Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.10.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и
втора година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2426 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл. 79 от Закона за железопътния транспорт; чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между „БДЖ
– Т.П.“ ЕООД като превозвач и ответника като клиент бил сключен на 04.12.2018
г. договор № 218/2019, допълнен с Анекс № 1/04.12.2018 г., Анекс № 2/21.08.2019
г. и Анекс № 3/01.10.2019 г., който урежда реда и начина на формиране на
превозните цени и условията за прилагането им при железопътни превози на товари;
начина на заплащане на основните превозни цени, цените за допълнителни услуги и
ползването на договорените тарифни условия за българското разстояние; реда и
начина за централно заплащане на превозните разноски за българското и/или за
чуждото разстояние; прилагането на тарифите за пратки транзит, внос, износ и
вътрешни превози. Съгласно посочения договор превозвачът се задължил да извършва
железопътни превози на товари в полза на клиента, който се задължил да заплаща
дължимите превозни разноски /превозни цени и добавъчни такси/ централно, т.е.
по седалището на превозвача. Посочва, че за да се извърши централно плащане,
съгласно т. 3.2.1 от договора № 218/2019 г. от 04.12.2018 г. ищецът издавал
ежемесечно /в последния ден от месеца/ фактури за дължимите суми /превозни цени
и добавъчни такси/, които следвало да се заплатят от ответника в 30 дневен
срок, считано от датата на изпращане на съответната фактура на електронната
поща на клиента. Твърди, че през периода от 07.11.2019 г. до 27.12.2019 г.,
като превозвач, осъществил заявените от „Т.Д.Т.“ А.С. железопътни превози на товари по
релации: отправна гара Стара Загора – получаваща гара Драгоман граница;
отправна гара Драгоман граница – получаваща гара Стара Загора; отправна гара
Свиленград изток граница – получаваща гара Драгоман граница; отправна гара
Драгоман граница – получаваща гара Свиленград изток граница, като по този начин
изпълнил задълженията си по договор № 218/219 от 04.12.2018 г. Посочва, че
ответникът не му заплатил превозните разноски, дължими за осъществени в негова
полза железопътни превози, за които издал следните фактури: фактура №
**********/06.12.2019 г. на стойност 9 342,90 лева; фактура №
**********/13.12.2019 г. на стойност 22 484,85 лева; фактура №
**********/20.12.2019 г. на стойност 23 590,39 лева; фактура №
**********/31.12.2019 г. на стойност 30 892,86 лева и фактура №
**********/31.12.2019 г. на стойност 22 294,07 лева.
Ищецът твърди, че неразделна част от горепосочените
фактури са опис-сметките, съдържащи пълно индивидуализиране на извършените по
договора железопътни превози, а именно: номер на товарителница, дата на
издаване на товарителница, номер на вагон, ГТК /голямо тонажен
контейнер/, NHM /вид
товар/, отправна и получаваща гара, тегло на товара, превозна цена, блок влак
цена в евро, добавъчни такси и обща сума.
Ищецът твърди, че ответникът дължи неустойка по т. 5.2
от Анекс № 1 към договор № 218/219 от 04.12.2018 г., която представлява
непогасено задължение по фактура № **********/09.12.2019 г., общо в размер на
1 503,95 лева. Счита, че ответникът дължи такса общо в размер на
2 256,05 лева по т. 5.4 от Анекс № 1 към договор № 218/219 от 04.12.2018
г., като непогасено задължение по фактура № **********/09.012.2019 г. за 6 бр.
извънредно назначени влакове през месец ноември 2019 г. по релации: гара
Свиленград изток граница – гара Драгоман граница и гара Драгоман граница – гара
Свиленград изток граница.
Ищецът твърди, че ответникът бил задължен да заплати
сумите по горепосочените фактури, като претендираната
главница е в общ размер на 112 364,26 лева. Твърди, че ответникът е в
забава за плащане на сумите, поради което дължи мораторна
лихва в общ размер на 9 981,04 лева, начислена върху главниците по
фактурите.
С цел уреждане на финансовите отношение на страните,
изпратил до ответника писмена покана да доброволно изпълнение рег. №
02-03-92-1/18.05.2020 г., получена на 26.05.2020 г., с която го поканил в срок
от 7 работни дни, считано от датата на получаването й да заплати всички
непогасени негови задължения, възникнали по договора и анексите. Не получил
нито плащане, нито отговор на изпратената покана.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да заплати на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД сумата от
112 364,26 лева, представляваща неизплатени превозни разноски по фактура №
**********/06.12.2019 г., фактура № **********/13.12.2019 г., фактура №
**********/20.12.2019 г., фактура № **********/31.12.2019 г., фактура №
**********/31.12.2019 г., дължими за осъществените през периода от 07.11.2019
г. до 27.12.2019 г. железопътни превози на товари, както и по фактура №
********** от 09.12.2019 г., фактура № ********** от 09.12.2019 г., дължими
добавъчни такси – неустойка за неизползвано железопътно трасе за редовно
назначени влакове и такса за извънредно назначени влакове на база подписани
международни влакове и такса за извънредно назначени влакове на база подписани
международни протоколи от FTE конференциите за 2018/2019 г.,
изпълнение от ищеца на основание договор № 218/2019 от 04.12.2018 г., допълнен
с Анекс № 1/04.12.2018 г., Анекс № 2/21.08.2019 г. и Анекс № 3/01.10.2019 г. и
съгласно Формуляр за координиране на международно разписание/влаков маршрут за
периода 2018/2019 г., договорен на среща FTE D 2018 г. в гр. Любляна, Република
Словения, на която среща са договорени влакове №№ 40779, 40774 и влакови
маршрути/релации: Шопрон – Келебия
– Димитровград – Свиленград – Халкалъ и Халкалъ – Свиленград – Димитровград – Келебия-Шопрон
за фирма „Т.Д.Т.“ А.С.; сумата от
9 981,04 лева за мораторна лихва върху
главниците, за периода от датата на възникване на изискуемостта по всяка от
фактурите до датата, предхождаща завеждане на исковата молба; ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на иска
07.12.2020 г. до окончателното погасяване на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.
367 ГПК не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено
решение, при следните съображения:
Установява
се, че препис от исковата молба е връчен на ответника, съгласно представена
разписка за връчване /лист 1294 от делото, том III/. В срока за отговор по чл. 367 ГПК
ответникът не е подал отговор на исковата молба. Представител на ответника не
се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призован, като не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от
приложената по делото призовка, на ответника изрично са указани последиците от
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При
съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените към нея и
приети писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл. 79 от
Закона за железопътния транспорт; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се явяват вероятно основателни.
Предвид
изложеното и доколкото ищецът прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки
за това.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора, право на
разноски има ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ
размер на 19 297,40 лева, от които 4 893,81 лева за държавна такса,
13 953,59 лева за такси за преводи на документи и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП вр.
с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за изплащане на правна помощ, които ще се възложат
в тежест на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: ***, BIC: ***.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЖТ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Т.Д.Т. А.С. /D. T.A.S./, Р. Т., B. M.M. Sk. № 5 D. P. Kat: 5, D: 138, TR-34746 A. I., данъчен офис K., данъчен номер **********,
номер в Централен търговски регистър: 0871055239800001, да заплати на „БДЖ –
Т.П.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. ******, сумата от 112 364,26 лева /сто и дванадесет хиляди триста шестдесет и четири
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща неизплатени превозни
разноски по фактура № **********/06.12.2019 г., фактура № **********/13.12.2019
г., фактура № **********/20.12.2019 г., фактура № **********/31.12.2019 г.,
фактура № **********/31.12.2019 г., дължими за осъществените през периода от
07.11.2019 г. до 27.12.2019 г. железопътни превози на товари, както и по
фактура № ********** от 09.12.2019 г., фактура № ********** от 09.12.2019 г.,
дължими добавъчни такси – неустойка за неизползвано железопътно трасе за
редовно назначени влакове и такса за извънредно назначени влакове на база
подписани международни влакове и такса за извънредно назначени влакове на база
подписани международни протоколи от FTE конференциите за 2018/2019 г.,
изпълнение от ищеца на основание договор № 218/2019 от 04.12.2018 г., допълнен
с Анекс № 1/04.12.2018 г., Анекс № 2/21.08.2019 г. и Анекс № 3/01.10.2019 г. и
съгласно Формуляр за координиране на международно разписание/влаков маршрут за
периода 2018/2019 г., договорен на среща FTE D 2018 г. в гр. Любляна, Република
Словения, на която среща са договорени влакове №№ 40779, 40774 и влакови
маршрути/релации: Шопрон – Келебия
– Димитровград – Свиленград – Х. и Х. – Свиленград – Димитровград – К.-Ш. за
фирма „Т.Д.Т.“ А.С., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба 07.12.2020 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 9 981,04 лева
/девет хиляди деветстотин осемдесет и един лева и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главниците, за
периода от датата на възникване на изискуемостта по всяка от фактурите до
датата, предхождаща завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.Д.Т. А.С. /D. T. A.S./, Република
Турция, B. Mah. M.Sk. № 5 D.P.. Kat: 5, D: 138, TR-34746 A. I., данъчен офис K., данъчен номер **********,
номер в Централен търговски регистър: 0871055239800001, да заплати на „БДЖ –
Т.П.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. ******, сумата
в размер на 19 297,40 лева /деветнадесет хиляди двеста деветдесет и
седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
Решението
е окончателното и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: