Р Е
Ш Е Н
И Е
№95/03.08.2012 г., гр. *
* РАЙОНЕН СЪД ПЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
като
разгледа НАХД №87/2011 г. по опис на
РС *, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания и е образувано по жалба на *. в
качеството на управител и представляващ „* против Наказателно постановление №160/2009 г.,
издадено на 22.05.2009 г. от Началника на Митница- *, с което на „Макском” ЕООД
гр. *за нарушение на чл.234, ал.1 т.1 от Закон за
митниците, на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците
е наложена им уществена санкция в размер 148.33 лв, представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл.234, ал.4
вр. чл.233 ал.4 от Закона за митниците е присъдено заплащане на равностойността
на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 11682.03 лв.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно,
неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В
с.з. процесуалния представител на въззивника заявява, че поддържа жалбата, като
моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата
страна Митница *, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна
счита, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
безспорно се установява извършването на митническо нарушение, че
административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно, че няма
допуснато нарушение на процесуалните правила, поради което моли съда да
потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Контролиращата
страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира
становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
15.10.2007 г. на МП „* Запад”, чрез пряк митнически представител, на името на
получателя ”* бил подаден ЕАД №07BG002002H0049633/20071015 като били декларирани за режим
„допускане на свободно обращение” резервни части за велосипеди, внос от * Съгласно
подаденият ЕАД начислените от декларатора разходи за внасяните стоки свързани с
транспорта на стоките до мястото на въвеждане в митническата територия на ЕО
възлизали на 3143.32 лв. На 27.03.2009 г. е постъпило писмо вх.№ М47-221 от
„Макском” ЕООД до Началника на Митница *, в което било посочено, че пред
митницата били обявени транспортните разходи само за единия от двата контейнера,
с които било осъществено транспортирането. Въз основа на горното митническата
админстрация преценила, че въззивника е извършил нарушение на разпоредбата на
чл.234, ал.1, т.1 ЗМ и бил съставен акт при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй
като управителя на дружеството – нарушител не се явил след отправена му покана
за неговото съставяне. На 10.06.2009 г. актът бил връчен на пълномощник на
дружеството – нарушител.
В
законоустановения срок, пред административно наказващия орган е постъпило
възражение срещу съставения АУМН.
Запознавайки
се с АУМН и доказателствата към него, наказващия орган – Началника на Митница– *
възприел изцяло фактическите констатации и правната квалификация на
нарушението, отразени в акта и на 22.05.2009 г. издал атакуваното пред ДРС
наказателно постановление.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства,
приложени към административно – наказателната преписка, които са
безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена на 16.06.2009 г. в законоустановения срок /НП
връчено на 10.06.2009 г./ от
легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета
от съда като допустима.
Относно компетентният
орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за
митниците – Началника на Митница *, овластен с това правомощие от Директора на
Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ-190 от 10.06.2008 г.
Относно
процесуалната и материално-правна законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Акта за установяване на административно нарушение и
съставеното въз основа на същия наказателно постановление са издадени в
сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните
изисквания. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират
правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво точно е
обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Съдът
намира за неоснователно становището на дружеството-въззивник, че са допуснати
процесуални нарушения чрез присъждането на равностойността на стоките, вместо
тяхното отнемане в полза на държавата след като същите са налични в складовете
на дружеството и чрез приемането от наказващия орган за осъществена митническа
измама въпреки липсата на предхождащо решение от компетентния орган за
определяне на по-висок размер на митническата стойност. Отнемането в полза на
държавата на вещите-обекти или предмет на нарушението, собственост на
нарушителя, е принудителна административна мярка, а не административно
наказание. Прилагането на тази принудителна мярка е регламентирано в специалния
чл.233, ал.4 ЗМ, който дерогира приложението на общите правила на чл.20-21 ЗАНН
и предвижда присъждане равносттойността на стоката, представляваща митническата
им стойност, в случаите, когато те липсват или са отчуждени. По смисъла на чл.233 ал.4 ЗМ, стоката липсва когато след
учредяване на определен митнически режим и получено разрешение за вдигането й
тя вече не е в държане на митническите власти - случаите са изброени в чл.81 ЗМ.
Настоящата хипотеза не попада сред предвидените в този текст изключения, поради
което единствената законосъобразна принудителна административна мярка, е именно
избраната от наказващия орган. Затова и заключението на допусната по делото ССЕ
е изцяло ирелевантно. Независимо от горното прилагането на принудителна
административна мярка не е задължителна част от производството по издаване на
НП - в предвидените от закона случаи това може да стане преди издаване на НП за
съответното нарушение, може да бъде обективирана в него или в отделна заповед,
поради което определянето на един или друг вид принудителна административна
мярка никога не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на НП. Несъответстващо на материалния закон
е и становището на въззивника, че положителната преценка за измамно деклариране
на занижена митническа стойност, е предпоставена от издаване на решение за
определяне на по-високия размер на държавните вземания. Подобна теза е резултат
от недопустимо смесване на две самостоятелни производства – административно-наказателното
за ангажиране на администартивнонаказателната отговорност, приключващо с НП,
който е правораздавателен по съществото си акт, подлежащ на съдебно оспорване
по реда на ЗАНН и НПК; и административното производство за определяне на
по-високия размер на държавните вземания, което има за цел принудителното им
събиране и приключва с решение - индивидуален административен акт, подлежащ на
самостоятелно оспорване по реда на АПК. Двете производства не са свързани и никое
от тях не е преюдициално за другото.
Видно от приложените доказателства, и най – вече от
назначената в хода на съдебното следствие съдебно – счетоводна експертиза ЕАД
за процесната стока е депозирана на 15.10.2007 г, но не може да се определи към
коя дата са фактурирани всички транспортни разходи. Според вещото лице
дебитното известие за заплащане е получено от „* не по – късно от 30.10.2007г., т.е. не може да се
установи дали По- високият размер на задължението за транспорт е възникнал едва след издаването на дебитно известие към
фактура, а именно ДИ ********** от 16.10.2007г.за сумата от 578.52 лв. Горната
сума безспорно не е била включена към митническата стойност при оформянето на
вноса, тъй като няма данни към дата 15.10.2007г. същата да е била известна на
въззивника. Ето защо съдът намира, че дружеството не е извършило неточно
деклариране на митническата стойност на стоките по ЕАД от 15.10.2007 г, и не е
осъществило състава на митническата измама.Видно от заключението на назначената
ССчЕ е установено кое би могло да е лицето подписало фактурата и дебитното
известие, установено е и кога е извършено плащането, и че то е отразено в
счетоводството на въззивника.
НП е издадено от компетентен орган, в
производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или други такива, съставляващи самостоятелни отменителни
основания, постановлението съдържа всички изискуеми с чл.57 от ЗАНН реквизити, но
при издаването му не е приложен правилно материалния закон, което го
квалифицира като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и налага отменяването
му.
Водим от гореизложеното и съобразно разпоредбата на
чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №160 от 22.05.2009 г. на
Началника на Митница *, с което за нарушение на чл.234, ал.1 т.1 от Закон за
митниците, на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците
е наложена имуществена санкция в размер 148.33 лв, представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл.234, ал.4
вр. чл.233 ал.4 от Закона за митниците е присъдено заплащане на равностойността
на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 11682.03 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
* в 14-дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото
изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: