№ 21**7
гр. С., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20241110103417 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на 1/2 ид. части от Урегулиран поземлен имот V-687 от кв.236 по плана на гр.
С., СО, р-н “С. ”, м. “Гео Милев Подуене-Редута ”, ул. И.Щ. № ** с площ от 600 кв.м., при
съседи по скица УПИ VI-688, 689, улица, УПИ 1V-686, УПИ 1 - за физ. комплекс и
озеленяване, представляващ Урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.702,687,
област С. (столица), община Столична, гр. С., район С., ул. "И.Щ." № **, вид собств.
Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 842 кв.
м, стар номер 687, квартал 236, парцел V, както и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на
НА № 36, том II, рег.№ 5096, дело 197/2008г. по описа на нотариус К.К..
Ищецът твърди, че с НА № 36, том II, рег.№ 5096, дело 197/2008г. по описа на
нотариус К.К., ответниците били признати за собственици на основание наследство и
изтекла в тяхна полза придобивна давност на общо по 1/2 ид. части от гореописания имот.
Навежда твърдения, че е собственик на посочените идеални части от имота по силата на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 112, том
II, рег.№ 7011, дело 272/2004г. на нотариус В.М., с р-н на действие СРС, вписан в СВ-гр.С. с
№ от вх.рег. 329991/27.12.2004г., № от дв.вх.рег. 60711/27.12.2004г., Книга Прехвърляния,
Тип акт Покупко-продажба на недвижим имот с н.а., Акт том 195, Акт номер 22, година
2004, N9 от описна книга 46948/27.12.2004г., с който Ф.Л.М., С.Л.Л. и С.В.М. са му
прехвърлили правото на собственост. Посочва, че Ф.Л.М. и С.Л.Л. са придобили имота по
силата на договор за покупко-продажба от 29.05.1998 г., сключен между тях и Л.К.Л., който
пък, от своя страна бил придобил имота на 15.06.1980 г., по силата на съдебна спогодба,
обективирана в протокол от съдебно заседание от 15.06.1980г. по гр.д. № 2559/1980г. на
СРС, 38 състав. С оглед изложеното счета че за него е налице правен интерес от
предявяване на исковете и моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответниците не са собственици на спорните идеални части от имота.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговори на исковата молба, с които
1
оспорват исковете. Посочват, че са собственици на процесния имот на основание
наследствено правоприемство от майка им – П.К.С., която е починала на 27.01.2007 г.
Признават, че по силата на съдебна спогодба от 15.06.1980 г., в дял на Л.К.Л. е бил поставен
и процесният имот, но след извършване на делбата родителите на ответниците, продължили
да владеят имота. Посочват, че владението им продължило от 1980 г. до 1994 г., а след тази
датата владението на имота продължило от ответниците, като през 2008 г., се снабдили и с
процесния констативен нотариален акт.
В съдебно заседание ищецът Б. Л. Б., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокати В. и А., които поддържат исковата молба и молят за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът М. Д. К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат К., който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ответникът Ю. Д. С., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат К., който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че общият на страните наследодател - К.Л.Г. по силата
на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба № 93, том XX,
регистър 4185, дело № 3938/1935г. на Нотариус С.В., I нотариус при Софийски областен съд
е придобил дворно място с пространство от 6 ара, при съседи: Б.С., И.Х., Б.Г. и улица, което
място съставлява част от парцел II в кв.35а по плана на с.С., С.. Установява се, че К.Л. е
починал на 25.11.1975г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници
съпругата си М.А.Г., починала на 25.03.1987г., син - Л.К.Л. и дъщери - П.С. и Л.К., като след
смъртта му те го наследяват при квоти: за съпругата – ½ идеална част, а за децата им от по
1/6 идеална част. По силата на съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от
15.06.1980г. по гр.д. № 2559/1980 на СРС, 38 състав горепосочените наследници се
спогодили, че в дял на Л.К.Л. е поставен следният недвижим имот: дворно място с пл. №
687, представляващо парцел II от кв.35а, кв.С., сега „Христо Смирненски“, С., ул. „И.Щ.“ №
**, заедно с жилищна сграда, състояща се от една стая, вестибюл, кухня, антре, дворен
клозет, под сградата мазе. На 29.05.1998г. Л.К.Л. продал на дъщерите си С.Л.Л. и Ф.Л.М.
следният недвижим имот: дворно място с площ от 600,00 кв.м., представляващо имот с пл.
№ 687 от кв.236 по регулационни план на местност „Гео Милев-Подуене - Редута“, гр.С., при
съседи по документ за собственост: братя С., И.Х., бр. Г. и улица, като горепосочената
продажба е обективирана в Нотариален акт № 156, том XXIII, дело № 5726/1998г. на
Нотариус И.Д.. По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 112, том II, рег. № 7011, дело № 272/27.12.2004г.
Ф.Л.М. и съпругът й С.В.М., като собственици на ½ идеална част от имота и С.Л.Л. – М.
продали на ищеца Б. Л. Б. съсобствения им имот - УПИ V-687 от кв.236 по плана на гр.С.,
СО, район С., м. „Гео Милев Подуене-Редута“, целият с площ от 600 кв.м., при съседи по
документ за собственост: братя С., И.Х., бр. Г. и улица, и при граници по скица: УПИ VI-
688, 689, улица, УПИ IV-686, УПИ I – за физ.комплекс и озеленяване, заедно с едноетажна
масивна жилищна сграда, построена в имота.
По делото е приет и КНА за собственост на идеална част от недвижим имот,
придобит по наследство и давност № 36, том II, рег. № 5096, дело № 197/03.10.2008г. на
Нотариус К.К., рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, вписан в СВ-гр.С.,, с
№ от вх. рег. 697407/03.10.2008г., № от дв.вх.рег. 72057/03.10.2008г., Акт том 177, Акт номер
59, година 2008, № по описна книга 49805/03.10.2008г. по силата на който ответниците – М.
2
Д. К. и Ю. Д. С. са признати за собственици при равни квоти за всяка от тях, по наследство и
по давност на ½ идеална част от следния недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. „И.Щ.“ №
**, а именно: УПИ V-687 от кв.236 по плана на гр.С., СО, район С., м. „Гео Милев Подуене-
Редута“, ул. „И.Щ.“ № **, целият с площ от 600 кв.м., при съседи по скица: УПИ VI-688,
689, улица, УПИ IV-686, УПИ I- за физ.комплекс и озеленяване.
За ответниците се установява, че са законни наследници на П.К.С., починала на
27.01.2007г., дъщеря на покойния К.Л., който по нейни твърдения през 1971г. е дарил на
дъщеря си сления свой собствен имот: 300/1478 идеални части от дворно място, цялото с
пространство от 1479 кв.м. Ответниците не спорят, че съгласно горепосочената съдебна
спогодба, към 15.06.1980г. единствен собственик на имота е бил Л.Л., но твърдят, че след
делбата са останали с впечатлението, че делбата касае само къщата, не и дворното място,
поради и което наследодателят им продължил да ползва целият имот, да го облагородява, да
го засажда със зеленчукови култури до 1994г., след което владението върху цялото дворно
място било продължено от ответниците, като през 2008г. са се снабдили и с констативен
нотариален акт.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства и на двете
страни. От показанията на свидетелката К.Л., съпруга на покойния Л.К.Л., се установява, че
същата обитава имота от 52 години. Излага пред съда, че отношенията между покойния и
съпруг и сестра му били нормални. Няма спомен, след делбата П. да е заявявала пред брат си
собственически претенции по отношение на процесния имот. Посочва, че от 1972г. до
настоящия момент никой друг освен семейството й, като конкретизира кръга му - „Л.Л., аз
К., децата и внуците“, не е владял имота до 2024г. Ответниците идвали до 1987г., като
последно П. идвала да види майка си, но не и дъщерите й. Излага, че свекърва й обитавала
първият етаж, като посочва, че в имота няма ограждения, поставени от ответниците, като и
няма знание ответниците да са отглеждали зеленчукови култури в имота.
Разпитана на страната на ищеца свидетелката Ф.Л., дъщеря на покойния Л.К.Л.,
излага в показанията си, че пребивава в имота от 1973г. до сега. Няма знание някой друг да е
живял в имота, като едва при образуване на настоящото производство узнала, че
братовчедките и имат претенции по отношение на имота, който винаги бил едно цяло и
никога не бил ограждан. Имота бил на дядо й, а след това на баща й, който впоследствие го
прехвърлил на нея и сестра й. Индиректно се извлича от показанията й и наличието на
предходен спор между страните, но по делото не бяха представени доказателства за
предмета и страните му.
Разпитана на страната на ответниците, свидетелката М., възпроизвежда в показанията
си, че през 1986г. пристигнала в гр.С., като е родом от гр.С.. Излага, че много пъти е идвала
в имота. С ответницата М. К. се запознала случайно в една сладкарница и синът и ги приел
„като дядо и баба“. М. сега живеела в чужбина, а ответницата Ю. С. в С.. В периода 1986г.
до 1996г. посещавала имота в седмицата може би 2-3 пъти, като възприела, че там
ответниците отглеждали зеленчуци в градината и овощни дръвчета. В имота имало и други
обитатели, като свидетелката възприела вуйчото на М. – Л., като леля П. и чичо В.
единствено те поддържали добре градината си. Добавя, че „в къщата живееше дядо К. и
баба М.“. Свидетелката влизала в имота само в двора, но не и в къщата. Излага сведения, че
„леля П. също имала някакво място, малко по-нагоре“, но свидетелката не ходила до там.
От показанията на свидетелката Х., близка на ответниците се установява, че с
ответницата М. К. били съученици от първи до осми клас, а покрай М., свидетелката познава
и сестра й – Ю.. Свидетелката също извежда знание, че в имота е обитаван от „леля П.“,
като посочва „тя си гледаше там градината“. Свидетелката няма спомен двора да е бил
разделен, но си спомня, че в къщата имало и други хора – „вуйчо ли, чичо ли на М. и Ю. -
Л.“, който не виждала постоянно там. Не възприела някой друг да обработва нещо в
двора.Свидетелката посещавала имота до 1980г., след което преустановила посещенията,
3
тъй като завършили училище.
Горепосочената фактология съдът приема за установена по делото, представените
писмени доказателства, кореспондират по между си, поради което съдът ги кредитира, а
събраните гласни доказателства съдът ще коментира по-долу в мотивната част на
настоящото решение.
Съдът приема, че ищецът се легитимира като собственик на УПИ V-687 от кв.236 по
плана на гр.С., СО, район С., м. „Гео Милев Подуене-Редута“, целият с площ от 600 кв.м.,
при съседи по документ за собственост:братя С., И.Х., бр. Г. и улица, и при граници по
скица: УПИ VI-688, 689, улица, УПИ IV-686, УПИ I – за физ.комплекс и озеленяване, заедно
с едноетажна масивна жилищна сграда, построена в имота, по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112,
том II, рег. № 7011, дело № 272/27.12.2004г.
Ответниците се легитимират, като собственици на ½ от имота на основание
наследствено правоприемство и давност, за което им е издаден КНА за собственост на
идеална част от недвижим имот, придобит по наследство и давност № 36, том II, рег. №
5096, дело № 197/03.10.2008г. на Нотариус К.К., рег. № *** в НК, с район на действие,
районна на СРС, вписан в СВ-гр.С.,, с № от вх. рег. 697407/03.10.2008г., № от дв.вх.рег.
72057/03.10.2008г., Акт том 177, Акт номер 59, година 2008, № по описна книга
49805/03.10.2008г.
От приетата на л. 11 от досието по делото скица се установява, че се касае за имот с
идентификатор 68134.702.687, с площ от 842 кв.м., като ищецът е посочен като собственик
на 600,00 кв.м., ответницата Ю. С. е отбелязана като собственик на ¼ идеална част, площ
600,00 кв.м. и ответницата М. К. също на ¼ идеална част, по силата на горепосочения КНА.
В имота от така коментираната скица е видно, а и от свидетелките показания се извежда, че
има построени сгради, включително и на ответниците, както те сами посочват в отговора на
исковата молба, че покойният К.Л. е дарил на майка им – П. К.ова 300/1478 идеални части от
дворно място, цялото с пространство от 1479 кв.м., но по делото не са представени
доказателства в тази връзка за индивидуализация на този имот и дали той касае процесният
такъв.
При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са
собственици, било по наследствено правоприемство или с нотариални актове - констативни
или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В посочения
смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Затова съдът е указал с доклада на всяка от
страните да установи претендираното си право на собственост на наведеното основание. В
случая доколкото ищецът твърди ответниците да не са собственици на съсобствения имот в
спорната му част, то тежестта на доказване пада върху ответниците, които следваше при
условията на пълно и главно доказване да установят, че са собственици на спорната част на
посочените от тях основания – по наследство и придобивна давност. В случая безспорно се
установява, че процесният имот е бил собственост на К.Л.Г., който е придобил имота по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба № 93,
том XX, регистър 4185, дело № 3938/1935г. на Нотариус С.В., I нотариус при Софийски
областен съд, представляващ дворно място с пространство от 6 ара, при съседи: Б.С., И.Х.,
Б.Г. и улица, което място съставлява част от парцел II в кв.35а по плана на с.С., С.. След
смъртта му имота е бил обект на делба между законните му наследници, един от които е
покойната П. С. – наследодател на ответниците. Самите ответници с отговора на исковата
молба признават неизгодния за тях факт, че съгласно горепосочената съдебна спогодба, към
15.06.1980г. единствен собственик на имота е бил Л.Л., в чиито дял е поставен имота. П. С. е
починала на 27.01.2007г., като към датата на откриване на наследството тя не е притежавала
имота или част от него. Следователно ответниците не доказват, че са придобили част от
4
имота по наследствено правоприемство, като деривативен способ за придобиване на вещни
права, тъй като не се установява от съдебната делба имота да е поставен в дял на
наследодателя им – покойната П. С., както и към датата на смъртта на наследодателя им –
П. С., последната да е титуляр на собственост по отношение на имота.
Наведеното от ответниците придобивно основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в
определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Придобивната давност,
като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на
собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, ако владението е недобросъвестно, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. В конкретиката на случая приложима е
10 годишният давностен срок. В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална дефиниция на
понятието "владение" - това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира
върху две обстоятелства - това са т. нар. "фактическа власт" и факта, че веща се държи "като
своя". Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност в случая са гласните доказателства, каквито са
ангажирани в настоящото производство. При позоваване на придобивна давност следва да се
посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило
владението и на кого е противопоставено. Ответниците не установиха, че наследодателят им
единствен е владял процесната част от 1980г. – от съдебната делба, а след това от 1986г. до
1996г. те заедно с наследодателя си до смъртта на С. да са владели имота. Не се установи
имота да е разделян, да е ограждан. Показанията на свидетелите, разпитани на страната на
ищците опровергават тези твърдения, като съдът кредитира тези показания като логични,
последователни, поради което им дава вяра. Разпитаните на страната на ищците свидетели,
посочват, че и до днес обитават преимуществено имота; напротив по делото не се установи
дори ответниците да пребивават преимуществено в него. Показанията на свидетелката Х. не
се кредитират от съда, тъй като самата тя посочва, че е посещавала спорадично имота до
1980г., когато имота е бил обект на делба по гр.д. № 2559/1980г. по описа на СРС, 38 състав,
като след това е преустановила посещенията си. Следователно по отношение на
релевирания от ответниците период на владение, свидетелката Х. не възпроизвежда
сведения в показанията си. Показанията на свидетелката М. възпроизвеждат нейни
впечатления в периода от 1986г. до 1996г. Показанията на свидетелката М. също не се
кредитират от съда, тъй като същите не са съотносими на показанията на свидетелите К.Л. и
Ф.Л., които имат най-непосредствени впечатления по отношение владението на имота и до
днес обитават имота, а и са в противоречие с приетия по делото доказателствен материал.
На първо място свидетелката не отрича, че имота е обитаван и от други лица. Показанията и
че в имота е живял дядо К. и баба М. противоречат на приетото по делото удостоверение за
родствени връзки на Л.Л., доколкото от него е видно, че К. Г. е починал през 1975г., а
нейните посещения в имота датират от 1986г.
По гореизложените мотиви съдът приема така предявените искове за основателни,
доколкото не се установиха при условията на пълно и главно доказване основанията въз
основа на които в полза на ответниците е съставен КНА за собственост на идеална част от
недвижим имот, придобит по наследство и давност № 36, том II, рег. № 5096, дело №
197/03.10.2008г. на Нотариус К.К., рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, и
като такива следва да бъдат уважени.
Като законна последица от уважаване на исковете следва и отмяната по реда на чл.
537, ал.2 от ГПК на КНА за собственост на идеална част от недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 36, том II, рег. № 5096, дело № 197/03.10.2008г. на Нотариус К.К.,
5
рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, вписан в СВ-гр.С.,, с № от вх. рег.
697407/03.10.2008г., № от дв.вх.рег. 72057/03.10.2008г., Акт том 177, Акт номер 59, година
2008, № по описна книга 49805/03.10.2008г. по силата на който ответниците – М. Д. К. и Ю.
Д. С. са признати за собственици при равни квоти за всяка от тях, по наследство и по
давност на ½ идеална част от следния недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. „И.Щ.“ № **,
а именно: УПИ V-687 от кв.236 по плана на гр.С., СО, район С., м. „Гео Милев Подуене-
Редута“, ул. „И.Щ.“ № **, целият с площ от 600 кв.м., при съседи по скица: УПИ VI-688,
689, улица, УПИ IV-686, УПИ I- за физ.комплекс и озеленяване.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 151,68 лева, 26,20 лева за вписване на исковата молба и такси за издаване на
удостоверения по делото, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 9600 лева с ДДС. В последно о.с.з. процесуалният представител на ответника
релевира възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Цената на иска се
определя от ½ от данъчната оценка на имота. Освен това по делото на практика доколкото
ищецът иска признаване за установено между страните, че те не са собственици на ½
идеална част от имота, всяка от ответниците на по ¼ идеална част, то е налице предявяване
на пасивно субективно съединени искове, поради което следва да се определи
възнаграждение за защита материалния интерес, предявен срещу всяка една от ответниците,
който изчислен от съда по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1270,08 лева с ДДС за всяка,
или общо в размер на 2540,16 лева. Следва да се отчете и своевременно нарочване на делото
и обстоятелството, че защитата е приключила на първа инстанция в рамките на едно съдебно
заседание. По изложеното съдът намира, че възнаграждението за един адвокат, както е
посочено в чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се определи общо в размер на 2540,16 лева.
Изложеното от един от процесуалните представители на ищеца, че възнаграждението е
определено по пазарната стойност на имота е ирелевантно. Същото се определя от
материалния интерес, който се определя от цената на иска, която в случая съгласно чл. 69,
ал.1,т.2 от ГПК е данъчната оценка на имота – в случая ½ от нея. Или на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 2718,04 лева, които предвид начина на
предявяване на исковете, следва да бъдат заплатени поравно от двамата ответници.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от Б.
Л. Б., ЕГН ********** срещу М. Д. К., ЕГН ********** и Ю. Д. С., ЕГН **********,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, че М. Д. К. и Ю. Д.
С., не са собственици при равни квоти на 1/2 ид. част от Урегулиран поземлен имот V-687 от
кв.236 по плана на гр. С., СО, р-н “С. ”, м. “Гео Милев Подуене-Редута ”, ул. И.Щ. № ** с
площ от 600 кв.м., при съседи по скица УПИ VI-688, 689, улица, УПИ 1V-686, УПИ 1 - за
физ. комплекс и озеленяване, представляващ Урегулиран поземлен имот с идентификатор
68134.702,687, област С. (столица), община Столична, гр. С., район С., ул. "И.Щ." № **, вид
собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т),
площ 842 кв. м, стар номер 687, квартал 236, парцел V.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Констативен нотариален акт за собственост на
идеална част от недвижим имот, придобит по наследство и давност № 36, том II, рег. №
6
5096, дело № 197/03.10.2008г. на Нотариус К.К., рег. № *** в НК, с район на действие,
районна на СРС, вписан в СВ-гр.С.,, с № от вх. рег. 697407/03.10.2008г., № от дв.вх.рег.
72057/03.10.2008г., Акт том 177, Акт номер 59, година 2008, № по описна книга
49805/03.10.2008г. по силата на който ответниците – М. Д. К. и Ю. Д. С. са признати за
собственици при равни квоти за всяка от тях, по наследство и по давност на ½ идеална част
от следния недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. „И.Щ.“ № **, а именно: УПИ V-687 от
кв.236 по плана на гр.С., СО, район С., м. „Гео Милев Подуене-Редута“, ул. „И.Щ.“ № **,
целият с площ от 600 кв.м., при съседи по скица: УПИ VI-688, 689, улица, УПИ IV-686, УПИ
I- за физ.комплекс и озеленяване.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Л. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 1359,02 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю. Д. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Л. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 1359,02 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7