Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова и
в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. наказателно дело № 31 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Н.А.2018“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. **, против решение №1985/04.11.2019 г. по нахд.
№ 4197/2019 г. на Варненския районен съд /ВРС/, с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 453778-F497404/29.07.2019 г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ
на Национална агенция за приходите.
Релевира се допуснато нарушение
на закона и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Касаторът
твърди неправилни изводи на районния съд за съставомерност на деянието. В
касационната жалба са преповторени възраженията, описани във въззивната жалба,
касаещи дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на
извършеното деяние и несъответствието й с описаните факти в АУАН. Твърди се, че
установеното неиздаване на фискален бон на стойност от 2.00лв. за контролна
покупка, за което било е издадено процесното НП , е в противоречие с приетото
за съставомерно нарушение по чл.185 ал.5 вр. чл. 185 ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, касаещо неизпълнение на задължението, извън
случаите на продажба да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност.
Оспорва се извода за повторност на извършеното нарушение . Твърди се липса на обсъждане в мотивите на атакувания съдебен
акт на оплакването за законосъобразно определяне размер на имуществената
санкция. Отправеното искане към съда е
за отмяна на обжалваното решение на ВРС.
В съдебно заседание касаторът се
представляла от адв. Г.А., който поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Ответната страна - НАП, депозира
писмен отговор на жалбата с теза на нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна
прокуратура–Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна
жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно
производство, е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването.
Жалбата е подадена в законоустановения срок пред компетентен съд, поради което
е допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на „Н.А.2018“ ЕООД против НП № 453778-F497404/29.07.2019 г. на началник
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лева на основание
чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от ЗДДС за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г.
От фактическа
страна районният съд е приел за установено, че на 22.06.2019
от 13:45ч. до 15:00ч била извършена проверка на търговски обект - автомивка с
кафе в гр.Варна, на ул. Царевец №32, стопанисван от "Н.А.2018". При
проверката била разчетена касова наличност в размер на 10лв. , а фактическата
наличност в касата на обекта - 14,36лв като фискалното устройство притежавало
функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми, но не е
била регистрирана промяна в касовата наличност от 2.36 лв. , в която сума не се
включва заплатена от св.Б. и негов колега цена
от 2 .00 лв. за консумирано от тях кафе, за която продажба не им бил
издаден касов бон. В касата не било отразено въвеждане на 2.36 лв. ,
поради което срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. и за това нарушение, извършено при повторност
било издадено обжалваното НП, с което на "Н.А.2018" е наложено
наказание имуществена санкция.
Дружеството било наказано с НП
№ 364603-F409887/16.10.2018г., което е изменено Решение №2146/17.12.2018г.
на PC-Варна по АНД №4882/2018г., влязло в законна сила на 11.01.2019г. за
извършено нарушение по чл. 185, ал.2 в вр. с 1 от ЗДДС.
За да потвърди издаденото
НП , районният съд е приел отсъствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, зададени в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.
Описанието на нарушението
е в достатъчна степен пълно и точно откъм фактически признаци . Възприетите
юридически факти кореспондират с дадената им правна квалификация. ВРС е
преценил, че непосочването на физическото лице, което е извършило нарушението,
не нарушава правото на защита на наказаното дружество.
Касационната
инстанция счита обжалваното решение на районния съд за правилно, като
постановено при липса на заявените в жалбата касационни основания за неговата
отмяна.
Погрешна е
трактовката на касационния жалбоподател относно описанието на нарушението в
АУАН и НП за установена от контролните
органи разлика от 2.00 лв.
по дневен фискален отчет на ЕКАФП
и реална фактическа наличност с произход нерегистрирана търговска продажба.
Изрично, точно и ясно в акта и в наказателното постановление се посочва,
че сумата от 2.00 лв. има за произход
служебно въведени пари в касата на търговския обект , а не е резултат от неотчетена продажба на
стоки или услуги. Именно поради тази причина
възражението на касатора ,че в търговския обект не се предлагат стоки
или услуги с цена от 2.00 лв. не опровергава достоверността на описаните факти
в АУАН и НП. Даденото описание на извършено адм. нарушение в акта и нак.
постановление не съдържа данни за неспазване на задължение по издаване на
фискален касов бон, а за неизпълнение на правно задължение извън случаите на продажби, да се отбележи всяка промяна на касовата наличност в
търговския обект.
Именно поради тази
причина възприетите от наказващият орган юридически факти не са съотнесени към
нормативното предписание на чл. 25 ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ по въвеждане
на правно задължение за издаване на касов бон при всяка продажба, а е приложена
правната норма на чл. 33 ал.1 от Наредбата , вмяняваща задължение по служебно
отбелязване на въвеждането в касата на суми , извън случаите на продажба.
Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност
с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка
една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В случая такава разлика е безспорно
установена и подкрепена от приетите по делото доказателства, като не се
установяват извинителни причини същата да не е регистрирана чрез операция от
наличното и функциониращо фискално устройство или в книгата за дневните финансови
отчети.
Липсата на служебно въвеждане на
суми нарушава реда за отчитане и е наказуемо по чл. 185 ал.2 от ЗДДС вр.
чл. 185 ал.1 тъй като не води до неотчитане на продажби. При повторни
нарушения санкцията е по чл.185 ал.5 от ЗДДС, която препраща към
санкцията по чл.185 ал.4 от ЗДДС. При безспорно установен факт на влязло в сила
на 11.01.2019 г. НП № 364603-F409887/16.10.2018г., с което
дружеството е наказано за същото нарушение, правилно описаното в НП
противоправно деяние е квалифицирано като извършено в условията на повторност
по чл. 185, ал.5, вр. ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на § 1 т. 35 от ДР на ЗДДС
гласи, че "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано
за същото по вид нарушение.
Лишено от основание
е оплакването за отсъствие на мотиви на обжалваното решение относно законосъобразност на производството по
индивидуализация на наказанието , тъй като
последният абзац на неговите мотиви обективират извършен от районния съд правен анализ със
заключение за справедливост на наложената имуществена санкция. Настоящият
съдебен състав споделя това правно становище
. Приложената административнонаказателна разпоредба въвежда размер на
имуществената санкция от 1000 лв. до 4000 лв. , с издаденото НП е определен размер на същата към
нормативно предвидения минимум -1200лв.
т.е. при индивидуализиране на наказанието е спазено предписанието на чл. 27 от ЗАНН , като санкцията попада в законово зададените граници . Отчетен е фактът
на минимална разлика между касова и фактическа парична наличност, но също така
в характера на извършеното правонарушение в областта на данъчното законодателство.
С оглед
гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че при постановяване на
обжалваното съдебно решение, не са допуснати заявените в касационната жалба
нарушения, сочещи на неправилност на съдебния акт .
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр. 1 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1985/04.11.2019 г. по нахд. № 4197/2019г. на Районен съд гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.