№ 6898
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110125124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 95450/13.05.2022 г., предявена от „.“ ЕООД, ЕИК
., представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.РАЧО . №4/6,
със съдебен адрес: гр. Варна, бул. Сливница № 52а, ет. 2, ателие 2, адвокат Р. М. срещу Ц. Л.
Г., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, ж.к. Връбница – 1, бл. 523, вх. Б, ет. 1, ап. 28, със съдебен
адрес: гр. София, ул. . № 21, вх. Б, ет. 3, чрез адвокат Д. П., с която е предявен
установителен иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД
за установяване дължимостта на главница в размер на 1 250,00 лева, ведно със законна лихва
от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 62933/2021 г. на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът и "Юробанк България" АД били
сключили Договор за потребителски кредит от 24.01.2013 г., като банката е предоставила на
ответника потребителски кредит в размер на 3500 лв. Срокът на действие на договора бил
определен на 48 месеца, до 24.01.2017 г., като кредитополучателят се задължил да погаси
усвоения кредит на равни месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителния
план, неразделна част от договора. Сочи, че ответникът е усвоил предоставения кредит, но
не е погасявал дължимите погасителни вноски на падеж и в размер, уговорени в
погасителния план, неразделна част от договора, като останала дължима сума от 1250 лв. –
главница. На 18.01.2016 г. Банката прехвърлила на ищцовото дружество вземането си към
ответника, като длъжникът бил уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. Тъй като е настъпил крайният срок по Договора за кредит, ищецът твърди, че
вземането е изцяло изискуемо. Ищецът предприел действия за събиране на вземането по
реда на чл. 410 от ГПК, като му била издадена съответната заповед за изпълнение на
парично задължение, но ответникът възразил, че не дължи, което обуславяло интереса на
ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда да уважи исковите претенции Претендира и
направените разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
ГПК. Ответникът оспорва иска като неоснователен и недопустим. Оспорва твърдението, че е
1
надлежно уведомен за възникналата цесия между „Юробанк България“ АД и ищеца „.“
ООД. Оспорва да е получил твърдените писмо и уведомления за извършената цесия,
респективно, единственият кредитор за процесното вземане спрямо ответницата се явява
„Юробанк България“ АД, а ищецът е без активна процесуална легитимация. Счита иска и за
неоснователен, тъй като вземането е погасено по давност. Навежда доводи в тази насока.
Моли производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения
иск, евентуално исковата молба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приложеното частно гражданско дело № 62933/2021 г. по описа на СРС, 120
състав, е видно, че ищецът е заявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК и е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в негова полза, срещу ответницата. С Възражение,
депозирано по реда на чл. 414 от ГПК, длъжникът е възразил, че не дължи вземането по
заповедта, тъй като същото е погасено по давност. Твърди също, че процесният договор е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Постъпилото възражение, с което се
оспорва вземането, обуславя правния интерес от водене на настоящото производство.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между
„Юробанк България” АД и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит
FL670832/24.01.2013 г. за сумата от 3500 лв. при лихвен процент към момента на сключване
на договора 13.20 % годишно. Годишният процент на разходите е в размер на 22.86 %,
погасителен план по кредита, Запис на заповед от 24.01.2013 г. със срок за предявяване до
25.02.2017 г., копие на личната карта на ответника, Искане за потребителски кредит от
24.01.2013 г., Декларация за свързани лица, Данни на лице за контакт, Сертификат №
FL670832/24.01.2013 г. за застрахователен пакет „В“ на застраховка „Защита на
плащанията“ по потребителски кредити, съгласно Групов застрахователен договор № 6 от
2009 г., Декларация за присъединяване на застраховано лице към застраховка „Защита на
плащанията“, платежни документи, уведомление за настъпили промени относно кредитно
задължение от 12.05.2022 г.
В частно гражданско дело № 62933/2021 г. по описа на СРС, 120 състав е приложен
документ за преведена по сметка на ответника сумата от 3500 лв., отпусната по Договора за
кредит.
Съдът не обсъжда представените с Молба вх. № 6300/10.01.2023 г. документи на
чужд език, приложени на листи от 46 до 60, включително, тъй като не отговарят на
законовите изисквания. Представено е Приложение към Потвърждение за извършена цесия,
в което фигурира вземането срещу ответницата, както и Потвърждение от 18.01.2016 г. за
прехвърляне на вземания по портфейл от „Юробанк България“ АД и „.“ ЕООД.
От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
по процесния договор за потребителски кредит е внесена от длъжника сума от 3325.00 лв., в
това число погасена главница в размер на 1764.67 лв., редовна лихва в размер на 915.98 лв.,
наказателна лихва от 3.29 лв., застрахователна премия от 70.98 лв., такси в размер на 74.00
лв. и плащане към ЧСИ от 501.00 лв. След датата на твърдяната цесия в счетоводството на
ищеца и на „Юробанк България“ АД няма данни да са извършвани плащания от ответника
за погасяване по процесния кредит. Вещото лице е установило в счетоводството на ищеца и
на „Юробанк България“ АД, че непогасената главница възлиза на 1735.33 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявените установителни искове в тежест на ищеца е да установи чрез пълно и
2
главно доказване наличието на валидно извършване на прехвърлянето на процесните
вземания от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД на ищцовото дружество; валидно уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищцовото дружество преди
датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62933/2021 г. на СРС;
размера на дължимите главница и лихви; прекъсване или спиране на давностния срок, както
и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава исковата си
претенция, както и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава
иска си и от които черпи изгода.
Безспорно се установява по делото, че между праводателя на ищеца и ответника е
бил сключен договор за потребителски кредит, чийто срок за погасяване на вземането е
изтича на 24.01.2017 г. – крайният падеж, договорен по кредита. По делото липсват
доказателства за сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД договор за прехвърляне
на вземания. Приложеното към исковата молба уведомление до ответника от 12.05.2022 г.
не съдържа индивидуализация на твърдения договор за прехвърляне на вземания, няма
посочено кое вземане на Банката е прехвърлено на ищеца и в какъв размер. В приложените
към молба от 10.01.2023 г. писмени документи, приложени на листи 62 и 63 не са в цялост и
съдът не може да извърши преценка на същите дали са относими към твърденията на
страните. Приложеното извлечение от приложение към Потвърждение за извършена цесия,
макар и да включва данните на ответницата и вземането по кредита, не съдържа никакви
индивидуализиращи белези за договора, към който е съставено това приложение, поради
което не може да се направи обоснован извод, че се касае за договор за прехвърляне на
вземания, сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД и от коя дата е същият.
Предвид направеното възражение от страна на ответника, че не е уведомен за извършената
цесия и че не му е известно да има друг кредитор, освен „Юробанк България“ АД, съдът
счита, че доказване на това твърдение на ищеца не е извършено по изискуемия начин.
Предвид липсата на установяване на твърдението, че ищцовото дружество се явява
кредитор на ответника, съдът счита, че искът се явява неоснователен, тъй като не се доказва
правото му на вземане към ответника по процесния договор за кредит, сключен с трето за
спора лице, а именно - „Юробанк България“ АД. Тъй като не е представен Договор за цесия,
за който се твърди да е бил сключен между първоначалния кредитор на ответника и
ищцовото дружество, съдът е лишен от възможността да изследва наведеното от ответната
страна възражение, че този договор не е породил действие спрямо ответника. За пълнота
следва да се отбележи, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника, което
е без индивидуализиращи белези за прехвърленото вземане и липсват данни да е достигнало
до адресата преди връчването му с преписите от исковата молба.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ищецът не доказва
качеството си на кредитор по процесния договор за потребителски кредит, поради което и
искът се явява неоснователен и недоказан. При това положение, е безпредметно да се
разглеждат останалите възражения на ответната страна.
При този изход на спора ответната страна има право на разноски в исковото
производство в размер на 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения
Договор за правна защита от 20.09.2022 г. Ищецът няма право на разноски.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.РАЧО . №4/6, със съдебен адрес: гр. Варна, бул.
3
Сливница № 52а, ет. 2, ателие 2, адвокат Р. М. срещу Ц. Л. Г., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ,
ж.к. Връбница – 1, бл. 523, вх. Б, ет. 1, ап. 28, със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 21, вх. Б,
ет. 3, чрез адвокат Д. П. положителен установителен иск по чл.422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на главница в размер
на 1 250,00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), ведно със законна лихва от 03.11.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 62933/2021 г. на СРС, 120 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „. ЕООД, ЕИК: ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, Ж.К. МАЛИНОВА ДОЛИНА, ул. Рачо Петков-Казанджийта № 4-6,
да заплати на Ц. Л. Г., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, ж.к. Връбница – 1, бл. 523, вх. Б, ет. 1,
ап. 28, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4