Решение по дело №694/2023 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по жалба на Р. Х. Г. с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул.„“*********“ ********, чрез пълномощника й по делото адв. З. Й. против Заповед № 10-00-2003/ 05.10.2023 г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконно пристроените части към ПС и ПМЖ, находящи се в УПИ II-185, кв. 30, по действащия регулационен план на с. Памукчии. Паянтовата стопанска сграда и полумасивната жилищна сграда да се приведат във вида, отразен на действащия регулационен план на селото, касаещ тяхната конфигурация и начин на ползване. В жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва констатациите в Констативен акт № 112/20.07.2023 г. относно извършените преустройства и пристроявания. Твърди, че всички допълващи постройки в процесния имот били построени още преди 1991 г., видно от Нотариален акт №38, том VI, дело 1725/1991 г. на Нотариус при Старозагорски районен съд, в който са посочени постройките, а именно: едноетажна еднофамилна жилищна сграда с кухненска пристройка, плевня и сая. Наследодателите на съпруга й били ползвали саята, долепена за кухненската пристройка, за помещение с мивка, печка, шкафове и маса със столове, като между саята и кухненската пристройка е съществувала врата. В годините родителите на съпруга й били правили само частични подобрения в саята към кухненската пристройка. Преди 2001 г. съпругът й бил преградил част от саята и я обособил в санитарен възел, а в останалата част модернизирал кухненско обзавеждане. Тъй като саята е изградена от кирпич, той направил външна замазка, като е сменил покривното покритие. Всички тези ремонти обаче не засягали нито конструкцията на постройките, нито площта на същите. Паянтовата сая и към настоящия момент била със стени от кирпич, които били измазани външно и вътрешно с мазилка. В мотивите на оспорената заповед имало противоречия. От една страна било посочено, че строежът попада в хипотезата на §53, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а от друга било пояснено, че това е така, защото преустройството е извършено на търпим строеж, който няма постоянен устройствен статут по действащия ПУП на селото. Твърди, че в съседния имот, долепен до ПМС, ПС бил изграден на калкан гараж. С оглед на което релевира доводи, че в единия случай общината била издала разрешение за строеж, като била приела сградите в имота й за заварени такива със съответните размери и издала разрешение за строеж за допълващо застрояване в съседния имот с дължина на строежа, покриваща съществуващите сгради. В другия случай била приела, че съществуващата паянтова сграда, долепена до полумасивната жилищна сграда /калкана, на който бил покрит от гаража в съседния имот/ била пристроявана допълнително, което се явявало незаконно строителство. Пристрояването от южната страна на ПМЖ, с навес, било извършено преди 1991 година. Съпругът го бил само реновирал. Направено е искане за отмяна на заповедта.

 

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С оспорената Заповед № 10-00-2003/05.10.2023 г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т. 1 и във връзка с чл.223, ал.1 т.8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконно пристроените части към ПС и ПМЖ, находящи се в УПИ II-185, кв. 30, по действащия регулационен план на с. Памукчии, и е постановено паянтовата стопанска сграда и полумасивната жилищна сграда да се приведат във вида, отразен на действащия регулационен план на селото, касаещ тяхната конфигурация и начин на ползване. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че описаният строеж, установен с проверка на 17.07.2023 г., на място и по документи, от длъжностни лица към община Стара Загора във връзка с правомощията им по чл.223, ал.2 ЗУТ, е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Пристройките били собственост на Р. Х. Г., М. Г. Г. и Ж. Г. Д., в качеството им на наследници на Г. М. Г. и на основание нотариален акт №147, том ІІ, рег.№ 4369, дело № 311/2008 г. Изложено е, че по съставения Констативен акт № 112/20.07.2023 г. е постъпило възражение с вх. № 10-04-145/08.08.2023 г. от жалбоподателката с твърдения, че сградите са построени преди 2000 година, което не е прието от кмета на община Стара Загора, и че след това само са извършвани ремонти, без да се събарят стени, без да се пристроява и надстроява. Според органа от приложения снимков материал и окомерна скица по жалбата ставало ясно, че към паянтова стопанска сграда (ПС) е пристроена площ, която съответства на изпълнения на място санитарен възел, както и изпълненото пристрояване от южна страна на полумасивна жилищна сграда (ПМЖ). Паянтовата стопанска сграда се ползва като кухня, с кухненско обзавеждане.

Така описаните обстоятелства се потвърждават от Констативен акт /КА/ №112/ 20.07.2023 г., съставен от работна група служители на Община Стара Загора, които са извършили проверка на строежа „Преустройство на паянтова стопанска сграда и полумасивна жилищна сграда“, находящи се в: УПИ ІІ-185, кв. 30, по плана на с. Памукчии. В акта е вписан за възложител и извършител на строителството Р. Х. Г., М. Г. Г. и Ж. Г. Д.. В графа „Изпълнение на стоежа“ от КА комисията е установила, че е извършено преустройство на паянтова стопанска сграда и паянтова жилищна сграда, разположена в североизточната част на УПИ ІІ-185, кв. 30 на границата с УПИ І-184 и улица с осови точки 24 и о.т 65. Според комисията по регулационния план на селото постройките са изпълнени от паянтова и полумасивна конструкция, съответно ПС и ПМЖ. Изпълнено е пристрояване от западна страна към паянтовата стопанска сграда и от юг към полумасивна жилищна сграда. Паянтовата стопанска сграда била преустроена на кухня с кухненско обзавеждане (маса със столове, кухненска мивка, пералня, печка, кухненски шкафове) и малък прозорец на северната фасада, а пристройката от западна страна към нея се ползва за санитарен възел с монтирано санитарно обзавеждане (моноблок, душ с душкабина), керамични плочки по под и стени и изпълнен малък прозорец на запад. Достъпът до кухнята и санитарния възел се осъществява чрез врата между полумасивната жилищна сграда и паянтовата стопанска сграда. Пристрояването от южна страна към ПМЖ представлява остъклено преддверие и е изпълнен нов дървен покрив. Паянтовата стопанска сграда, полумасивната жилищна сграда и пристройките към тях се ползват като самостоятелно жилище. Строежът е с приблизителни размери 12,70 м дължина и 8,95 м ширина. Той е разположен на северната и източната на имота. Строежът не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ и действащия План за застрояване, одобрен със Заповед № 2649/31.10.1994 г. За паянтова стопанска сграда и полумасивна жилищна сграда е издадено Удостоверение № 19-32-527/27.09.2022г. по §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Прието е, че строежът попада в хипотезата на §53, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършено преустройство на търпими строежи, които нямат постоянен устройствен статут по действащия ПУП на селото.

Строежът е квалифициран като V категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ. Преустройството на ПС и ПМЖ е извършено без строителни книжа и без разрешение за строеж. Комисията е приела, че е налице безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-2003/05.10.2023 г. на Кмета на Община Стара Загора, в т.ч. доказателства, извадка от разписната книга към плана на с. Памукчии, извадка от ПУП на с. Памукчии, одобрен със заповед № 2649/31.10.1994 година, документи, доказващи собствеността върху постройките, и други.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От свидетелските показания на С. П. С. се установи, че жалбоподателката има наследствена къща в Памукчии. В двора й имало следните сгради: къща и лятна кухня, плевня, сая, дам за животни. Пристройките до основната къща са едно цяло, разделено от врата. Към къщата отдясно е прикрепена салма - лятна кухня със стаичка. Има връзка между полумасивната жилищна сграда и паянтовата постройка. Към паянтовата постройка от запад има тоалетна, която била от 1976 г. Пред ПМЖ имало преди етернитови тръби, а сега те бил заменени от дървена постройка – навес с остъкление. Кухнята не била достроявана. В нея бил изграден само санитарен възел, но не е достроявана. В ПС преди имало циментово корито, поцинкована мивка, на гърба на къщата имаше рафтове, но нямало тоалетна, която била строена по-късно. Сега ПС се използвала за жилищни нужди. Свидетелят И. И. И. си спомня, че допълнителните постройки били направени през 1980 година. Дългото помещение зад основната къща преди се ползвало една част за спалня, а в другата част имало мивка, печка, маси, баджа – ползвали го като дневна. Според свидетелските показания на С. Д. И. към МЖС е прикрепена пристройка - паянтова сграда към основната жилищна сграда. Преди били едно цяло. Жилищната сграда била предназначена за спане, не е имало вода, нито санитарно помещение. Нямало кухня, нито тоалетна, В паянтова сграда се влизало от юг, имало печка на дърва, стая, в която спели, през една дървена врата тя влизала в друго помещение. Пристройката – тоалетна била изградена преди 1992 година.

По делото бе допусната съдебнотехническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съдът кредитира като компетентно изготвено При извършения оглед вещото лице е установило, че към полумасивната жилищна сграда (ПМЖ) от юг е обособено входно антре - преддверие към сградата. То представлява навес с дървена покривна конструкция. Дървените греди на покрива му от юг стъпват на дървени колони, а от север върху южната стена на полумасивната жилищна сграда. При направени замервания е установено, че източната фасадна стена на ПМЖ заедно с преддверието е дълга около 8.40 м, а източната фасадна стена само на процесната ПМЖ е дълга около 5.25 м и съвпада с дължината, измерена от ПР на с. Памукчии, одобрен със Заповед № 2649/31.10.1994 г., която е около 5 метра. При направения оглед на място съдебнотехническата експертизата е установила, че паянтовата стопанска постройка, намираща се в североизточната част на УПИ II-185, кв.З0 по плана на с. Памукчии, е преустроена в кухня с кухненско обзавеждане. Има изпълнени два малки прозореца от PVC дограма на северната фасада на постройката, които гледат към УПИ I-184. По данни на жалбоподателя в основата на стената е запазен кирпичът, а в горната й част около прозорците е зидано с тухли. Подът на помещението е покрит с теракотни плочки. От ПС се влиза в санитарен възел (баня-тоалетна) с монтирани мивка, душкабина, моноблок, електрически бойлер. Разположен е от запад на ПС. Подовата настилка е изпълнена от теракотни плочки, а стените са облицовани с фаянс. На западната стена на санитарния възел е монтиран малък прозорец от PVC дограма. Покривът на ПС и на санитарния възел е едноскатен с дървена конструкция, наклонен в посока юг-север, покрит е с керемиди. Полумасивната жилищна сграда, паянтовата стопанска постройка и санитарният възел се ползват като самостоятелно жилище. Общата дължина на северната фасадна стена, включваща в себе си северната фасадна стена на процесиите ПМЖ и ПС със санитарния възел към нея, е около 11.40 м. Общата дължина на северната фасадна стена, включваща в себе си северната фасадна стена на процесиите ПМЖ и ПС без санитарния възел, е около 9.50 м. Дължината на северната фасадна стена, включваща в себе си северната фасадна стена на ПМЖ и на ПС, измерена от ПР на с. Памукчии, одобрен със Заповед № 2649/31.10.1994 г., е 10 метра. От направените замервания на място и от ПР на с. Памукчии, одобрен със Заповед № 2649/31.10.1994 г., вещото лице е приело. че намиращата се в североизточната част на УПИ II-185, кв.30, ПМЖ и ПС не отговарят на нанесеното в плана за регулация. Полумасивната жилищна сграда е пристроена от юг (оформено е преддверие), а паянтовата стопанска сграда е пристроена от запад (обособен е санитарен възел). В съседния имот е построен гараж въз основа на разрешение на строеж № РС19-409/24.06.2022 година. Според експерта според конструктивното становище с указания за изпълнение за Гараж - допълващо застрояване, в съседния УПИ I-184 дължината на калкана, приет от общината за съществуващ, е 11.75 м Дължината на новопостроения гараж съвпада с дължината на изпълнените в североизточната част на УПИ II-185, ПМЖ и ПС със санитарния възел.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед № 10-00-2003/05.10.2023 г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Констативен акт № 112/20.07.2023г, на който се основава заповедта, е съставен от служители по контрол върху строителството, разполагащи с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална компетентност да констатират незаконни строежи.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Но от фактическа страна следва да се формира изводът, че данните, отразени в оспорената заповед и в Констативен акт № 112 от 20.07.20123 г., въз основа на който тя е издадена, съотнесени с останалите доказателства по делото и констатациите на назначеното по делото вещо лице, очевидно изключват каквато и да е възможност да се направи еднозначен и непротиворечив извод относно конкретния обект на процесния индивидуален административен акт, сиреч да се даде ясен отговор на въпроса – какво точно според административния орган съставлява незаконния строеж или строежи, които следва да бъде премахнати? От заповедта е видно, че строежът е посочен с размери 12,70 м дължина и 8,95 метра ширина. В случая от мотивната част на заповедта не става ясно какви са размерите на процесните пристройки, подлежащи за премахване.

На следващо място, в хода на административната процедура въобще не е констатирано обстоятелството, че за северната част, от страна на съседния имот на юг процесната пристройка покрива напълно дължината на построения в съседния имот гараж.

Впрочем следва да се констатира, че в описателната част и в диспозитива на процесната заповед постройките, относно които е разпоредено да бъдат премахнати, освен с описанието – незаконно пристроени части към ПС и ПМС, намиращи се в УПИ ІІ-185 ,кв. 30 по плана на село Памукчии, не са индивидуализирани с никакви други белези.

Това пълно несъответствие във вида и размерите на пристройките налага да се приеме, че в оспорената заповед не се съдържа точно, ясно и еднозначно описание на обектите, които би следвало да се премахнат и съответно, поради тази причина на практика същата не би могла да бъде изпълнена на място.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал.2 от ЗУТ.

Описаните в предходния раздел на решението данни налагат извода, че в имота на жалбоподателката действително е осъществено строителство, за което не са налице съответно издадени строителни книжа.

В случая обаче неяснотата, неопределеността и липсата на точна индивидуализация на осъщественото без съответните книжа и разрешения строителство и отграничаването му от останалите приети за търпими постройки следва да бъде квалифицирано като липса на обективирано в процесната заповед конкретно, точно, ясно и подлежащо на изпълнение разпореждане на компетентния административен орган. Дори ако приемем, че е извършено пристрояване към ПМЖ, там изобщо не е посочена дължината на разпоредената за премахване пристройка, наречена преддверие.

Действително, по отношение на заповедите за премахване на незаконно строителство няма и не е необходимо да е налице изискване за детайлно и лишено от грешки кадастрално заснемане на съответния строеж. Това обаче не означа, че строежът, по отношение на който е разпоредено премахване, не следва да е описан по начин, който не създава никакво съмнение относно конкретния обект, спрямо който трябва да бъде изпълнена административната принуда. Премахването на незаконен строеж е без съмнение мярка, установена в обществен интерес, но също така несъмнено е, че прилагането на тази мярка следва да бъде осъществено така, че да се изключи всяка възможност да бъдат засегнати права и законно установени интереси на съответния правен субект над необходимото за възстановяване на правния ред. Това именно налага точно и еднозначно определяне на конкретния обект, който подлежи на премахване като незаконно построен.

Според правилото, въведено в чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК – когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

Несъмнено е, че тези права и задължения трябва да са ясно и конкретно описани, включително посредством точната индивидуализация на вещите, които са техен носител.

Административният акт и още повече съдебното решение не могат да почиват на предположения, а само и единствено на точно и еднозначно установени и определени факти. Обратното би имало за резултат една твърде сериозна неопределеност на съдържанието на административното правоотношение и би довело да съществено накърняване на правото на защита на страната в административното производство.

Неточното и неясно индивидуализиране на обекта на спорните права в процесната заповед изключва възможността за разрешаване на административния въпрос по същество и само по себе си е основание постановеният при тези условия административен акт да бъде квалифициран като незаконосъобразен.

Ето защо, в случая жалбата, с която е сезиран съдът, е основателна. Това прави излишно обсъждането на останалите възражения, наведени от жалбоподателя.

За пълнота на изложението обаче не би било излишно да се добави, че формираната и обективирана в процесната заповед воля на административния орган не е възможно да бъде квалифицирана просто като фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК.

В този смисъл възможността да се коригира външно обективираното волеизявление на административния орган посредством поправка, изясняваща каква е била действително формираната от него воля, е възможно, когато макар и с допуснати грешки, външно обективираното волеизявление е годно да породи правно действие. Когато това външно обективирано волеизявление не е възможно да породи действие, то отстраняването на каквато и да е грешка не е в състояние да отстрани този радикален порок на акта.

Изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж да се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, не е нито самоцелно, нито диспозитивно.

Именно снабдени с необходимата професионална квалификация, служители за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) следва точно, конкретно и ясно да индивидуализират с всички необходими данни и белези строежа, по отношение на който е предприето производство по премахване, включително като посочат точното негово местоположение, размери и застроена площ.

Некоректното изпълнение на тези служебни задължения не е основание да се приеме, че просто е допусната техническа грешка при съставяне на процесната заповед.

Точното изпълнение на установените в закона правила е еднакво задължително както за гражданите и организациите на граждани, така и за административния орган, който ги прилага.

Крайният извод е, че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в противоречие с изискванията на материалния и процесуалния закон.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 1310 /хиляда триста и десет/ лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Х. Г., с постоянен адрес: гр.Стара Загора, *************, Заповед № 10-00-2003/ 05.10.2023 г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконно пристроените части към ПС и ПМЖ, находящи се в УПИ II-185, кв. 30, по действащия регулационен план на с. Памукчии.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Р. Х. Г. с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ********************* [ЕГН], сумата 1310 /хиляда триста и десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.