Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 467 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на
евентуалност обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 61, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „М.” ЕООД твърди, че между него и ответника „П.г.” ЕООД има
сключен устен договор за изпълнение
на строително-монтажни работи на обект „ремонт на покрив на цех за ремонт на изолатори в МЕР гр.
Плевен, съгласно предложен от възложителя монтажен план на 25.06.2019 г. и
одобрена от него количествено стойностна сметка от 28.06.2019 г. Посочва, че
възложените му дейности са изпълнявани от него в качеството на подизпълнител на
ответника. Съгласно постигнатото от страните съгласие, крайната цена на
възложените СМР е 65692.68 лева, със срок на изпълнение 25 работни дни, считано
от получаване на авансово плащане в размер на 60 % от дължимата по офертата
сума, а именно 39415.61 лева, като останалата част от дължимата сума от
26277.07 лева ще бъде плащана поетапно. По инициатива на възложителя била
платена като аванс по-малка от уговорената сума, а именно 30000 лева, поради
което ищецът издал проформа фактура за тази сума № 3/08.07.2019 г. На
09.07.2019 г. възложителят платил сумата от 30 000 лева, а ищецът издал
фактура № 68/11.07.2019 г. за така направеното авансово плащане. В хода на
изпълнение на СМР се наложила промяна в количеството и вида на част от
вложените материали, както и извършване на допълнителни СМР, предприети по
изрични указания на възложителя, Допълнително извършените СМР са на стойност от
2809.12 лева. Обектът, на който били изпълнени първоначално договорените и
допълнителни такива СМР е приет на 14.10.2019 г., като по извършените на този
обект от ищеца СМР не са направени възражения за недостатъци. Посочва, че
всички извършени от него СМР са били с изричната санкция и одобрение на ответника, като работата е предприета
уместно, водена е добре и сумите са начислени въз основа на съгласувани с
възложителя количествено стойностни сметки. За извършената работа ищецът издал
проформа фактура № 10/11.11.2019 г. на стойност 30116.93лева, но възложителят не
е заплатил тази сума, въпреки отправените му покани да направи това. Предвид изложеното иска от
съда да осъди ответното дружество да му заплати
стойността на извършените, въз основа на сключения устен договор, СМР в размер на 30116.93 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и лихва
за забава върху дължимата главница в размер на 451.75 лева за периода 18.11.2019 г. – 10.01.2020 г., евентуално да му заплати тези суми, като дължими
на основание водена на чужда работа без пълномощие, евентуално като платени без
основание и евентуално поради неоснователно обогатяване на ответника. Претендира направените в производството разноски, като
прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. В молба-уточнение към исковата молба от 20.03.2020 г. е
посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „П.г.” ЕООД не подава отговор на исковата молба в
законоустановения срок. В хода на производството изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното от ищеца договорното
отношение, като твърди, че не е възлагал
на ищеца извършването на „ремонт на покрив на цех за ремонт на изолатори в МЕР, гр. Плевен. Поддържа, че ищецът не доказва негови служители да
са извършили СМР по процесния обект. Моли съда да отхвърли исковете, като му
присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От приетите по делото писмени
доказателства, показанията на свидетеля С.Х.А., заключението на вещото лице В.П.
по съдебно-счетоводната експертиза, заключението на вещото лице Д.М. по
съдебно-техническата експертиза и заключението на вещото лице И.Д. по
съдебно-компютърната експертиза, които като неоспорени от страните заключения
Съдът приема за компетентно и безпристрастно дадени, се установява следното:
След разменена електронна
кореспонденция с електронна поща *********, ищецът изготвил оферта № 50 от
28.06.2019 г., в която са посочени видовете, количествата, единичните цени и
общата цена на оферираните видове СМР, за обект в гр. Плевен. Тази оферта е
съставена въз основа на изпратен от ответника проект - чертеж, представляващ
монтажен план на покрив, за обект “Ремонт на покрив на цех за ремонт на
изолатори /ЦРИ/ в МЕР, гр. Плевен“, от част „Конструктивни“ на работен проект,
изготвен от инж. Ф.С.. Съдът приема, че тази оферта е изготвена от ищеца именно във връзка с отправено искане от
страна на ответното дружеството, тъй като от една страна електронната поща, от
която е изпратено искането е с реален IP адрес на изпращача, който е от адресното пространство
на superosting.bg, а домейнът @parsec- group.bg е активен и се ползва
от „П.Г.“ ЕООД, а от друга страна ответникът е предоставил на вещото лице М. монтажен
план, идентичен на този, който е представил ищецът като приложение към исковата
молба. От чертежа е видно, че се касае
за изпълнение на метална, покривни конструкция, състояща се от колони, греди,
столици и подкоси, ведно с необходимите планки и крепежни елементи, както и за
изпълнение на покривно покритие от ламарина. В плана са отразени вида,
размерите и сеченията на отделните елементи от носещата, метална конструкция,
както и на свързващите ги елементи. В плана са отразени и конструктивни детайли
на характерните места на връзките между носещите елементи, както и на начина на
закрепването им към съществуващия покрив, изпълнен от покривни панели, видно от
детайлите. При извършения от вещото лице М. оглед на процесния обект се
установява, че покривът на сградата на
ремонтното хале е напълно завършен, като сградата се ползва по предназначението
си, като изпълненият на място покрив, по
начин на изпълнение, по вид на конструктивните елементи и по разположението
им, напълно отговарят на предвидените
такива с приложения по делото монтажен план. По периферията но покрива е
изпълнен надзид от „итонг“, който е измазан и боядисан само отвън. Монтирани са
олуци и водосточни тръби от поцинкована ламарина на процесния покрив. За
изпълнените на процесния обект видове СМР не са приложени Актове обр.19, а в
техническия архив на Община Плевен не се съхраняват одобрени, строителни книжа
за процесния обект, както и не се съхранява издадено удостоверение за ползване
на същия. При извършения на място оглед вещото лице е установило, че всички
видове работи, описани в исковата молба са изпълнени на място на процесния
покрив. Вещото лице е оценило по пазарни цени стойността на изпълнените на
място СМР, като тяхната обща стойност е 61181.70 лева с ДДС, представляваща
сбор от стойността на описаните в офертата СМР, чиято стойност е изчислена от
вещото лице на 58008.84 лева с ДДС и
допълнително извършените работи, чиято стойност вещото лице определя на 3172.86
лева с ДДС. Според вещото лице М., ако не бяха изпълнени претендираните от
ищеца видове СМР, обектът, представляващ цех за ремонт на изолатори, не би
могъл да функционира нормално при валежи, тъй като поради компрометираната
хидроизолация на покрива, водата би прониквала директно в цеха.
Във
връзка с извършените СМР на обекта в гр. Плевен ищецът е издал на ответника
следните фактури: проформа фактура № 3/08.07.2019 г. за сумата от 30 000
лева – аванс по договор за изработка на метална конструкция Плевен; фактура № 68/11.07.2019
г. за сумата от 30 000 лева – аванс по договор за изработка на метална
конструкция Плевен и проформа фактура № 10/11.11.2019 г. за сумата от 30116.93
лева – стойността на изпълнени на обекта СМР, от която стойност е приспадната
платената като аванс сума по фактура № 68. В счетоводството на ищеца са
осчетоводени фактура № 68/11.07.2019 г. и проформа фактура № 10/11.11.2019 г. В
счетоводството на ответника е
осчетоводена фактура № 68/11.07.2019 г., като тази фактура е
включена в дневника за покупки за м. юли 2019 г. и е подадена със справка-декларация
№ 2215-1776827/14.08.2019 г. в ТД на
НАП. Ответникът е ползвал данъчен кредит по нея през м. юли 2019 г. Проформа фактура с №10/11.11.2019 г. не е осчетоводена от ответника.
Сумата от 30 000 лева по фактура № 68/11.07.2019 г. е платена на 09.07.2019 г. от
ответника с платежно нареждане за сумата от 72000 лв. /30000+30000+12000= 72000),
в която сума са включени: фактура № **********/11.07.2019г.
за 30000лв.; фактура №**********/11.07.2019г. на стойност 30000 лв. и фактура №
**********/11.07.2019г. на стойност 12000 лв. В счетоводството на ответника има отразени плащания от
дружеството „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – мрежови експлоатационен
район Плевен, като на 14.11.2019 г. е постъпила сума в размер на 64905.45
лв. на основание договор № 60/14.11.2018г. за обект „Изготвяне на работен
проект и ремонт на покрива на ЦРИ“, сключен между ответника и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
Мрежови експлоатационен район Плевен. Стойността по договора за изпълнение на
СМР е в размер на 72 000 лв. От сумата е удържана неустойка за забава на
изпълнението на обекта в размер на 7 094.55 лв. и е извършен превод в
размер на 64905.45 лв. /72000- 7094.55=64905.45/.
Във
връзка с извършени работи по обект в гр. Русе са издадени проформа фактура №
2/08.07.2019 г. за сумата от 30 000 лева – аванс по договор за изработка
на метална конструкция РСПБЗН Русе и фактура № 2/11.07.2019 г. за сумата от
30 000 лева – аванс по договор за изработка на метална конструкция РСПБЗН
Русе.
Издадени
са проформа фактура № 4/08.07.2019 г. и фактура № 69/11.07.2019 г. за сумата от
12 000 лева – монтаж на метална ограда за детски площадки.
Проформа
фактури №№ 3, 2 и 4 са изпратени на 08.07.2019 г. от ищеца на електронна поща ******.
На тази поща, както и на още две пощи с домейн с разширение ******
има запазена разменена кореспонденция с ищеца, касаеща договор за изграждане на
метална конструкция на покрив в гр. Плевен.
Размерът на обезщетението за забавеното плащане в
размер на законната лихва върху главница от 30116.93 лева, начислена за периода
от 18.11.2019 г. до 10.01.2020г. възлиза на 451.76 лв.
Свидетелят
А. е работил по трудово правоотношение с ищцовото дружество в периода от
31.05.2019 г. до 12.11.2019 г., като монтажник на метални конструкции. В това
си качество е извършвал от името на ищеца строително-ремонтни работи на обект
на МЕР Плевен, находящ се в Плевен, Северна промишлена зона. Свидетелят си
спомня, че извършените на този обект работи включватли изработка и монтаж на
метален покрив и по-точно изработка на колони, греди, ламаринен покрив,
подзиждане и боядисване. Тези работи били извършени в периода м. юли-август
2019 г. От името на ищцовото дружество на този обект тогава работели около 5-6
човека. Свидетелят заявява, че възложител на тези строително-монтажни работи е
дружеството „П.г.“ ЕООД, с управител Б.Б.,
когото А. е срещал в Русе, на друг обект, на който ищцовото дружество е
работило по възлагане на ответното дружество. Работата по обектите в Русе и
Плевен се извършвали в един и същ времеви период, поради което свидетелят предполага,
че възложител и за двата обекта е ответното дружеството, представлявано от Б.Б., въпреки че не е виждал писмен договор за
такова възлагане. При изпълнение на възложените СМР-та бил предоставен монтажен
план за конструкцията, като по времето, през което работниците на ищеца
работели на обекта, на него нямало други лица, които да извършват същото,
включително нямало и служители на ответното дружество. На обекта, който бил
собственост на МЕР Плевен, имало охрана и свидетелят и останалите работници на
ищеца били допускани да работят след подписване на ежедневни инструктажи.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля А., съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, след като съобрази, че
показанията са логически обосновани и вътрешно непротиворечиви и кореспондират
с останалия събран по делото доказателствен материал. Следва да се отбележи
още, че обстоятелствата, за които
свидетелства А. са възприети лично и непосредствено от него /по делото са
представени доказателства за наличието на трудов договор на свидетеля, сключен
с ищцовото дружество, за периода, за който се отнасят показанията/.
Обстоятелството, че свидетелят не може
да опише външния вид на управителя на ответното дружество не дава основания да
се приеме, че показанията на свидетеля в тази част са недостоверни и възпроизвеждат факти, които
свидетелят реално не е възприел. Липсата на ясен спомен относно външността на управителя
Бонев може да се дължи, както на изминалия период от време, така и на спецификата
на информацията, която свидетелят, съобразно субективните си възможности и
възприятия, получава при общуване с други хора /в случая свидетелят е бил
впечатлен от скъпата кола, която е
ползвал Бонев и е запомнил нея, а не външността на събеседника си/. Достоверността
на показанията като доказателствено средство е резултат от преценката на
решаващия орган до каква степен те отразяват вярно и обективно възприетото от
свидетеля, а в случая няма основание да се приеме, че показанията на свидетеля А.
не отразяват непосредствено възприети от лицето събития и факти.
Съдът
намира, че от така събраните по делото доказателства се установи наличието на
валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, с типичното за договор за изработка
съдържание. Договорът за изработка е
консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита сключен с постигането на
съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за
изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за
възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. В случая се установи, че
страните са постигнали съгласие ищецът да извърши ремонт на покрив на
цех за ремонт на изолатори в МЕР, гр. Плевен, съгласно предложен от ответника,
в качеството на възложител, монтажен план и одобрена от него количествено
стойностна сметка /оферта № 50/. Договорът за изработка е неформален и може да бъде
доказан с всички допустими доказателства и доказателствени средства. За
доказване изпълнението на договора за изработка са допустими всички предвидени
в ГПК доказателства и доказателствени средства. Константната съдебна практика
/решение № 65 от 16.07.2012г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 333/2011г. решение № 138
от 17.10.2011г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. №
728/2010 г.; решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС, ІІ ТО, по т д. № 593/2009г. и др/ приема, че ако възложителят или негов
представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР по
договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на
търговското дружество – възложител и възложителят е ползвал правото на
приспадане на данъчен кредит, се налага извод, че е налице приемане от
възложителя на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан
двустранен приемо-предавателен протокол за извършени СМР. По делото се
установи, че ответникът е осчетоводил издадената фактура за авансово плащане по
договора за обекта в гр. Плевен в размер на 30 000 лева, платил е на ищеца
сумата по фактурата и е ползвал данъчен кредит по нея. Обстоятелството, че
ответникът не е осчетоводил проформа фактура № 10 само по себе си не означава,
че ищецът не е извършил СМР, възнаграждение за които се претендира в настоящето
производство. От заключението по съдебно-техническата експертиза и от събраните
гласни доказателства се установи, че строително-монтажните работи са изпълнени
на място, съгласно представения от ответника монтажен план и са извършени от
служители на ищцовото дружество, което е действало в качеството на
подизпълнител на ответното дружество по възложения на последното от „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД проект.
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че
поръчващият е длъжен да приеме извършената, съгласно договора работа. Следователно
приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на
възложителя. Ако работата е извършена точно – без недостатъци и съобразно
поръчката, възложителят дължи да я приеме. В случай, че възложителят откаже да
приеме извършената съобразно договора и предадена работа, е налице неизпълнение
на договора от негова страна. В този случай работата се счита приета, рискът
преминава върху възложителя и за него възниква задължение да заплати
уговореното възнаграждение и обезщетение за претърпените от изпълнителя вреди
от неизпълнението. В случая се установи, че работата е извършена, съобразно
уговореното от страните, а ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението
си за приеме работата. Същевременно от представените от ищеца доказателства
/експертни заключения и свидетелски показания/ се установява, че в изпълнение
на договора ищецът е изпълнил СМР на обща стойност 61181.70 лева с ДДС.
Ответникът е платил авансово 30000 лева, поради което остава да дължи сумата от
31181.70 лева. Предявеният от ищеца иск е за заплащане на възнаграждение за
извършената работа в размер от 30116.93 лева, поради което искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Възложителят
дължи да заплати възнагражение за приетата по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД
работа и по аргумент от чл. 266, ал. 1 ЗЗД плащане се дължи в момента на
предаване и приемане на готовия трудов резултат, освен ако страните не са
уговорили друг срок за плащане на възнаграждението. Съставянето на фактура за
стойността на дължимото възнаграждение по договор за изработка не е елемент от
съдържанието на договора и е без значение за изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение. В случая ответникът не е изпълнил задължението
си да приеме работата, но от установеното от вещото лице П. обстоятелство, че
към 18.11.2019 г. /началната дата на претендираната от ищеца лихва за забава/
ответникът вече е получил плащане от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД във
връзка с извършената работа по процесния обект, следва да се приеме, че към
този момент работата е била предадена, съответно при липсата на установени
други уговорки между страните относно момента на окончателното плащане, Съдът
намира, че към 18.11.2019 г. е настъпила изискуемостта на вземането за
възнаграждение за извършената работа и ответникът е изпаднал в забава да плати
същото. Размерът на законната лихва
върху главница от 30116.93 лева, начислена за периода от 18.11.2019 г. до
10.01.2020г. възлиза на 451.76 лв., поради което предявеният от ищеца иск за
сумата от 451.75 лева следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
Предвид
извода за основателност на главните искове, Съдът не дължи произнасяне по
предявените при условията на евентуалност искове.
При този изход на производството ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, включително и разноските, направени във връзка с
обезпечаване на исковете - арг. от т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГТК №
6/2012 г. Тези разноски възлизат на 8202.75 лева, в това число заплатена
държавна такса в размер на 1272.75 лева;
3520 лева заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство;
1610 лев зааплатено адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство и
1800 лева депозити за вещи лица. Не са представени никакви доказателства за
останалите претендирани със списъка разноски, свързани с обезпечаването на
исковете, а именно 40 лева държавна такса за обезпечение на бъдещ. Ето защо на
ищеца не се дължи поисканата със списъка на разноските по чл. 80 ГПК сума от 40
лева, претендирана като разноски, направени във връзка с обезпечаването на
исковете. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за исковото
производство е 3520 лева, а ответникът е уговорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лева за исковото производство и съобразявайки
така уговореният от ответника размер на адвокатско възнаграждение, Съдът намира
само на това основание направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 1610 лева не е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал.
7 вр. ал. 2, т. 4 вр. на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /988.53 лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и
сложността на обезпечително производство. Предвид изложеното, съдът намира, че
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца за обезпечителното производство, е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство
следва да се определят на 1000 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/няма данни адвокатът да е регистриран по ЗДДС/. При определянето на този
размер съдът взе предвид
обстоятелството, че обезпечението е допуснато от апелативната инстанция.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„П.г.” ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30116.93 лева / тридесет хиляди сто и шестнадесет лева и 93 ст./,
представляваща дължимия остатък от
възнаграждението за извършени от ищеца строително-монтажни работи на обект
„ремонт на покрив на цех за ремонт на изолатори в МЕР гр. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2020
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„П.г.” ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 451.75 лева /четиристотин петдесет и един лева и 75 ст./,
представляваща лихва за забава, начислена за периода за периода 18.11.2019 г. – 10.01.2020 г. върху
главница от 30116.93 лева.
ОСЪЖДА
„П.г.” ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 7592.75
лева /седем хиляди петстотин деветдесет и два лева и 75 ст./.
Решението да се съобщи на страните,
като може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: