на процесната заповед се установявало, че същата не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, тъй като нарушенията на трудовата дисциплина не били описани достатъчно пълно и ясно, вкл. не били посочени конкретни периоди от време, през които последните са били извършени. Дисциплинарните нарушения не били посочени по разбираем начин, който да даде възможност на работника да проведе пълноценно своята защита. Действително в мотивите към заповедта било посочено, че визираните нарушения са констатирани на 14.02.2020 г. при извършена проверка, но не бил очертан периодът от време, през който със съответни действия или пък поради липса на дължими действия са осъществени нарушенията на трудовата дисциплина. Сочи, че не е спазено и изискването за пълно и изчерпателно посочване на законовия текст, въз основа на който се налагало дисциплинарното наказание. Работодателят посочил, че налага дисциплинарно уволнение на основание чл.192, ал.1, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ. В чл.192, ал.1 от КТ били очертани правомощията и компетентността на работодателя да налага дисциплинарни наказания. В чл.190, ал.1, т.7 КТ от своя страна било посочено, че дисциплинарно уволнение може да се налага за: други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че посочването само на т.7 от нормата не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено задължението за посочване на законния текст, въз основа на който се налагало наказанието. В чл.187 от КТ в 10 точки били посочени видовете нарушения на трудовата дисциплина, като органът бил длъжен винаги да сочи, кое именно от тези нарушения е осъществено от работодателя, след което да обоснове и защо счита същото за тежко нарушение, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В конкретния случай, липсвала всякаква яснота, дали работникът е допуснал неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила или пък неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието му или увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Липсата на прецизно посочване на законното основание и липсата на яснота кое или кои от нарушенията на трудовата дисциплина е извършил работника, водило до незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Този съществен порок на оспорената заповед се допълвал и от липсата на ясно и точно фактическо описание на нарушенията, а така също и на посочване на период от време, през който те били извършени. Доколкото изобщо можело да стане ясно от фактическата част на оспорената заповед, на ищеца се вменявала отговорност затова, че не бил уведомил писмено работодателя за незаконна сеч, кражби и нарушения при ползването в отдели 290"а" и 290"г" до момента на проверката от РДГ – С.. Не ставало ясно кой е крайният момент, до който не било извършено писменото уведомяване, но отново липсвало описание и конкретика относно началния момент и периода от време, през който това не било сторено. Контролът по отношение на незаконната сеч, кражби или нарушения при ползването бил възложен на конкретни служители на горското стопанство в лицето на горските стражари и лесничеи. На горските стражари, конкретно било възложено правомощието да съставят актове за констатирани нарушения. Работодателят не бил изложил никакви факти, относно това, подавани ли са сигнали или съставяни ли са актове за констатирани нарушения в конкретните отдели от участъка. Липсвала и информация, търсена ли е дисциплинарна или друг вид отговорност на горските стражари за наличието на незаконна сеч, кражби или други нарушения в участъка. Съществено нарушение било допуснато също и при индивидуализацията на наказанието, което също било самостоятелно основание за отмяна на незаконосъобразната заповед. При изложението на мотивите, защо налага именно най-тежкото дисциплинарно наказание, работодателят посочил, че за предишно нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ, служителят бил наказан с „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № РД-11-1 от 14.02.2020 г. Пропуснато било да се вземе предвид, че към постановяването на Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г., заповедта, с която било наложено „предупреждение за уволнение“ не е влязла в законна сила. По този начин било допуснато грубо нарушение и на нормата на чл.189, ал.1 КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание се вземали предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В конкретния случай, нито един от критериите за определяне на наказанието не бил взет предвид. Не на последно място, счита, че в конкретния случай било извършено и нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Формално процедурата била спазена, но в действителност в искането за даване на обяснения не били посочени точно, конкретно и ясно допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина, както и не бил очертан периодът от време, през който те са извършени. Не било посочено, че искането за предоставяне на писмени обяснения е във връзка с образуването на дисциплинарно производство против него. Всички посочени допуснати нарушения в своята цялост, а и взети поотделно, водели до извода за незаконосъобразност на издадената Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г. и необходимост от нейното отменяне. Счита, че е налице и обоснован интерес да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а също така да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение. В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение размера на иска за заплащане на обезщетение чл.225, ал.1 КТ за времето от 18.03.2020 г. до 18.09.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението със Заповед № РД-11-4/17.03.2020 г., с която на основание  чл.192, ал.1, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, на С.Г.Т., с ЕГН-********** *** е наложено наказание „Д. у.“, да бъде възстановен на заеманата длъжност преди уволнението длъжност „Н. на Г. с. у. „С.“ към Д.Г.с. „Г.“ ДП и да осъди Д.г.с. „Г.“ ДП, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ да му заплати обезщетение за оставане без работа за шест месеца, за периода от 18.03.2020 г. до 18.09.2020 г. в размер на ***лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира съдебни разноски.

                В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва основателността на исковата молба. Заявява, че ищецът бил наясно с допуснатите нарушения в поверения му горски стопански участък и, че са изключително тежки. Разбирал за какво е наказан, защото е с дългогодишен стаж и опит в системата на ползването на горите / от 1987 г./ и отлично знаел какви нарушения е извършил. С.Г.Т. бил назначен на длъжност „началник на горско-стопански участък "С.",  с площ от 4370 хектара и е част от горската територия стопанисвана от ДГС-Г.. Това била длъжност в ТП ДГС, за която се изисквало квалификационна степен техник лесовъд по горско и ловно стопанство, и дърводобив. Ищецът притежавал тази квалификация, познавал технологията и правилата за изготвяне на проектосметна документация за участък, познавал дейностите по възпроизводство на горите, горската семе-производствена база, стопанисването, охраната и защитата на горските територии в поверения му горско-стопански участък, имал нужните умения и притежавал необходимата правна грамотност относно нормативната уредба в областта на горското стопанство – ЗГ и подзаконовите актове към него. Той не бил случаен и неориентиран в работната среда човек, а бил квалифициран и грамотен работник, който знаел правилата на работа и последиците от неизпълнението им. Съгласно длъжностната си характеристика бил длъжен да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в горскостопанския участък "С.". Възложено му било да ръководи и участва в проучването, прогнозирането и осъществяването на дейностите по семе-събиране, разсадниково производство, горска семепроизводителна база, залесяване, стопанисване и охрана в поверения му участък. Той извършвал маркиране, сортиментиране и комплектуване на лесосечния фонд; изготвял сортименти, ведомости и извършвал инвентаризация на горските култури в участъка си; организирал и участвал в изготвянето на проектно сметната документация за участъка, както и проекто-разчета по приходната му част, изготвял проекто-комплектовката и окончателната комплектовка за участъка, упражнявал контрол по извеждане на сечите; - участвал в приемането и освидетелстването на сечищата след приключване на сечите и извоза в насажданията; - изготвял проект за годишното ползване; следял и отговарял за спазване на дисциплината на сечта и извоза на дървесината; - контролирал и отговарял за опазването на горската територия, дивеча и рибата, контролирал изпълнението на технологичните планове в участъка; - следял за всички нарушения на законите касаещи горите; - и още много други дейности и отговорности, подробно изброени в длъжностната му характеристика. Ищецът имал право да взема самостоятелни решения по всички въпроси от поверените му отговорности, свързани с организиране и контролиране на цялостната дейност в поверения му участък като съответно носел отговорност за резултата от взетите решения, за своевременното и качествено изпълнение на възложените задачи, за достоверността на информацията в съставените от него документи, за допуснати нарушения на нормативната уредба касаеща дейностите и стопанисването на горските територии в поверения му участък, за допуснатите нарушения на трудовата, технологичната и производствената дисциплина т.е. заеманата от него длъжност била висока в йерархията на ТП ДГС. Над него бил единствено директорът на териториалното подразделение. С оглед на правомощията му по длъжностна характеристика, можело да се приеме, че имал функциите на директор на поверения му горско стопански участък. За това било несъстоятелно оплакването, че не можел да осмисли нарушенията за които бил наказан. Твърди, че на 06.01.2020 г., в изпълнение на заповед за ротация на горските стражари в охранителните участъци, ищецът представил резултата от извършената от него задължителна ревизия на охранителен участък "Е." включващ отдели от 272 до 292, материализиран в протокол, подписан от предаващия и приемащия охранителния участък горски стражари и прекият им началник Т., от който било видно, че не е установил никакви нарушения в охранителния участък. На 15.01.2020 г. на територията на територията на охранителен участък "С." в подотдели 233"м" и 232"т", при проверка от мобилни контролни екипи към ЮИДП-С., извършена в рамките на правомощията им, били установени нарушения, състоящи се в съответно за подотдел 233"м" в сеч под формата на просеки, които не били отбелязани на терена с боя и не били нанесени в технологичния план, в резултат на което 30% от отсечените дървета били без контролна горска марка, а насаждението било разстроено, което по същество се явявало незаконна сеч на дървесина, а в подотдел 232"т" било установено, че сечта в насаждението е освидетелствана с протокол №0526159/10.01.2020 г., но при обхода на насаждението мобилните контролни екипи към ЮИДП- Сливен констатирали, че в подотдела не било извършвано маркиране, а в периода на валидност на издаденото позволително за сеч, сеч не била извеждана, но в протокола за освидетелстване било посочено, че били добити и извозени 30 куб.м. дървесина т.е. при липсата на маркиране сечта на дървесината се явявала отново незаконна. За описаните нарушения в охранителен участък "В." от горско-стопански участък "С.", за който отговарял ищецът му било поискано писмено обяснение, дадено от него, в което признавал, че не е маркирал просеките в подотдел 233"м" и не ги нанесъл в технологичния план, като по този начин допуснал незаконната сеч и разстройване на насаждението в този подотдел. По допуснатата сеч на немаркирана дървесина в подотдел 232"т" не дал смислено обяснение. Описаните нарушения на ЗГ и подзаконовите му актове били изключително тежки и са предпоставка за налагане на най-тежкото наказание по КТ - дисциплинарно уволнение. Даден му бил шанс да коригира отношението си към трудовата и производствената дисциплина, и затова му било наложено по-лекото наказание "п. п." със заповед №РД-11-1/14.02.2020 г. На 14.02.2020 г., при теренна проверка от РДГ-С. в подотдел 290"а" и подотдел 290"г" на охранителен участък "Е." от горскостопански участък "С.", за който отговарял ищецът били установени нови нарушения на ЗГ. В подотдел 290"а" била извършена проверка от гл.експерт М. Х. М. и други експерти от РУГ С., в присъствието на ищеца, при която било установено, че в насаждението има просеки с ширина 5 м и дължина 50 м., която не била ограничена на терена и не била отбелязана в технологичния план на насаждението и била извършена сеч, преобладаващо на дървета с голям диаметър, отбелязани със синя боя, без да има поставена контролна горска марка на същите. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол№143287/14.02.2020 г., подписан от проверяващите и от ищеца. На основание чл.197 от ЗГ проверяващите дали препоръка на ТП ДГС Г.да се извърши повторна проверка, която да установи точния размер на нарушенията. В подотдел 290"г" била извършена проверка от гл. експерт М. Х. М. и други експерти от РУГ-С. в присъствието на ищеца, при която било установено, че в насаждението с верижна машина бил изграден тракторен път с дължима *** м. и ширина 5 м. без да е разрешена техническа сеч, просеката на пътя не била ограничена на терена и не била отразена в технологичния план на насаждението. Сечта била изведена в 80% от насаждението, но в сечището нямало налична отсечена дървесина на временен склад. Към момента на проверката не били издавани превозни билети, които да оправдаят липсата на отсечената дървесина в сечището. Констатирани били пънове с голям диаметър с отбелязване на тях със синя боя, но без поставена контролна горска марка. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол №143288/14.02.2020 г., подписан от проверяващите и от ищеца. На основание чл.197 от ЗГ проверяващите дали препоръка на ТП ДГС-Г.да се извърши повторна проверка, която да установи точния размер на нарушенията. В изпълнение на препоръките от констативните протоколи била извършена теренна проверка в двата подотдела от зам. директора П., заедно с още 6 служители от предприятието. За резултатите от проверката бил изготвен доклад от зам. директора със следните констатации за размерите на извършените нарушения в двата подотдела: В подотдел 290"а": по дисциплината на ползването  имало направена просека, която не била отразена нито на терена, нито в технологичния план. Имало отрязани немаркирани 3 бр. едро-размерни дървета и множество тънки дървета с диаметър от 6 до 10 см.; имало маркирани, но неотсечени дървета на корен, а сечта в насаждението била изведена на три четвърти от насаждението; имало отсечени 150 плътни лежащи кубични метра дървесина, от които с превозни билети били експедирани 22 плътни кубични метра дървесина. В сечището имало налични 0.5 пространствени кубични метра дървесина. Липсвали документи за експедицията на 128 плътни кубични метра дървесина. В подотдел 290"г": по дисциплината на ползването - имало направен тракторен път, който не бил отразен в технологичния план и на терена. В просеката на пътя имало отсечени 10 бр. едро-размерни дървета. Дължината на пътя бил *** м., а ширината 3 м. В сечището били намерени 20 бр. отсечени немаркирани дървета. - сечта приключила в насаждението и била добита 71 куб.м. лежаща дървесина. В сечището нямало дървесина на склад. За отсечената дървесина нямало пуснати превозни билети. Липсвали документи за експедицията на 75 плътни лежащи кубически метра дървесина, от които 71 кубика отсечена маркирана дървесина и 4 кубика отсечена немаркирана дървесина. Констатираните нарушения в двата подотдела, описани по-горе, били изключително тежки. Нещо повече, те представлявали състав на престъпление. За установените нарушения с писмо изх. №РД-06—124/27.03.2020 г. бил подаден сигнал до РП-К.. За горните нарушения на 06.03.2020 г. били поискано от ищеца писмени обяснения. Същият дал такива на 09.03.2020 г. В обясненията не давал смислен отговор на поставените въпроси. Като се взело предвид, че нарушенията в подотдели 290"а" и 290"г" били изключително тежки, и след като не били получени обяснения, които да снемат от Т. възложената му с длъжностната характеристика отговорност за спазване ЗГ и подзаконовите му актове, при ползването на дървесината, му било наложено най-тежкото наказание –дисциплинарно уволнение. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание било посочено и описано с думи ясно и разбираемо допуснатите от ищеца нарушения, били изложени конкретни мотиви, защо се приема, че нарушенията са тежки и съответстват на тежестта на наказанието. Наясно бил и с компромисът, който бил направен за него при определянето на тежестта на предходното наказание за допуснатите нарушения на ЗГ установени през януари 2020 г. Затова било несъстоятелно възражението му, че не могъл да схване за какво точно бил наказан. В текста на заповедта били изписани подробно, с думи, допуснатите нарушения от  ищеца. Изброяването на нарушенията на трудовата дисциплина в чл.187, ал.1 от КТ било примерно и неизчерпателно. Съгласно константното разбиране на ВКС при допуснато разминаване и противоречие в заповед за налагане на дисциплинарно наказание между описанието на нарушението и посочения текст от чл.187, ал.1, заповедта не била незаконосъобразна и се считало, че нарушението, за което тя е наложена, е това, което било описаното с думи, а не квалифицирането му по някой от текстовете на чл.187, ал. 1 от КТ.  С това, счита, че посочването на текста от чл.187, ал.1 от КТ има само ориентировъчен характер, а и достатъчно в заповедта нарушението да бъде описано с думи с всичките му съставки от обективна и субективна страна. Съгласно длъжностната характеристика на длъжността началник на горско стопански участък,  ищецът бил отговорен за абсолютно всичко, което се случвало в поверения му участък, защото му било възложено да отговаря, организира и контролира всички дейности в участъка в т.ч. за действията и бездействията на подчинените му горски стражари в охранителните им участъци. Имал правомощието да взема решения за всички въпроси включени в отговорностите му. Задължението за контрол на участъка, за установяване на нарушения и съответно за вземане на мерки в т.ч. да докладва и да подава рапорти до директора за констатираните нарушения, дори и извършителят да не бил известен. Ищецът е следвало да уведоми директора за нарушения в участъка му, а не директорът да уведоми него. Ищецът присъствал на проверката от РДГ на 14.02.2020 г., съответно на установяването на нарушенията, за които бил наказан, но не изпълнил задължението си да уведоми директора за констатираните нарушения. От 14.02.2020 г., когато в присъствието на  ищеца били открити нарушенията в двата подотдела до 09.03.2020 г., когато той дал поисканите му писмени обяснения, не изпълнил задължението си да уведоми директора по надлежен начин за констатираните нарушения в участъка му. Ищецът негодувал, че не били изложени никакви факти относно това, дали са подавани сигнали или са съставяни актове за констатирани нарушения и дали е търсена отговорност на горските стражари за наличието на незаконна сеч. Обстоятелството, дали заповедта за налагането на предходното наказание през февруари 2020 г. е влязла в сила или не, не било в състояние да промени фактите от обективната действителност. Извършването на нарушението установено на 15.01.2020 г. за което бил наказан с последно предупреждение не се оспорвало от него. То било факт, който бил отчетен, че съществува обективно към датата на издаване на заповедта за уволнението му, и характеризирало отношението степента на отговорност на Т. към и при изпълнението му на трудовите му задължения. Незаконна сеч била в особено големи размери, защото такава била сечта на немаркираните дървета за направата на просеките и в двата участъка и на тракторния път, като отделно било нарушението, че подобни просеки като трасе и размери, не било предвидено в технологичните планове, изготвянето на които пък било задължение на самия ищец. Липсата на отсечена дървесина на терен в сечищата на двата подотдела на временен склад в съвкупност с липса на превозни билети, които да оправдаят извозването й било изключително тежко нарушение, което в съчетание с обстоятелството, че превозен билет се издавал за извозването само за онази дървесина, която е приета на временния склад, а в случая това не било сторено. Липсата на дървесината било липса на материален актив в голямо количество, зачислен за отговорно пазене на материално отговорно лице. А по длъжностна характеристика ищецът бил материално отговорно лице - отговарял за поверената му за контрол и опазване дървесина в участъка му. За тези нарушения наказанието дисциплинарно уволнение се явявало леко. Исковете за плащане на обезщетение и възстановяване на работа били акцесорни към иска за отмяна на наказанието дисциплинарно уволнение. Тъй като последният бил неоснователен, то и акцесорните искове се явявали неоснователни. Прави възражение за изтекла давност за подаване на исковата молба срещу обжалваната заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира съдебни разноски.

             От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

             Не е спорно, а и от Заповед №РД-10-5/02.01.2020 г. се установява, че ищецът С.Г.Т. е работил по трудово правоотношение с ответника, на длъжност „Н. на Г. с. у. „С.““. Със Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г. /л.5/, на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „у.“ на основание чл.192, ал.1 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ за следните нарушения, констатирани от служители на РДГ гр.С. при проверка на 14.02.2020 г. в негово присъствие, за което са съставени констативни протоколи сер.ИОО №143287 и сер.ИОО №143288, подписани от С.Т. без възражения, доклад вх.№КД-03-1/20.02.2020 г. и писмени обяснения, а именно: 1.Направа на просека в отдел 290“а“ в землището на с.Е., общ.Г., която не е ограничена на терена и не е отразена в технологичния план на насаждението; 2.изграждане на тракторен път в отдел 290“г“ в същото землище без разрешена техническа сеч и направа на просека, която не е ограничена на терена и не е отразена на технологичния план на насаждението- нарушение на чл.53, ал.7 от Наредба №8 за сечта в горите; сечта е изведена в почти ***% от одобреното за сеч насаждение, няма налична дървесина на временен склад и в сечището до момента на проверката няма издавани превозни билети от този отдел- нарушение на чл.211, ал.1 от ЗГ; с които служителят „не е изпълнил задълженията си по трудова характеристика да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в горско стопанския участък; да упражнява контрол по извеждане на сечите; да отговаря за спазване на дисциплината на сечта и извоза на дървесина; да контролира изпълнението на технологичните планове и спазването на технологията по ползването на горите; да следи за всички нарушения на ЗГ и нормативните документи. Съгласно мотивите на заповедта, „за предишно нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ- неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила затова че в отдел 233“м“ са направени 4 броя просеки, които не са очертани на терена с боя, не е изготвен карнет-опис и не са нанесени  на технологичния план служителят е наказан със заповед №РД-11-1/14.02.2020 г. с „предупреждение за уволнение“. Процесната заповедта е връчена на ищеца при отказ  да я получи, удостоверено с подписите на двама свидетели на 18.03.2020 г.: Р. П. и П. П. С..

             По делото са представени заверени копия  на: писмо изх.№ОГ-03-4/30.01.2020 г. на директора на ЮИДП-С. до директора на ТП „ДГС-Г.“ с препоръка във връзка с извършена проверка на 15.01.2020 г. от мобилни контролни екипи и констатирано нарушение в ДГС-Г., подотдел 233“м“ и подотдел 232“т“; писмо-искане изх.№ОГ-03-4/20/2/07.02.2020 г. до ищеца във връзка с констатираните на 15.01.2020 г. от мобилните контролни екипи към ЮИДП-С. нарушения в подотдел 233“м“ /описани/; писмено обяснение на С.Г.Т. от 11.02.2020 г. и  Заповед №РД-11-1/14.02.2020 г. /л.7/, връчена на ищеца на 17.07.2020 г., за наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудова дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ: неспазване на техническите и технологичните правила, затова, че в „поверения му ГСУ в отдел 233, подотдел“м“ са направени 4бр. просеки, които не е очертал на терен със синя боя, не е изготвен карнет-опис на дърветата за сеч и не е нанесено на технологичния план“.

              Приети като доказателства са заверени копия на рапорт вх.№ОГ-03-6/06.01.2020 г.  и Протокол №1/2020 г. за извършена от ищеца извънредна проверка на ОУ „Едрево“.

              По делото са приети Констативен протокол сер.ИОО №143287 и Констативен протокол сер.ИОО №143288, съставени от М. Х. М., с участието на И.Д.Д. и Кънчо А.А.-*** присъствието на С.Г.Т.- началник ГСУ, за извършени проверки на 14.02.2020 г.  на ДГС-Г., в землище с.Е., отдел 290“а“ и отдел 290“г“, за констатирани нарушения в двата отдела и препоръки по чл.197 от ЗГ. Протоколите са подписани от ищеца без възражения.  Представен е доклад на Р.П.-зам.директор при ДГС-Г.вх.№КД-03-1/20.02.2020 г. във връзка с направената на терена проверка на 14.02.2020 г. от служители на РДГ-С. в ДГС-Г., отдел 290“а“ и 290“г“ за което са съставени констативни протоколи №143287 и №143288 и установеното от зам.директора, след проверка на терена и обхода на сечищата с 6 служители от ДГС-Г..

              Съгласно писмо-искане изх.№ОГ-03-8/05.03.2020 г., връчено на 06.03.2020 г. работодателят поискал от С. Г. писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ за констатациите при извършената проверка от служители на РДГ-С. на 14.02.2020 г. с констативни протоколи №143287 и №143288  и последващата проверка от зам.директора Р. П., в отдел 290“а“: относно направена просека, която не е отразена в технологичния план и не е ограничена на терена, за изведена сеч върху ¾ от площта и добита дървесина, равняваща се на 150 плътни куб.м., експедирани с превозни билети 22 куб.м. и липса на отсечена дървесина на временен склад и в сечището, както и за отсечени немаркирани дървета; и в отдел 290“г“: за направен тракторен път, без да е разрешена техническа сеч и просеката не е отразена на технологичния план и не е ограничена на терена, за отсечени немаркирани дървета, за изведена сеч върху цялата площ на сечището, добита дървесина, равняваща се на 71 плътни куб.м., за липсата на превозни билети за транспортирането и и констатации, че няма налична отсечена дървесина на временен склад и в сечището, за експедирани 8.8 плътни куб.м. дървесина с ПБ №4402239 и ПБ №4402582 от 27.02.2020 г. след като по констативен протокол №143288/14.02.2020 г. е установено, че сечта е изведена и няма налична дървесина на временен склад и в сечището.  На 09.03.2020 г. ищецът е депозирал писмените си обяснения вх.№ОГ-03-9/20/10 от 09.03.2020 г. /л.22/.

  От показанията на свидетеля И.Д.Д. се установява, че на 14.02.2020 г.  контролен екип от РДГ-С. извършил проверка в ГС-Г., С. в отдел 290“а“ и 290“г“, в присъствието на ищеца, при която на терена било констатирано: налична, немаркирана и неотразена в технологичния план просека с ширина 5 метра и дължина около 60 метра в отдел 290“а“; изсечена, немаркирана просека с дължина *** метра и ширина 5 метра, направен път от тежка машина, липса на позволително за сеч, липса дървесина на корен, липса на дървесина на склад и в сечището в отдел 290“г“, който бил 70-80 % изсечен. За констатациите били съставени констативни протоколи. /“… При проверка в интернет на системата на ИАГ от този отдел нямаше издадени позволителни за извоз, което значи, че дървесината не е товарена и извозвана от този отдел, не е извозвана по законен ред, защото липсваха позволителни за извоз. Временен склад може да се намира по извозни пътища, на самото сечище или извън него, на удобно за товарене място, близо до сечището…За пътуването на дървесината се издава превозен билет. След натоварването на дървесината на транспортното средство, служителят от ГС издава превозен билет за транспорта. Този билет е електронен, издава се с терминал от служителя. В момента на издаването, билетът се регистрира  в информационната система на ИАГ…За да започне сеч в даден подотдел, трябва да има позволително за сеч, което също е регистрирано в ИАГ, има технологичен план, карнет опис и сортиментна ведомост, където е видно количеството и категорията на дървесината, която ще се добива. Дърветата се избират преди започване на сечта като се извършва маркиране на дърветата-отбелязване на дървото с боя, на нагръдна височина със знак, а в основата на пъна се поставя контролна горска марка..Технологичният план се одобрява от директора на ГС и се изработва от лесовъд от ГС, който е началник участъка или негов помощник. Технологичният план съдържа технологията на извършване на сечта. Той показва границите на отдела, който ще се сече, временните складове, извозни пътища и технологичните просеки, които трябва да се изсекат за нов тракторен път. Ако ползвателят започне да изсича просека без да е отбелязано в технологичния план, това е нарушение на наредбата за сеч. …Маркирането и трасирането се отбелязват на граничните дървета и стават на корен по протежение на цялата просека със знак- линия от боя нагръдна височина и в основата с горска контролна марка на оставащите на корен дървета, а просеката се изсича с ново позволително за техническа сеч, което е друго позволително от началното позволително за сеч. За  участък 290Г установихме, че няма издадени превозни билети на място и впоследствие в ГС, при сверка със счетоводните книги. Проверката на място се извършва с влизане в системата на ИАГ през таблет. Плътната дървесина, която липсваше в 290Г, според това, което предварително е заложено да се отсече от този подотдел и според оставащата площ от него, която не е изсечена, може би е около 70 плътни куб.м.дървесина. Тя е отсечена и я нямаше на терена. За нея не е издаван превозен билет. Като главен горски инспектор, сечта на немаркираната дървесина е нарушение. Нарушена е наредбата за сечта, тъй като се извършва сеч само на маркирани дървета. За това трябва да следи ..лицето на което е издадено позволителното за сеч, началник участъка и горския стражар, които отговарят за участъка ….Точният период, през който е извършена сечта в процесния участък, не може да се установи, но след издаването на позволителното за сеч до момента на нашата проверка, през този период имаше издадено разрешително само за сеч на маркираните дървета, а за просеките, които не бяха маркирани, нямаше. ..Отделите бяха преходни т.е. от предната 2019 г., което значи, че може да се извършва сеч през 2019 г. Това може да се установи единствено чрез документи... Към момента на проверката не се извършваше сеч. ..Поводът за проверка беше продиктувана от това, че районът е невралгичен по отношение на извършване на незаконна сеч от страна на местното население…Проверявахме и други отдели, които се намират в този район. В същия ден проверихме и други отдели, но не сме съставяли констативни протоколи, защото не сме намерили нарушения. Срещу С.Т. не е имало подаван сигнал... В единият отдел 290А имаше сеч, извършена през 2019г,. но в 290Г, нямаше отбелязана сеч през 2019г. Констатациите са отразени в констативен  протокол…Тази дървесина я нямаше. По някакъв начин беше извозена. С.Т. присъства на проверката. В хода на проверката той даде обяснения, че просеката, направена за пътя на трактора, имал намерения да го оформи като законно действие, но дефакто беше извършено най-вероятно от секачите и тракториста. То не беше маркирано на терен. Нямаше позволителна контролна марка, нямаше позволително за технологична горска сеч. За дървесината, която липсва на сечището няма и превозен билет. Той обясни, че тази дървесина е извозена предната година. В ГС ние установихме, че за отдел 290Г няма издавани превозни билети през 2019 г….Каза, че има информация, че фирмата не работи от началото на годината, това което видяхме е, че пътят на просеката, който беше изработен е без основание, беше скоро направен, в рамките на 1-2 седмици преди това…Т. е имал възможност да промени технологичния план, да маркира просеката и да издаде ново позволително за технологична сеч, защото каза, че имал информация и мислел да го направи за този път…“св.И.Д./.

 В показанията си свидетелят Ц.П. Цонков сочи, че от 02.01.2020г. бил горски стражар в ГСУ „С.“ и  работил общо 4 дни, след което ползвал отпуск до 25.05.2020 г. През четирите дни вадил фиданки и писал актове по Закона за горите по разпореждане на началника на участъка С.Г.. Участъкът бил голям, имало набези от местното население, роми и незаконна сеч, за която следели и съставяли актове и констативни протоколи. Сеч на просека се извършвала след отбелязване и одобрение в технологичния план. Сечта на немаркирана дървесина било нарушение по ЗГ. Сеч на просека, която не е отбелязана на технологичния план, също било нарушение.

Приета по делото е и длъжностна характеристика на началник Горско стопански участък, подписана от ищеца и връчена му на 01.09.2017 г., в която са посочени основните длъжности задължения в 27 точки.

             От заверено копие на трудова книжка и след извършена констатация на оригинала на трудова книжка се установи, че ищецът е със зачетен трудов стаж 30 години, 5 месеца и 7 дни при ответника и няма вписани трудови договори с друг работодател. Съгласно писмо на АЗ „Б. по т.“ гр.С. ищецът не е регистриран като безработно лице. Последното получено БТВ е за м.02.2020 г. в размер на 1024.29 лв.

 От ката установеното съдът прави следните правни изводи:

             Исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете, визирани в разпоредбата на чл.358 от КТ, които са давностни,  поради което съдът ги съобразява само при релевирано възражение, което в случая е въведено от ответника. Давностният срок за предявяване на искове по повод прекратяване на трудово правоотношение е двумесечен съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ и тече, от деня на прекратяване на правоотношението – чл.358, ал.2, т.1 от КТ. В настоящия случай процесната заповед Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г., е връчена на ищеца на 18.03.2020 г., от тази дата трудовото правоотношение между страните се счита за прекратено по арг. от чл.335, ал.2, т.3 от КТ и от тази дата е започнал да тече двумесечният срок за оспорване на уволнението. Съгласно чл.3, т.2 от ЗМДВИП, за  времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на 13.05.2020 г. давностният срок, в случая по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, е спрял да тече. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИД ЗДМВИП (обн.ДВ, бр.44/13.05.2020 г.) сроковете по чл.3, т.1 и т.2  относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т.3 спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". По аргумент на тази разпоредба спреният давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ е започнал да тече от 21.05.2020 г. и изтича на 21.07.2020 г. Исковата молба е подадена чрез куриерска фирма „Еконт“ без посочена дата на подаване в товарителница №5300211607148 и макар да е входирана под №8542 на 22.07.2020 г. в 10:11 часа в деловодството, съдът приема, че е подадена преди изтичането на двумесечния давностен срок, поради което възражението е неоснователно.     

             По иск за отмяна на уволнението с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:             

             Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г., с която на ищеца С.Г.Т. е наложено дисциплинарно наказание „у.”. Съгласно чл.186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като отделните нарушения са изброени в разпоредбата на чл.187 от КТ. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника респ.служителя. Техният обем и характеристика произтичат от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение- това, за което работникът/служителят се е задължил при спазване на установената трудова дисциплина съгласно чл.124 от КТ. Когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, не упражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение./ Решение №576/30.09.2010 г. по гр.д.№700/2010 г. на ВКС, ІV г.о./. Дисциплинарната отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от КТ, формални изисквания, а именно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл.193, ал.1 от КТ; съобразяване срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194 от КТ, съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта – арг.чл.195 от КТ.

          Съгласно чл.195, ал.1 от КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл.187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи / Решение №128/28.05.2013 г. по гр.д.№726/2012 г. на ВКС, 4 г.о./.  В Решение № 102/12.03.2014 г. по гр.д.№5501/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение №676/12.10.2010 г. по гр.д.№ 999/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 30/08.02.2012 г. по гр.д.№388/2011 г. на ВКС, III г. о., Решение №69/07.05. 2013 г. по гр.д.№372/2012 г. на ВКС IV г.о. е прието, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 от КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл.194, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В трайно установената практика на ВКС дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник/служител преди уволнението или най-късно заедно със самата заповед. Приема се също, че индивидуализацията на дисциплинарните нарушения в друг документ, към който препраща заповедта за дисциплинарно наказание не накърнява правото на защита на работника или служителя /в т.см. Решение №260/22.07.2011 г. по гр.д.№793/2010 г. на ВКС IV г.о., Решение №171/23.02.2010 г. по гр.д.№68/2009 г. на ВКС III г.о., Решение №277/09.10.2012 г. по гр.д.№1579/2011 г. на ВКС, III г.о; Решение №43/10.02.2014 г. по гр.д.№4082/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение №849/12.01.2011 г. по гр.д.№40/2010 г. на ВКС ІV г.о; Решение №266/26.09.2011 г. по гр.д.№311/2011 г. на ВКС ІІІ г.о., Решение №379/24.06.2010 г. по гр.д.№410/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 от ГПК/. В случая съдът счита, че обстоятелствата и мотивите на процесната заповед са достатъчно ясни за удовлетворяване изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като отразяват фактите, на които работодателят основава дисциплинарното наказание: констатираните нарушенията са посочени по разбираем начин, къде са извършени, осъщественото при изпълнение на трудовата функция, както и законния текст, въз основа на който се налага наказанието. Спазена е и разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като преди налагането на дисциплинарното наказание ответникът е поискал от ищеца обяснения именно във връзка с посочените в заповедта нарушения, констатирани с констативни протоколи №143287 и №143288 на РДГ-С., съставени в негово присъствие и подписани от него. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена след като служителят е депозирал писмените си обяснения по посочените в нея нарушения.

           За момент на извършване на нарушенията в двата отдела е приета датата на откриването им с констативните протоколи на проверяващите служители на ГДГ-С.- 14.02.2020 г. Посочените в заповедта нарушения в ГСУ „С.“ землище с.Е., общ.Г.: в отдел 290“а“ –просека, която е неограничена на терена и неотразена в технологичния план на насаждението и; в отдел 290“г“- изграждане на тракторен път без разрешена техническа сеч, направа на просека, която е неограничена на терена и неотразена на технологичния план на насаждението, изведена сеч в почти ***% от одобреното за сеч насаждение, липсата налична дървесина на временен склад и в сечището и не издавани до момента на проверката превозни билети от този отдел, работодателят е квалифицирал като неспазване на чл.53, ал.7 от Наредба №8 за сечта в горите, чл.211, ал.1 от ЗГ. Законовото основанието за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, посочено в заповедта е разпоредбата чл.190, ал.1, т.7 КТ, която е бланкетна и визира- нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно длъжностната характеристика на „Н. Г. с. у.“, основни задължения на изпълняващия длъжността е да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в горскостопански участък, извършва маркиране, сортиментиране  и комплектоване на лесосечния фонд, изготвя асортимента ведомост и извършва инвентаризация  на горските култури в поверения му участък, следи и отговаря за спазване на дисциплината на сеч и извоза на дървесина, контролира изпълнението на технологичните планова в ГСУ, контролира и координира работата на техн.дърводобив и горските стражари в ГСУ, следи за всички нарушения на Закона за горите и др. Следователно организацията и контролът на дейностите, в ГСУ „С.“ е основна част от трудовите задължения на ищеца. По делото се установи по категоричен начин, че в ръководените от ищеца отдел 290“а“ и отдел 290“г“ като част от поверения му ГСУ е нарушена дисциплината на ползването  на горите в резултат от неизпълнение на задължението му да организира дейността и да упражнява контрол: по изпълнението на технологичния план, за спазване технологията на ползване на горите, по опазване на сечите и да следи за нарушения на ЗГ и относимите подзаконови нормативни актове. Така осъщественото бездействие съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1, т.7  от КТ, даващо основание за налагане на дисциплинарно наказание.     

            От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя е не само установяването на нарушенията и съответствието им с фактическото основание в заповедта за дисциплинарно уволнение, но и значимостта на неизпълнението, т.е. нарушението на трудовата дисциплина да е „тежко“. Преценката за тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; от това дали на служителя са възложени и трудови функции по управление и контрол при изпълнение на работата, т.е. трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя. В случая съдът счита, че при определяне на дисциплинарното наказание, работодателят е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, характера на изпълняваните от ищеца трудови функции, както и дисциплинарното му минало поради което наложеното наказание кореспондира с тежестта на нарушението, с което са изпълнени изискванията на чл.189, ал.1 от КТ.  На основание гореизложеното съдът намира уволнението на ищеца със Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г. за законосъобразно. Предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

              Предвид неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, неоснователни се явяват и обусловените от него акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за исковия период, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

             По разноските:

             С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК претендираните от ответника разноски са в общ размер на *** лв. Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №221/11.09.2020 г. /л.54/ заплатеното адвокатско възнаграждение е в общ размер *** лв. с ДДС в т.ч. за исковете  по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ-  по *** лв. с ДДС и за иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ-*** лв. с ДДС. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, която е *** лв., а съгласно чл.7, ал.2, т.3 от наредбата предвид цената на осъдителния иск /*** лв./ е *** лв. Към възнаграждението следва да се прибави и *** лв. за проведено трето заседание, като в този смисъл минималното възнаграждение се явява *** лв. без ДДС съответно ***лв. с ДДС предвид § 2а от ДР на Наредба №1 от 2004 г. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, съдът счита адвокатско възнаграждение за прекомерно и като такова го намаля до размер на ***лв. с ДДС. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на  ***лв.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

              ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Т., с ЕГН-********** *** против ТП „Д. Г.С. Г.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението със Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г. за незаконно и неговата отмяна като неоснователен.

               ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Т., с ЕГН-********** *** против ТП „Д. Г.С. Г.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа –Н. ГСУ като неоснователен.

               ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Т., с ЕГН-********** *** против ТП „Д. Г.С. Г.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане обезщетение за оставане без работа за шест месеца, за периода от 18.03.2020 г. до 18.09.2020 г. в размер на ***лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане като неоснователен.

                ОСЪЖДА С. Г.Т., с ЕГН-********** *** да заплати на ТП „Д. Г.С. Г.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдебни разноски в размер на ***лв.

 

                   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, който тече от 15.12.2020 г.- денят обявен в протокола от о.з. 

 

                                                                                                       Районен съдия: