Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11459
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11459/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на А.К.И.
ЕГН ********** от гр.Пловдив срещу решение от 10.06.2019 г постановено
по гр.д.№83402/17 г на СРС , 35 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.534 ал.1 ТЗ на
С.П.С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1000 лева – главница по запис на заповед от
21.04.2013 г , ведно със законната лихва от 28.11.2017 г до
окончателното й заплащане . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивниците излагат доводи
за неправилност
на решението на СРС , тъй
като записът на заповед не е редовен от външна страна и е нищожен . В записа на заповед са
посочени два падежа – 21.06.2013 г и падеж на предявяване , поради което същият
е нищожен по чл.486 ал.2 ТЗ във
вр.чл.537 ТЗ . Ако падежът е на предявяване , то записът на заповед не е
предявен и са изтекли сроковете за това , както и е изтекла погасителната
давност . В записа на заповед липсва пълен адрес , който е част от реквизитите
място на плащане и място на издаване и са нарушени чл.535 т.4 и т.6 ТЗ . Не е ясно вписано лицето , на което или на
заповедта на което трябва да се плати , а вписано лицето С.С.-П. /чл.535 т.5 ТЗ / . СГЕ не е ползвала достатъчно
сравнителен материал и не трябва да се кредитира .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба. СРС е обсъдил всички възражения на
ответника и правилно ги е отхвърлил .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.06.2019 г и е обжалвано
в срок на 03.07.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи иска СРС е приел , че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна и съдържа необходимите реквизити . Поправките
в текста на записа на заповед са нанесени и подписани от ответника . Налице са
предпоставките на чл.534 ТЗ , защото по действителен запис на заповед е изтекла
погасителна давност , искът е срещу издателя на записа на заповед , който не е
получил плащане и търпи вреди от това и от невъзможността на упражни правата си
по менителничния ефект . Не е изтекла погасителна давност по иска по чл.534
ал.1 ТЗ , която е 3-годишна и тече от деня на изгубване на иска по записа на
заповед .
Решението на СРС е неправилно . Преди всичко трябва да се отбележи , че неправилно СРС е квалифицирал процесния иск
по чл.534 ал.1 ТЗ . В исковата молба липсват твърдения за настъпване на предпоставките
на особения менителничен иск за неоснователно обогатяване , и по специално
не се твърди от ищеца , че са погасени по давност правата му по записа на
заповед . В исковата молба и в молбата си от 12.02.2019 г ищецът се позовава на
наличие на редовен запис на заповед , а не на хипотеза по чл.534 ал.1 ТЗ . Одобряване
на незаконосъобразен доклад от СРС и липса на възражение по него от ищеца не води до изменение на
основанието на иска .
Основателен е доводът на ответника , че
процесният заповед е нищожен по чл.486 ал.2 ТЗ
във вр.чл.535 т.3 ТЗ и чл.537 ТЗ поради вписване в него едновременно на два падежа – падеж на
определена дата /21.06.2013 г/ , както и на предявяване / решение №201 от
02.08.2018 г по т.д.№1703/17 г на ВКС , II ТО , определение
№749 от 23.12.2009 г по ч.т.д.№857/09 г на ВКС , II ТО , определение
№146 от 23.03.2009 г по ч.т.д.№125/09 г на ВКС , I ТО и др./.
Изрично в последния абзац е посочено , че плащането ще е дължимо „при
предявяване на този запис на заповед на С.С.“ .
Отделно , липсва и точно посочване на
адреса /мястото на издаване и плащане на задължението/ - чл.535 т.4,6 ТЗ ,
което според част от практиката на ВКС също е съществено нарушение водещо до липса
на съществен реквизит на записа на заповед .
Отделно , исковата молба съдържа и
твърдения за заем /предоставяне на парична сума/ , а не е проведено доказване от
ищеца по каузалното правоотношение напр.предаване на сумата по заема .
Дори да се приеме , че падежът на записа
на заповед е на определена дата – 21.06.2013 г – то е изтекла 3-годишната
давност по чл.531 ал.1 ТЗ във вр.чл.537 ТЗ , защото искът е предявен на
28.11.2017 г .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се отмени и искът да се отхвърли . С оглед изхода на делото в тежест
на ищеца са 20 лева държавна такса , тъй като въззивната жалба е подадена от
особен представител и тази такса не е внесена .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 10.06.2019 г постановено
по гр.д.№83402/17 г на СРС , 35 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.П.С.
ЕГН ********** от гр.София да се осъди А.К.И. ЕГН ********** от гр.Пловдив да му заплати на основание чл.535 ТЗ сумата
от 1000 лева – главница по запис на заповед от
21.04.2013 г, на който И. е издател ; ведно със законната лихва от 28.11.2017 г до
окончателното й заплащане .
ОСЪЖДА С.П.С. ЕГН
********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 20 лева държавна такса .
Решението не подлежи
на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000
лева по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.