Р Е Ш Е Н И Е
№ 261172/5.4.2021 г. , гр.В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 11.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12669 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството по делото
е образувано по повод предявени от ищеца „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:*** срещу ответника Е.Ж.К.
ЕГН: **********, с адрес: *** условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на електроенергия за обект на
потребление, находящ се на адрес гр. В., ул.“Г. К. “ *********, с аб. № *и
кл. № *, следните суми, а именно:
- сумата в размер на 1440,47 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел. енергия за периода
от 30.06.2017г. до 29.06.2018г. за обект на потребление: гр. В., ул. "Г.
К. " № 17, ап. 7 , за което и издадена фактура № **********/11.07.2019г.;
- сумата в размер на 128,44 лв.- представляваща
мораторна лихва върху сумата от 1440,47 лв. за периода от 23.07.2019г. до
04.07.2020г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда- 30.07.2020 г.
до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед №
3940/31.7.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 8978/2020 г. на Районен съд-гр.В.-11 състав.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба:
Излага се,че „Е.П."
АД и Е.Ж.К. са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Електроразпределение
Север" АД.
Твърди се, че видно от
Справка по лице в служба по вписванията, Е.Ж.К. е била собственик на процесния
обект на потребление през процесния период.
Излага се, че ищецът
изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото
количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр. В., ул. „Г. К. "
№ ***, ап. 7 с
абонатен № *и клиентски № *.
На 29.06.2018г., е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника
от служители на "Електроразпределение Север" АД, в присъствието на
двама свидетели.
За извършената проверка е
съставен Констативен протокол № 1301459. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка
отразява действителното фактическо положение. Извършената проверка на
електромер с фабр. № 7661556, на неговата цялост и функционалност, притежава
съответната юридическа стойност.
Експертизата е извършена
от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - В.. За извършената експертиза е съставен
Констативен протокол № 1601/02.07.2019г. Установено е, че е осъществявана
намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа
1.8.3 в размер на 7747,8 квтч, която не е визуализирана на дисплея.
На 09.07.2019г.
"Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е
точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на паметта на СТИ -
7747 квтч. Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия
да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При
ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това
става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
На 11.07.2019г. „Е.П."
АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър за периода от
30.06.2017г. до 29.06.2018г., а именно 1440,47 лв. със срок за плащане до
22.07.2019г.
С писмо са приложени
констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен
да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. В тази връзка, потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължи от ответника на основание чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
След настъпване
изискуемостта на задължението по процесната фактура, същото не е заплатено до
настоящия момент.
Счита се , че сумата
се дължи и на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната
по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия.
По отношение на
претендираната мораторна лихва , се излага, че началният период на мораторната
лихва е от деня, когато длъжникът е изпаднал в забава, съгласно чл. 84, ал. 1
от ЗЗД, тъй като задължението в размер на 1440,47 лв. по фактура №
**********/11.07.2019г. има определен ден за изпълнение - 22.07.2019г.
Сумата в размер на 139,26
лв. представлява мораторна лихва върху сумата в размер на 1440,47 лв. по
фактура № **********/11.07.2019г.
Периодът, за който е
начислена същата е от 23.07.2019г. (денят, следващ падежа) до 04.07.2020г.
Предвид гореизложеното, се сезира
съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената
искова претенция и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответницата Е.Ж.К.
ЕГН: **********, с адрес: *** срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се
излага, че предявената искова претенция е допустима, но изцяло неоснователна.
Оспорва се изцяло дължимостта на това
задължение и се счита, че същото е недължимо, поради следните съображения:
Твърди се, че нито ответницата , нито
упълномощен представител не е подписвал констативен протокол
№1301459/29.06.2018г. за техническа проверка на точността на измерване на
обслужващата я измервателна система и свързващите я електрически инсталации. На
това основание, оспорва констатациите , отразени в него.
Счита се, че за дружеството не съществува
правно основание за съставяне на същия, поради отменената към датата на
проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на съдебния контрол
/Решение №1500 постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС, 5 членен с-в/.
По отношение на приложеното с исковата молба становището за начисление
на електрическа енергия, се изразява следното:
Оспорва се количеството ел. енергия в размер
на 7747 кВТч, обективирано в процесното становище, да е потребено, респективно,
доставено на абоната за посочения период
Сочи се, че с Решение №798/20.01.2017г. на
ВАС, окончателно е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР /КЕВР/, с което
са одобрени ОУ на "Енерго - Про Продажби" АД /влезли в сила на
07.09.2014г./. След отмяната на цитираното решение на ДКЕВР, до одобряването от
КЕВР и влизане в сила на нови ОУ, дружеството следва да прилага в отношенията с
клиентите си, действалите преди това /т.е. преди 07.09.2014г./ ОУ на
"Енерго - Про Продажби" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-061/07.11.2007г.. От друга страна, с редица решения по реда на ВКС
постановени по реда на чл.290 ГПК /Решение №189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. №39/2010г.,
II т. о.; Решение №79/11.05.2011г. на ВКС по т.д. №582/2010 год., II т.о. и
пр./ са обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от цитираните ОУ
/регламентиращи едностранна корекция на сметка/, като неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Същевременно, разпоредбите на ПИКЕЕ към
датата на проверката са отменени с изключение на чл.48-51. В предходните ПИКЕЕ,
чието действие е отменено с тези от 2014г., няма аналогични разпоредби,
относими към корекцията на сметка. При това положение, енергопреносното
предприятие не би могло да се ползва от корекционната процедура, която към
датата на проверката, е била отменена, именно поради съществуващата законова
делегация в чл.83 и чл.98а от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които
да съответстват на тази делегация. Следователно, възможността за ответното
дружество да реализира отговорността на потребителя на услугата е единствено по
реда и при условията, които са били в сила преди приемането на ПИКЕЕ от ноември
2013г., т.е. при липса на приети Правила и съответни Общи условия на
доставчика. Поради това, спрямо потребителите на услугата в действие са ОУДПЕЕ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г.. Тези обстоятелства водят до
неяснота, досежно приложимата методика в процесния случай -дали тази по Общите
условия на доставчика, част от чиито разпоредби са обявени за неравноправни и
нищожни /по арг. на решение на ВКС/, или тази по ПИКЕЕ, които са отменени.
Обуславя се извода, че в процесния случай, за ответното дружество не съществува
нормативно основание за извършване на т.нар. "корекционна процедура".
Излага се, че дори и да се приеме, предвид
неотменената разпоредба на чл.50 ПИКЕЕ /отм./ към датата на проверката, че
същата е действаща, то тя е неприложима доколкото касае наличието на
несъответствие в параметрите на СТИ и тези въведени в енергопреносното
предприятие, което в процесния случай не е налице. Сочи се , че в този смисъл е и практиката на ВКС.
Не следва да се споделя становището на ищеца,
че сумата е дължима на осн. чл.183 ЗЗД. Действително, разпоредбата е приложима,
но при заявена претенция за задължение породено от редовен отчет на потребена
ел. енергия. В настоящето производство се претендира за заплащане паричната
стойност на служебно начислени кВТч, извършено въз основа на специална отменена
разпоредба, а не на обща норма. При възприемане становището в и.м. ще следва,
че общият закон дерогира специалния, което би било правен нонсенс.
Вследствие на изложеното се моли да се
отхвърли предявената искова претенция като неоснователна , като се присъдят
сторените в производството по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в
настоящото производство ч.гр.д. № 8978/2020 г. на Районен съд-гр.В.-11 състав,
се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 30.07.2020
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 3940/31.7.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , по силата на която е
разпоредено длъжника Е.Ж.К.,
ЕГН ********** , с адрес: *** да заплати на КРЕДИТОР „Е.П. „ АД ЕИК/БУЛСТАТ *, със седалище и адрес: ***.В.,
Тауърс – Г, бул.В. В. №*****, представлявано от П. С. С. , Я. М. Д. и Г. К. , следните суми:
сума в размер на 1 440.47 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
фактури издадени за периода от 11.07.2019г. до 11.07.2019г., за обект с аб. № *, адрес гр. В., ул.“Г. К. “ ************** и кл. № *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението,
сума в размер на 128.44 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена по фактури, за периода от падежа на същите до
04.07.2020г., както следва:
|
ДОКУМЕНТ НОМЕР |
ДАТА НА ДОКУМЕНТА |
ПАДЕЖ |
СУМА НА ДОКУМЕНТ А |
НЕПЛАТЕН ОСТАТЪК ПО ДОКУМЕНТА |
ЗА ПЕРИОД ОТ... |
ЗА ПЕРИОД ДО... |
ЛИХВА КЪМ 04.07.2020 |
СУМА ЗА ПЛАЩАНЕ |
|
ФП0282084264 |
11.07.2019 |
22.07.2019 |
1 440.47 лв |
1 440.47 лв |
30.06.2017 |
29.06.2018 |
128.44 лв |
1 568.91 лв |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО |
1 440.47 ЛВ |
1440.47 лв |
|
|
128.44 лв |
1 568.91 лв |
||
както и сума
в размер на 31,38 лв., представляваща заплатена по делото държавна
такса и сума в размер на 50,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е , че вземането произтича от следните
обстоятелства: незаплатена ел.енергия по фактури издадени за периода от
11.07.2019г. до 11.07.2019г., за обект с аб. № *, адрес гр. В., ул.“Г. К. “
*********и кл. № *.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и
ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на
заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото
възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства
за заведената искова молба по ч.гр.д. № 8978/2020 г. на Районен съд-гр.В.-11
състав. Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет по отношение
на вземанията, предмето на заповедното и исковото производство, съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
Вследствие на
изложеното, с оглед наличието на предпоставките на чл. 415 от ГПК и подаването
на исковата молба в законоустановения срок , както и предвид наличието на
идентитет на претендираните вземания по заповедта и исковата молба , съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приобщената по делото Справка №
181997/2020г. за вписванията , отбелязванията и заличаванията по партидата на
ответницата Е.К. , издадена от Служба по вписванията, ответницата е закупил
процесния апартамент , находящ се в гр. В., ул.“Г. К. “ *********, на основание
покупко-продажба , обективирана в нотариален акт , вписан в СВ-В. на
13.07.2006г. и е продала имота на 19.02.2019г. Следователно за исковия период
ответницата е била собственик на процесния недвижим имот, по отношение на който
се отчита потребената ел.енергия.
От представения
по делото Констативен протокол № 1301459/29.06.2018г. се установява, че на същата дата
длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа
проверка на измервателната система в процесния обект на потребление , находящ
се в гр. В., ул. „Г. К. “ **********, с
клиентски № * и абонатен № **********. При проверката са констатирани показания
на СТИ , подробно описани в протокола, както следва: в регистър 1.8.1 - 3473 квтч и в
регистър 1.8.2 - 17161 квтч. Посочено е , че е установена грешка при отчитане
на електромера „-00,17 %“ , вследствие на което електромерът е демонтиран и
подменен с нов електромер. Констативният протокол е съставен и подписан от
служители на „Електроразпределение Север“ АД , както и от двама свидетели.
Видно от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1601/02.07.2019г.
на Регионален отдел-гр.В. към Български институт по метрология , след
извършен оглед на процесния електромер , е установено съответствие с
Констативен протокол № 1301459/29.06.2018 г.
Посочени са показанията на тарифите, както следва: Тарифа 1 – 3437,9
квтч, Тарифа 2 – 17161,4 квтч. Установено е отсъствие на механични дефекти на
кутията, клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2 , като действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 - 7747 квтч.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. При
продължително включване с отчитане на показващото устройство се констатира
грешка „-0,15 %“ при максимално допустима грешка „+/- 2,0“.
Видно от Становище за начисление на
електрическа енергия относно Констативен протокол № 1601/02.07.2019г., е
одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия ца процесния обект на
потребление общо в размер на 7747 кВТч
за периода от 30.06.2017 г. до 29.06.2018 г., от които 21 кВтч за
периода 30.06.2017 г. -
30.06.2017 г. и 7726 кВтч за периода 01.07.2017 г. - 29.06.2018 г.
Посочено е , че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ , при
което е установено точното толичество неотчетена ел.енергия.
Представена е актуална справка за
потреблението в процесния обект на потребление през последните 12/24/36
месеца.
Представена е фактура № **********/11.07.2019
г. с получател Ж. Т. И. за начисляване на сумата от 1440,47 лв. от
ответното дружество, представляваща незаплатена потребена електрическа енергия
за процесния обект на потребление с клиентски номер * и абонатен номер *за периода от 30.06.2017
г. до 29.06.2018 г., по посочените в
становището данни.
Изпратени са Уведомителни писма от
„Електроразпределение Север" АД и от „Енерго - Продажби" АД до Ж. Т. И. за извършената проверка на измервателната
система на процесния обект с клиентски номер *
и абонатен номер **********, ведно с приложено копие на съставения
констативен протокол № 1301459/29.06.2018 г.
и за дължимост на сумата в размер
на 1440,47 лв. по фактура № **********/11.07.2019г. със срок на плащане до 22.079.2019 г. Приложени са обратни
разписки за изпращане на уведомленията-неполучени.
Представено е актуално извлечение за фактури и плащания с
клиентски № * , от което е видно, че
процесната фактура не е заплатена.
Видно от приетия по делото Протокол
за проверка на СТИ № 1203110/16.03.2017 г., в процесния обект на
потребление е
подменено СТИ , с показания на дневна
тарифа-014604 квтч и нощна тарифа-002586 квтч.
Представен е Протокол от последваща
метрологична проверка на СИ № 168/20.02.2017г., в който е посочено , че
процесният СТИ „съответства“.
Съгласно заключението на вещото лице К.Д.М. по проведената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и обосновано изготвено, процесният електромер е от одобрен тип.
Характеристиките му са посочени в раздел IV т.1. Вписан е в Държавния регистър
на одобрени СТИ. Метрологичната му проверка е от 2008г / Б08/ - първична и от 2017г/
Ml7/ - повторна. Метрологичната му годност е шест години -монофазен. Към дата
29.06.2018г, СТИ с фабр. №7661556 е бил метрологично годен. При нормална/ неманипулирана/ схема на
присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана ел. енергия от абоната да преминава през измервателната
схема на СТИ и да се отчита. В КП №1301459 от 29.06.2018г на ЕРП-Север ЕК не е
констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване. От това следва, че
отчетените в тарифа ТЗ-1.8.3 количества електроенергия в размер на 7747kw/h са
доставени, преминали през СТИ с фабр. №7661556 електромер тип АСЕ2000 и
потребени, но се отчитат в тарифа, която не се визуализира на дисплея/ по
заводска настройка/. Според констатациите на КП
№1601/02.07.2019г-АУ-Е-000029-37262/03.07.2018г на БИМ-В.: "...установена
намеса в тарифната схема на електромера". Въпросната намеса е софтуерна и
се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2
-тарифа ТЗ, в която се отчита част от потребената електроенергия/ примерно
върхова/. Процесът се постига с използване на специализирана техника и парола
за достъп до второ ниво. Извършените
изчисления в процесната фактура са матечматически точни, а цените на
електроенергията за съответните
подпериоди са определени съгласно приелите от КЕВР.
В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице излага , че
не е възможно да се установи, от кой
момент е започнало натрупването на показания в тарифа 3 и в кой часови диапазон
се осъществява натрупването, както и че процесният електромер е от стария , в
който има сумарен регистър, но в БИМ не
се прави отчет на сумарния регистър.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено
по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по
основание, размер и длъжник в т.ч. валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по продажба на електроенергия и съществуването му в
рамките на исковия период , по силата на които му е предоставил твърдяното
количество ел.енергия през процесния период; стойността на доставената и
потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното
вземане, така и на вземането за мораторна лихва. Ищецът следва да установи и
законосъобразно проведена корекционна процедура и дължимостта на сумата по
корекцията, а именно той следва да установи основанието и размера на вземането
си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата по
процесната фактура в правилен размер.
От своя страна в
тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево
и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на
потребената ел.енергия.
Съдът, като съобрази приобщената по делото Справка от Служба по
вписванията-гр.В. , констатира, че за исковия период ответницата се явява
собственик на процесния обект на потребление , находящ се в гр. В., ул. „Г. К. “
№ 17, ап. 7. Вследствие на изложеното , съдът намира, че ответницата се явява
легитимирана да бъде страна в настоящото производство за заплащане на
претендираните суми за ел.енергия за имота, доколкото основанието на
предявената искова претенция е потребена , но незаплатена ел.енергия в имота.
Основният спорен момент между страните по настоящия спор
е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на
доставчика на ел.енергия да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на
основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по
адм.д. № 2385/2016, по описа на Върховният административен съд на Република
България - Петчленен състав - I колегия,
са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой
98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото дело
на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията
като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които следва да
бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на потребителя,
чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как
едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на
формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат
останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на
средството за търговско измерване на ответницата, е нямало регламентирана
законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва
едностранна корекция на количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за
възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително
начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с
правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е
само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена
по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г.,
II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението
на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на
енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на
последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на
абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си
бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в
Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед действието
занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата
законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, нито
операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от
корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за
извършване.
Следователно правото на ответника да начисли исковата
сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката,
извършена на 29.06.2018 г., следва да се
отрече изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта
относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са
продължили да действат разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал за незаконосъобразност на
корекционната процедура.
Съдът намира,че от събрания по делото доказателствен
материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено
и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение само и
единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия,
изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не
са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са
показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период-30.06.2017 г.
Предвид на това не може да се направи категоричен извод , дали за процесния
период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради
което и
не може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното
от ответното дружество количество ел.енергия в размер на 7747 квтч е реално
доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен
материал не може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото
количество ел. енергия е реално доставено и
потребено от абоната именно през процесния период от 30.06.2017 г. до 29.06.2018
г. Не са представени и доказателства по
какъв начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди,
обективирани в становището, а именно: които 21 кВтч за периода 30.06.2017
г. - 30.06.2017 г. и 7726 кВтч за
периода 01.07.2017 г. - 29.06.2018 г. В
приобщения към доказателствения материал Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 1601/02.07.2019г. на Регионален отдел-гр.В.
към Български институт по метрология липсва посочване на отчетеното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3, като са посочени само показанията на дневната
тарифа и нощната тарифа. Изрично е посочено , че тарифната схема на електромера
трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. В протокола е посочено ,че е
направено софтуерно четене на електромера за преминала енергия на Тарифа Т3,
без да е посочено за какъв период от време се отнася същата. Липсва
доказателство, от което да се установи
как точно във времето и в кои
часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е
налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ответницата и
въведените при ищеца данни за нея.
Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е
параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1
за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ищеца, по
които са начислявани месечните такси. Изрично е посочено в Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 1601/02.07.2019г. на Регионален отдел-гр.В.
към Български институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва
да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът
да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез
включване и на трета тарифа /1.8.3 / за върхова енергия/, за да се отчита
потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е
установено, че количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната за
процесния период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не
е представило доказателства по какъв
начин е формирана процесната сума , като не е уточнено за периода каква част от
енергията е формирана по двете тарифни зони , съответно дневна и нощна.
Следователно не е изяснено каква
методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на
паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това,
не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е
бил с нулеви показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на проверката, поради което и не
може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но неотчетена при
регулярните месечни отчети ел. енергия.
В този смисъл и с
оглед предприетото от ответната стран оспорване съдът не може да приеме за
установено, че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия
посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.
По изложените
съображения исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени както по отношение
предявения иск за заплащане на доставена на ответника ел. енергия, така и по
отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има
право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи. С оглед на изложеното ,
съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ответника в настоящото производство
разноски в размер на 330,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от
ищеца
„Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** срещу ответника Е.Ж.К. ЕГН: **********, с адрес: ***
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на
електроенергия за обект на потребление, находящ се на адрес гр. В., ул.“Г. К. “
*********, с аб. № *и кл. № *, следните суми, а именно:
- сумата в размер на 1440,47 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел. енергия за периода
от 30.06.2017г. до 29.06.2018г. за обект на потребление: гр. В., ул. "Г.
К. " ********** , за което и издадена фактура № **********/11.07.2019г.;
- сумата в размер на 128,44 лв.- представляваща
мораторна лихва върху сумата от 1440,47 лв. за периода от 23.07.2019г. до
04.07.2020г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда- 30.07.2020 г.
до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед №
3940/31.7.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 8978/2020 г. на Районен съд-гр.В.-11 състав.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ж.К. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 330,00 лв., представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му,
на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: