Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1325 13.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4023 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 49, вр. с чл. 50 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на И.Ц.П., ЕГН **********, чрез адв. Д. против
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. С., чрез Областно пътно
управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, гр. Пловдив, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1823 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди нанесени на
лек автомобил Ситроен, модел Ц- 3, с рег. № ***, настъпили в резултат на
ПТП настъпило на 11.09.2018 г., на
авто. Т. – 154 км, посока от гр. Б. към град С. , ведно със законна лихва от
11,09,2018 г.
В
исковата молба се твърди, че на 11.09.2018 г. при движение по републикански
път- автомагистрала Т. – 154 км, посока от гр. Б. към град С., лек автомобил Ситроен, модел Ц- 3, с рег. № *** преминава
през протектор от гума на товарно МПС, в резултат на което се сочи, че са
настъпили щети по автомобила.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Областно пътно управление – гр. Пловдив, оспорва исковете по
основание и размер.
На първо място оспорва факта на
настъпване на описаното в ИМ ПТП място и обстановка. Твърди се, че
не се установява щетите да са настъпили единствени и само по твърдения в
исковата молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на МПС при
управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП, като се
цитира разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
На следващо място, оспорва
вида и размера на твърдените в исковата молба щети по автомобила, както и
причинната им връзка с твърдяното ПТП. Оспорва размера на вредите. При условията на евентуалност – се прави възражение за
съпричиняване - като искането е да се намали претенцията за главница, съобразно
степента на установено съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС.
Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени
събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От представения по делото протокол за
ПТП № ***/ 11.09.2018 г. се установява, че на съответната дата 11.09.2018 г.
лек автомобил „Ситроен Ц3”, рег. № ***, управляван от Д.Б., преминава през
протектор на гума, който се намира в дясната активна лента на АМ Т. – 154 км в
посока С., в резултат на което по автомобила са нанесени щети.
По делото е
прието заключение на автотехнична експертиза, според която стойността на ремонтните операции, необходими за пълното
възтанояване на процесния автомобил от нанесените му повреди , настъпили в
резултат на претърпяно ПТП на 11,09,2018 г. възлиза на 2673,77 лв. От техническа гледна е възможно
увредите авточасти на процесния автомобил да настъпят в резултат на преминаване
на автомобила през протектор на гума, намиращ се на дясната активна пътна
лента.
Като писмени доказателства по делото
са приети приемно-предавателен протокол от 14,09,2018 г. и фактура на стойност
1823 лв. с ДДС, издадена от аутовижън 76 ЕООД за извършен ремонт на процесния
автомобил.
Разпитан е като свидетел Г.П., която е с. на ищеца, от
която се установява, че инцидентът с автомобила се е случил на м. в посока от Б.
към П.. Било е тъмно. Оказало се е, че
са се блъснали в протектор от гума от камион. Колата е била в сервиз.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на Г.П., преценени на основание чл. 172 ГПК, като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установено, че на 11.09.2018 г. е настъпило ПТП
при фактическите обстоятелства и механизма, описани в исковата молба, които
безпротиворечиво се установяват от протокола за ПТП, от свидетелските показания
и заключението на САТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и
обосновано. Несъмнено се установи и
причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие, както
и техния размер.
По делото се установи, че причината за
увреждането е преминаването на МПС- то през протектор от гума, намиращ се в
дясната активна лента за движение на АМ „Т.“, 154 км.
За да бъде уважен така предявеният иск, трябва да се установи, че именно
ответникът е собственик на пътя, респ. е лице, което е длъжно да упражнява
надзор върху него. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата,
републиканските пътища се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура". В ал. 2, т. 3 на същия член е предвидено,
че управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно Чл. 3, ал. 2 от ЗП, републикански
пътища са автомагистралите,скоростните пътища и пътищата от първи, втори и
трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. Процесното събитие се е случило на
автомагистрала „Т.“, т.е. на републикански път. Съгласно горепосочените
законови основания, именно ответникът е длъжен да поддържа и да се грижи на
състоянието на пътя като не допуска наличието на препятствия, които биха могли
да причинят вреди, поради което той е надлежна страна по предявения иск.
Следователно Агенция „Пътна инфраструктура” като собственик на републиканските
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно
легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по
пътната настилка.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Текстът на
чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия – в случая
на ищцата, вредите да са причинени от лице, респ. лица, на които отговорният по
чл. 49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа; вредите да са причинени при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има
вина за причинените вреди. В случая, вината се търси не у този, който е
възложил работата, а у този, който я изпълнява. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи
по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. В този смисъл -
Постановление №7/29.12.1958 год. на Пленума на ВС.
Настоящият съдебен състав приема, че в
настоящия случай, ответната агенция не е изпълнила задълженията си по чл.30,
ал. 1 от ЗП, а именно да осъществи дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, което
безспорно е в причинна връзка с настъпилия пътен инцидент, при който са
причинени повреди на лекия автомобил, собственост на ищеца. Наличието на протектор
от гума в дясната активна лента за движение на АМ „Т.“ представлява
неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение
на задълженията на агенцията по чл.30, ал. 1 ЗП. От гледна точка на деликтната
отговорност, се касае за противоправно бездействие, което ангажира
отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД.
По чл.49 от ЗЗД отговаря този, който е
възложил на друго лице някаква работа. В случая агенцията следва да отговаря за
бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по
поддържането на пътя. По изложените съображения, съдът намира, че ответникът
следва да отговаря за претендираните от ищеца имуществени вреди и че искът му
по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл. 50 от ЗЗД - за поправянето на такива, чрез
заплащане на парично обезщетение, е основателен и доказан и следва да се уважи.
По отношение на възражението за съпричиняване, то в подкрепа на същото
не се събраха никакви доказателства. От представения протокол за настъпило ПТП
не се установява, да е налице виновно поведение от страна на водача. От друга
страна, ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на възражението си,
поради което същото се явява недоказано.
По отношение на размера на претендираната сума, от приетата по делото и
неоспорена от страните експертиза се установи, че настъпилите щети по
автомобила се равняват на сумата от 2673,77 лева с вкл. ДДС. Тъй като
претенцията на ищеца е само за сумата от 1823 лева, то същата следва да бъде
присъдена в целия претендиран размер.
Основателна е и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното
увреждане – 11,09,2018 г. – аргумент чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ищецът. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Искът на ищеца е уважен изцяло, поради което му
се дължат всички направени разноски. Представени са доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600
лева, внесена държавна такса в размер на 76 лева и депозит за изготвяне на САТЕ
в размер на 130 лева. С оглед изложеното, общият размер на направените разноски
от ищеца възлиза на 806 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. С., чрез Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255,
гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.П., ЕГН **********, чрез адв. Д. сумата от 1823 лева –
главница, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди нанесени на лек автомобил Ситроен, модел Ц- 3,
с рег. № ***, настъпили в резултат на пътно- транспортно произшествие настъпило на 11.09.2018 г. на автом. „Т.“ – 154 км в
посока към град С. , ведно със законна лихва върху главницата, начиная от
11,09,2018 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. С., чрез Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255,
гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.П., ЕГН **********, чрез адв. Д. сумата от 806 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!
РЦ